Точно, когато си мислехте, че 2020 не може да стане по-зле, излиза филм като „Жената чудо 1984”, за да покаже, че КОВИД не е най-лошото, което може да Ви се случи в затворено помещение. Супергероичните блокбъстъри се броят по старческите петна на Джо Байдън, но само малцина са тези, които да Ви отвратят до степен да намразите Коледа. „ЖЧ84” е от тях и нека заглавието, ефектите, екшънът и сценарият не Ви заблуждават – филмът не е правен през 1984. Ако беше, щеше поне да има някакво извинение.

Щом видях, че „ЖЧ84” е излязъл по торентите, се почесах замислено по четината и си казах „Какво би направил Исус?” Нима и той не е античен супергерой, нима не би искал и той да гледа филм за Коледни чудеса? Затуй сторих това, което по-късно щеше да се запечата в паметта ми като „Шестият път, когато исках да се самоубия.”, а имено – гледах Негледаемото. И нека „ревюто” да Ви послужи като предупреждение – никога не повтаряйте грешката ми… никога не пийте вино, докато го гледате. Още след първите десет минути ще сте опръскали екрана в червено от смях.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Отмяната” е прекрасен за зимните вечери, защото може да загрее от срам бузите на много хора, замесени в него. Друго нещо, заради което е чудесен е, че няма да Ви губи времето повече от телевизионния етикет – съдържанието му е побрано в шест клети епизода, но в тях се случват толкова малко неща, че реално Ви се струват като три. Ала нещото, заради което сериалът е наистина разкошен, е че е продукт на HBO, което означава че всички онези, които отчаяно се опитват да минат за ценители, никога няма да си признаят каква катастрофа е.

Първите неща, първо. Както е казал офтамолога на далтониста – „Нищо не е само черно или само бяло!” „Отмяната” не е толкова слаб, колкото може би се запечата в афектираното ми съзнание. Изключително дразнещ, плосък и наивен, да, но винаги можеше да е и по-зле – винаги можеше да е турски. В „Отмяната” има моменти на добра кинематография, адекватна атмосфера, впечатляваща актьорска игра и отлична музика, което също съм длъжен да отбележа. Мисълта ми е, че в него гарантирано има неща, които си струват. Но казвайки това, е време да обърна и другата буза и в случая бузата е гъзна.

Прочетете остатъка от публикацията »

Подходих с резерви към „Ненормален”, защото не бях сигурен дали няма да се окаже поредното холивудско говно, но след първия половин час вече бях. Сигурен бях даже повече от онзи път, когато отговорих „Сигурен съм!” на въпроса „Сигурни ли сте, че искате да купите тези кренвирши с видимо изтекъл срок, за който няма да Ви кажем, и заради които ще останете в кенефа горе-долу, колкото да binge-нете отвътре произволен сериал?” Общо взето, „Ненормален” е точно такава рядка фъшкия, каквато може да се очаква от проект, където е вложено само малко повече старание от това, което влага инфлуенсърка в Инстаграм. Може би съм твърде тежък в думите си, но, повярвайте ми, не и чак толкова тежък, колкото Ръсел Кроу.

„Ненормален” е филм за погрешната свирка и знам какво си мислите, но не е ориджин история на Харви Уайнстийн. Нали се сещате за онази приказка, „от всяко дърво свирка не става”? Е, от тук става. Защото вътре е пълно с дървета, с изключение на Ръсел Кроу. Той е по-скоро дивият глиган, галопиращ сред гората от дървета. Но да се върнем обратно на темата. Спусъкът на събитията е погрешната свирка на главната героиня и спокойно, нямам предвид че филмът е порно…. Всъщност… донякъде си е баш такъв, ама не от онези хубавите с голотии, ами от онези не-хубавите, с пръхтящ и грухтящ Ръсел Кроу, който най-вероятно е избрал тази роля, само защото ще прекара 90% от нея в кола, ерго на екрана ще лъсне само 10% от наднорменото му туловище.

Прочетете остатъка от публикацията »

През последните месеци успях да изгледам няколко сериала – някои ставаха за гледане /“Пери Мейсън“/, други смърдяха на клошар, блъснат от товарен влак /“Snowpiercer“/, но само „Отгледан от вълци“ ме накара да се замисля. И като казвам това имам предвид да се замисля за най-грозните епитети, познати на Инженерите, с които да го оплюя, така както се плюе по петно върху риза на свидетел на Йехова, дори когато там няма петно, ако ме разбирате правилно. „Отгледан от вълци“ ме накара да се замисля и за друго. Какво точно се случва в офисите на HBO, че подобен проект не само не е канселиран още след петия епизод, ами напротив – награден е с продължение, просто защото го краси името на Ридли Скот, кипрещо се върху началните надписи като значка „Аз съм гей!“ върху ризата на свидетел на Йехова.

Когато започнах първия от общо десетте епизода на „Отгледан от вълци“, по-известен с подзаглавието „Не знаех какво ме чака”, си казах „Хей, това нещо май не вони… много.“ Донякъде изкушен от операторската работа на Дариуш Волски, донякъде от квалитетната естетика на Ридли Скот, реших да дам шанс на сериала. Оказа се нелошо начало на това, което по-късно щях да нарека „Най-изгубените десет часа от живота ми, ако не броим маратона на „Хобит“. Подир втория епизод Волски и Ридли са вече аут и нещата закономерно потъват в бездната на инфантилността по-бързо от най-тлъстия пасажер на Титаник /не говоря за Роуз/, а до финала вече сте обзети от онова специфично безразличие, което изпитват само хората, стигнали до дъното на съществуването си. Бай Ридли е решил да прехвърли идеите, подхванати в „Прометей“, върху телевизионния екран с надеждата, че поне там на някого ще му са интересни. Което прави „Отгледан от вълци“ да е „Прометей“ минус „Пришълеца“, а именно – парче лайно без протеина в него.

Прочетете остатъка от публикацията »
януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 674 817 пъти