Ревю: „Индиана Джоунс и Реликвата на съдбата“ (Indiana Jones and the Dial of Destiny)

„not so strong, not so brave, not so attentive“
Харисън Форд за героя си в „Реликвата на съдбата“

„Реликвата на съдбата“ е меланхолично заключение с фекален привкус на някога великата поредица за Индиана Джоунс и, ако трябва да го похваля за нещо, то е, че напук на цялата си травестия, всъщност е прилично заснето погребение. Самото му съществуване буди недоумение у всеки ценител, защото е изпълнено с толкова червени флагове, колкото няма и на китайска манифестация. На първо място, Харисън Форд, иконата на франчайза, е на 80 /осемдесет/ лазарника и в списъка на най-старите актьори, които още могат да извършват резки движения. Не знам какъв рекорд гони Харисън, но той едва прикриваше грохналата си възраст в „Кралството на Кристалния череп“, докато тук нещата са възвисени до геронтофилска вакханалия, съперничеща си с последните издихания на Клинт Истууд. /който вече не бива да се разхожда покрай гробище, че току-виж гробарят го обърка с екстра от „The Walking Dead“/

На второ място, отсъствието на най-важния чарк – Стивън Спилбърг. Еврейското чудо направи йезуитска маневра и се пренасочи към хобито да лови Оскари, все едно са Покемони. И на трето място, присъствието на г-жа Катлийн Кенеди, да се свети инфектирана й вагина, скапала всичко на Lucasfilm от 2015-та насам с болните си комплекси за радикален феминизъм. Тези три червени флагчета автоматично обричаха франчайза на безрадостно бъдеще и по всички закони на здравия разум, „Реликвата на съдбата“ не трябваше да види бял свят. Но ако опитът с този блог ме е научил на нещо, то е че разумът в Холивуд не е приоритет, съответно бях по-скоро разочарован, отколкото изненадан, че „Индиана Джоунс 5“ не само излезе на голям екран /вместо директно по стрийминг платформите на DISNEY+/, ами и Харисън Форд не почина по време на снимките.

Ревю: „Джурасик свят: Господство“ (Jurassic World: Dominion)

Трудно ми е да пиша за „Джурасик свят: Господство” без да оплескам клавиатурата си с повърнато, но ще опитам, а дори да не успея, нищо – няма да е нито първата, нито последната клавиатура, повредена от телесните ми течности. Нямам извинение защо си дадох парите за кино, вместо да ги хвърля в кенефа или още по-зле – да ги даря на украински бежанец, но Майкъл Крайтън ми е свидетел, че съм прекарвал по-смислени два часа на опашка за олио. „Господство” не е само слаб, некадърен финал на велик предшественик или недодялан опит за летен блокбъстър. Той е кинематографичен пожар в индийска морга, по време на който най-хубавото нещо бяха пуканките, с които се тъпчех, за да спирам псувните, инстинктивно излизащи от устата ми на петминутни интервали.

Трилогията „Джурасик свят” е най-пагубното събитие за динозаврите след астероида, който ги е избил преди 65 милиона години, защото направи невъзможното – накара ме да се прозявам при вида им. Да прецакаш кефа от гледането на живи динозаври е нещо като престъпление и ако приемем, че е такова, то Колин Тревъроу заслужава смъртно наказание. В неговия случай – да бъде осъден да гледа собствените си филми, докато получи аневризъм на 4-тия час. „Джурасик свят: Господство” е комбинация от разточително времетраене, изморителен екшън, невъобразимо досадни персонажи и сюжет, съставен от минимум четири други заглавия. Ако първият ”Джурасик парк” от 1993-та беше правен за деца, то настоящият е правен директно за домашни любимци. Иначе казано, ако сте с интелекта на котката си, може и да Ви хареса, а ако сте с интелекта на кучето си, направо ще му дадете две лапи горе.

Ревю: „Джурасик свят: Рухналото кралство“ (Jurassic World: Fallen Kingdom)

„Животът ще намери начин.”, изжужа Мухата преди четвърт век и се превърна в meme. Днес, въпреки че го повтаря в трейлъра, д-р Малкълм ни пести тази реплика в камеото си, най-вероятно за да не превърне „Рухналото кралство” в по-голям фарс, ако това изобщо е възможно. /spoiler alert: не е/ Иначе горкият Малкълм изглежда досущ като фасона на юрския франчайз – изнемощял, помрачен, досадно философски и последно актуален преди двадесет години. Мда, ако наистина трябва да похваля „Джурасик свят 2” за нещо, то е че сигурно е единственият филм в историята на киното, където Джеф Голдблум е най-скучното нещо.

„Рухналото кралство” е продължение на вълнуващата юношеска перверзия с елемент на романтична комедия, наречен „Юрски свят”, който бе толкова впечатляващ, че ако сега питате някого за сюжета му, той ще набърчи вежди и ще изсумти нещо от рода на „Дъ-ъ-ъ, ами имаше едни динозаври!” Споменът за художествения инсулт на Колин Тревъроу е блажено заличен от кино-паметта на всеки нормален зрител с интелект равен или по-висок от този на крастава жаба. Сега обаче, туморният сикуъл ни телепортира обратно на о-в Исла Нублар, на 120 мили западно от Коста Рика, където никой не може да Ви чуе как крещите… също както никой не чува и Т-Рекса, поне докато не е на метър от него. /?!/ Правилно прочетохте – 12-метровото чудовище, чиито стъпки създаваха вибрации в чаши и локви с вода много преди да се появи наяве, сега изниква изневиделица по-ловко от нинджа, майстор на спинджицу. И това, драги зрители, е само осмото най-малоумно нещо в „Джурасик свят 2”.