Ревю: „Линия на смъртта“ (Flatliners)

„Днес е добър ден за умиране!” Цитирам, разбира се, писъкът на последната ми мозъчна клетка, която след края на „Flatliners” се покатери върху претенциите на режисьора Нилс Арден Оплев, хвърли се върху реалния му потенциал и си счупи врата от височината. Самият филм е еквивалент на „преживяване, близко до смъртта”, понеже на няколко места почти щях да умра… от срам. Нищо че разказва за красиви младежи, които се самоубиват без да оставят 13 аудио касетки, което, както добре знаете, е любимият ми жанр. Просто „Flatliners” е предназначен за хора в мозъчна смърт и тук даже не говоря за персонажите му.

В общи линии, „Flatliners” е ненужен римейк/сикуъл на Джоуел Шумахер и то дори не на този филм на Джоуел Шумахер, който наистина има нужда от римейк. В далечната 1990-та година, когато оригиналът излезе по кината, той включваше каст от красиви идоли и превърналата се в любима проститутка на САЩ след „Хубава жена” – Джулия Робъртс. До нея Кийфър Съдърленд, Уилям Болдуин и Кевин Бейкън – прекрасни полубогове, които никой не искаше да види мъртви. С други думи, героите бяха симпатични и, малко или много, на зрителите им пукаше за тях. Сега, римейкът/сикуълът на „Flatliners” е оплоден с расово обезпечен каст, включващ извадка от семейството на Мадона – лесбийка, чернокожа, мексиканец, британец и европейка – толкова невзрачни, че не само ще искате да пукнат, но и често ще се разочаровате, когато бъдат съживени.

„Westworld“ – десети епизод

Опасенията на скептиците могат да се игнорират, защото след “The Bicameral Mind”, „Западен свят” циментира класата си с блестящо заключение, завършващо дебютния сезон не с хленч, а с взрив. Имплозия на сюжети и съдби, които орбитираха около различни центрове в продължение на девет епизода, преди да се съберат заедно в една повратна за всички точка, разбивайки с гръм и трясък Четвъртата стена. /поне за гостите на парка/ Кулминация, която при всички положения, се нарежда сред най-добрите финали на първи сезон в каталога не само на HBO, но и на американската телевизия като цяло.

„Westworld“ – седми епизод

Откриващата реплика от „Престиж” е „Гледате ли внимателно?” Същото трябва да се питате и Вие, докато следите действието на „Западен свят”, понеже сериалът награждава наблюдателните зрители и наказва тези, които не виждат дълбочината му. Нищо чудно, че повечето критики към него са „много ми е скучен” и „нищо не разбирам”, най-вероятно от хора без умствения капацитет да възприемат нещо по-сложно от епизод на „Живите мъртви”, където единствената мистерия е чия глава ще бъде разцепена. И така, „Докъде бяхме стигнали?”, пита Бернард Лоу в началото и аз веднага отговарям – до епизода, който трябваше да се режисира от М. Найт Шямалан, защото включва най-великия TV туист на 2016-та, след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.