Ревю: „Прометей“ (Prometheus)

Този път ревюто ми ще бъде сериозно. За разлика от „Прометей”. Ще бъде и кратко. Защото искам да забравя час по-скоро какво гледах. А аз със сигурност гледах нещо, но какво? Филм за извънземни ли беше? Или за силата на вярата? Или просто документален филм за теориите на Ерих Фон Деникен? „Прометей” иска да бъде много неща едновременно, но претърпява поражение на всеки фронт – поругава наследството си, не показва нищо революционно и деградира култовостта на първия „Пришълец” толкова леко, толкова категорично, че ако сте истински почитатели на класиката от 1979-та, то Вие със сигурност ще се почувствате не по-малко обидени от мен.

Няма да крия, че очаквах „Прометей” с нетърпение. Имах пълно доверие на Скот и гледайки трейлърите доверието ми бе циментирано, а надеждите – мултиплицирани. Не ми дремеше дали ще е очакваният от феновете прикуъл, дали само ще гравитира около вселената на „Пришълеца” или ще е съвсем самостоятелен сюжет – тези неща не ме вълнуваха. Просто исках да гледам качествен научно-фантастичен филм, правен от хора, които го могат. А Ридли Скот го може. Или поне го можеше. Защото „Прометей” не е това, което очаквах и определено е под нивото на режисьора си. Въпреки количествената си съвкупност от „теории” и „идеи”, „Прометей” е плашещо елементарен и подигравка с феновете на оригинала. Той е празен. Без съспенс, без атмосфера, без стряскащи ситуации, без провокативни послания, които да се обсъждат месеци наред и без каквато и да е стойност за киното като изкуство.