Ревю: „Умирай трудно: Денят настъпи“ (A Good Day to Die Hard)

Народецът е казал, че „старите навици умират трудно”, но е пропуснал да уточни, че под „навици” има предвид безсмислените сикуъли, а под „стари” – Брус Уилис. Защото „Денят настъпи” и настъпените сме ние. По мазола. 25 години след вечната класика, наречена „Умирай трудно”, получаваме още. Получаваме го без да сме имали нужда от него и определено без да го искаме. Което си е в реда на нещата, поради щото никой не би искал да гледа как една Легенда бива сравнена със земята от тектоничните сили на Холивуд. И никой няма нужда да гледа как съсухрен старец бърше сополите на сина си, докато ги гонят руснаци. Не и отново, не и след „Индиана Джоунс 4”. Никой няма да каже „Браво!” на Уилис, че се е решил на нов „Умирай трудно”, никой няма да си рече „Брей, копелето все още го може!”, както навярно очаква актьорът. Напротив, гледайки поредната инсталация от франчайза, зрителите ще искат от него да не умира трудно, а да умре най-после.

Знам, че сред четящите има примитиви, които биха харесали „Умирай трудно: Денят настъпи” а.к.а. „УТ5” и това е типът хора, изпадащи в детинска еуфория при всеки картечен откос, предаден на лента, а понякога, но само понякога, ходят на кино с кофи и сядат на първия ред, за да събират изхвърлените гилзи. Нека обаче ниският им интелект не ги заблуждава – „УТ5” не е добро продължение и въпреки, че в него наистина има екшън, той не е добре заснет екшън. Ако филмът изобщо може да се свърже с единицата, или дори с двойката, то това е само по заглавието /Но пък какво заглавие, а? Чиста поезия!/ и по главния герой/актьор. Всичко останало в него просто не е нито от тестото, нито от ранга на „Умирай трудно”. „УТ5” е съвсем стандартен, банален и тривиален екшън по калъп, който е толкова назад от оригинала си, колкото австралопитекът е по-назад от съвременния човек.

Ревю: „Убиец във времето“ (Looper)

„Убиец в бъдещето” не е добър филм. Казвам го още с дебютното си изречение, за да не си помислите, че и аз съм се подал на стадното мнение, че щом има 90% на RT, значи автоматично трябва да е „провокативен” или „един от филмите на годината”, а който не го одобри, значи не е  разбрал „дълбокия“ му смисъл. Напротив, „Убиец във времето” е посредствен в почти всеки свой аспект, като се започне от сценария и режисурата /дело на един човек/ и се стигне до актьорската игра на Джоузеф Гордън-Левит и Брус Уилис. /които играят един човек/ Той не е пълно говно, разбира се /иначе трябваше да се казва “Pooper”/, но не е и нищо особено, което да заслужи емоционалната и интелектуалната Ви ангажираност за повече от десет минути след финалните му надписи. Казвам това от позицията на човек, който харесва Раян Джонсън, темата за пътуванията във времето и JGL, следователно всичко предполагаше, че „Убиец във времето” ще ме прати в екстаз. Но пустата обективност ме принуждава да кажа истината такава, каквато е – че „Убиец във времето” просто не се е получил и щеше да мине за стойностен, само ако беше направен преди 30 години.

Точно в такъв отрязък се развиват и събитията вътре. Едно близко бъдеще /2044 година/, където пътуването във времето още не е изобретено, и едно далечно бъдеще /2074/, където то вече е факт и дори се упражнява активно от едрите криминални босове на футуристичната мафия. Вместо обаче да свършат нещо полезно, като например да се върнат в началото на 21 век и да заколят Джордж Лукас преди да е промил мозъка на Спилбърг за „Индиана Джоунс 4”, мафиотите използват пътуването във времето като средство за изчистване на трупове. Гласът зад кадър на Джоузеф Гордън-Левит грижливо ни обяснява в един от прекалено многото дразнещи info dump моменти на експозицията, че в бъдещето е невъзможно да се отървеш от мъртвец, тъй като всички имат някакви проследяващи чипове, които не могат да се премахнат, дори ако отнякъде се появи Уолтър Уайт от “Breaking Bad” и не ги стопи във варел с киселина. За целта, прегрешилите се пращат с качулка на главата в миналото, където ги очакват т.нар. луупъри – наемници с пушка в ръце, любезно посрещащи жертвите с изстрел от упор.

Кратко ревю: „The Cold Light of Day“

THE COLD LIGHT OF DAY   (2012)

Понякога и аз съм човек, и имам нужда от психическо разтоварване. Понякога и аз искам да гледам изчистен от смисъл сюжет, който да не ме изпотява, докато се опитвам да проумея смисъла и посланията му. Понякога дори аз мога да простя слабоумието на даден филм, стига да е изпълнил елементарното си задължение да забавлява. Но понякога, само понякога, нямам този късмет. “The Cold Light of Day” е безумие, преминаващо границите на добродушната тъпота, което не само че не забавлява, ами води до буквално физическо разтоварване, оставяйки зрителя надвесен над тоалетното гърне.