Ако в съвременното общество има нещо, което ме отвращава повече от клошарите, това са т.нар. поп-културни феномени. Тези социални сензации ни заразяват като оръжие за масово затъпяване, а ние им се радваме, само и само да не изоставаме от модата. 2012 година бе предвидена за Края на Дните, но Апокалипсисът ни пропусна. Дали наистина? Дали всъщност тогава не започна Началото на Края? Защото през 2012 година се случи Феноменът „50 нюанса сиво”. Никому неизвестната простачка в пре-критическа възраст Ерика Мичъл издаде трилогия, която нагря световните страсти до най-горещите нюанси на червеното. Пълна с правописни грешки и написана в елементарен стил, но за сметка на това претъпкана с порнографски сцени, които биха изчервили дори Наталия Кобилкина, „50 нюанса сиво” се превърна във второто най-четено нещо от американските домакини, след упътването за вибратора им.

poster

Успехът на книгата се случи изневиделица, доказвайки за сетен път, че Америка е страната на неограничените възможности и ограничените интелекти. Ако си мислите, че BDSM и романтика не могат да вървят ръка за ръка, то значи сте бая изостанали от актуалните тенденции. Десетки милиони отчаяни съпруги разгръщаха страниците в екстаз, четейки как секси извратеняк бие младо момиче, но го прави с много любов и топли чувства. За първи път след Великата Инквизиция, връзването и бичуването на девици бе показано като нещо, което буди повече любопитство, отколкото ужас. По думи на авторката Е. Л. Джеймс, книгата е „my midlife crisis, writ large. All my fantasies in there, and that’s it.“ Схващате ли? Нормалните жени мечтаят за стабилен съпруг и здраво дете, докато нейните гащички подгизват от възбуда, когато бленува за парафилии. А щом мокрите мечти на граматически сакат девиант се превръщат в социално явление от исторически калибър, човек започва да си задава уместните въпроси в какъв свят живеем и дали Бин Ладен не е бил на прав път?

Прочетете остатъка от публикацията »

Третата част от едрокалибрената поредица на Люк Бесон за бившия агент на ЦеРеУ Браян Милс /Лиъм Нийсън/ е клозетно сафари от нисша класа. Рециклиран отпадък, почти неразпознаваем в общото холивудско бунище. Целевата му група е съставена предимно от субхора, но донякъде разбирам защо и нормалните зрители биха пожелали да го гледат. Кой не би искал да гледа американец /по-скоро ирландец, ама нека не съдим за човека по цвета на кожата му/ на неправилното място, в погрешното време, но с адекватните оръжия? Кой не би искал да гледа как 62-годишен чичка премазва цял клан на руската мафия, без почти никакви драскотини? Питам Ви кой не би искал втори Стивън Сегал?!

poster

„Твърде лично” беше що-годе добър филм, малко над ниските стандарти на жанра, но нищо забележително. Имаше прост сюжет, който не изискваше много мислене – както от страна на авторите, така и от страна на зрителите. „Твърде лично 2” бе абсолютна развалина, заснета в миризливи турски бани, откъдето чаках да се пръкне Али Ръза и да сподели, че му е лошо. В сравнение с тях обаче, „Твърде лично 3” не е просто стъпало, а цяло вито стълбище надолу. Не само, защото липсва eurotrip-мотива и за разлика от Франция и Цариград, сега получаваме най-обикновен Лос Анджелис, а защото филмът смърди на евтиния и мързел. Нямах представа, че Лиъм Нийсън е толкова отчаян за единия хонорар, та да се съгласи на трети филм, но после осъзнах колко скъпи са данъците за недвижими имоти в САЩ и се сетих, че ако Уесли Снайпс ни е научил на нещо, то е, че екшън звездите винаги трябва да си плащат данъците.

Прочетете остатъка от публикацията »

poster

„Наскоро Крисчън Бейл сподели, че ревнува, задето Бен Афлек ще сложи маската на Батман. Вие имали ли сте някога подобни чувства?”

„Не. Знаете ли защо? Защото аз съм Батман. Напълно сигурен съм в това.”

Майкъл Кийтън в интервю за сп. „ShortList”, 2014

Случвало ли Ви се е да отлагате дадено заглавие, защото сте чували само суперлативи за него и се опасявате, че ще Ви разочарова, но когато го гледате, филмът не само покрива огромните Ви очаквания, но и ги надминава? На мен ми се случи и името му беше „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“. Снощи той не успя да спечели Златен Глобус за „best motion picture“, но това не бива да Ви заблуждава за качествата му – „Бърдмен“ не е просто филм, а уникално заснето, уникално изиграно, уникално въздействащо представление, обхващащо в себе си толкова много пластове, че ако трябва да му се направи холистичен анализ, ще са нужни десетки страници.

Прочетете остатъка от публикацията »

„…само едно дребосъче сред огромния свят.“

Проблемите на „Битката” Ви шамаросват още в първите секунди. Обърнете внимание, че това е единственият филм от трилогията /технически погледнато, от двете трилогии/, който не включва предистория в началото си. Като се има предвид, че понякога точно тези допълнителни две-три минути бяха по-добри от оставащите сто и шейсет /визирам „Неочаквано пътешествие“/, то пропускът е очевиден и дразнещ. Пи Джей, лентата ли ти свърши, или какво? Все едно да редиш триизмерен пъзел, без последното парченце – картината изглежда завършена, но не съвсем, нали така? Сега структурата на шестте части е безнадеждно разтурена, а зрителите се гмурват в океана от морално застаряващи компютърни ефекти, без какъвто и да е опреснителен курс. Защото филмът започва буквално в секундата след „Пущинакът на Смог” и ако някой е забравил събитията от предишния епизод, толкова по-зле за него.

постер

Не че това е голям проблем, разбира се, видим ли Смог веднага ще се сетим, че нещо скоро ще бъде изпепелено до основи. Нещата се подреждат, когато Бард Стрелеца решава, че кой, ако не Той, е най-достоен да спре дракона и преценя, че най-подходящото място за това е градската камбанария. „Я, там има една висока и нестабилна постройка, изградена от изгнили дъски, защо не се покача на върха й, където Смог да ме забележи моментално и бутне с едно мощно оригване?” Сам срещу Дракон, въоръжен с пет-шест стрелички. Каква смелост, какво мъжество!

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако сте предполагали, че щом миналата година обявих Гравитация /филм за космоса/ за най-доброто предложение на 2013-та и в същото време смятам „Мементо” и „Престиж” /филми на Нолан/ за едни от най-големите класики на последното десетилетие, то следователно комбинацията „филм на Нолан” + „филм за космоса”, би трябвало да ме изстреля на седмото небе от кеф, значи нещо в сметките Ви куца. „Интерстелар” е не само далеч от стряскащо изпипаното визуално ниво на Гравитация, но и много по-елементарен от типичните Ноланови главоблъсканици, заради които го уважавах навремето. Няма как да фаворизирам филм, който е натъпкан до ръбовете с авторско самочувствие, а всъщност не е нищо повече от клиширана семейна драма с няколко добри money shot-а и нулева човешка емоция. Ако толкова исках да гледам как някой автор се прави на много образован, използвайки тежки термини, които сам не разбира, а накрая представя посредствен продукт, щях да прочета някое от собствените си „ревюта“.

poster

Драмата в случая е, че Христофор е интелигентен и талантлив режисьор. Определено не е „визионер”, както се опитват да го котират фенбойчетата, но за човек, който не е посещавал филмово училище, се справя похвално. За по-малко от 15 години, Нолан изгради завидна филмография, снимайки мрачни истории с нестандартен монтаж и пълни със сюжетни лабиринти, заради които на зрителите им трябваше отделно упътване, ако искат да ги схванат докрай. Всяко негово заглавие бе посрещано с агнешко възхищение, влажни погледи, течащи лиги и висящи мандибули, а някои дори си позволиха да го приравнят с ранга на Стивън Спилбърг. /което е толкова тъпо, че чак е чаровно/ Аз самият бях фен на Нолан и не ме е срам да си го призная, защото човекът наистина умее да демонстрира находчивост и иновативност, когато работи със собствени идеи. Обаче след рядката бълвоч, наречена Черният рицар: Възраждане, целият грижливо изграждан авторитет на Кристофър отиде на майната си. /а няколко невинни зрители от Колорадо отидоха във Вечните ловни полета/ От високо се пада на твърдо и Нолан усети това по натъртения си дирник и одраскано его. Естествено, вината за този импотентен финал беше само и единствено Ноланова. Той сам си избра тази съдба – да продаде ума и тялото си на капиталистите от Warner Bros., да играе по свирката им и да изгуби години с комиксови римейкове, вместо да се отдаде на това, което умее най-добре – креативни и интелектуално грамотни филми.

Прочетете остатъка от публикацията »

април 2015
П В С Ч П С Н
« фев    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Тагове

3D Marvel Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Крейг Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Майер Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Тони Скот Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири голи снимки драма екшън игра кадри класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър фантастика фентъзи хорър

Join 203 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,403,296 пъти
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 203 other followers