20 неща, които „Батман“ прави за пръв път

Онзи ден се насладих на дълго/не/очаквания 54-ти рибуут на „Батман” и може би казвам „насладил”, защото проспах част от него. Новият вариант трябваше да измие с белина спомените от стария “Батман”, но нещо по пътя между идеята и крайния продукт е било прегазено от мигрантски бус. На теория е изглеждало лесно, при условие че старият Батман беше Бенджамин Афлек, който никой не приема за нормален с маска и черен костюм, освен ако Мат Деймън не е починал от ковид. На практика обаче, настоящият Батман се оказва Робърт Патинсън – най-красивият трансджендър от сериала за специални деца „Здрач“.

Като разбунтуван супергерой Робер стои по-неестествено от жена в правителството на талибаните, а и през повечето време крие най-силния си коз – лицето на олимпийски модел. Не твърдя, че младежът е слаб актьор, но сценарият е минимизирал актьорските му ресурси до трите стълба на българската кино-драма – истукани пози, продължителни псевдо-философски погледи и театрално декламиране. За щастие, покрай него се джуркат още по-колоритни електрони. Тлъстичък Колин Фарел, въшлива Зоуи Кравиц, болезнено дразнещ Пол Дейно и чернокож лейтенант Гордън със смехотворна афро-прическа /или в неговия случай – прическа/ са само част от звездите, гравитиращи около централния гризач. Има и други, но на кого му дреме за лисугера Анди Съркис, освен ако не е в моушън кепчър, прав ли съм?

Кратки ревюта: „Let Me In“, „Rare Exports“, „Изкормвачът“

LET ME IN   (2010)

Ако не сте чели „Покани ме да вляза”, може би ще е добре да поправите грешката си час по-скоро, освен ако не искате да напуснете този свят без да прелистите поне една модерна вампирска книга, която си струва  /освен ако не сте бясна фенка на творчеството на Стефани Мейърс, в който случай е по-добре да загинете още сега/. Именно по мотиви на книгата на Йон Айвиде Линдквист бе и шведският романтичен хорър от 2008 година, в който две лапетии усещаха палавия трепет на междувидовата любов за първи път, на фона на завишена детска смъртност. Пак по нея е и настоящият римейк, с който Холивуд отново удря шамар на зрителския интелект и не пропуска възможността да покаже, че американците винаги имат собствено мнение по всички теми, вкл. такива, които очевидно са направени достатъчно добре от алтернативни нации. За разлика от десетки други римейкове в последните години обаче, „Let Me In” не е чак такова разочарование, каквото се очакваше, защото показва, че дори когато копира наготово, Холивуд може да сътвори нещо гледаемо.