Е, дойде краят на една ера, както обичат да викат братята американци, когато не знаят как да обобщят нещо, което е приключило със смесени чувства. Краят на 6-годишния мозъчен гърч, краят на 6-сезонния брейнсторм от мистични послания, идеи, научни теории и туистове. Краят на „Изгубени”. Последният сезон на този приятен сериалец приключи наскоро и аз имах неподозираната чест да съм от последните, които да го изгледат целия. И тъй като, „който се смее последен, се смее най-добре”, реших да сумизирам впечатленията си от финала му, въпреки епохалния си научен труд, който преди време сътворих по същата тема. Но ако подобен сериал не заслужава /поне/ две ревюта, то тогава кой? Народът е казал, че „всичко е добре, когато завършва добре”, което на филмов език означава, че всички злини ще се оправят с един мазен хепиенд. Но добър ли е наистина завършекът на „Изгубени” и всичко ли е добре след края му? Не и за мен, защото ако това беше първия сезон на който и да е сериал, щях да си форматирам харда, за да съм сигурен, че съм го изтрил целия.
Warning: Текстът съдържа неумишлени и нарочни спойлери в естествен размер.
Финалът на петия сезон ни показа груповото активиране на мистериозните ел. магнитни сили на Острова и героичната смърт на русата докторка Жулиета, която загива на дъното на външна тоалетна, взривявайки бомба, която да пукне пространствено времевия континиуум и да реверсира историята до day one. В началото на 6-ти сезон, осъзнаваме че мисията на тропическите прошляци е била изпълнена, или поне те си мислят така. Самолетът на култовата авиокомпания „Океаник” каца безпроблемно на летището в ЛА и всеки продължава да изживявя жалките си животчета, справяйки се с ежедневните си проблеми, тъй като в тази алтернативна вселена, осторъвът не ги е контаминирал с „чара” си. Но в същото време, същите тези божии чеда, са останали на острова в друга алтернативна реалност, и продължават да търчат по тревясалите кърове на Хаваи в търсене на салвация. В 6-ти сезон логиката вече е отдавна заровена и нещата се движат по безмозъчната инерция, започната някъде от втори сезон. Зрителите се запознават с още една група от островитяни, които си стопанистват собствен храм и които обикалят по гората с доста неясни цели. Управителят им е шао-линът Дугън, който е мъдрец и приятел на Джейкъб, но го мързи да говори на английски, затова лае заповедите си на мандарин.
Добрата новина поне е, че този сезон най-после ни сервира това, което много отдавна трябваше да стане – поетапната и категорична ликвидация на главните герои, като се започне от живите такива, и се стигне до изкуствено съживените или обладани такива. Ако и Вие тайно, като мен, сте си мечтали да скършите гадния врат на Сун или стъпчете арабската мутра на Саид, то това ще се случи точно сега, макар и не точно по този а-романтичен начин. Вместо това, ще се насладим на про-социална героична смърт, дори и от персонажи, които до преди малко са били едва ли не отрицателни за сюжета. Защото американците винаги обичат героите им да умират in the blaze of glory, така че се пригответе за спектакли от драма, рев и морално самоосъзнаване в последния момент.
Такъв е случаят с бате Саид, който е шибаното нещастие на целия сериал, бидейки дарен с лицевите функции на хомосексуален фундаменталист, а първата му реплика в 6-ти сезон е апотеоз на актьорската немощ – пичът отново ще гледа влюбено по разни циганки и отново ще се прави на иракския Джейсън Борн, като в екшън сцените, нежните му ориенталски къдрици ще се люлеят палаво при полъха на вятъра. Ако си мислите как ще стане това, след като в пети сезон бе убит, а трупът му влачен по гори и полянки в продължение на 2 серии, за това си има съвсем логично обяснение – той ще бъде съживен чрез удавяне. О, чудо! Саид отново е сред живите или поне сред не-мъртвите, защото в процеса на ревитализиране, нещо се е объркало и сега иракчанският пешак е обладан от Тъмната страна, карайки го да служи на Злото, познато вече като бившия Джон Лок.
Лок е мъртъв, скъпи приятели, защото трупът му се вмирисва на плажа с часове, докато един друг „алтернативен” Джон Лок вече обикаля по острова със сериозните намерения да а/избяга от него и б/да го потопи и евентуално в/да избие всички останали. Това е добре познатият на всички нърдове „черен пушек” или „Чудовището” или просто онова-дето-скубеше-дървета. За нуждите на сериала, а и поради факта, че това сценарно изчадие няма обособено име, но мязаше на наелектризиран дим от горящи гуми, по-нататък ще се обръщам към него като Димчо. Димчо е зло копеле, което се е вселило в тялото на Лок, защото му е писнало да се мотае като Петкан по този заспал остров и иска и той свят да види. В края на пети сезон, Димчо подмами интелектуалното мекотело Бен Лайнъс да убие протектора на острова – Джейкъб, и правейки това, Димчо получи надмощие за изпълнението на пъклените си планове. Но както добре знаем, в този сериал никой не е наистина мъртъв, така че духът на Джейкъб ще продължи да се явява наляво-надясно сред оцелелите туземци, давайки им това, което така неистово им трябваше досега – акъл.
Развитието на героите е нулево, което е непростимо за сериал от 6 сезона – накрая все нещо трябваше да се промени в тях, но не – добрите са си добри, лошите са си лоши /с малки изключения, породени от сценарното безсилие/, а единствените наистина интересни герои, заради които повечето хора следяха сериала, дори когато вътрешно усещаха накъде отиват отходните води – Бен и Лок – вече са превърнати в карикатури. Великият конспиратор и бистър ум Бенджамин Лайнъс, който в продължение на няколко сезона правеше всички останали да си говорят сами с пъклените си планове, мислени с години, сега е превърнат в треторазрядно пале, което търчи след Димчо/Лок, защото изведнъж се оказва, че ролята му вече е изхабена и трябва или да умре или да остане като баласт, но сценаристите са решили да го оставят, защото – видите ли – за него има отредено специално място накрая. Лок пък вече не е Лок, а е Димчо, което практически обезмисля почти всичко, градено през последните сезони с този персонаж, само защото някой тъп сценарист е решил, че Тери О`Куин е единственият от целия актьорски катун, който действително може да играе добре злодей /все пак той стана известен точно с ролята си на сериен убиец в оригинала на „The Stepfather“/, така че са решили да го трансформират за финалната битка. От зле, по-зле е, повярвайте.
В този сезон се дават обяснения на някои /всъщност, дори не и на половината/ мистерии, генерирани от енигматичния Остров, така че гледайте внимателно, за да не изпуснете някой от белите конци, с които сценаристите усилено са се опитвали да си вържат насраните гащи. Ще видим ориджина на отношенията между who the fuck is Джейкъб и Димчо, който се оказва негов брат по Съдба. Всъщност, тяхната връзка е символична и показва контраста на доброто и злото, бялото и черното, светлината и мрака. Самото им раждане е осеяно със смърт, защото родната им майка, която се оказва корабокрушенка от поредния счупен кораб, бива убита с камък, а малките бебета биват положени в бяла и съответно – черна пелена. /колко мило!/ Впоследствие те порастват и започват да осъзнават, че имат различни интереси и философии, а също и различни сексуални ориентации. Димчо е полово агресивен и иска да е сред други хора и жени, докато Джейкъб е онанист, който предпочита да се грижи за анти-майката си, вместо да опознава света. Децата се разделят, а това води до дългогодишен семеен скандал, който завършва със смъртта на анти-майката и превръщането на Димчо във вакъл пушек. Всичко това, обяснено в 1 серия. Евала!
Друг от героите, чиито жизнени перипети се налага да изтърпим, е и Рикардъс, или Ричард, или по-скоро – онзи, дето мяза на каталунски жиголо. Пичът има адвенчър серия в миналото, в която бива первърнат в роб и качен на някакъв кораб, който разбира се, се разбива на съответния Остров. Оказва се, че Ричард трябва да избира между Доброто и Злото и избира Доброто, поради което Джейкъб го наема на пълен работен ден без трудов договор, превръщайки го в безсмъртен посредник на отношенията между двамата островни братя. Епизодът с Ричард е приятен, но от него насетне, образът му е изритан настрани и до края на сериала, участието му е минимално, сякаш Дж. Дж. Ейбрамс /точно както и в случая с Лайнъс/ хем не е искал да го убие, хем не е знаел какво да прави с него. Ще си припомним и д-р Блонди – Джулиет – която отново се залюбва със Сойър, а искрата на любота им пламва, само защото една машинка за закуски му е глътнала хартиения долар. Джулиет има и иронична /поне за мен/ сцена, в която обяснява на сем. Куон, че ще имат момиченце, а майката Сун /която в един момент е толкова емоционално травмирана, че забравя да говори на английски в продължение на 2 серии/ й казва, че ще кръстят бебето Джия. Сега, ако някой от Вас си спомня, точно актрисата, презентираща Джулиет /Елизабет Мичъл/ игра лезбийския интерес на младата Анджелина Джоли във филма… точно така – „Джия”. Съвпадение ли е това? Най-вероятно, но аз бях длъжен да го посоча.
Челната тройка от герои обаче пак си е останала същата – Джак, Кейт и Сойър отново се гледат къде накриво, къде влюбено и пак разнообразяват любовния си равнобедрен триъгълник със сенсуални подмятания един към друг. Героят на Джак вече е обрисуван като ултимативния парцал, който се е превърнал в емоционална развалина и без особено желание за развитие извън океанските джунгли. Именно върху самоосъзнаването му се върти и целият финал на сериала, защото д-р Шепърд /”Овчар” – от англ. б.а./ е единственият, който последен разбира за какво става въпрос във финалната сцена в църквата, в която всички останали го чакат цял епизод. Джак отново приема всяко нещо прекалено насериозно и отново поема отговорности, които не му отиват на умствения капацитет, а накрая дори става доброволец за сурогат на Джейкъб. Кейт пък отново е the most wanted кака извън закона и отново ще търчи по белезници, но този път няма да се грижи за чужди бебета, а ще се натъкне на Сойър, който се оказва кука. /?!/ Всъщност, цялата история на последния сезон е направена така, че да събере героите по някакъв начин и да пресече пътищата им в един момент на генерална ревелация, в която те сами да разберат кои са, къде са били и къде отиват. И тук излиза наяве една от най-големите подигравки в цялата работа – фактът, че сценаристите просто са вдигнали ръце от шестия сезон и са оставили всичко на произвола, решавайки с подръчни материали и коефициент на интелигентност на средностатистически австралопитек, да закърпят скъсаните слипове на целия сериал с елементарни обяснения и кулминация, извадена от пелените на бебе с диария. Благодаря Ви, господа, за шесте сезона зрителско унижение!
В същото врече обаче, тълпите на острова са в състезание срещу времето, и отново – в добрите традиции на поредицата, са разделени на няколко групи, всяка от които бърза да иде до другата, а втората – да взриви нещо. В случая, групата на Лок иска да девастира острова, групата на Джак иска да убие Лок, а групата на Лъпийдъс иска да ремонтира един самолет с тиксо и да излети с него. Групите оредяват поетапно, докато съдбите на основните персонажи отиват към своя край, а всеки от тях трябва да изпълни универсалната си мисия. Джак например трябва да влезе в Пещерата на Светещия мъх и да рестартира CPU-то на Острова, посредством някаква каменна тапа /в една от сериите има алегория, че островът е коркова тапа, която пречи на Злото да излезе от бутилката – е, явно буквално се оказва, че има такава тапа, с което сценарно решение поздравявам всички 9+ зрители./ Оттам нататък, нещата се вмирисват – Димчо губи специалните си умения да става на пушек, а Островът започва да се саморазпада на редки минерали. За феновете на невъзможния TV екшън е предвидена и динамична ръкопашна схватка между Димчо и Джак, на каменните скали на острова, която е заснета с уменията на първокурсник от Натфиз. Изобщо, всичко отива по дяволите, в момента, в който се оказва, че катастрофиралият самолет на авиокомпания „Аджира” все още се движи, има гориво и което е по-странно – има достатъчна писта за излитане, а истинската драма на целия сериал е, че точно така се спасява малка част от шепичката оцелели, между които пилотът-който-проспа-полета-си Лъпийдъс /90-тарската звезда Джеф Фейхи, който демонстрира гръдно окосмяване, конкуриращо се с родопски ямурлук/ и I-hear-dead-people азиатеца Майлс. Добър избор, определено.
Добрите хора от CollegeHumor задават някои от въпросите, на които „Изгубени“ трябваше да отговори за шесте си години и показват, че останалите за доизясняване сюжетните дупки са повече и от тези по чорапогащника на Лили Иванова.
Последната серия е еквивалент на „среща на випуска”, защото ще събере на едно място /почти/ всички отрепки, които някога някъде, са се появявали в този сериал, със или без причина, вкл. и отдавна убити и забравени такива като Либи, Шанън, Буун и др. Задружното парти се провежда в една църква /хм…/, а изводите от обясненията, които са ни дадени /или по-скоро спестени/ за този финал, ще оставя на всеки да обобщи сам, защото от толкова нагнетена комбинация на изнасилена политическа коректност, отчаяна нужда от логика и религиозно обоснован финал, скротумът ми започва да трепери в конвулсии. Среща в църква? Референции към Чистилището. Бяла светлина? Изкупване на грехове? И всичко това, след квантовата физика и времеви парадоски от олятия с наука 5-ти сезон? Нещата са по-ирационални и от записките на енорийски свещеник с обсесия по Дан Браун, и за мен това не бе достатъчно правдоподобно/пълноценно заключение за сериал с подобен зрителски интерес. Но все пак – това е ABC, а не HBO, така че някак си не върви всички герои да умрат в мъки накрая, защото американците обичат да оцеляват, дори повече отколкото обичат чийзбургери, и биха приели героите им да не умират окончателно, а просто да се преместят в друг релм на екзистенция, като например…. Ада? Рая? Вечнозелените пасбища?
Целият сериал има толкова много излишък, че е направо страшно как хората не получаваха вертиго от гледането му – толкова излишни герои, толкова излишни сюжетни нишки, толкова излишна драма, толкова излишни сезони. Концепцията на целия сериал можеше да бъде сбита до три сезона и много от простотията накрая щеше да се отсее, а Деймън Линделоф нямаше да изглежда като пълен първокласник, изтипосвайки подобен недоносен финал. Интерессно е и колко бели петна могат да се образуват, дори и от толкова първосигнален завършек – уж всички са мъртви, а доста от основните персонажи отсъстват на църковната сбирка; хем Хърли е останал като новия Протектор на Острова /с първи помощник – Лайнъс/, хем и той е вътре в църквата при останалите мъртви. Доста обидно някои елементарни неща да бъдат толкова зле обяснени или още по-лошо – оставени, сякаш изобщо не са се случвали. След като идеята е била финалът да е толкова про-религиозен и църковно коректен, защо тогава бяха всичките тези митологични и квантови дрисъци в продължение на години? Подигравката със зрителя е пълна и то не защото създателите не са имали терен да отприщят цялото си въображение /все пак са имали цял шибан остров на разположение, с който да правят каквото си поискат, също както Камерън имаше Пандора, но минус добрите ефекти/, а просто защото явно ги е домързяло да направят най-важното – да съберат пръснатите досега сюжети и да ги обяснят логично. И не бих ги винил, защото „Изгубени“ отдавна погреба шанса си за рационални обясениня, още когато започнаха така удобните, но и безпричинни пътувания напред-назад и накриво във времето, но все пак малко старание, особено на финала, нямаше да им навреди, защото успяха да превърнат един от най-хитовите сериали за последните десетилетия в безпрецедентен отпадък.
И така, това… е… Краят! Но дали наистина е? Защото, тлъстите слухове говорят за пълнометражен филм „Изгубени”, който ще дообясни липсващите звена в сценария на сериала и ще послужи като официален closure на поредицата /не че самият финал не беше направен като перфектен завършек, приключвайки така, както и започна пилотния епизод на първи сезон/. Креативната гънка Дж. Дж. Ейбръмс е добре познат с мистериозните си нови филми, така че е някак си закосоноъобразно да се замисли за някакво развитие на сериала, който го направи популярен. Най-малкото, защото точно той и бандата му онлайн сценаристи, чието единствено решение за правдив финал, е било да търсят инфо по фенските форуми, са главните виновници за този силно опропастен завършек на една от TV епиките с най-голям /провален/ потенциал. Дали подобен проект ще види зеленикавата светлина /и дали Ейбръмс ще го режисира лично или пак ще остави нещата в кривите ръце на Джак Бендър/, не ме касае особено, но шоу от подобен медиен магнитуд заслужава много по-завършен край, така че не се съмнявам, че машината за пари, наречена Холивуд, дори и в момента завърта зъбните си колелца. Някои ще запомнят „Изгубени” като едно шестгодишно приключение, което най-малкото бе толерируемо, други пък ще го запомнят и като масивно телевизионно разочарование, на което дори ще пропусна да сложа оценка, защото все още съм в състояние на афект от края му. И в двата случая обаче, експириънсът на „Изгубени“ си беше един – като приятен сън, от който човек се събужда с вкус на урина в устата.
20 коментара
Comments feed for this article
12.06.2010 в 16:52
chinuk
Невероятно смешен финал. Признавам им го на сценаристите. Да вкарваш готини идеи шест сезона, да задържаш вниманието на публиката си толкова години и накрая да окъкаш положението с един единствен сезон си е истинска дарба. Имайки предвид, че сериалчето си беше добро съчетание между фантастика и сапунка, привличайки вниманието на по-широк кръг от хора, много се чудя защо решиха да приключат давайки превес на сапунката и да превърнат иначе едно добро „Sci Fi“ начинание в поредния любовно-семеен сериал. Толкова много мнения колко невероятно як и проникновен е финала изчетох, че ми се плаче. Чак започнах да се питам един и същ сериал ли сме гледали толкова години. А тоталното окарикатуряване на най-впечатляващите образи, Бен и Лок, дори няма да го коментирам. Гавра пълна.
12.06.2010 в 18:09
Black cinema cat
Като цяло и аз не съм доволен от финала, беше доста сълзлив маи доста повече от колкото трябваше, гадини 6 години ни мъчеха с разни загадки догадки не знам си кво, и накрая набързо скалъпиха „финал“ , накрая си беше баш сапунка , събраха се наште в отвъдното и отидоха към …, блах блах блах жалко наистина скротуме не съм ти чел още ревюто но се надявам достоино да си ги наплюл нахрачил и т н… щото си го заслужават, честно казано вече не ми пука чак толкова как е завършил за разлика от някои луди фенове но това си е техен проблем, зта свърши мамка му наи после , някои писаха че е възможно да бъдат пуснати допълнително филм или филми за да дозавършат все пак започнатото но леко ме съмнява.в краина сметка сценаристите се изакаха върху всички които очаваха кои знае какво да се случи . тва е
12.06.2010 в 18:23
Nostromo
Честно казано изгубих около 80% от причинно-следствените връзки още в средата на трети сезон. Повечето въпроси от клипа на „колежаните“ наистина останаха опън-ендед, а и прекалено много сълзи и сополи се изляха без да са чак толкова необходими. Епизодът, „обясняващ“ Джейкъб и Димчо, беше по-добре изобщо да го няма, последният – в голяма степен също, но не защото пренасяше действието на паралелно-движещата се история в „отвъдното“ (все пак в останалите сезони същата вече се беше движила в миналото, в настоящето и в бъдещето, така че тук не оставаха кой знае какви варианти, освен най-очебийният за действие в паралелна вселена), а защото приключи всичко с тази пародийна среща на анонимните алкохолици в деня на излекуването им, на която всички внезапно се оказаха изключително щастливи без грам от шок и преживяна лична драма (колкото и да са само призраци от ектоплазма).
Факт е обаче, че с изключение на споменатите два и вероятно още 3-4 епизода за всички сезони, представлевието си струваше. Визията, каста, достоверността във взаимоотношенията между героите, израстването на характерите (хайде сега, не можеш да си затваряш очите за това), достатъчно обоснованите сами по себе си обрати, абстрахирайки се от „общия смисъл“ (доколкото изобщо имаше такъв), всичко това беше на невиждано за телевизионен сериал ниво и за своите 60 часа си е истинско постижение, че не стана досаден. Забавлявах се, докато го гледах, а на моменти направо изпадах в захлас от сценарийните обрати, защото бяха подготвяни много по-отрано и се канализираха перфектно и по отношение на замесените герои, характерите и темперамента им, и по отношение на самата история.
Принципно съм много критичен към сценарийни недомислици, изсмукан сюжет и фейк диалог, и признавам че и тук на места не липсваха такива, които дразнеха, но генерално този сериал си е събитие, и нито провалената последна серия, нито дори целият последен сезон, с изкуствено напаснатите „обяснения“, бяха в състояние да ми прецакат удоволствието. Наречи го „фенбойщина“, обаче до сега не ми се беше случвало стрикно да изгледам шест сезона без да се отчаям.
Вероятно съм склонен да се съглася с „шестгодишно приключение, което най-малкото бе толерируемо“, а „най-много“ лично за мен ще си остане абсолютният куест от тези ми зрели години…
… Баси, това все пак е разбил се самолет на самотен остров, на който се случват необясними неща!… 🙂
12.06.2010 в 18:32
cinemascrotum
Бих се съгласил с теб, ако ми кажеш къде точно е „израстването на героите“ /всички герои са еднакво двуизмерни и последният сезон доказва това/ и къде си усетил „достоверността на взаимоотношенията между героите“? Кейт е влюбена в Джак, после е влюбена в Сойър, после накрая пак е влюбена в Джак, който първо е влюбен в нея, после в Джулиет, но накрая Джулиет е влюбена в Сойър. Wtf?
12.06.2010 в 19:22
Nostromo
Сойър в началото е егоистично гаменче, на което не му пука за никого. Разменя лекарствата, които е открил в самолета, в бартер сделки, вместо да ги даде с идеята да помогне на тези, които са в нужда. В първите епизоди ти идва да му смелиш физиономията от бой, след което той се променя и то не с вълшебна пръчица, щото нали разбираш е мачо и кифлите трябва да лапнат по него, а защото обстоятелствата около отношенията му с Кейт дават тласък за това.
Джак (парцалът от последният сезон) в първият е наранено от студеното отношение на баща си не съвсем наясно със себе си пишлеме, което не вярва в съдбата и предопределеността и драпа с всички сили да води стадото, което му е поверено, към оцеляването му. В последният сезон е приел истината, че някой ден всеки ще пукне, вярва, че в крайна сметка има неща, заради които си струва да предопредели съдбата си и приема, че спокойно може да умре, защото (колкото и да е тъжно) извън острова явно няма за какво толкова да живее. (Това, ако не е промяна…)
Бен… Ех, ако кажеш, че и той не еволюира, особено след като убива Джейкъб…
Кейт… Да, за нея си прав… Тя просто има малко по-натежал поглед в края и… бръчици около очите.
Лок. Той е минимум на 40. Наивник на 40… Имаше една приказка: ако на 20 не си социалист – значи нямаш сърце, ако на 30 все още си социалист – значи нямаш мозък. Ами симпатичен тип е, кара те да му съчувстваш, обаче не може толкова пъти да постъпваш, като идиот, и да не си вземеш поука. А такива хора има в действителност и те са си просто такива. Не търпят развитие.
„Достоверността на взаимоотношенията между героите“… Сойър не вярва на Джак, поради явни социани различиня – крадец и лекар все пак… Когато Джак му обяснява, че Лок ги е насадил в подвоницата, очакваш (и се надяваш), че Сойър ще постъпи така както ти самият би постъпил, ако си там. Но не – той прави това, което му е в характера спрямо героя на Джак. Може и да звучи като противоречие спрямо „градирането на образа му“, но тук това е съотнесено към първосигналното му отношение към Джак. В един по-тъп сериал в този момент Сойър щеше да игнорира себе си и по този начин щеше да загуби каквато и да било индивидуалност.
Това е само един от примерите. Трябва да подпукам сериалът отново, за да ти извеждам подобни примери и на серия ще има поте 5-6 очевидни такива.
Колкото до моментът с влюбването… Ами първо ще „отстраня“ Джак… Той просто не е бил „влюбен“ в Джулиет. Никъде не се говори за любов, не си спомням даже дали са си разменяли секрети. А и той е мъж, на който му се натиска красива жена, без той да е обвързан по някакъв начин с друга освен с бегли погледи и срамежливи целувки… Та без Джак, остава отношението на Кейт… Какво да ти кажа, някои жени си се „влюбват“ така – влюбчиви са, нали разбираш… А и май има такъв феномен, да е влюбена едновремено в двама. Не съм запознат професионално с темата, но усещам, че не очакваш и да се обяснявам… Колкото до Джулиет – тя също е жена… (тук вече очаква включване откъм опънли феминистс…)
12.06.2010 в 19:38
cinemascrotum
Всички промени, за които говориш, са плод на неясни сценарни решения и плиткоумие. Героите не еволюират, те деградират. Виж Лайнъс и лекето, в което е превърнат накрая. Виж и Саид, който от иракски екзекутор е превърнат в безволева кукла на конци с поглед на скопено яре. Виж и Джак, който от основния протагонист на първи сезон, сега е отрепка, която дори вече не взема важните решения. Това не са реални развития, а просто удобни за сценаристите ходове, с които героите да се променят в определени моменти, където сюжета го изисква от тях – точно както Сойър от бандюга в началото изненадващо става полицай накрая, защото публиката го е харесала повече в положителна светлина.
12.06.2010 в 20:00
Nostromo
И в твоята, и в моята трактовка има голяма доза субективизъм, а го има защото самият сериал дава поле за такъв, което пък за мен е признак за качество. Това че героите деградират по твоите виждания – ами възможно е. Понякога животът смачква и това, че в краят на сериала не всички се оказаха супермени, надвили несгодите на съдбата, лично за мен е по-скоро достойнство.
Иначе, казах ти и по-горе, че съм съгласен с голяма част от заключенията ти, въпреки че крайните ни изводи се различават. Склонен съм да преглътна някои недостатъци, просто защото предимствата са повече. Обаче ако не си съзрял такива, чудно ми е как така си изтърпял мазохистично всичките тези над 60 часа… За такова нечовешкото усилие лично съм готов да ти издигна паметник… 🙂
29.08.2013 в 03:51
РобинзонКрузо
Наистина, ужасно го осраха накрая сериала! Критикът-авторът на тази статия е напълно прав!
Нямаше никаква логика в завършека на филма! Имам чувството, че на сценаристите им куца логиката и много яко са се объркали накрая!
Наистина, много добър сериал, и много жалко, че толкова безсмислено завърши!
Разбира се, краят трябваше да е положителен, но не и с толкова нелепи и несвързани помежду си нахвърляни напосоки сцени!
Не мога да повярвам, че въпреки, че сценаристите са го направили през пръсти, накрая сериалът е спечелил толкова много награди, овации и печалби…Направо си е загуба на време да гледаш толкова много сезони и накрая да останеш разочарован…е, просто не е честно!
Определено, ако краят ми беше даден в моите ръце, щеше да свърши много по-подобаващо…
12.06.2010 в 19:06
lammoth
На мен ми беше интересен първия сезон (първите серии са доста зарибяващи), но към средата на втория загубих интерес. Защото започнаха привидно да разтягат локуми, а сапунените мехури взеха да се увеличават. Ако бяха го побрали в 30-на серии, щеше да е класика.
12.06.2010 в 20:51
Jojoba
преди няколко дни изгледах СЕРИяла там където спрях преди години/3-ти сезон/, и честно казано това „вълнуващо преживяване“ наречено LOST ,вече ми изглежда като някаква мозъчна пръдня която е поднасяна годнини на ред на зрителя само с цел $$$$$$$$$$$$.
Не знам за Вас но аз се чувствам измамен от този финал , то май ще излезе че това не е финал на серийте а една увертюра за 1-2 пълнометражни филма.Не трабваше да доглеждам сезоните , така поне финала щеше да си остане само в болния ми мозък .
Последния ред на Филмовия Гъз е най точното описание на LOST което съм срещал в интернет пространството!
„като приятен сън, от който човек се събужда с вкус на урина в устата“
13.06.2010 в 01:17
Eiri
Хей този сериал ми се струва интересен ще взема да го гледам 😀
13.06.2010 в 11:03
Black cinema cat
хаха еми хубаво ще направиш , малко с закъснение ама нищо 🙂
14.06.2010 в 16:10
Xa-uBaH
10 тона благодарности на милостивия Скротум, за прекрасния спойлер и коментите по финалния 6-ти сезон на Избудени. Аз персонално (понеже нямаше други желаещи) зорлем избутах 5-я сезон на този толкова обещаващ в началото сериал, но с 6-я не можах да се справя и да преодолея скуката и абсурдния сюжет – отказах се на 2-рата серия. Но ето, има и по интересен начин да приключиш сагата, със светото писание на Свети Скротум, който пак стоварва целия си справедлив и оправдан гняв върху този разводнен и сбозен сериал. Чао Игбудени, няма да ми липсвате!
15.06.2010 в 15:01
moron
Малко си го оплюл даже, но няма такива думи, които да опишат този епохален екскремент. Мисля, че и посещението на тоалетната след изяждането на 1кг череши няма да наклони везните в полза на ЗАГУБЕНИЯ СЕРИАЛ. Искрено съчувствам на всички зрители, които като мен са си изгубили 3-4 дена, за да гледат говното LOST и най-вече неговият нескопосан завършек. Няма да коментирам детайли от филма, просто защото най-вероятно ще повторя или Скротума или някой от колегите коментатори. За щастие от филма има един много важен и запомнящ се за цял живот извод – „Американците са пълни дебили, но за сметка на това филмите им са тъпи!“
23.07.2010 в 17:18
MCFOXXX
Първи сезон ми хареса. Втори не, даже ми беше тъп. Изненада и Обрат – трети сезон ми хареса повече и от първи, просто ми хареса. Току що го изгледах и ме хвърли в шок само последната серия, в която накрая Джак по-брадясал отколкото някога е бил на острова се среща с Кейт. Може би в бъдещето – не знам…
Бен не ме кефи и не знам какво толкова му се кефи Скротума на този зъл и изцъклен хамстер. Всеки с вкуса си.
Естествено любимецът ми като персонаж е Джон Лок, най-интересният герой.
Изчетох статията с интерес и ако това е вярно, че Лок бива окарикатурен, значи нямам думи.
23.07.2010 в 17:32
cinemascrotum
Може би не биваше да четеш ревю за финал на сериал, който още не си изгледал целия, да?
31.08.2011 в 16:52
longkevin
Само един българин би се хвърлил в спорове и обяснения на нещо, което изобщо не разбира и не осмисля, и в повечето случеи изнася нелепи съждения..противни на видните…доста хора пропускат приказката „..речта владеят всички, умът е присъщ на мацлина..“ Сериалът е направен така, че да бъде възприет по лесно за аудитория с по висок коефициент на интелигентност, но повечето зрители предимно на възраст между 15 и 26 годишна възраст са привлечени от късометражната кинопродукция имено поради факта, че нищо не разбират и се чудят КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СЕ СЛУЧВА ТУК!!!любопитство към неизвестното….като междувременно считат себе си за просветени понеже са зрители на нещо с дълбок смисъл и идея…в цялото това число включвам и коментатора на темата, заплетен и ИЗГУБЕН в собсвтените си размишления, които са плътно наситени с понятия от тълковния речник, опитвайки се да ни подготви за „невероятния бъдещ СТАРТ на кариерата си като журналист или критик изкуствовед“
31.08.2011 в 16:52
longkevin
в продължение на 6 години гърч, след толкова много заплитане на мистерии и вмъкване на мотиви каращи хората едва ли не да изискват доводи за квантова механика ненадейно след края на 5ти сезон, би трябвало всички да сте наясно,че както и да свърши LOST, доволен няма да има.Дори повечето от вас не са знаели какво точно очакват от финала.Да! сценаристите го претупаха, но всички знаем защо…и те нямат вина заради това,че компания АBC им съкращава продукцията със 2 сезона и половина, в които спокойно можеха да ни разкрият мистериите на острова, с които и сериала спечели голямата си аудитория от фенове.Впоследствие им съкращават дори финала, който трябваше да бъде излъчен в две части по два часа и половина, с извинението че не могат да отделят толкова много време от 24 часовата си програма.РАЗОЧАРОВАНИ ФЕНОВЕ- МНОГО/НЕДОВОЛСТВО КАКТО СЛЕД КРАЯ НА TWIN PEAKS-ако не сте гледайте го;крайно време е.Наистина всеки би си казал-и за това ли беше всичко; заради един фонтан с вода и тапа и някакъв си димчо който просто иска да си тръгне от проклетия остров за да види свят;незадоволяващи щяха да са и алтернативните финали , че всичко се случва в ума на полуделия Хърли, който се лекува в заведение за душевно болни;че острова е чистилище където всеки един се опитва да се пречисти от греховете си и да намери своето АЗ….или, че самолетът им се разбива още при самото излитане от Сидни и всичко на което сме станали свидетели е животът им след смъртта, а островът е или раят или адът..и все пак макари насилен финалът си беше финал и ни обесни най-важното-защо LOST Е LOST….чувал съм коментари от рода,че всичко е можело да се субере в рамките на 2-3 сезона дори само 1 …смятам че всеки един от вас е обърнал внимание на детайла че от целият сериал имаше точно 5 епизода в които се появиха мистичните ни герои Джейкъб и Смоуки; 2 епизода, от които ,бяха специално посветени на тях и да бъдем по-точни само един Across the sea, понеже AB AETERNO беше ретроспекция за живота на Ричард…от това би трябвало да изходите че идеята на сериала никога не се е въртяла около мистерията на острова …цели 3сезона ни разказваха историята на всеки един от оцелелите прогресът им на острова след това и в 4ти сезон а 5ти беше изцяло за инициативата дарма и единственият начин да ни разкажът историята на проекта беше пътуване във времето- интересен подход да прикачи здраво интереса на зрителите .Толкова много истории толкова много изпитания за духа, за силата на вярата, толкова много смърт и прогрес и най вече СМЪРТ- това е LOST….незабавно след финала сценаристите дори направиха признание че целта им никога не е била да разкриват заплетените мистерии.. те са били само част от идеята след финала на сериала хората да продължават да си задават въпроси на които нямат отговор;за да задържат интересът буден и след краят и най вече кой не цели и да има печалба…ако всеки беше получил своят отговор сериалът щеше да стане безинтересен, бързо забравен … и неподкрепен от закупуване на dvd-та по целият свят. ЦЕЛИ 6 ГОДИНИ СМЕ ЖИВЯЛИ С ТЕЗИ ГЕРОИ, БИЛИ СМЕ СЪПРИЧАСТНИ КЪМ ПРЕЖИВЯВАНИЯТА ИМ… В ПОСЛЕДСТВИЕ ТЕ СТАВАТ ЧАСТ И ОТ САМИЯТ ТЕБ….СИГУРЕН СЪМ ЧЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ ГЛЕДА СЪС СЪЩИЯТ НЕСТИХВАЩ ИНТЕРЕС СЪС КОЙТО СЕ ГЛЕДА ОТНОВО И ОТНОВО F.R.I.E.N.D.S за който тайчничко се надяваме все още да има продължение
31.08.2011 в 17:12
5ja
На мен пък финалът ми хареса. 6-ти сезон също; а ревюто е забавно – не му се впрягай толкова (всеки има право на гледна точка);). аз съм неспособна да го приема сериозно само поради факта, че пренебрегва любимият ми герой/сюжетна линия – Дезмънд. Целият сериал „Лост“ е изграден като метафора на живота, а научната фантастика е между другото – това е прекалено сложно не само за сериал, а и за какъвто и да е продукт, предназначен за масова публика….
12.10.2012 в 00:59
Obi-1
Много държа на завършения финал и логиката в лентите и мразя иначе сравнително добри филми, които във края си отричат всичко случило се по-рано, защото оставам с чувство на съжаление, че съм ги гледам. Та когато това се случи със сериял, продължил 6 сезона се чувствам доста измамен, вероятно като доста други зрители. Имам чувството, че нарочно се изплюха в устата на аудиторията. Нищо нямаше да им коства да направят малко по-смислен, логичен и най-вече завършек, който да придава стойност и тежест на предишните 100-тина епизода, защото с такъв край те все едно не са били и точно това ме кара да съжалявам и да съм „еинновен“, че съм го гледал. Се по „френските“ форумчета, можеха да си изберат някой по-нравещ се край……..