Ако Холивуд ни е научил на нещо, то е, че извънземните обожават САЩ, въпреки че и там, също като на Марс, няма разумен живот. Всеки път, щом решат да атакуват, си избират големи американски градове, пълни с красиви хора, смели капитани и достолепни президенти, а накрая постоянно си тръгват с подвита опашка /или друг израстък, в зависимост от расата/, защото предприемчив учен им е заразил операционната система с вирус или находчив войник е успял да унищожи Нещо Важно в кораба-майка, или друг кораб-роднина. Веригата от събития е една и съща, а изходът – задължително оптимистичен за цивилизацията. Още по-добре, ако извънземните съчетаят пристигането си с някакъв светъл празник като Рамазан байрам, Ханука или Банго Васил – няма значение, стига накрая да има фойерверки, развети национални флагове и горди лица, гледащи към сикуъла. Говоря за сикуъла на „Денят на независимостта”, който винаги съм смятал, че ще се нарича Денят на Благодарността, но всъщност е преведен като „Нова заплаха”, макар че заплахата си е все същата и се нарича Роланд Емерих.

постер

Някои наричат Емерих „Малкия Спилбърг от Зинделфинген”, други го знаят като „The Master of Disaster”, докато аз смятам, че е единственият бивш художник от Германия, който е изпълнил мечтата на Хитлер да разруши света, макар и само дигитално. През последните двадесет години Емерих се навря във всички възможни жанрове, за да покаже, че не става за нито един от тях – от имитацията на „Смело сърце” /”The Patriot”/, та чак до имитацията на „Умирай трудно” /White House Down”/. Точно, когато си мислехме, че вече не му е останала кариера за унищожаване, 20 Century Fox му дадоха зелена светлина за „Нова заплаха” и бидейки Емерих, какъвто го познаваме и обичаме, Роланд не е изневерил на своето реноме, сервирайки ни фекална проба с повече клишета от раните по ръцете на наркоман с тремор и семейна драма, по-евтина от погребението на бездомник. Но, ако трябва да бъдем честни, истинската сила на „Денят на независимостта” никога не е била в режисурата, нито в сценария, нито в актьорската игра, нито в монтажа…

Прочетете остатъка от публикацията »

Привет, фенове на доброто кино, интелигентния хумор и останалите неща, които няма да откриете тук. Мина още един месец и е време за още един комиксов блокбъстър, този път свързан с игривите цветни педерасти от отбора на Хикс-меновете. Сигурно си мислите, че три поредни месеца с три суперпродукции за костюмирани зевзеци, биещи се помежду си, е някаква космична случайност, също като рокер без татуировка или добър български филм, но не бива да забравяме, че говорим за Холивуд, който е като зеленчуков пазар – всяка седмица на сергиите има по някой зеленчук. В случая зеленчукът е „Х-Мен: Апокалипсис”, защото е поредният ГМО, обработен от хора с интелекта на аграрни босове и като такъв, ще е най-полезен за здравето Ви, ако просто го подминете с пренебрежение.

 xmen_poster

Преди да започна, ще изповядам ужасен грях, който не смея да изповядам пред свещеник, защото не обичам чужди мъже да масажират половия ми орган, освен личния ми лекар, разбира се, но само докато ми мери кръвното. Говоря за това, че не съм гледал „Дни на отминалото бъдеще”, или може би по-правилно е да кажа „не съм го догледал”. Спрях го на половината, от една страна защото сюжетът бе по-усукан от мократа шепа косми в сифона на банята ми, а от друга – защото бе пълен с повече парадокси, отколкото роми се побират в незаконна постройка.  Да не говорим, че бях разкрил и главния туист на целия франчайз, а именно – че Професор Х ще оплешивее. Може би това, което се опитвам да кажа е, че вселената на Х-Мен ме интересува по-малко и от фиксинга на азербайджанския манат, затова ако по-долу ме хванете да дрънкам неща, които не разбирам, значи това е първото мое „ревю”, което четете. /що за пропуск?!/

Прочетете остатъка от публикацията »

Здравейте отново, приятели на първия отмъстител, второто пришествие, третото измерение, четвъртата стена, петият елемент, шестото клеймо, седмото изкуство, осмото чудо, деветата порта и десетата по Рихтер! Липсвах ли ви? Не?! Ще приема това за „Да”! Не знам дали следите хронологията, но сякаш от цял месец не е излизал супергеройски блокбъстър и се чудя как изобщо сме оцелели. Та това са повече от 30 дни без някакви маскирани комиксови гъзльовци да се бият на голям екран – недопустимо дълъг период за зрителите с интелектуална жажда! Ала ето, че молитвите ни са отговорени свише и след гниещата маса, наречена „Батман срещу Супермен”, добрите еврейски стратези от Холивуд са се погрижили за психическото ни равновесие с нов високобюджетен хит, където известни супергерои се думкат помежду си, този път в отбори – отбор „А” /като в Америка/ и отбор „Б”. /като в Бахти глупостите/

poster4e

„Войната на героите” е сикуъл на „Зимния войник” и разклонение на „Ерата на Ултрон”, но кой ги брои, нали така? Гледах „Отмъстителите 2” за първи път преди няколко седмици, но единственото, което помня е, че някой през цялото време крещеше. /впоследствие се оказа, че е вътрешното ми „Аз”/ Филмът бе толкова потресаващо некомпетентен, че на моменти ми идеше да си пробия дупка в черепа, за да може мозъкът ми да подиша малко чист въздух. За щастие, „Войната на героите” има малко общо с визуалната чалга на Джос Уидън, а акцентът е ударен върху по-сериозните теми, ако изобщо може да говорим за „сериозни” неща във филм, в който изкуствен интелект с пуловер готви паприкаш, а човек-мравка прави… каквото и да прави, това си е човек-шибана-мравка!

Прочетете остатъка от публикацията »

Не съм публикувал „новини” от доста години, но понякога се случва така, че животът Ви замеря с лимони и Вие трябва или да направите лимонада с тях, или да им инжектирате СПИН и да ги продавате на зеленчуковия пазар. Последните два дни бях обсипан с качествена информация от мазето с умрели идеи, наречено Холивуд, която реших да Ви представя в блицформат.

Прочетете остатъка от публикацията »

“Супермен срещу човек не е интересен мач. Все едно аз срещу плужек – на кого му пука?”

Джонатан Лемкин, сценарист

Ще бъда кратък, защото нямам свободно време за глупости и… е, добре, хванахте ме, имам много свободно време, просто ми е тъпо! Този филм ми развали настроението за целия уикенд и не заслужава дълги текстове, освен ако са пълни с псувни и то такива с унищожителен, а не оплодителен заряд. Но затова след малко. Нека първо Ви попитам какво е общото между „Дракула срещу Франкенщайн”, „Пришълецът срещу Хищникът”, „Фреди срещу Джейсън” и предстоящия „Годзила срещу Кинг Конг”? Естествено, че думата „срещу”. Ха-ха? /надолу хуморът е на същото ниво, така че свиквайте/ А сега сериозно! Общото е, че всички са качествени примери за това как Холивуд е единственото място, където събирането на два плюса е равно на минус.

poster

„Зората на справедливостта” е най-прясното доказателство за това, понеже изправя един срещу друг два от най-възлюбените персонажа на DC Comics в епична битка с библейски пропорции. Казвам „библейски”, понеже самата същност на Супермен е очевидна алегория на битието Хесусово и „епична”, защото Батман може да не свръхчовек, но поне Е ПИЧ. /предупредих Ви за хумора/

Прочетете остатъка от публикацията »

юни 2016
M T W T F S S
« May    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Facebook

Join 256 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,712,142 пъти
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 256 other followers