Ревю: „Дневниците на Вампира“ (The Vampire Diaries)

Телевизията е облята от същата заразяваща лудост, която стана модерна в киното през последните години – че вампирите са ебахти секси креациите и всяко нещо, свързано с тях е или мега-напрегнато или убер-романтично, което пък е достатъчна предпоставка темата за техния бит да продължава да се източва делово като гръдно мляко с помпа за кърма. Точно такъв представител на ТВ епиката изгледах наскоро и смело мога да заявя, че експириънсът от проследяването на цялото мащабно действие, както и ярките спомени от съспенса, ще ме преследват поне четири дни в кошмарите ми. Това е „Дневниците на Вампира” или сериалът, който всички уважаващи себе си нърдове изгледаха /къде със сълзи на очи, къде с пот по челото/ още миналата година, докато аз – бидейки стоик по душа и отлагател на удоволствията – успях да изтрая едва наскоро. И сега, в зората на дългоочаквания му, но и също така – категорично ненужен втори сезон, съм длъжен като авторитетен критик, да Ви запозная с мнението си за двадесетте и не знам си колко серии, които изгладиха мозъчната ми кора до ниво „стъкло на витрина”.

Love doesn`t suck… this show does.

„Дневниците на Вампира” е сериал, който следва така удобно по калните стъпки, оставени от мръсните налъми на Стефани Мейър, защото тематично почти не се отличава от колегата си по жанр и нещастие „Здрач”. Дали защото и той е писан по мотиви от книгите на една отчаяна за пенис шаврантия /Л. Дж. Смит/ или просто защото в днешния социален живот просто няма как да не навържем термина „вампири” с името на Мейър в едно изречение, не знам. Фактът обаче остава и той е болезнено реален – вампирската тема е издоена до пълна досада и ако някога тлъстото виме, от което Холивуд цока с години, е било доходоносно, то сега изпуска само сухо мляко, което е твърде неприятно за консумация, особено от поне средно интелигентни зрители.

„Затъмнение“ уби човек в Нова Зеландия

Днес е ден за печал, защото поредицата „Здрач“ направи непростимото – взе първата си жертва. Съвсем сериозно – новината е истинска и е пропита с доста ирония, защото показва, че зрителите на сагата действително са прекомерно лабилни и гледането й е опасно за живота… буквално. Според Stuff, в киносалона на новозеландския град Уелингтън е намерен трупа на 23-годишен зрител, който е присъствал на прожекцията на последната част от съновиденията на Стефани Мейър, а именно – „Затъмнение„. След края на епоса, развълнуваните и треперещи момиченца са се разотишли, но човекът е останал на седалката си безмълвен. Останалите зрители явно са си помислили, че е прекалено сринат емоционално от случващото се на екрана и са пренебрегнали неадекватността му. Първоначално това е било и предположението на чистачката, която го е открила – горката си мислела, че той просто е заспал /напълно нормална реакция при гледането на който и да е от епизодите на „Здрач“, btw/

Истината обаче е била много по-шокираща и е хвърлила властите на Уелингтън в заслужен смут. Според новозеландското МВР, мъжът не е умрял от насилствена смърт и най-вероятната версия за момента е инфаркт. Дали от стрес заради драматичните кадри на филма, заради спиращата дъха красота на Едуард или заради факта, че човекът се е депресирал от стадото пищящи майки в киносалона, още не се знае. Ясно е само едно – ако сте психически нестабилни или емоционално изнежени, не гледайте филма на кино, защото „Здрач“ вече не убива само мозъчните клетки на зрителите си, но и самите зрители.

Ревю: „Здрач 3: Затъмнение“

Каква е тайната на поредицата „Здрач”? Какво е това, което кара милиони недорасли момиченца и десетки хиляди по-нежнички момченца да циврят като току-що бомбардирани косовски деца, по герои, които са по-нереалистични и скучни от шоу на Димитър Митовски? И най-вече – в кой момент Стефани Мейър ще се самоосъзнае и ще направи това, което книгите й отдавна ни карат да желаем – да се лиши от живота си? Винаги съм искал да си отговоря на първия въпрос, на втория пък ми даде обяснение ето това видео, но едва наскоро започнах да си задавам и последния въпрос, може би защото някои хора просто не знаят кога да спрат, а някои книжни мухи се превръщат в толкова големи филмови слонове, че някак си вече дори не е и смешно. За да достигна до душевен мир след бурята от въпроси и драма, която остави в мен предишната серия от поредицата – „Новолуние” – аз реших да направя немислимото – да счупя керамичното си куче-касичка, да извадя от там събираните си с пот и кръв стотинки и да ги изсипя на касата на близкото кино, за да мога да се потопя за 120 агонизиращи минути в миризливата атмосфера на мокра кучешка козина и прясно нагримиран разкош.

Ще започна с това, че филмът е по-добър от първите два. Това, разбира се, не е точно комплимент, защото всички знаем, че имагинерните им достойнства бяха стигнали до каменистото дъно, от което единственият път беше само накриво и нагоре. Но въпреки това, тук нещата са конфигурирани малко по-добре, което поне показва, че франчайзът се опитва да се ориентира към по нормалните релси, сменяйки режисьор след режисьор, докато не уцели джакпота. Дейвид Слейд се е справил доста по-добре от Крис Уайц, но ако нещата продължават с това темпо, докато някой от епизодите се превърне в гледаем филм, книгите ще са свършили. В „Затъмнение” нещата не вонят толкова на клозетен фосил, а самият филм е доста по-мрачен и сериозен, ако изобщо може да се говори за „мрачност” или „сериозност” във филм, който започва и завършва на цветиста полянка с разговори за любов и брак. Слейд е познат като режисьор на музикални видеоклипове и това ще си проличи достатъчно добре, но е по-известен с филма си за педофилска вендета „Hard Candy”, в която непълнолетна чатърка извършваше психологически гърч върху урбанистичен педофил. Явно опитът на Слейд с непълнолетните момиченца му е послужил за каузата, защото това всъщност е таргет аудиторията на цялата сага.