Ревю: „Пришълецът: Завет“ (Alien: Covenant)

Ако има нещо общо между Космоса и черепа на късния Ридли Скот, то това е, че и в двете има повече вакуум, отколкото здрав разум. Сякаш беше преди пет години, когато „Прометей” кацна по кината и остави феновете на „Пришълеца” безмълвни, в лошия смисъл. Излишно комплициран с дървена философия и в същото време минус това, заради което хората искаха да го гледат – логична връзка с оригинала и повече ксеноморфи, отколкото тъп екипаж, „Прометей” се оказа духовно порно за интелектуални парцали. Половин десетилетие по-късно, „Пришълецът: Завет” не е нито повече, нито по-малко тъп в идеологично отношение – просто тъпотата му е успоредна, като два отделни канала, водещи до едно и също бунище.

Постерът е готин, това го признавам.

За тези от Вас, които са прекарали последните 38 години в селото от „Селото”, пояснявам че „Завет” е сикуъл на прикуъл за черни пришълци, но не такива, идващи в Европа през Средиземно море, расисти недни! Не-е, става дума за едни лъскави и слузести кокарачи с големи опашки и кисела кръвчица, чието меню включва всичко, което може да бъде импрегнирано по орален начин. Половин десетилетие по-късно, „Завет” продължава вероученията на „Прометей”, този път покачвайки залозите до библейски пропорции и ситуирайки историята в Райската градина, където има много Адам-овци и Еви, Каин + Авел, лукава синтетична Змия и разбира се – класически Апокалипсис. Филмът упорито комбинира научен креационизъм /каквото и да означава това/ с бутафорен телесен хорър, и ако тази смес Ви звучи интригуващо, значи имате нужда от операция на главата, която, уви, да завърши трагично.

Цветничък трейлър на „Oz: The Great and Powerful“

Comic-Con е мястото, където хиляди фенове могат да видят за първи път неща, които нормалните люде като мен и Вас ще видят онлайн цели няколко часа по-късно. Хайлайтът на вчерашния ден бе премиерата на дебютния трейлър на … щях да кажа дългоочакваната, но съм наясно, че на никого не му пука… приказка на Сам Рейми, наречена „Oz: The Great and Powerful”.

Ревю: „Прометей“ (Prometheus)

Този път ревюто ми ще бъде сериозно. За разлика от „Прометей”. Ще бъде и кратко. Защото искам да забравя час по-скоро какво гледах. А аз със сигурност гледах нещо, но какво? Филм за извънземни ли беше? Или за силата на вярата? Или просто документален филм за теориите на Ерих Фон Деникен? „Прометей” иска да бъде много неща едновременно, но претърпява поражение на всеки фронт – поругава наследството си, не показва нищо революционно и деградира култовостта на първия „Пришълец” толкова леко, толкова категорично, че ако сте истински почитатели на класиката от 1979-та, то Вие със сигурност ще се почувствате не по-малко обидени от мен.

Няма да крия, че очаквах „Прометей” с нетърпение. Имах пълно доверие на Скот и гледайки трейлърите доверието ми бе циментирано, а надеждите – мултиплицирани. Не ми дремеше дали ще е очакваният от феновете прикуъл, дали само ще гравитира около вселената на „Пришълеца” или ще е съвсем самостоятелен сюжет – тези неща не ме вълнуваха. Просто исках да гледам качествен научно-фантастичен филм, правен от хора, които го могат. А Ридли Скот го може. Или поне го можеше. Защото „Прометей” не е това, което очаквах и определено е под нивото на режисьора си. Въпреки количествената си съвкупност от „теории” и „идеи”, „Прометей” е плашещо елементарен и подигравка с феновете на оригинала. Той е празен. Без съспенс, без атмосфера, без стряскащи ситуации, без провокативни послания, които да се обсъждат месеци наред и без каквато и да е стойност за киното като изкуство.