Ако преди години бях предположил, че бордовите игри ще намерят място по киноафишите и даже ще струват по $200 милиона, със сигурност щях доброволно да си надяна усмирителната риза и да се предам в съответната институция. Не знам кое ме наведе на тази мисъл. Дали смазващия провал на „Подземия и дракони” /това е настолна ролева игра – б.н.*/, дали още по-отчайващия крах на direct-to-asshole сикуъла му, но въобще не очаквах, че темата за игрите с карти и фигурки отново ще бъде предвидена за екранизиране. Ала ето, че Холивуд продължава да намира сюжети в нещата, които по принцип се ринат от подовете на селските обори. След един филм за извънземни /”Трансформърс”/, втори филм за извънземни /”Скайлайн”/, трети филм за извънземни /”Битка: Ел Ей”/, четвърти филм за извънземни /”Каубои и извънземни”/ и пети филм за извънземни /”Когато падне мрак”/, сега идва нещо напълно различно и невиждано до момента – шести филм за извънземни.

*- бележка на нърда

„Battleship“? More like battleshit…

Шибаните пришълци са доста упорити копелета. Така ли не им стана ясно, че няма смисъл да ни атакуват, защото всеки път, когато кацнат, някой смел янки ще им фрасне ъперкът в грозните чутури и след около час и половина, САЩ ще са ги изпъдили обратно в космоса на фона на героична музика и плющящи на вятъра американски флагове? Защо изобщо се занимават да планират и осъществяват междупланетни инвазии, след като дори хората с трета степен на слабоумие са наясно, че колкото и технологично напреднали да са инопланетяните, американците са винаги много по-умствено напреднали. Но и баба Цъца знае, че парите са горивото на Холивуд и от Hasbro са презюмирали, че щом детски играчки от планетата Кибертрон могат да спечелят повече приходи от броя на цялото китайско население, то защо и дърта pen & paper игра да не може да спечели поне колкото цялото население на Чукотка?

Да започнем отдалече, но и отдавна. Играта „Бойни кораби” е измислена още в началото на миналия век, като хартиената й версия датира още преди Първата световна война. Това е чудесно! Значи реално гледаме филм, правен по игра с морално остаряла концепция, която никой не играе от десетки години. Айде, Трансформаторите и G.I. Joe са актуални джаджи и тук-там все още има US деца, в чиито недоразвити анусчета могат да се открият части от тези играчки, но „Бойни кораби” е играна от бащите им, а този филм определено не е предназначен за възрастни. /не се бъркайте от присъствието на Лиъм Нийсън – той игра и в “Episode I”, така че наличието му не е критерий/ И за да оправдае произхода си, филмът съдържа дълга и порядъчно скучна сцена, в която нашите моряци буквално играят на екрана на корабен монитор, докато се опитват да предвидят местоположението на извънземните машини и да ги обстрелят със снаряди. Само дето всичко е толкова изкуствено нагнетено с нелеп съспенс, че чак може да усетите стичащата се по челата на актьорите пот от напъните им да не се разхилят.

Морска епика в истинско 3-D

След мащабния боксофис успех на „Трансформърс” Холивуд вече знаеше какво трябва да се направи – да се намери достойна игрова занималка /”Монополи” не се брои, понеже вече сме я гледали с участието на Майкъл Дъглас/, да се осигурят минимум 200 милиона долара бюджет /сакън, ако са само 164 милиона – филмът ще вони!/ и последно – да се открие някой балама без собствен стил на режисура, който лесно да имитира деструктивните позиви на Майкъл Бей. Първа точка – лесно! Малчуганите обичат кораби, а корабите са идеална военна пропаганда, така че „Бойни кораби” е най-логичната стъпка. Втора точка – още по-лесно! Юнивърсъл пикчърс е гнездо на евреи, следователно парите са предпоследният им проблем. /последният е, че акулата все още изглежда изкуствена/ И трета точка – нима има нещо по-лесно да се открие режисьор без собствен стил? Отгърнете телефонния указател на Бевърли Хилс и сложете пръста си на произволното име Питър Бърг – ето виждате ли как съвсем случайно открихте Избрания.

Да, Питър Бърг е избран да режисира, но определено не е призван да го прави. Кариерата му започна някъде към края на 80-те като актьор в тъпи филми, а скоро е на път да приключи като режисьор на още по-тъпи филми. Не се ебавам, най-запомняща му роля беше в супернатуралното хорърче на Уесли Крейвън – „Шокър” – което гледах на VHS в крехката си младост и бях толкова ядосан от тъпотата му, че върнах видеокасетата непревъртяна в знак на протест. В началото на новия век, Бърг се осафери и прецени, че съдбата на некадърния актьор е да се качи на следващото ниво, превръщайки се в равносилно некадърен режисьор. /в „Бойни кораби” има възкратичко камео, колкото да не забрави корените си/ За да бъда обективен /правя го по веднъж на ревю/ ще призная, че Бърг не е чак толкова зле – личи си, че има някакъв първичен усет в снимането на натурален екшън. Известен е с черната си комедия „Много лоши неща”, единственото гледаемо нещо със Скалата – „Добре дошли в джунглата” и някакъв друг филм – „Кралството” /усещате ли как пропусна „Хенкок”? Това е, защото е пълна боза!/ Паралелно с големите напъни, Бърг се набута и в телевизията със сериала „Friday Night Lights”, където занимаваше американската младеж с любимия им спорт – тичането и блъскането на едри селяни, заради топка с формата на пъпеш, наречено „ръгби”. С „Бойни кораби” Бърг  навлиза в дълбоките води /на Тихия океан/ с надеждата да не се удави в тях и ни представя своята гледна точка на есето „Какво бих направил, ако бях Майкъл Бей”.

Точно така, Бърг не е прост/о/ имитатор на Майкъл Бей – той е това, което беше Джей Джей Ейбръмс за Стивън Спилбърг в „Супер 8” – умишлено /поне се надявам да е умишлено/ Бърг е заснел целия си филм така, както би го заснел Бей, минус пренаситения слоумоушън и готините колички – повечето сцени са сякаш скалъпени с отпаднали сцени от „Островът”, „Трансформърс” и „Пърл Харбър”. Нямам нищо против, че Бърг иска да се доказва като новия холивудски разрушител, но това е все едно да пееш чалга, а после да твърдиш, че песните ти са „авторски”. Даже хуморът в „Бойни кораби” е опасно близък до идиотизмите на Бей, а именно – нещо, което изобщо не е смешно /не, поправка, било е смешно, когато все още сте сукали от майчината гръд/ се изтипосва пред зрителите с подходящия комичен акомпанимент и 1-2 секунди пауза, та чак публиката от последния ред /онази, дошла от дома за умствено изостанали/ да схване кое е смешното. В една от уводните сцени например, главният герой трябва да открадне пилешко бурито под звуците на музиката от „Розовата пантера”…  Също като мен, никой в киното не се засмя.

Не знам кой си е мислил, че в играта „Бойни кораби” има някакъв сюжет, но братята сценаристи Ерик и Джон Хобер със сигурност са открили такъв. Дали обаче са го намерили в самата игра, или са го открили между редовете на медицинските си диагнози, все още не е ясно. Двамцата са известни с „БСП” и „Ледена смърт”, което означава че имат точно половин интересен филм зад гърбовете си. Но тъй като в играта става въпрос за две земни флотилии, а световният политически климат в момента е крехък и САЩ не би искал да рискува, описвайки човешка раса като свой противник, сценарият е предвидил злите сили да са хуманоиди от планетата „Г”. Те пристигат на Земята и смятат да я завладеят по техни си причини, а ако унищожат всичко живо по пътя си, здраве да е. Лошото е, че го правят точно по време на провеждането на международни военни игри, в които кораби от цял свят /без България, разбира се, ние сме потънали на отиване/ показват уменията си в открито море.

В един от тези кораби се намират тъпото парче Алекс Хопър /Тайлър Кич от „Джон Картър”/ и брат му от друг баща – Стоун Хопър. /Александър Скарсгард от „Сламени кучета”/ Двамата имат семейни противоречия, понеже Стоун е типичният армейски бастун, а Алекс е /дано не се повтарям/ тъпо парче. Той влиза във флота за около пет минути, започва да ходи с дъщерята на генерала за около три и спасява света за около два часа – Попай Моряка пасти да яде! Явно гледали филма на Джеймс Камерън, извънземните се приземяват в океана и за всеки случай пускат някакво силово поле, което обгражда бойната зона с огромна завеса, пречеща на всичко да влиза и излиза от нея /нещо като тази в „Под купола” на Стивън Кинг/, като вътре остават само три кораба от нашите и три кораба от чуждите, които да си играят по картата, докато текнат финалните надписи.

В името на братската обич и разбирателството между народите, Хопър се съюзява с японския капитан Нагата и двамата обменят военен опит и дружески прегръдки, сякаш няколкото десетки километра, делящи ги от Пърл Харбър, могат да измият горчивите спомени. В крайна сметка, добрите намират начин да разцепят лошите, а японските военни се оказват доста подготвени за подобни извънредни ситуации, но това е някак си нормално, като се има предвид, че цял живот са тренирали за атаката на Годзила. В същото време, гаджето на Хопър – Сам /моделката Бруклин Декър, която през половината време мислех за Чарлийз Терон/ и някакъв сакат негър с краката на робота от „Аз, Робота” обикалят из острова на „Изгубени” и ненадейно попадат в епицентъра на космическите събития. Естествено, негърът има своя звезден миг и участва в задължителната 1-vs-1 ръкопашна схватка с врага, завършваща с още по-задължителното slow-motion кроше в извънземната тиква, Уил Смит-style. И така, лека-полека, с явни и не чак толкова явни заемки оттук и оттам, „Бойни кораби” приключва по-щастливо и от циганка, получила социални помощи за 17-тото си дете. САЩ побеждава, извънземните са пребити, влюбените се вземат, а Японците не получават нуклеарни щети, което винаги е добра новина.

Както се очакваше от Майкъл Бей-wannabe, Питър Бърг е в стихията си, когато идва моментът да работи с визуалната част. Космическите машини, експлозиите и океанският екшън са нещата, заради което „Бойни кораби” съществува и точно там Бърг е дал всичко от себе си. Проблемът е, че преди това Бърг е дал доста от себе си и в клозета, така че остатъкът не е бил чак толкова много. Визуалните ефекти отново са дело на ILM /Индустриална светлина и магия/ и със сигурност ще доведат любителите на урбанистични поражения до експлозия в гащичките, защото „Бойни кораби” е всъщност точно това – едно предълго мотивационно видео за записване във флота, бъкащо от зрелищен екшън и компютърно генерирани гърмежи, на фона на патриотични възгласи, които всеки войник би искал да чуе, като например: „Това са севернокорейците, казвам Ви!” и други надъхващи фрази. Е, в случая злодеите са извънземни, а не талибани или китайци, но мисля, че повечето мислещи зрители ще схванат идеята.

На места обаче, позивите за патриотизъм попрекаляват повече и от тези на Бей, което до вчера мислех за по-невъзможно и от мисия на Итън Хънт. Така например, в една от първите сцени протагонистът извършва кратка агитация на невинно детенце, убеждавайки го колко е густо да си моряк на боен кораб и в края на сцената детето е показано с лъчезарната усмивка на прясно промит мозък. Но това съвсем не е всичко – към финала нещата тотално отиват в канализацията, когато екипаж от десетина 65+ годишни дядки атакуват извънземните, екипирани с уанлайнери от 1969 година и комплект чисти памперси. Не знам дали трябва да уточнявам, че последните 15 минути от този флотилски епос са непристойни и болезнени за наблюдаване – по-голямата част от сцените са заети от сенилни дядовци, които все още вярват, че се бият срещу виетконгци. Не искам да обиждам възрастните ветерани и съм сигурен, че Бърг е искал да изкаже някакъв поклон пред делото им, но не това е начинът, по дяволите! Да събереш най-мърдащите потребители в старчески дом и да ги пуснеш срещу армия от междугалактически супервойници е меко казано ужасна идея, дори ако филмът беше пародия, а той май не беше. Още повече, че финалната офанзива на земляните се осъществява на борда на кораба-музей „Мисури” – едва кретаща 70-годишна антика. /за справка, това е същият плавателен съд, който беше под обсада в „Под обсада”/ Не знам какво точно са си мислели авторите с този жалък маньовър /сигурно да покажат, че САЩ могат да надвият високоразвита цивилизация и с допотопна техника/, но това е все едно да пуснеш „Радецки” срещу броненосеца „Потьомкин” и да се надяваш на някаква успеваемост.

Дизайнът на алиените също е лишен от въображение и ако бях на мястото на Тони Старк, щях да ги съдя, че ми използват костюма. Екипировката на извънземните е банална до припадък и би изненадала само хората, които никога не са играли на „Halo”. Въоръжението също е клиширано, като споменаване заслужават само поразяващите на случаен принцип гюллета. В една от сцените, извънземното гюлле спира пред дете, но не го премазва, а вместо това се насочва към някакъв мост – ако пришълците си мислят, че децата не представляват опасност, значи никога не са ходили в ЮАР. Отделно от това, външният вид на съществата буди повече смях, отколкото уплах, тъй като всичките са с аристократична козя брадичка а-ла Радой Ралин. И както винаги, накрая извънземните биват надхитрени от най-големия дебил и САЩ отново доказват, че ако в реалността им трябваха 10 години, за да „открият” пещерняка Бин Ладен, то на кино им трябват по-малко от 120 минути, за да отблъснат атаката на свръхразвита цивилизация.

Актьорската част на заглавието е изтъкана от колоритни имена във всички нюанси на цветовата гама. Главната роля е поверена на новоизлюпения Тейлър Кич, който тази година участва в три от най-очакваните заглавия и вече успя да провали 1/3 от тях. Не е тайна защо точно Кич е избран за главната роля, като се има предвид че той е деен играч в „Friday Night Lights”, а също така е достатъчно евтин, че хонорарът му да не натежава бюджета. Истинската тайна е защо изобщо са му дали реплики, след като канадчето ги изговаря с интонацията на човек, който всеки момент ще изпадне в дълбока анабиоза. Различните реплики са изговорени по еднакъв начин – с равен тон и паузи на грешните места, а погледът му е като на ударен със саксия, което е иронично, защото Кич има актьорските умения на такава. До него се мотка Александър Скарсгард, но участието му приключва скоропостижно, тъй като е бързал да не изпусне началото на петия сезон на „Истинска кръв”. В ролята на Любовта е Бруклин Декър, но така и не разбрах целта на присъствието й, нито кой нормален човек би повярвал, че героинята й е психотерапевтка. Още една прилика с „Трансформърс” е фактът, че за същата роля е кандидатствала Роузи Хънтингтън – Уайтли /”Трансформърс 3”/, но от двете е победила претендентката с по-големите… бомби.

Бруклин Декър в една от изтритите сцени на филма

Лиъм Нийсън също е в кюпа, макар че през повечето време е извън Купола, а основната му задача е да произнася речи пред публика, гледайки през цялото време толкова злобно, сякаш е прочел сценария на „Гневът на титаните”, чак след като е подписал договора за участие. Някъде из палубата мернах и Търтъл от „Антураж”, но Нептун ми е свидетел, че изобщо не разбрах дали/кога и как е умрял. Черната перла на каста е в лицето на Риана, която е взела кино-дебюта си толкова на сериозно, че през целия филм не изпя нито една песен. /изключвам момента, когато си тананикаше нещо под мустак, но това явно са професионални изкривявания/ За разлика от колежката си Бионсе, Риана не може да мине за актриса дори пред слепец, понеже без гласовите си дарби, тя е просто красива кукла за фон. Ролята й е на устатата войничка от малцинствата, раздаваща тъпи лафове, половината цензурирани чрез съответния звуков ефект, заради PG-13 рейтинга. Този стереотип по принцип е запазена марка на една друга актриса, но Мишел Родригес е била заета. /по време на снимките на „Бойни кораби”, в селото й е имало цигански събор/ По-вероятната причина за кастването на Риана е била финансова – така Бърг не само е привлякъл популярно име, но с един снаряд е утрепал две риби, защото както добре знаем – актрисите-певици си вървят със саундтрака.

Дотук трябваше да забележите доста прилики с „Трансформърс”, но ако не сте, ето Ви още една – горе казах, че Бърг е искал да направи всичко така, както би го направил Бей. Поредното доказателство за това е, че даже музиката на „Бойни кораби” е дело на верния другар на Бей и композитор на роботската трилогия – Стив Яблонски, който отдавна се доказа с едни от най-патриотичните скорове в киното. Тук човекът не си дава много зор, тъй като общо-взето работи с отрязани тракове от „Трансформърс”, така че няма да чуете нищо, което и преди не сте чували на фона на американското знаме. За огромно щастие обаче, целият този цирк не е в 3-D и това е един от малкото му позитиви. Може да е тъп, може да е генеричен, може да е зле изигран, клиширан и малоумен, но – хвала на Великденския заек – поне не е 3-D!

В заключение трябва да обобщя, че „Бойни кораби” притежава много силен плюс – всеки филм след него ще Ви се стори интересен. Не че не очаквах да гледам поредната глупост, но – повярвайте – „Бойни кораби” надмина скромните ми очаквания. Предполагам, че следващият продуцентски ход ще е трилъра „Не се сърди, човече” или може би фентъзито „Змии и стълби”, но каквото и да е – „Бойните кораби” са вече потопени и едва ли някога ще изплават. Естествено, заглавието няма да се окаже провал от Джон-Картъров мащаб, но след печалната слава, придобита от Кич и цялостното чувство, че си давате парите за някакъв полуготов expansion pack на майкълбейски продукт, „Бойни кораби” няма да се окаже новия „Трансформърс”, колкото и да прилича на стария „Трансформърс”. Най-големите победители обаче си остават келешите от Hasbro, които със сигурност вече готвят следващия си артикул за филмиране. Очаквайте скоро…

3.3/10