Ревю: „Индиана Джоунс и Реликвата на съдбата“ (Indiana Jones and the Dial of Destiny)

„not so strong, not so brave, not so attentive“
Харисън Форд за героя си в „Реликвата на съдбата“

„Реликвата на съдбата“ е меланхолично заключение с фекален привкус на някога великата поредица за Индиана Джоунс и, ако трябва да го похваля за нещо, то е, че напук на цялата си травестия, всъщност е прилично заснето погребение. Самото му съществуване буди недоумение у всеки ценител, защото е изпълнено с толкова червени флагове, колкото няма и на китайска манифестация. На първо място, Харисън Форд, иконата на франчайза, е на 80 /осемдесет/ лазарника и в списъка на най-старите актьори, които още могат да извършват резки движения. Не знам какъв рекорд гони Харисън, но той едва прикриваше грохналата си възраст в „Кралството на Кристалния череп“, докато тук нещата са възвисени до геронтофилска вакханалия, съперничеща си с последните издихания на Клинт Истууд. /който вече не бива да се разхожда покрай гробище, че току-виж гробарят го обърка с екстра от „The Walking Dead“/

На второ място, отсъствието на най-важния чарк – Стивън Спилбърг. Еврейското чудо направи йезуитска маневра и се пренасочи към хобито да лови Оскари, все едно са Покемони. И на трето място, присъствието на г-жа Катлийн Кенеди, да се свети инфектирана й вагина, скапала всичко на Lucasfilm от 2015-та насам с болните си комплекси за радикален феминизъм. Тези три червени флагчета автоматично обричаха франчайза на безрадостно бъдеще и по всички закони на здравия разум, „Реликвата на съдбата“ не трябваше да види бял свят. Но ако опитът с този блог ме е научил на нещо, то е че разумът в Холивуд не е приоритет, съответно бях по-скоро разочарован, отколкото изненадан, че „Индиана Джоунс 5“ не само излезе на голям екран /вместо директно по стрийминг платформите на DISNEY+/, ами и Харисън Форд не почина по време на снимките.

Ревю: „Истинска Измама“

Ако и Вие застанете като мислещи статуи пред рехавия откъм интересни предложения афиш на близкото кино, търсейки достойно заглавие, за което да изгубите времето и парите си, предполагам че ще направите, каквото правя аз, когато не мога да преценя на кой от всички боклуци да се нанижа, а именно – ще селектирам филма, чиито постер съдържа най-красиви хора. И тъй като през последната кино-седмица не успях да открия по-красиво дуо от това на Том Круз и Камерън Диаз, прецених че новият им общ проект – „Истинска Измама” – е филмът, на който да посветя 2 часа от живота си. Речено – сторено. И вече забравено.

„Истинска Измама” е дело на Джеймс Манголд, в чийто последен опит „3:10 to Yuma”, пичът събра бицепс-до-бицепс двама от най-нервните актьори на съвремието – Крисчън Бейл и Ръсел Кроу – и оцеля след снимките, за да разказва за това, което само по себе си е постижение на киноиндустрията. Настоящият му атемпт обаче е крива стъпка в кална локва, тъй като филмът би трябвало да е „шпионски екшън”, с елементи на „романтична комедия”, което не е по силиците на всеки креатор. Може би точно поради тази причина, целият филм носи духа на неволната неориентираност, лъкатушейки се доста безцелно между постни сцени, безлични диалози и убита атмосфера. Сякаш самият Манголд не е бил сигурен колко точно капки от жанровете да обърка в миксера, за да се получи точната комбинация и е попрекалил малко с изнасилената комичност, за сметка на смисления трилър. Една от най-големите драми на това заглавие е, че в нито един момент не изпитваш емпатия или загриженост за който и да е от героите, защото като че ли цялата структура на филма е направена така, че да изглежда като позитивна анимация, в която е ясно, че никой от главните герои няма да пострада, каквото и да се случи. Това до голяма степен притъпява чувството за сериозност. Но все пак, в главната роля е Камерън Диаз – колко точно сериозен би могъл да е един филм с нея, нали?