Ревю: „Костенурките нинджа“ (Teenage Mutant Ninja Turtles)

Не е тайна, че мутиралите тийнейджъри са сред нас и ни наблюдават. Еволюционните им промени обаче не се дължат на вродени генетични дефекти, като тези в „Х-Мен”, а на един много по-страшен биологичен процес, наречен „пубертет”. Ала мутиралите тийнейджъри, които в същото време са и костенурки, са по-рядък феномен. Всъщност, те са само четири екземпляра и са кръстени на ренесансови творци, иначе никой не би ги взел насериозно. Майкъл Анджело, Дон Атело & Лео feat. Рафи – черупчести твари с уменията на нинджи и външния вид на изчадия от преизподнята – са готови за новите си подвизи на голям екран, двадесет години след предишните си филмови преживявания и точно три десетилетия след първата си поява в черно-бял комикс.

Всички сме израснали с приключенията на бойните рептили, стопанисвани от миризливия плъх Сплинтер и таим скъпи детски спомени за персоните им. Тази година, Майкъл Бей ще отнеме тези спомени и ще им пръсне черепачките. Защото тази година, Paramount Pictures Ви кани да се гмурнете в мръсната канализация на Ню Йорк и да преживеете едно пътуване из отходните води на Холивуд, където границата между човешките лайна и главните герои е същата, като границата между морската вода и чуждата урина, а именно – почти неусетна.

Ревю: „Трансформърс 3“ (Transformers 3: Dark of the Moon)

Скъпи приятели, днес е важен ден от календара на US of A, тъй като братята /х/американци празнуват своя култов Independence Day. И тъй като всячески се старая ревютата ми да са тематично ориентирани, няма по-подходящ момент да Ви представя един чисто щатски и силно патриотичен епос, роден от героичния мозък на Майкъл Бенджамин Бей, а именно – завършекът на трилогията за разглобяемите играчки на Hasbro. Колкото и да е странно, много хора уважават мистър Бей. Мислят го за светило, не – за визионер. Други хора го смятат за подметка, не – за плужек. Бихте ли се досетили без жокер от коя група съм аз? Бей е кон с капаци, програмиран единствено да разрушава коли и сгради и получаващ оргазъм по чарколяците, когато някой му позволи да развихри своя талант за деструкции. Първият „Трансформърс” се получи добре, защото комбинира агресивната му режисура и усет за зрелища по начин, който не дразнеше чак толкова. Вторият „Трансформърс” обаче показа на всички, че Майкълчо е слон в стъкларски магазин, щом му се даде възможност да прави каквото си иска. “Revenge of the Fallen” бе като счупено на улицата яйце, от което остава само празната черупка, докато жълтъкът бързо се излива в канала. Филмът се оказа толкова обиден провал, че разгневи не само критици, но и доста фенове, превръщайки го в най-слабия филм на 2009 година.

Този филм така и не успя да се трансформира в нещо гледаемо

Бей обаче се окопити завидно бързо и пое инициативата да се поправи и превъзпита. За целта стартира подготовката за третата част почти веднага и се ангажира с проекта толкова настървено, че за момент ми стана съвестно защо съм го плюл. Но надеждите ми бързо секнаха, когато първите минути на „Трансформърс 3” пронизаха хипоталамуса ми с арогантното си малоумие. Сигурно си мислите, че филмът е тъпичък. Няма как да сте по-далече от истината. Филмът е обезумяващо и обезсърчаващо дебилен. Да кажем, че съм склонен да простя за парите, но кой в името на Сварог, ще ми върне пропиляното време от младостта? През тези два часа и половина можех да правя хиляди по-продуктивни неща, като например да си оскубя веждите, и пак щях да се чувствам повече мъж. Не мога да повярвам, че М. Бей продължава да се подвизава като semi-legend в Холивуд, след като всеки негов продукт крещи спешната му нужда да се скрие в нечия хралупа или да режисира куклен театър до края на дните си.

Шая Лебоф е голям ебач

Утре е световната премиера на „Трансформърс 3” /баш на Петровден ли бе, аланкоолу?/ и клюкините от звездния му каст продължават да бълват като облаци прах от исландски вулкан. Най-актуалната такава е изказването на Шая Лебоф, разкриващо една мръсна /но отдавна подозирана/ тайна за „колегиалните” отношения между него и Мегън Фокс, които явно са прескочили преградата на платоничността още преди четири години.