Трябва да си кретен, за да се ваксинираш, заради „Дюн“. Знам го от опит, понеже аз също съм кретен, макар и по съвсем други причини. Затова когато злата съдба /под „съдба“ имайте предвид бате Кацаров/ ми даде избор дали да си туря иглата, за да преживея „Дюн“ на кино, реших да тегля една майна на „съдбата“ и да го гледам вкъщи. Вярно, че не мога да сравнявам 55 инча с IMAX, но не всичко що е по-голямо е по-добро. /поне така твърдят жените, които преди Вас са излизали с негри/ Нещо повече – ако трябваше да изтърпя слухово-скопените композиции на Ханс Цимър на по-високи децибели в киносалона, най-вероятно щях да ида и да се изкашлям в лицето на прожекциониста, за да прекъсне незабавно общата зрителска агония.

Да гледате „Дюн – Част 1“ вкъщи не е грях, особено когато минусите изпъкват на всякакъв екранен формат. Несъмнено калибърът на някои от сцените му ще се усети в пълен аспект, ако се зърне на кино, но за 150 минути „Част 1“ съдържа притеснително малко моменти, в които си казах „Брей, това си струва да се види на грамадно бяло платнище!” Да приемем че имаше еквивалент на спектакъл – имахме два-три пустинни червея в близък план и още толкова мънишота на Аракис, които събуждаха вълнуващи възприятия. Но… това ли беше всичко? Къде беше зрелището? В онази престъпно комична Пърл Харбър-style атака, която би била позор за портфолиото на всеки режисьор? Айде, моля Ви се! Ами съспенсът? Не ми казвайте, че някой се е напрегнал в сцената, където земният червей е на път да погълне комбайната за подправки, защото ако е така, трябва да се прегледаде от невролог. Ами драмата? На кого му пука за персонажи, които изглеждат малко по-реалистично от модели в 3-D приказка? За филм, утилизиращ практически нескончаем lore, „Дюн – Част 1“ е загадъчно постен, на места даже досаден и изпълнен с повече мъртви кадри от снимките на „Rust“.

Прочетете остатъка от публикацията »

Точно, когато си мислехте, че 2020 не може да стане по-зле, излиза филм като „Жената чудо 1984”, за да покаже, че КОВИД не е най-лошото, което може да Ви се случи в затворено помещение. Супергероичните блокбъстъри се броят по старческите петна на Джо Байдън, но само малцина са тези, които да Ви отвратят до степен да намразите Коледа. „ЖЧ84” е от тях и нека заглавието, ефектите, екшънът и сценарият не Ви заблуждават – филмът не е правен през 1984. Ако беше, щеше поне да има някакво извинение.

Щом видях, че „ЖЧ84” е излязъл по торентите, се почесах замислено по четината и си казах „Какво би направил Исус?” Нима и той не е античен супергерой, нима не би искал и той да гледа филм за Коледни чудеса? Затуй сторих това, което по-късно щеше да се запечата в паметта ми като „Шестият път, когато исках да се самоубия.”, а имено – гледах Негледаемото. И нека „ревюто” да Ви послужи като предупреждение – никога не повтаряйте грешката ми… никога не пийте вино, докато го гледате. Още след първите десет минути ще сте опръскали екрана в червено от смях.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Отмяната” е прекрасен за зимните вечери, защото може да загрее от срам бузите на много хора, замесени в него. Друго нещо, заради което е чудесен е, че няма да Ви губи времето повече от телевизионния етикет – съдържанието му е побрано в шест клети епизода, но в тях се случват толкова малко неща, че реално Ви се струват като три. Ала нещото, заради което сериалът е наистина разкошен, е че е продукт на HBO, което означава че всички онези, които отчаяно се опитват да минат за ценители, никога няма да си признаят каква катастрофа е.

Първите неща, първо. Както е казал офтамолога на далтониста – „Нищо не е само черно или само бяло!” „Отмяната” не е толкова слаб, колкото може би се запечата в афектираното ми съзнание. Изключително дразнещ, плосък и наивен, да, но винаги можеше да е и по-зле – винаги можеше да е турски. В „Отмяната” има моменти на добра кинематография, адекватна атмосфера, впечатляваща актьорска игра и отлична музика, което също съм длъжен да отбележа. Мисълта ми е, че в него гарантирано има неща, които си струват. Но казвайки това, е време да обърна и другата буза и в случая бузата е гъзна.

Прочетете остатъка от публикацията »
септември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 822 412 пъти