Ревю: „Властелинът на пръстените: Пръстените на силата“ – Първи сезон (The Lord of the Rings: The Rings of Power)

Нека започна с това, че „Пръстените на силата“ – първият от предвидените пет сезона на амазонския “LOTR”  прикуъл, не е парчето лайно, за каквото бе заклеймено от Интернет. Казвам го с ясното съзнание, че лично аз очаквах да е трагедия в три действия, или колкото там действия щяха да са нужни, за да си прережа вените след края му. „Пръстените“ обаче не е телевизионната катастрофа, каквато се предполагаше, че ще е. Разбира се, не е и отличен. Напротив, препълнен е с множество недостатъци, които ще разгледам по-долу, но в същото време е красив, балансиран, естетически изпипан и стилистично обвързан с трилогията на Джаксън, напук на факта, че е правен от хора с толкова опит в сериозната телевизия, колкото този на Даниел Петканов.

Имах зверски притеснения за това шоу и някои от тях се оправдаха, ала други се оказаха напразни. Дебютният сезон на „Пръстените“ е по-скоро приличен, отколкото ужасен. Кринджът е полиран с ефектен спектакъл, а наративните фриволности са компенсирани от искрено емоционални моменти. Казано на общия език, сериалът е „фифти/фифти“ – твърде добър, за да го пропуснем, но и прекалено банален, за да го възвеличим. Предполагам, че феновете на трилогията на Джаксън ще го харесат, докато почитателите на Дж. Р. Р. Толкин ще го обругаят. Аз съм по-скоро от първите, затова приех равнодушно хартиените несъотвествия, но за съжаление те са само шестият кусур на шоуто. Кардиналният му проблем е, че иска да постигне практически невъзможното – да следва традициите на Толкиновите писания, като в същото време се мъчи да е следващият „Игра на тронове“.

Ревю: „Тъмната кула“ (The Dark Tower)

Летните блокбъстъри доказват, че между касиерките в кината и тези на обществените тоалетни има нещо общо, а именно – и на двете плащате пари, за да гледате чужди лайна. Днес ще Ви запозная с едно такова, чийто произход започва от пишещата машина на младия Стивън Кинг преди почти 40 години и завършва трагично по кината миналия петък.

„Тъмната кула”… или може би вече е „Афроамериканската кула”, не съм сигурен… е литературен цикъл от набедения за хорър-гуру Стивън Кинг. „Тъмната кула” обаче не е точно хорър, а по-скоро микс от всички познати жанрове, събрани и периодично разбърквани като джибри в бидон, докато качествата им прогресивно почнаха да се занижават с увеличаването на цифрата след заглавието. Специално последните две книги са позор за сай Кинг, но и логично следствие от факта, че са писани след като авторът изпадна в кома и част от него така и не излезе от нея, а именно – частта с добрите романи.

Ревю: „Доктор Стрейндж“ (Doctor Strange)

„Спокойно, този път ще бъда бърз и няма да боли!” Това не са мои думи, а на проктолога при последната ми визитация в „Он Клиник”, но мога да ги отнеса към настоящото „ревю” с разликата, че аз поне няма да Ви излъжа. И като стана дума за лекари, запознайте се с единствения доктор в мултивселената, който може да Ви прегледа простатата без да използва ръце! Защото ще използва „магия” – Вие какво си помислихте, извратеняци? Тъпа смешка, но добро начало за филм, където хуморът сякаш е писан от Къци Вапцаров в лош за него ден. Говоря за най-новото предложение от фабриката за педерастия, наречена Холивуд, което ни представя 1265-ия продукт от кръстосаните флумастери на Стан Лий и Стив Дитко, наречен…

В главната роля е Бенедикт Къмбърбияч, който отново се бори със себе си, за да изиграе хетеросексуален мъж. Бенедикт е известен от UK „Шерлок” /което е иронично, защото тук си партнира с Рейчъл МакАдамс от US “Шерлок”/ и се вживява като егоцентричния неврохирург Стивън Стрейндж /чудех се защо героят прилича на арийски садист, а то било, защото инициалите му са SS/, който катастрофира, докато плямпа по телефона и единственото, което чупи, е нежните си ръчички… и Ламборгини за четвърт милион долара. Смея да заявя, че няколко натрошени кокалчета са твърде нищожна цена за човек, който е достатъчно кулав, за да унищожи последен модел Ламборгини на равен асфалт, но все тая – резултатът е Паркинсон-ови крайници и невъзможност да упражнява професията си.