You are currently browsing the tag archive for the ‘Warner Bros’ tag.

Онзи ден се насладих на дълго/не/очаквания 54-ти рибуут на „Батман” и може би казвам „насладил”, защото проспах част от него. Новият вариант трябваше да измие с белина спомените от стария “Батман”, но нещо по пътя между идеята и крайния продукт е било прегазено от мигрантски бус. На теория е изглеждало лесно, при условие че старият Батман беше Бенджамин Афлек, който никой не приема за нормален с маска и черен костюм, освен ако Мат Деймън не е починал от ковид. На практика обаче, настоящият Батман се оказва Робърт Патинсън – най-красивият трансджендър от сериала за специални деца „Здрач“.

Като разбунтуван супергерой Робер стои по-неестествено от жена в правителството на талибаните, а и през повечето време крие най-силния си коз – лицето на олимпийски модел. Не твърдя, че младежът е слаб актьор, но сценарият е минимизирал актьорските му ресурси до трите стълба на българската кино-драма – истукани пози, продължителни псевдо-философски погледи и театрално декламиране. За щастие, покрай него се джуркат още по-колоритни електрони. Тлъстичък Колин Фарел, въшлива Зоуи Кравиц, болезнено дразнещ Пол Дейно и чернокож лейтенант Гордън със смехотворна афро-прическа /или в неговия случай – прическа/ са само част от звездите, гравитиращи около централния гризач. Има и други, но на кого му дреме за лисугера Анди Съркис, освен ако не е в моушън кепчър, прав ли съм?

Прочетете остатъка от публикацията »

Когато изгледах трейлъра на новата „Матрица“ ми се прииска да се ваксинирам, за да не оцелея до премиерата. Сега донякъде съжалявам, че не го направих, защото, както се казва – има по-страшни неща от смъртта – и едно от тях е „Матрицата: Възкресения“. Той е от филмите, които наричам „бургии”, понеже пробиват дъното по-успешно и от Брус Уилис на астероида в „Армагедон“. Трудно ми е да повярвам, че някой с непокътнат череп е измислил подобно кощунство, та дори си е оставил името върху него, но уви, фактът е налице. А лицето е на Лана Уашовски и доказва, че в определени случаи е по-добре да си смениш физиономията, отколкото пола.

„Матрицата“ от 1999 преобърна попкултурата и предизвика стилистична експанзия, на чието подобие трудно ще станем свидетели в следващите десетилетия. Това неминуемо доведе до две продължения, всяко по-миризливо от следващото, но въпреки това някак си приемливи като обща история. История, която, колкото и кретенски да завърши, приключи окончателно и така трябваше да си остане. Но тъй като не сме се събрали да обсъждаме хубави филми, нека продължим с „Матрицата 4“. Почти 20 години след като на някого му дреме, „Възкресения“ е отлежал като вкиснато вино, изнемощял като веган с Омикрон и остарял по-грозно от скротума на Мик Джагър. Помните ли таглайна на „Революции“„Всяко нещо, което има начало има и край.“ Е, това може да е вярно, стига да не се отнася за холивудската деградация. Защото, както всеки гледал „Възкресения“ може да потвърди, тя няма край.

Прочетете остатъка от публикацията »

Трябва да си кретен, за да се ваксинираш, заради „Дюн“. Знам го от опит, понеже аз също съм кретен, макар и по съвсем други причини. Затова когато злата съдба /под „съдба“ имайте предвид бате Кацаров/ ми даде избор дали да си туря иглата, за да преживея „Дюн“ на кино, реших да тегля една майна на „съдбата“ и да го гледам вкъщи. Вярно, че не мога да сравнявам 55 инча с IMAX, но не всичко що е по-голямо е по-добро. /поне така твърдят жените, които преди Вас са излизали с негри/ Нещо повече – ако трябваше да изтърпя слухово-скопените композиции на Ханс Цимър на по-високи децибели в киносалона, най-вероятно щях да ида и да се изкашлям в лицето на прожекциониста, за да прекъсне незабавно общата зрителска агония.

Да гледате „Дюн – Част 1“ вкъщи не е грях, особено когато минусите изпъкват на всякакъв екранен формат. Несъмнено калибърът на някои от сцените му ще се усети в пълен аспект, ако се зърне на кино, но за 150 минути „Част 1“ съдържа притеснително малко моменти, в които си казах „Брей, това си струва да се види на грамадно бяло платнище!” Да приемем че имаше еквивалент на спектакъл – имахме два-три пустинни червея в близък план и още толкова мънишота на Аракис, които събуждаха вълнуващи възприятия. Но… това ли беше всичко? Къде беше зрелището? В онази престъпно комична Пърл Харбър-style атака, която би била позор за портфолиото на всеки режисьор? Айде, моля Ви се! Ами съспенсът? Не ми казвайте, че някой се е напрегнал в сцената, където земният червей е на път да погълне комбайната за подправки, защото ако е така, трябва да се прегледаде от невролог. Ами драмата? На кого му пука за персонажи, които изглеждат малко по-реалистично от модели в 3-D приказка? За филм, утилизиращ практически нескончаем lore, „Дюн – Част 1“ е загадъчно постен, на места даже досаден и изпълнен с повече мъртви кадри от снимките на „Rust“.

Прочетете остатъка от публикацията »
октомври 2022
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 823 155 пъти