You are currently browsing the tag archive for the ‘Television’ tag.
Първоначално бях твърдо решен да не пиша за „Чернобил“, но имам квота от едно позитивно „ревю“ на година и ако 2019 е произвела нещо, което да заслужава смиреното признание на откровен хейтър, то това е „Чернобил“. Два дни след финала му все още не мога да се отърся от сетивно-емоционалния ступор и не ще игнорирам сериал, който за броени дни се превърна не само във феномен, засенчил даже осмия сезон на „Игра на тронове“, но и в еталон за качествена телевизия. Точно толкова добър е, защото функционира еднакво безотказно на три отделни нива – като интелектуално забавление, като информационен спектакъл, и най-вече – като предупреждение. Звучи твърде помпозно, още повече че годината е далеч от приключване, но маркирайте думите ми, че каквито и TV шоута да излязат до края й, “Чернобил” ще ги прати в забвение.
Не знаех какво да очаквам от мини-сериал, дело на Крейг Мейзин, известен с не особено благоприятното си портфолио, включващо сценарии на „Последния ергенски запой“, затова подходих леко скептично към идеята да гледам британски актьори, маскирани като руснаци в непознат за тях сетинг. Само няколко минути от пилотния епизод обаче бяха достатъчни, за да изпарят съмненията ми за излишен патос като вода в горещ реактор. Такива неща се случват може би веднъж на десетина години – телевизионно шоу, което се промъква отникъде зад гърба Ви, и още в самото начало се катапултира на висота, която е практически недостижима за подобен формат.
Годината още не е приключила, но аз искам да се маха по-бързо, затова пришпорвам събитията, като изчиствам най-добрите първи TV сезони на 2018-та.
Мислех си да пиша за всеки поотделно, но това щеше да се окаже трудоемка задача, която нямаше да си струва времето, през което можех да правя нещо по-задоволително, като например да браузвам в Pornhub. Просто приемете, че всяко от тези шоута има капацитета да бъде сред най-добрите на годината.
Когато тази сутрин се събудих в локва от собственото си ДНК, след един от онези сънища, които се споделят само на фройдист, прецених че денят ми, а защо не и целият ми живот, не би бил пълноценен, ако не науча веднага имената на тазгодишните оскароносци. Докато напрегнато въвеждах комбинацията „Оскари+2018” в Google и пръстите ми трепереха възбудено дори повече, отколкото когато въвеждам стандартната си комбинация „тийн+букаке”, мислите ми се стрелкаха хаотично като пушечни откоси в тексаско училище, а най-големите претенденти изплуваха в спомените ми самички, досущ като телата на емигранти в Средиземно море.
TV зрителите на 90-тата Оскарова церемония, останали до ранни зори, за да гледат предаването на живо, и известни с общото наименование homo stupidus, може и да са се надявали на нещо по-различно от поредното вулканично изригване на суета и лицемерие, но по всичко личи, че са получили точно това. Все пак говорим за ключовия момент, когато Холивуд се събира на едно място, за да четка самочувствието си пред останалия свят и да се самоубеждава, че не е леговище на лъскави позьори и сексуални насилници. Затова и отсъствието на Харви Уайнщайн е било призрачно осезаемо, дори само заради празните два стола, на които обикновено се настанява туловището му.
Германският сериал на Netflix се котираше като европейска комбинация между “Stranger Things” и “Туин Пийкс” и след двудневния ми маратон с десетте му епизода смея да твърдя, че всъщност е много по-комплициран, зрял и натоварващ от първия, като в същото време е в пъти по-разбираем, но не по-малко очарователен в мистерията си, от втория.
cinemascrotum.wordpress.com 
Коментари