Ревю: „Доктор Стрейндж“ (Doctor Strange)

„Спокойно, този път ще бъда бърз и няма да боли!” Това не са мои думи, а на проктолога при последната ми визитация в „Он Клиник”, но мога да ги отнеса към настоящото „ревю” с разликата, че аз поне няма да Ви излъжа. И като стана дума за лекари, запознайте се с единствения доктор в мултивселената, който може да Ви прегледа простатата без да използва ръце! Защото ще използва „магия” – Вие какво си помислихте, извратеняци? Тъпа смешка, но добро начало за филм, където хуморът сякаш е писан от Къци Вапцаров в лош за него ден. Говоря за най-новото предложение от фабриката за педерастия, наречена Холивуд, което ни представя 1265-ия продукт от кръстосаните флумастери на Стан Лий и Стив Дитко, наречен…

В главната роля е Бенедикт Къмбърбияч, който отново се бори със себе си, за да изиграе хетеросексуален мъж. Бенедикт е известен от UK „Шерлок” /което е иронично, защото тук си партнира с Рейчъл МакАдамс от US “Шерлок”/ и се вживява като егоцентричния неврохирург Стивън Стрейндж /чудех се защо героят прилича на арийски садист, а то било, защото инициалите му са SS/, който катастрофира, докато плямпа по телефона и единственото, което чупи, е нежните си ръчички… и Ламборгини за четвърт милион долара. Смея да заявя, че няколко натрошени кокалчета са твърде нищожна цена за човек, който е достатъчно кулав, за да унищожи последен модел Ламборгини на равен асфалт, но все тая – резултатът е Паркинсон-ови крайници и невъзможност да упражнява професията си.