Ревю: „Лигата на справедливостта“ (Justice League)

Световният езиков запас е толкова богат, че повечето държави си има собствена дума за „лайно”. Така например, в Германия е „scheiße”, в Румъния е „rahat”, в Япония е „うんち”, а снощи разбрах, че в САЩ вече е „Justice League”. Всъщност, подобна аналогия не е особено коректна, защото създава лошо име на истинските лайна. Истинските лайна имат реална полза за човечеството – с тях фермерите облагородяват почвата, а Беър Грилс си прави протеинови шейкове – докато от „Лигата на справедливостта” няма абсолютно никаква полза. Дълго може да се дебатира дали новият продукт на DC е един от най-тъпите филми на 2017г. и отговорът винаги ще бъде „Да!”, защото ако в света на изкуството има нещо, което е по-депресиращо и по-гротескно от гола фотосесия на Стивън Хокинг, то това е „Лигата на справедливостта”.

4етири години след като Кал-Ел падна на къра в „Мъж от стомана”, DCEU започна постепенно да се разраства като странна буца по тялото на лъчево болен. Последва агонизиращата промивка на стомаха „Батман срещу Супермен” и екранният еквивалент на автобусна катастрофа с инвалиди, наречен „Отряд самоубийци”, а само преди няколко месеца зрителите с ХХ хромозоми бяха зарадвани с Крис Пайн в „Жената чудо”. Тези кратки интрота имаха за цел да представят Големите Козове на DC, крити в ръкава на дрехите им за умиралка, и сега е време картите да се свалят на масата, защото „Лигата на справедливостта” трябваше да бъде фул хаус… но се оказа фул хаос.

Кратко ревю: „Жената чудо“ (Wonder Woman)

„Жената чудо” е супергероична клизма с феминистичен оттенък, служеща като огледална версия на „Първия отмъстител”, но с високо съдържание на „силни пички”, които собственоръчно изтребват ¼ от германската армия, разрушават цели църкви, за да се справят с 1 /един/ снайперист и хем са „независими”, хем постоянно разчитат на помощта на мъже. Нямаше да пиша за този нежен тумор, понеже се опасявах, че ще огорча женската си аудитория, но после се сетих, че щом не съм я огорчил с „ревютата” си за „Здрач” и „50 нюанса”, значи няма от какво да се притеснявам.

И така, да започваме, че и на мен не ми се стои в този блог повече, отколкото е необходимо. Сюжетът накратко – амазонската „Принцеса Даяна” /Гал Гадот/ от фригидна колония на FEMEN, ситуирана на о-в Лесбос /където има и две-три негрици, спокойно/ спасява британеца /с американски акцент/ Стив Тревър /Крис Пайн/ и заедно тръгват да борят бога на войната Арес, който мяза на изтрит concept art от финален бос на ролева игра. Звучи епично, но само ако сте дарили мозъка си за медицината и в момента разсъждавате с черния си дроб.

Ревю: „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (Batman v Superman: Dawn of Justice)

“Супермен срещу човек не е интересен мач. Все едно аз срещу плужек – на кого му пука?”

Джонатан Лемкин, сценарист

Ще бъда кратък, защото нямам свободно време за глупости и… е, добре, хванахте ме, имам много свободно време, просто ми е тъпо! Този филм ми развали настроението за целия уикенд и не заслужава дълги текстове, освен ако са пълни с псувни и то такива с унищожителен, а не оплодителен заряд. Но затова след малко. Нека първо Ви попитам какво е общото между „Дракула срещу Франкенщайн”, „Пришълецът срещу Хищникът”, „Фреди срещу Джейсън” и предстоящия „Годзила срещу Кинг Конг”? Естествено, че думата „срещу”. Ха-ха? /надолу хуморът е на същото ниво, така че свиквайте/ А сега сериозно! Общото е, че всички са качествени примери за това как Холивуд е единственото място, където събирането на два плюса е равно на минус.

„Зората на справедливостта” е най-прясното доказателство за това, понеже изправя един срещу друг два от най-възлюбените персонажа на DC Comics в епична битка с библейски пропорции. Казвам „библейски”, понеже самата същност на Супермен е очевидна алегория на битието Хесусово и „епична”, защото Батман може да не свръхчовек, но поне Е ПИЧ. /предупредих Ви за хумора/