Ревю: „Лоши момчета до живот“ (Bad Boys For Life)

Щом научих, че се готви трета част на “Лоши момчета”, направих това, което всеки нормален човек би направил при подобна вест – погледнах инстинктивно календара, за да проверя дали случайно не съм се върнал с машина на времето в 2009, когато на някого щеше да му дреме. Оказа се, че все още съм в добрата стара 2019, следователно решението за сикуъл ми се стори по-закъсняло и от цикъла на Ким Бейсингър. Но, както се утешават завършващите последни на Специалната олимпиада, „по-добре късно, отколкото никога”, макар и в случая на „До живот”, „никога“ щеше да е много по-удачният вариант.

Във времена, когато негри с оръжие по улиците са по-познати на полицията с кода „Движеща се мишена.“, „Лоши момчета 3” дръзва да ни върне в носталгичното минало, когато Уил Смит бе все още свеж, а черният живот на Мартин Лоурънс имаше значение. Четвърт век след оригинала на Майкъл Бей, предназначен като гето-алтернатива на „Смъртоносно оръжие”, позакъснялата трета част шокира с невероятното си безличие и бутафорност. Да, жанрът може да е „екшън”, но реално е толкова лишен от живот, че щеше да изглежда по-жизнен, ако беше прожектиран върху белия чаршаф, с който се покрива труп. Играта е измъчена като възрастен уретер, атмосферата е изсушена, горе-долу колкото яз. Студена, а събитията са по-насилени от прохождаща актриса в Miramax. Подлъган от високите оценки, се прецаках да го гледам на кино и какво да Ви кажа – ако не сте пуберче, което наскоро е скачало с главата напред в празен басейн, шансовете да Ви хареса са по-малко и от шансовете да харесате „Събота вечер с Дони“.

Ревю: „Костенурките нинджа“ (Teenage Mutant Ninja Turtles)

Не е тайна, че мутиралите тийнейджъри са сред нас и ни наблюдават. Еволюционните им промени обаче не се дължат на вродени генетични дефекти, като тези в „Х-Мен”, а на един много по-страшен биологичен процес, наречен „пубертет”. Ала мутиралите тийнейджъри, които в същото време са и костенурки, са по-рядък феномен. Всъщност, те са само четири екземпляра и са кръстени на ренесансови творци, иначе никой не би ги взел насериозно. Майкъл Анджело, Дон Атело & Лео feat. Рафи – черупчести твари с уменията на нинджи и външния вид на изчадия от преизподнята – са готови за новите си подвизи на голям екран, двадесет години след предишните си филмови преживявания и точно три десетилетия след първата си поява в черно-бял комикс.

Всички сме израснали с приключенията на бойните рептили, стопанисвани от миризливия плъх Сплинтер и таим скъпи детски спомени за персоните им. Тази година, Майкъл Бей ще отнеме тези спомени и ще им пръсне черепачките. Защото тази година, Paramount Pictures Ви кани да се гмурнете в мръсната канализация на Ню Йорк и да преживеете едно пътуване из отходните води на Холивуд, където границата между човешките лайна и главните герои е същата, като границата между морската вода и чуждата урина, а именно – почти неусетна.

Ревю: „Бойни кораби“ (Battleship)

Ако преди години бях предположил, че бордовите игри ще намерят място по киноафишите и даже ще струват по $200 милиона, със сигурност щях доброволно да си надяна усмирителната риза и да се предам в съответната институция. Не знам кое ме наведе на тази мисъл. Дали смазващия провал на „Подземия и дракони” /това е настолна ролева игра – б.н.*/, дали още по-отчайващия крах на direct-to-asshole сикуъла му, но въобще не очаквах, че темата за игрите с карти и фигурки отново ще бъде предвидена за екранизиране. Ала ето, че Холивуд продължава да намира сюжети в нещата, които по принцип се ринат от подовете на селските обори. След един филм за извънземни /”Трансформърс”/, втори филм за извънземни /”Скайлайн”/, трети филм за извънземни /”Битка: Ел Ей”/, четвърти филм за извънземни /”Каубои и извънземни”/ и пети филм за извънземни /”Когато падне мрак”/, сега идва нещо напълно различно и невиждано до момента – шести филм за извънземни.

*- бележка на нърда

„Battleship“? More like battleshit…

Шибаните пришълци са доста упорити копелета. Така ли не им стана ясно, че няма смисъл да ни атакуват, защото всеки път, когато кацнат, някой смел янки ще им фрасне ъперкът в грозните чутури и след около час и половина, САЩ ще са ги изпъдили обратно в космоса на фона на героична музика и плющящи на вятъра американски флагове? Защо изобщо се занимават да планират и осъществяват междупланетни инвазии, след като дори хората с трета степен на слабоумие са наясно, че колкото и технологично напреднали да са инопланетяните, американците са винаги много по-умствено напреднали. Но и баба Цъца знае, че парите са горивото на Холивуд и от Hasbro са презюмирали, че щом детски играчки от планетата Кибертрон могат да спечелят повече приходи от броя на цялото китайско население, то защо и дърта pen & paper игра да не може да спечели поне колкото цялото население на Чукотка?