Първи тийзър на „The Lone Ranger“

Излезе първото тийзърче на „Самотният рейнджър” – новата колаборация на Джони Деп с Гор Вербински; Джони Деп с Хелена Бонъм Картър;  Джери Брукхаймър с Дисни и Гор Вербински с уестърните.

Ревю: „Карибски пирати: В непознати води“ (Pirates of the Caribbean: On Stranger Tides)

След рождения ден на блога получих своите заслужени 15 минути слава, а след изненадващото мнозинство от позитивни коментари получих и 100 точки ego boost. Зареден с тази нова енергия, е време да се върна към анал-&-зирането на тъпи филми от всякакъв сорт. „Карибски пирати 4“ е представител на този сорт. Не знам кое ме накара да прекрача прага на киното, знаейки че ще гледам четвърта част на детски филм, правен по циркова атракция. Дали беше факта, че нямаше нищо друго в киноафиша, дали беше заради предчувствието, че поне това ми ревю ще бъде прочетено от някого, или защото ако не бях дал парите за билет, щях да ги дам за къде по-неприятни неща, като например кола маска на скротума си. Нямам идея, но фактът е, че влязох в киното, седнах като пич и се загледах в екрана с надежда в ценителските си очи. Четиридесет минути по-късно и няколко изнервени поглеждания към часовника,  съжалявах за грешката си, ала още повече съжалявах за пропуснатата кола маска, която вече ми изглеждаше много по-привлекателния вариант. Ако бях обикновен ревюист, щях да Ви кажа просто, че филмът ме е „разочаровал”. Аз обаче не съм обикновен ревюист /всъщност, ако изобщо мога да мина за ревюист, то аз определено съм „специален” такъв/ – ето затова, ще Ви разкажа надълго и нашироко за четвъртата ми интеракция с кап. Джак Спароу, а Вие сами си направете изводите.

„Карибски пирати” бе събитие. Не събитие за киното, нито дори събитието на годината, но определено бе събитие за дебелите гуши на Disney, които съумяха да сътворят една масивна и внушителна по размерите си дойна крава с изящни и лесно източващи се вимета. Да се направи цял франчайз от проста панаирджийска люлка не е особено идейна работа, но тактиката определено даде резултати. Първият „Карибски пирати” направи своеобразен фурор и се превърна във внезапен хит, обещаващ множество сикуъли/прикуъли/спинофи. Не стига това, ами Деп дори бе номиниран за Оскар, което за мен бе голям туист, макар и не чак толкова голям, колкото номинирВането му за „Туристът”. Последваха две продължения, които бяха видимо налети с бидони от зелени гущери, а Гор Вербински имаше бюджетната възможност да се развихри, че дори и да се олее. Една завършена трилогия, която обаче нямаше начин да остане завършена, особено щом от Disney се усетиха, че това е единственият им филм, от който могат да печелят до Денят на страшния съд. Ето защо, след дълги спекулации, преговори и увещания, свързани с уволняването на добрия приятел на Деп – Дик Кук – серията е продължена с четвъртата си част, в която капитан Спароу, Барбоса, ведно с останалите урунгели, отново са облечени в пиратските си носии и беснеят из хавайските морета. И тъй като знам, че ревютата ми са дълги и трудни за четене, Ви уверявам, че в момента пиша изключително бавно, с надеждата този път да смогнете да се ориентирате.

Ревю: „Туристът“ (The Tourist)

След като локвите от новогодишната повърня по улиците и домовете Ви са изчистени прилежно от някой парцал с парцал в ръка, е време да Ви посрещна за добре дошли с първото ревю за 2011 година в моя скромен, но и пропит от имагинерно его, блог. По стара народна традиция, годината се познава с първото същество, което премине прага на жилището Ви – ако то е визуално противно, годината Ви ще бъде неуспешна, но ако бъде красиво или дори чистоплътно, то през 2011-та ще се радвате на някакви благини. Ето затова не бива да бъда винен, че изпратих в несвяст първата партида от мургави сурвакари, които дебнеха входната ми порта, врещейки за парче от празничната баница, като вместо такава получиха няколко символични юмрука по заскрежените си бузи. Но стига битовизми – днес ще Ви занимая с първия филм за годината, който гледах и който реших да презентирам пред все още примижалите Ви от празничните снаряди очи, с тази разлика обаче, че ако поговорката за „първото нещо” след НГ е вярна, то ни очаква уникално дебилна филмова 2011-та.

Признавам, че не притежавах никакво предварително инфо за „Туристът”, с изключение на това, че е римейк, правен от оскароносец и /за щастие?/ няма никаква връзка с едноименния роман на Богдан Русев. Ето защо приех /така както предполагам са се заблудили и повечето от Вас/, че става въпрос за сериозен филм, който ще варира професионално между тънката червена линия на трилъра и ударната романтика, която винаги съпътства двама непознати американци в чужбина. Каква обаче бе изненадата ми, когато след края осъзнах, че последното нещо, за което е трябвало да приема филма е „трилър”, а предпоследното – „сериозен”. Защото „Туристът” всъщност е една ситуационна комедия, която е толкова subtle имплантирана в уж-драматичен сюжет, че по-възпрепятстваните от Вас ще се объркат дори повече, отколкото след последния филм на Дейвид Линч. Не, скъпи приятели – „Туристът” си е една относително забавна, но умело прикрита развлекателна история за неловките премеждия на два колоритни образа, единият от които по-едрогърд от другия. Скеч, маскиран в час и половина шпионски гимнастики и актьорски преигравания, през първата половина на който ще се смеете наум, а през втората – на глас.