Здравейте отново, приятели на първия отмъстител, второто пришествие, третото измерение, четвъртата стена, петият елемент, шестото клеймо, седмото изкуство, осмото чудо, деветата порта и десетата по Рихтер! Липсвах ли ви? Не?! Ще приема това за „Да”! Не знам дали следите хронологията, но сякаш от цял месец не е излизал супергеройски блокбъстър и се чудя как изобщо сме оцелели. Та това са повече от 30 дни без някакви маскирани комиксови гъзльовци да се бият на голям екран – недопустимо дълъг период за зрителите с интелектуална жажда! Ала ето, че молитвите ни са отговорени свише и след гниещата маса, наречена „Батман срещу Супермен”, добрите еврейски стратези от Холивуд са се погрижили за психическото ни равновесие с нов високобюджетен хит, където известни супергерои се думкат помежду си, този път в отбори – отбор „А” /като в Америка/ и отбор „Б”. /като в Бахти глупостите/

poster4e

„Войната на героите” е сикуъл на „Зимния войник” и разклонение на „Ерата на Ултрон”, но кой ги брои, нали така? Гледах „Отмъстителите 2” за първи път преди няколко седмици, но единственото, което помня е, че някой през цялото време крещеше. /впоследствие се оказа, че е вътрешното ми „Аз”/ Филмът бе толкова потресаващо некомпетентен, че на моменти ми идеше да си пробия дупка в черепа, за да може мозъкът ми да подиша малко чист въздух. За щастие, „Войната на героите” има малко общо с визуалната чалга на Джос Уидън, а акцентът е ударен върху по-сериозните теми, ако изобщо може да говорим за „сериозни” неща във филм, в който изкуствен интелект с пуловер готви паприкаш, а човек-мравка прави… каквото и да прави, това си е човек-шибана-мравка!

Прочетете остатъка от публикацията »

Не съм публикувал „новини” от доста години, но понякога се случва така, че животът Ви замеря с лимони и Вие трябва или да направите лимонада с тях, или да им инжектирате СПИН и да ги продавате на зеленчуковия пазар. Последните два дни бях обсипан с качествена информация от мазето с умрели идеи, наречено Холивуд, която реших да Ви представя в блицформат.

Прочетете остатъка от публикацията »

“Супермен срещу човек не е интересен мач. Все едно аз срещу плужек – на кого му пука?”

Джонатан Лемкин, сценарист

Ще бъда кратък, защото нямам свободно време за глупости и… е, добре, хванахте ме, имам много свободно време, просто ми е тъпо! Този филм ми развали настроението за целия уикенд и не заслужава дълги текстове, освен ако са пълни с псувни и то такива с унищожителен, а не оплодителен заряд. Но затова след малко. Нека първо Ви попитам какво е общото между „Дракула срещу Франкенщайн”, „Пришълецът срещу Хищникът”, „Фреди срещу Джейсън” и предстоящия „Годзила срещу Кинг Конг”? Естествено, че думата „срещу”. Ха-ха? /надолу хуморът е на същото ниво, така че свиквайте/ А сега сериозно! Общото е, че всички са качествени примери за това как Холивуд е единственото място, където събирането на два плюса е равно на минус.

poster

„Зората на справедливостта” е най-прясното доказателство за това, понеже изправя един срещу друг два от най-възлюбените персонажа на DC Comics в епична битка с библейски пропорции. Казвам „библейски”, понеже самата същност на Супермен е очевидна алегория на битието Хесусово и „епична”, защото Батман може да не свръхчовек, но поне Е ПИЧ. /предупредих Ви за хумора/

Прочетете остатъка от публикацията »

Времето на Оскарите наближава с бясна скорост и щом неща като „Лудия Макс” и „Марсианецът” са номинирани за „best picture”, значи годината определено е била слаба. Рядко се отдавам на хвалебствия, тъй като не съм достатъчно красноречив, а и стилът на блога не го позволява. Въпреки това обаче, понякога се случва да попадна на филм, който ми бърка в здравето и заслужава всеки суперлатив. На фона на актуалния хайп по Тарантино и вечния въпрос дали Леонардо ще вземе Оскар поне този път, доста хора пропуснаха едно заглавие, чието място е задължително в списъка на „най-добрите”. „Стая” на Лени Ейбрахамсън /”Франк”/ е изключителен на няколко нива – акуратен психологически анализ, вдъхновяващ урок по хуманност и невероятно кинематографично постижение, особено в първата си половина. По-долу ще опитам да изложа доводите си и ако Ви се сторя по-сензитивен от обикновено, то това е, защото „Стая” ме хвана неподготвен и даже да не прочетете текста ми, за което няма да Ви се разсърдя, то поне дайте шанс на филма.

room_poster

А сега си представете една стая. Даже не точно стая, а по-скоро помещение. Барака. Пространство с размери 9 m2 и въпреки това необятна шир, пълна с всевъзможни и незабравими преживявания. Възможно ли е изобщо това? Възможно ли е да възприемаме нещо толкова малко като нещо толкова огромно? Отговорът ни дава „Стая”, показан през очите на едно особено дете, чиито досег с външния свят е малък прозорец на тавана, гледащ право към небето. Това е Джак и той живее в Стая – неговият дом, неговата вселена. Също като Труман от „Шоуто на Труман”, Джак никога не е излизал навън и не знае, че може да съществува нещо отвъд стените. Светът за него се ограничава до девет квадратни метра, които детският му ум е превърнал в цял космос. Той е щастлив в Стая; той е там, където трябва да бъде – при майка си. Това, което Джак не знае е, че майка му възприема Стая по съвсем друг начин. За нея това не е дом, а затвор. Две години преди Джак да се роди, майка му – тогава 17-годишната ученичка Джой – е била отвлечена от психопат без име /„Стария Ник”/ и заключена в Стая, където бива подложена на невъобразими и травмиращи неща – неща, които биха изкривили психиката на всеки по-лабилен човек. Майката обаче е силна, съумява да се бори със зъби и нокти за оцеляването си и когато Джак е роден, тя избира да се грижи за него, използвайки го като средство, което да крепи разсъдъка и волята й.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ех, този февруари – време за любов, инфекции и смърт! Какво по-добро време за филм, съдържащ и трите в безобразно количество? Докато четете тези редове, най-актуалният символ на авангардната простотия, „Гордост и предразсъдъци и зомбита”, вилнее над бащино огнище и причинява непоправими щети върху тийнейджърския мироглед. Не знам дали знаете, но за хората, които не би трябвало да са живи, обаче някак си все още продължават да мърдат, си има биологичен термин и той е „зомби”, което е странно, защото аз винаги съм си мислел, че е „лилииванова”. Но тъй като само няколко деформирани същества филм не правят /освен ако не броите каста на „Непобедимите”/ в „Гордост и предразсъдъци и зомбита” се зачекват и любовните трепети на богати сърове и разгонени лейдита. Резултатът е като безглутеиново ястие – изглежда добре на външен вид, но Ви оставя с анален послевкус.

poster

„Гордост и предразсъдъци и зомбита” не е дело на Джейн Остин. /или Джей О, ако сте американчета, родени след Y2K/ Дори и да беше, нямаше да разбера, понеже съм класически илитерат и знам за сестрите Бронте точно толкова, колкото и за сестрите Кушлеви, а именно – че са сестри. Не съм чел книгата на г-жа Остин, нито съм гледал екранизациите й, защото продължавам да си повтарям, че съм мъж, но дори аз съм наясно, че клетата авторка не е имала намерение да цапа любовните си фантазии със слузестото присъствие на немъртви телеса. За това се е погрижил един наш съвременник на име Сет Греъм-Смит, по-известен като автор на друг исторически хорър миш-маш – „Ейбръхам Линкълн – ловец на вампири”, който покоси световните екрани преди няколко години и също като януарски вирус остави зрителите със симптоми на разстройство и повръщане.

Прочетете остатъка от публикацията »

май 2016
M T W T F S S
« Apr    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Facebook

Join 251 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,683,824 пъти
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 251 other followers