You are currently browsing the tag archive for the ‘HBO’ tag.

„Отмяната” е прекрасен за зимните вечери, защото може да загрее от срам бузите на много хора, замесени в него. Друго нещо, заради което е чудесен е, че няма да Ви губи времето повече от телевизионния етикет – съдържанието му е побрано в шест клети епизода, но в тях се случват толкова малко неща, че реално Ви се струват като три. Ала нещото, заради което сериалът е наистина разкошен, е че е продукт на HBO, което означава че всички онези, които отчаяно се опитват да минат за ценители, никога няма да си признаят каква катастрофа е.

Първите неща, първо. Както е казал офтамолога на далтониста – „Нищо не е само черно или само бяло!” „Отмяната” не е толкова слаб, колкото може би се запечата в афектираното ми съзнание. Изключително дразнещ, плосък и наивен, да, но винаги можеше да е и по-зле – винаги можеше да е турски. В „Отмяната” има моменти на добра кинематография, адекватна атмосфера, впечатляваща актьорска игра и отлична музика, което също съм длъжен да отбележа. Мисълта ми е, че в него гарантирано има неща, които си струват. Но казвайки това, е време да обърна и другата буза и в случая бузата е гъзна.

Прочетете остатъка от публикацията »

През последните месеци успях да изгледам няколко сериала – някои ставаха за гледане /“Пери Мейсън“/, други смърдяха на клошар, блъснат от товарен влак /“Snowpiercer“/, но само „Отгледан от вълци“ ме накара да се замисля. И като казвам това имам предвид да се замисля за най-грозните епитети, познати на Инженерите, с които да го оплюя, така както се плюе по петно върху риза на свидетел на Йехова, дори когато там няма петно, ако ме разбирате правилно. „Отгледан от вълци“ ме накара да се замисля и за друго. Какво точно се случва в офисите на HBO, че подобен проект не само не е канселиран още след петия епизод, ами напротив – награден е с продължение, просто защото го краси името на Ридли Скот, кипрещо се върху началните надписи като значка „Аз съм гей!“ върху ризата на свидетел на Йехова.

Когато започнах първия от общо десетте епизода на „Отгледан от вълци“, по-известен с подзаглавието „Не знаех какво ме чака”, си казах „Хей, това нещо май не вони… много.“ Донякъде изкушен от операторската работа на Дариуш Волски, донякъде от квалитетната естетика на Ридли Скот, реших да дам шанс на сериала. Оказа се нелошо начало на това, което по-късно щях да нарека „Най-изгубените десет часа от живота ми, ако не броим маратона на „Хобит“. Подир втория епизод Волски и Ридли са вече аут и нещата закономерно потъват в бездната на инфантилността по-бързо от най-тлъстия пасажер на Титаник /не говоря за Роуз/, а до финала вече сте обзети от онова специфично безразличие, което изпитват само хората, стигнали до дъното на съществуването си. Бай Ридли е решил да прехвърли идеите, подхванати в „Прометей“, върху телевизионния екран с надеждата, че поне там на някого ще му са интересни. Което прави „Отгледан от вълци“ да е „Прометей“ минус „Пришълеца“, а именно – парче лайно без протеина в него.

Прочетете остатъка от публикацията »

Първоначално бях твърдо решен да не пиша за „Чернобил“, но имам квота от едно позитивно „ревю“ на година и ако 2019 е произвела нещо, което да заслужава смиреното признание на откровен хейтър, то това е „Чернобил“. Два дни след финала му все още не мога да се отърся от сетивно-емоционалния ступор и не ще игнорирам сериал, който за броени дни се превърна не само във феномен, засенчил даже осмия сезон на „Игра на тронове“, но и в еталон за качествена телевизия. Точно толкова добър е, защото функционира еднакво безотказно на три отделни нива – като интелектуално забавление, като информационен спектакъл, и най-вече – като предупреждение. Звучи твърде помпозно, още повече че годината е далеч от приключване, но маркирайте думите ми, че каквито и TV шоута да излязат до края й, Чернобил” ще ги прати в забвение.

chernobyl

Не знаех какво да очаквам от мини-сериал, дело на Крейг Мейзин, известен с не особено благоприятното си портфолио, включващо сценарии на „Последния ергенски запой“, затова подходих леко скептично към идеята да гледам британски актьори, маскирани като руснаци в непознат за тях сетинг. Само няколко минути от пилотния епизод обаче бяха достатъчни, за да изпарят съмненията ми за излишен патос като вода в горещ реактор. Такива неща се случват може би веднъж на десетина години – телевизионно шоу, което се промъква отникъде зад гърба Ви, и още в самото начало се катапултира на висота, която е практически недостижима за подобен формат.

Прочетете остатъка от публикацията »

октомври 2022
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 823 162 пъти