Подходих с резерви към „Ненормален”, защото не бях сигурен дали няма да се окаже поредното холивудско говно, но след първия половин час вече бях. Сигурен бях даже повече от онзи път, когато отговорих „Сигурен съм!” на въпроса „Сигурни ли сте, че искате да купите тези кренвирши с видимо изтекъл срок, за който няма да Ви кажем, и заради които ще останете в кенефа горе-долу, колкото да binge-нете отвътре произволен сериал?” Общо взето, „Ненормален” е точно такава рядка фъшкия, каквато може да се очаква от проект, където е вложено само малко повече старание от това, което влага инфлуенсърка в Инстаграм. Може би съм твърде тежък в думите си, но, повярвайте ми, не и чак толкова тежък, колкото Ръсел Кроу.

„Ненормален” е филм за погрешната свирка и знам какво си мислите, но не е ориджин история на Харви Уайнстийн. Нали се сещате за онази приказка, „от всяко дърво свирка не става”? Е, от тук става. Защото вътре е пълно с дървета, с изключение на Ръсел Кроу. Той е по-скоро дивият глиган, галопиращ сред гората от дървета. Но да се върнем обратно на темата. Спусъкът на събитията е погрешната свирка на главната героиня и спокойно, нямам предвид че филмът е порно…. Всъщност… донякъде си е баш такъв, ама не от онези хубавите с голотии, ами от онези не-хубавите, с пръхтящ и грухтящ Ръсел Кроу, който най-вероятно е избрал тази роля, само защото ще прекара 90% от нея в кола, ерго на екрана ще лъсне само 10% от наднорменото му туловище.

Сюжетът би трябвало да е психотрилър, обаче няма да го познаете, понеже е с COVID-маска и прилича на пародия. Какво имаме? Имаме Добра Жена /онеправдана самотна майка по средата на развод, у-а-а-ау, що за сълзлив джакпот!/, която закъснява за училището на сина си, защото се е успала /отбeлежете минус 50т. в графата “Добра майка”/ и тъй като, бидейки съвременна жена, всички останали са виновни за нейните проблеми, тя натиска клаксона на колата си леко хистерично, докато чака на кръстовището. В същото време, човекът в пикапа пред нея яде мазни бургери /камерата не показва, но съдейки по реакцията и теглото му, явно е бил изнервен, че са го стреснали, докато се тъпче/ и започва да я преследва, търсейки извинение. Сцената на първата им среща е красноречива за това какво гледаме – героят на Ръсел Кроу се презентира пред жената и сина й, говори си с тях две минути, но никой не забелязва че цялата му риза е опръскана с кървави петна. /което ме връща на предположението, че може и да не е било кръв, а кетчуп от недоядения бургер./

Оттам нататък почва една гоненица, за която ми е трудно да пиша, защото не искам. Мъжът е решен да прецака деня на Жената, като избие всички нейни контакти от мобилния телефон, понеже е обиден от интензитета на конституционното й право да използва клаксон. Щеше да звучи смешно, но то си и изглежда такова. Повечето сцени, в които трябва да има съспенс са почти толкова напрегнати, колкото ленив урок по йога, а тези, които трябва да минават за страшни, са или чиста гротеска или в най-добрия случай – са скрити от шкембето на Ръсел Кроу. Конкретни моменти служат за актуални социални коментари, като например убийство в пълна закусвалня, на което всички реагират само с лайкове на телефоните си, сякаш никога не са чували за Втората поправка, а също и катастрофата на жена, гримираща се в движение. Не знам дали това трябва да е валидно предупреждение за опасността от липсата на внимание при шофиране, особено при условие, че в по-голямата си част главните герои в „Ненормален” управляват МПС, докато говорят по телефоните си. По-скоро е или завоалирано послание, че жените изобщо не бива да шофират, или е… не, не, мисля че е точно първото.

Та, представете си момента, когато главната героиня свири с клаксона няколко тоналности по-високо от обществено признатата сила на звука и това стартира час и половина на брадясала психопатия. Кой би могъл да знае, че този човешки акт на невинно нетърпение ще доведе до 90-минути, безследно изчезнали от живота Ви като свидетел по мафиотско дело? Очевидно не го е знаел сценаристът Чап Тейлър, чието малко име може и да звучи като копирано от нашийника на куче, но нека това не Ви подлъгва – интелектът му е остър като на котка. Направих си излишния труд да проверя активите му в IMDB и представете си липсата ми на изненада, когато установих, че е само един. Недостатъчният му опит си личи, а неопитният сценарист е като неопитния сапьор – и при двамата има жертви, но при сапьора е една, а при сценариста са хиляди… зрителски мозъчни клетки. Другото, което личи е, че Чап-Чап е от онези непризнати гении на писмеността, които десетилетия обработват един и същи текстов файл, за да пестят място на харда си. Става въпрос за предишния му сценарий за „Смяна на платната” с Бен Афлек и Сам Джаксън от далечната 2002-а година, който е досущ като сюжет с „Ненормален” и не знам кое е по-страшното – че на никого не му пука за този факт, или че Холивуд е толкова зле, щом Бен Афлек изглежда по-добър актьор от Ръсел Кроу.

Също като мобилните телефони с капачета, „Ненормален“ е нещо, което щеше да е актуално преди 20 години.

Писна ми да говоря за този сценарист, получил ерекция от „Жокера” и решил, че хората имат нужда от друг смешник, пиещ по 7 вида хапчета, докато отмъщава на чужди хора за собствената си импотентност. Нека се прехвърлим към звездния каст. В главната роля /на Изтормозената Бяла Девойка/ е Карън Пасториус, с чието творчество не съм запознат, ала в моя защита ще отбележа, че не търсих името й в сайтовете, за които си мислите. /а в едни други, за които също си мислите/ Оказа се, че Карън не е лоша актриса, макар че в подобен филм, за да не си лоша актриса, трябва просто да не си българска актриса. Интересен факт е, че героинята й изглежда около 14 години по-възрастна от сина си, което ме навежда на мисълта, че или кастинг директорът не си е свършил работата, или в ранния си пубертет е била крадена от роми. Каквато и да е причината, резултатът е разсейващ, тъй като през повечето време приличаха по-скоро на брат и сестра. О, грешка! Забравих, че героинята й действително имаше брат, но неговото участие е по-кратко от последната реч на ням обесник, а и ролята му няма реален обем, освен да се уточни колко тъп може да е един американец, за да не усети кога някой нахлува с взлом в къщата му и пребива годеницата му, докато той си сърфира на лаптопа… без слушалки… в съседната стая.

Когато говорим за глупости, „Ненормален” е повече от нормален. Предполагам, че идеята е била да се покаже до какви мащаби може да стигне бруталността, породена от ежедневния трафик, но някак си това послание мина между капките кръв и пот. /и двете стичащи се от тлъстите бузи на Ръсел Кроу/ Друг мотив може би е бил разобличаване на негативите от т.нар. „токсична мъжественост”, каквото и да означава това. /не, сериозно, какво означава това?!/ Не на последно място, изводът може би е колко дребни неща могат да отключат шантокът-в-нас и ако се съди по мен, един от ключовете е гледането на този филм. Искрено съжалявам хората, решили да си дадат парите за кино, понеже дори в домашни условия не успях да го довърша от първия опит. След 45-тата минута трябваше да се усамотя в клозета /не знам дали знаете, но наскоро ядох едни развалени кренвирши…/ и там се забавих достатъчно, за да стане ясно, че ще се доглежда на по-късен етап. Друго, за което съжалявам, е липсата на чернокожи сред титулярите, тъй като, по новите правила на Холивуд, това ще лиши филма от възможност да спечели Оскар. /а иначе имаше такива големи шансове, честно Ви казвам!/

Едно време подобни заглавия се появяваха изневиделица по видеотеките, без никой да е чувал за тях, а след две-три седмици изчезваха тихомълком от рафтовете, без никой да ги е гледал. „Ненормален” е от тях, но с разликата, че някой би се излъгал да го гледа заради Ръсел Кроу. Човекът трябва да е бил в абсолютната си зона на комфорт, играейки гневен комплексар, особено ясно за всеки, запознат с избухливата натура и агресивно минало на актьора. И въпреки своята неоспорима харизма и мъжественост, австралиецът тотално е изгубил всякакъв интегритет и присъствие. Добрите актьори, като Крисчън Бейл, са свикнали да напълняват за ролите си, но само великите, като чичо Ви Ръсел, се угояват с кеф, дори когато ролята им не го изисква. Майтапът настрана, но един артист трябва да е наистина Ненормален, за да занемари до такава степен кардиналния атрибут на професията си – външния си вид – пердашейки всяка сланина пред погледа му години наред, докато се подуе дотам, че да избира мързеливи филми, където не му се налага даже да ходи пеш. Верно ли бе, пич? Ти беше шибаният Гладиатор, човече, какво, по дяволите, се случи с теб?! Самият Кроу твърди, че в „Ненормален“ е използвал body suit за онези критични +30 кг., с които да замаскира собственото си живо тегло от 120кг., но това е по-скоро аксесоар за замазване на очите, отколкото необходимост. На моменти ми беше искрено тъжно да го гледам, но реших да си представям на неговото място възрастния Хейли Джоел Осмънт /който също е заприличал на нещо, което по законите на физиката би трябвало да е болно от африканска чума/ и остатъкът от преживяването мина някак си по-безболезнено.

Знам, че Ви писна от моя игрив коктейл от сексизъм и фатшейминг, затова приключвам. То няма и какво повече да се каже за история, в която финалната стратегия на главната героиня е взаимствана от „Fortnite”. Иска ми се да добавя още за този direct-to-recycle bin ретрограден ташак, но всеки път се сещам за Ръсел Кроу в близък план и усещам симптоми на диабет, затова ще обобщя набързо. „Ненормален” е филм, който не само да пропуснете, ами направо да отричате, че съществува. Екшънът е махленски, насилието е бутафорно, а емоциите – съмнителни. Сигурен съм, че може и да се хареса от някои, но знаете, че мнението на умствено болните хора никога не е релевантно, освен когато гласуват за ГЕРБ. Важното е, че това е притча с поука и тя е, че когато една жена не може да шофира, трябва поне да може да свири, защото ако не може и да свири, мъжете много се ядосват! Не звучи нито философски, нито коректно послание, но бръсначът на Окам е категоричен – понякога и най-простото обяснение е за предпочитане. А когато става въпрос за нещо наистина просто, „Ненормален” няма равен на себе си.

2.0/10