Шибани супергерои – не можете да живеете с тях, не можете и да ги избиете. Не, сериозно – не можете да ги избиете, защото всеки един си има колекция от специални умения, чрез които успява да избегне умишлената кончина. И за да докажат, че ще живеят вечно в детските умове, ордата на маскираните „отмъстители” ни захвърля автобиографията на поредния си изтърсак, обявен за „герой”. Той е новият модел за подражание, поднесен ни от MARVEL, чрез който да не забравяме, че САЩ са имали „огромно” участие и множество „победи” през втората световна война. Виждам, че се затруднявате, затова ще Ви дам жокер – той е повишен в ранг „капитан” само след 10 минути военен стаж и носи името на цял континент. Познахте ли? Точно така, днес ще говорим за един от най-великите супергерои в „световен” мащаб, а именно Стив Роджърс а.к.а „Капитан Америка”. /кавички much?/
Честно казано, предпочитам да гледам тази версия.
Капитан Америка е легенда. Едва ли някой може да оспори колко легендарно е да забележиш възрастен мъж, подхвърлящ щит-фризби, докато тича и скача с шлем на крилца. Но в душите на американците той е национален символ и beloved character, с който е отраснало не едно поколение /всъщност две/. Ето защо е нормално да се стигне и до него, щом MARVEL и без това са решили да филмират приключенията на всяко шибано чучело от библиотеката си. Интересното е, че това е всъщност третият ни досег с приключенията на синьо-червения капитан след 40-те – през 79-та излезe TV простотия със същото име, а 11 години по-късно бяхме свидетели на още един опит да се разпространи мирогледа му във версията на смешника Албърт Пюн, която гледах на чисто новото си VCR – “Akai”. Оттогава досега обаче в Холивуд изтече доста вода /повечето лъхаща на хлорна вар/, а и новото поколение едва ли помни/знае/дреме му за някакъв сульо, облечен като педераст на Хелоуин. Време е за рестарт.
Не е лесно да направиш съвременен филм за супергерой, чиято история се развива в миналото. Това прозвуча грешно. Имах предвид, че не е лесно Джо Джонстън да направи съвременен филм. Точка. Сигурен съм, че в момента използвате дясната си ръка, претърсвайки IMDB за резултатите на гения му и си мислите неща от сорта на: „Този филм негов ли беше?” или „Как съм могъл да гледам подобна диария?” Филмите на Джонстън се забравят петнадесет минути след началните им надписи, а самият режисьор има вродения дефект да проваля труда на хората, на чиито гърбове се изтласква – припомнете си „Джурасик Парк 3”, превърнал се в най-жалкия филм за динозаври преди „Мегаакула срещу Крокозавър” и „The Wolfman”, който пък съумя да деградира една световна класика в еквивалент на прясно изсекната ноздра. Най-лошото в цялата работа е, че никой не се усеща колко зловреден за киното е бай Джо и разни малоумници продължават да го трупат с работа, недостойна за капацитета му на амеба. Пичът е известен и с друго – през далечната 1991 година точно той сътвори друг супергеройски филм, занимаващ се с исторически „достоверната” вражда между американци и нацисти – „Ракетчикът”. Паралелите са повече и от тези на паралелепипед – млад и храбър патриот бива превърнат в земеделски борец за справедливост, посредством чудото на новите технологии /в случая някакъв примитивен jet-pack/ и започва неравна битка с нацисти, хитлеристи и гестаповци, само и само да спечели любовта на местна селянка. Както виждате, с „Капитан Америка” Джонстън не само е имал разработена от десетилетия история, но и вече я е филмирал. Ала това по никакъв начин не му пречи да осере терасата с безхаберието и стерилната си режисура. Логично е да си помислите, че след „The Wolfman”, Джонстън трябва да е свикнал с филмирането на 40-тарски сюжети и донякъде това е вярно, защото единственият начин някой да хареса „Капитан Америка” би бил, ако го е гледал през 1940-та.
Еволюцията на Капитан Америка през годините: 1990 2011
Но нека спрем за момент и осъзнаем кой е този пуст капитан Америка и за какво се бори. Дебютната му поява пред хорските очи се случва през месец март 1941 година в един от броевете на Time Comics, като на корицата е изтипосан, биещ кроше на палавия Хитлер. Ако се замислите за момент, ще се досетите че по онова време WW2 е бушувала с пълна сила, 1/4 Европа е била под формата на трупове, но САЩ все още не са се трогнали да се включат в бойните действия. И изведнъж – воала! – американски супергерой идва от нищото и шиба бай Адолф по изтънчения мустак. Hell yeah, бейбе! Така, сякаш на майтап, този герой започва да трепе нацисти с все повече хъс, а Америка решава да влезе във войната и да докаже колко добре реагира на Пърл Харбър. Казвам това, за да осъзнаете, че Капитан Америка не е нищо по-различно от цветен шут, агитиращ могъществото на САЩ, а филмите и комиксите за него са отявлена холивудска пропаганда. /ако не ми вярвате – вижте това/ И явно е вършил работа за около три години, докато американците са живели във вътрешния си свят на екшън звезди, но истината е, че след края на WW2, та чак до началото на 60-те, когато Стан Лий го възражда за MARVEL, Капитан Америка е потънал в заслужено забвение. Сега обаче е идеалният момент за принудителното му изваждане от хибернация, защото Америка отново е във военен конфликт и отново има нужда от герои за надъхване.
Изобщо, целият филм е една зле прикрита съвременна пропаганда, облечена с нови дрешки и изтипосана в нов /триизмерен/ формат. Почти всичко е толкова очевидно, че Капитан Америка трябваше да се прекръсти на Капитан Очевиден още преди първата си мисия. Цялата тази мания на комиксите да изопачават познатите факти, обръщайки нещата така, сякаш САЩ собственоръчно са променяли хода на човешката история по време на конфликти /припомнете си Д-р Манхатън във Виетнам от „Пазителите” и Кубинската криза от „Х-Мен: Първата вълна”/ е прекалена и влияе на по-тъпите деца, част от които вече искрено вярват, че на Луната има автоботи. По-голяма подигравка с историята би имало само, ако някой си кръсти питомната лама с името Далай. То не бяха откъслечни бойни викове, то не бяха реклами на класически американски машини /моторът на капитана е Харли Дейвидсън, разбира се/, но във филма има повече развети американски знамена, дори от епос на Майкъл Бей, а това си е почти недостижим подвиг. Нищо чудно, че в Русия и Северна Корея името на филма бе форматирано и по кината бе пуснат само като „Първия Отмъстител”. Горделив, но и безсмислен ход, тъй като всеки зрител, чиито мозъчни полукълба функционират ще загрее, че главният герой така или иначе се нарича капитан Америка.
Сценарият /дело на маскарите, процесуално отговорни за „Хрониките на Нарния” 1, 2 и разбира се – 3/ ни запознава с незначителната хърба Стив Роджърс, който въобще не изглежда като супергерой на пръв поглед, а на втори – изглежда като болен от анемия. Човечецът е по-слаботелесен от евреин в Бухенвалд и само малко по-висок от Уилоу. Но вътре в нежното му тяло пулсира сърце на герой и воля на бик, което го отличава от останалите пешаци, записващи се в Армията на САЩ, само защото са видели някъде сочещия ги с пръст Чичо Сам и са помислили, че това е постер на хорър с клоуни. Въпреки, че е обявен за НГВС, Роджърс сподавя мъжествения си плач, защото бива внедрен в супер мистичен проект, оглавяван от д-р Ърскин /Стенли Тучи с адски некохерентен немски акцент/ и занимаващ се с разработването на убер войници по химически път. Тук имам две забележки. Първо, по какъв начин германец е турен за отговорник на секретни военни проекти на САЩ и то точно в зенита на WW2 и второ – супер войници по химически път могат да бъдат всички, които знаят с каква честота да си бият протеин и креатин в задника. /note to self – спри да говориш глупости, мамка ти!/ ОК, продължаваме нататък.
Програмата включва и участието на едрогърдата британска агентка Пеги /Хайли Атуел/, бащата на Тони Старк – Хауърд /Доминик Купър/ и строгият, но справедлив стереотип – полковник Честър Филипс /Томи Лий Джоунс/. Всички те подготвят и тренират Роджърс за деня, в който ще бъде настанен в някаква футуристична машина и наблъскан с водопад от анаболи. Естествено, Роджърс е герой дори преди да се превърне в клонинг на Херакъл, така че още през първите минути зрителите разбират колко себеотдаен и безкористен е храбрият войник – така например преживяваме сцена, в която полковник Филипс мята учебна граната и всички войници се разхвърлят в различни посоки, докато капитан Америка /тогава още редник/ скача върху й, за да спаси другарите си. OMG, това беше rather cute и т.н, но и доста наивен ход, навеждащ публиката на резонния въпрос – щом на Кап. Америка му трябва толкова малко, че да се жертва за родината, какво щеше да стане, ако някой от лошите бе хвърлил истинска граната накрая. За щастие, няма да разберем отговора на този въпрос, защото иначе филмът трябваше да завърши с надписа In Memoriam.
Крис Евънс масажира скротума си, за да не настине
След инжектирането му със секретния серум /защото е таен, а не защото е съставен от нечии секрети/, Стив Роджърс се превръща в липсващото звено между хората и полубожествата. За да направи екранната трансформация още по-епична, Джонстън използва помощта на CGI, но с тази разлика, че при повечето актьори този трик се употребява за подуването на мускулите, а в случая с Крис Евънс – за спатъхването им. През първата половина от филма, докато Стив Роджърс си е просто едно бруклинско леке, тялото на Евънс е компютърно минимизирано до това на анорексик. След пълната му промяна обаче, Евънс ни се показва в целия си фитнес блясък, като под „блясък” имам предвид буквално, тъй като има опасност да бъдете заслепени от отблясъците на слънцето по прясно намазаните му с олио гърди, сякаш се готви за свалки на созополски плаж. Ето и странната ирония в концепцията за капитана – той е американски герой, който има за цел да покаже на света колко велики са САЩ, без да осъзнае, че е просто един генно модифициран и химически подобрен simpleton, с точно нулев шанс без намесата на науката. Ако това е американската мечта, с която филмът се опитва да възпитава младежта /да се превръщат в стероидни мутанти, чрез инжекции/, то тогава горко на тази жалка нация от имбецили. И нещо повече – по този начин филмът неусетно постига целта, жадувана от самия Хитлер, а именно – създаването на перфектния супер човек от чистата раса.
Не знам защо милосърдният Творец позволява на визуално съвършени миряни като Крис Евънс да се раждат на фона на грозни копелета като мен, но явно неведоми са Неговите пътища. Евънс е хълм от мускули и за да сте сигурни в това имаме приятна shirtless сцена, за да може всяка отчаяна съпруга да се наслади на формите му. Актьорът дълго време мислеше дали изобщо да се занимава с тази циркаджийска роля, а сега се чуди с какъв акъл е мислел да откаже – все пак това е ултимативният рекламен филм за физиката на Евънс и определено ще послужи добре на кариерата му тепърва. Но за сикуъла е хубаво да помислят и за някакъв серум против косопад, тъй като секси Крис отдавна се оплака, че страда от драстично окапване на фоликули в реалния живот и се притеснява да не изложи реномето си на пич.
Любовта на живота му е избрана в лицето на английската мома Хайли Атуел, която не познавате отникъде и това не е срамно – самата тя е още млада слива в Холивуд, но за сметка на това е олицетворение на едрогърдието и я очаква тлъсто бъдеще. Злодеят на филма пък е черепът на Хюго Уивинг, който е червен, но не защото е комунист или защото го е срам от нещо, а защото като всеки луд учен е решил да пробва полуготова отвара върху себе си. Червеният череп е класически урод и може би трябваше да има малко повече екранно време, като се има предвид, че каризмата и актьорското присъствие на Уивинг бяха много по-интересни за наблюдаване от героичните пръцкания на Евънс. Д-р Йохан Шмит /Уивинг/ е свръх оптимизирана версия на Хайнрих Химлер и работи за тайна нацистка организация, чието лого притеснително наподобява силуета на октопода Паул. Обсесията на Химлер по окултното е била пословична и това е пределно ясно на всеки, превключвал на History Channel, докато е търсил голи жени по телевизора, но Йохан Шмит прилича на злодей от PC игра в стила на „Return to Castle Wolfenstein”, така че всички опити за историческа достоверност на образа му потъват като сърфист в цунами. Струва си да се отбележат още референциите към други комиксови скрижали – не само участието на Старк-старши, но и препратките към „Тор” и камеото на Ник Фюри /Самюел Л. Джаксън/, подготвящо ни психически за догодина.
Музиката е дело на Алън Силвестри и човекът лесно си заработва хонорара, докато чака Боб Земекис да реши кой ще е поредният филм, с който да завърши некролога на кариерата си. Като изключим горепосочените телесни метаморфози на Крис Евънс, останалите визуални ефекти са вцепеняващо отвратителни. $140 милиона бюджет, а накрая получаваме сбирщина от ужасяващи експлозийки, с по-жалко CGI дори от това по задника на тиранозавъра от първия „Джурасик парк”. В името на хер Щирлиц, очаквах повече! Да не говоря и за 3D-то /айде, вече почнах да говоря/, което е пост-конвертирано свръхестествено некадърно и придава ново значение на термина „мигрена”. На дъното на много мътен басейн има по-чисти гледки, отколкото в конвертираните сцени на „Капитан Америка“. Холивуд трябва да разбере, че когато един филм няма нужда от 3D, той просто няма нужда от 3D. Всъщност, добре че беше мултифункционалният щит-бумеранг на капитана, защото без него нямаше да има запомнящи се 3D моменти. Крехък позитив е, че Джонстън се е постарал да придаде класически дъх на лентата си и донякъде се е справил сравнително задоволително. Това го доказва не само техническата страна на филма /”Капитан Америка” е заснет на 17-21 мм. лещи, а не на long lenses и това му придава лек old school vibe/, но и относително автентичните декори и period кадри, будещи някакво далечно чувство на атмосфера и спомени от „Индиана Джоунс“. Това обаче го има някъде до половината на филма, след което нещата бързо се насочват напред и надолу към бунището – екшън сцените стават иритиращо еднотипни, а абсурдите на сценария правят нещата трудни за изтърпяване /Шмит притежава огнева мощ и технология, далеч надвишаваща съвременните стандарти, но винаги бива надвит от малка група агресивни селяни с шмайзерчета/. За изнежените души пък има и нереално романтична целувка, баш когато не трябва, а именно – по време на напрегнато преследване между кола /с NOS/ и самолет.
„Капитан Америка” се промотира като филм „от студиото, което създаде Тор”. Не знам за Вас, но аз лично не бих искал да гледам нищо от студио, което генерира животински фекалии, така че ще извините резервите ми към MARVEL-ските продукти за масово потребление. Особено тези, които нямат собствен живот, а служат единствено като свързващи нишки, водещи към срещата на випуска догодина с „Отмъстителите”. Колкото и да го маскират и рекламират, „Капитан Америка” не е самостоятелен филм, а една евтина пропаганда, предназначена за нисши умове. Естествено, той има своите добри страни, макар че те са малко и могат да бъдат видени само с микроскопа на Тони Старк. Дразнещото в случая е, че филмът е предвиден да служи не като индивидуално заглавие, а като обикновен придатък, което го обезличава драстично. Слуховете гласят, че след финалните надписи имало скрита сцена, но аз не издържах дотам, тъй като бях прекалено зает да се изнизвам от киното. Останаха още доста неща за казване, но сега е време да приключвам, защото закъснявам за редовния си сеанс със съдебния психиатър, а на Вас пожелавам до нови срещи и приятни мигове с „Капитан Америка”, защото – повярвайте! – приятните неща в него наистина траят само няколко мига.
5.0/10 /заради прилива от носталгия/
39 коментара
Comments feed for this article
26.07.2011 в 10:33
FilmsInFrames
Ех, вече се чудех откъде ще си взема сутрешната доза негативизъм, но ето че съдбата се е погрижила xD
Единствено мога да се съглася с 2 неща – 1) И аз се дразня ужасно на опитите за пропагандиране на САЩ като „най-най-най…“ във всичко и 2) The first avenger наистина за съжаление си остава в сянката на The Avengers и стои като една връзка (:
26.07.2011 в 11:28
SpecSpidey
И аз като чух че Джонстън ще е режисьор се поизпотих от притеснение, ама това се оказа един от най-добрите му филми. Скротум, филма не се опитва да бъде исторически коректен – войната е само началната точка, другото е заето от комиксите. В сравнение с Зеления Фенер, Трансформърс 3 и Х-Мен това си беше филм. Първоначално даже не се усеща като комиксова адаптация. Има неща, които не ми харесаха, но като цяло съм много доволен.
26.07.2011 в 12:50
troubadour
Пак си по-умерен от нужното, но се забавлявах. Сравнението „преди/сега“ е железно. За съжаление по-кратко от нормалното ревю, че към средата хвана брутален ритъм и тъкмо се наканих да чета два дена, то взе, се свърши след 6 абзаца.
26.07.2011 в 13:05
cinemascrotum
То за тоя филм и 6 абзаца са много. А за умереността си прав, но не мога да си помогна, че сюжетите със супернатурални нацисти ме възбуждат. (срам)
26.07.2011 в 13:58
OGN
Леле скротуме, как ги гледаш тия филми. Последните няколко ревюта са все на ей такива шитни, дето се каня по 5 дена да ги гледам и накрая се прежалвам с отвращение.
26.07.2011 в 15:42
Точка
И аз се чудя на душевния му мазохизъм – не спира да си причинява гледането им. 🙂
26.07.2011 в 15:48
cinemascrotum
Все някой трябва да ги гледа, за да предпази останалите.
28.07.2011 в 08:29
Morgata
Обичам да колекционирам филми, за които знам само от писанията на скротума и които никога няма да гледам. И смятам че ако наистина уважавате оценките му просто трябва да му се доверите и да пропуснете бозите, които той заслужено анатемосва, а не да ги гледате и да си сравнявате мненията с неговото.
26.07.2011 в 15:43
van4o
Най ме кефят филмите за супер герой.
26.07.2011 в 16:47
5ja
и аз харесвам филми за супергерои , но този ще го пропусна – човекът носи американското знаме като костюм – дразни ме и на снимка…
а, той не беше ли Факлата – какво следва – превъплъщение като Невидимия… не прекалено добре изглежда, може би Светкавицата?..
26.07.2011 в 17:57
cinemascrotum
За „Светкавицата“ уж гласят онова красивото Брадли Купър. Иначе Крис Евънс си е свикнал да грае във филми по комикси – освен двете „Фантастични четворки“ звездееше още в „Losers“ и „Scott Pilgrim“.
26.07.2011 в 20:27
R+ fan
А Push не беше ли също по комикс?
26.07.2011 в 21:12
cinemascrotum
За „Push“ направиха мини комикс впоследствие, който да служи като прикуъл на филма.
27.07.2011 в 01:05
Басиста
много дразнещ филм. то тва си е чиста пропаганда към тъпите американчета да се запишат в армията с обещанието ще станат веднага велики и поне капитани. между другото щеше да е много по-логично да го направят капитан след спасителната мисия, а не ей така без нищо. освен това не може никой да не се е досетил, че тоя Старк във филма е бащата на Тони Старк. иронично, хахаха. иначе ревюто ме изкефи много.
02.08.2011 в 17:10
bobo
Те не го правят капитан, а просто го наричат Капитан Америка, в шоуто в което играе иначе си е редник. Затова и като отива на първата мисия, онази жената му казва че той не може да и дава заповеди, а той казва, че може понеже е „капитан“…, това трябваше да е смешно, между другото, но явно не е достатъчно ясно…
Забавно е намигането към военната пропаганда, което е представено с доза самоирония, а костюмът е натрапен почти извинително с думите на тоя Евънс, как „някак се бил привързал към костюма“.
За мен филмът не беше пропаганда, просто комиксът е бил, а пропагандата винаги е забавна, независимо дали идва от ръбатите квадратни ръце на братушките с чуковете, от фитнес мускулите на американчетата с тяхната героична свръх-хуманистичност или чистите сини очи на назитата с още по-чистите им мечти, идеали и най-вече гени:)))
27.07.2011 в 07:35
Slap
Мен ме кефи идеята за капитана – алегория на цялата страна, обаче изпълнението куца – героят представлява по-скоро германският идеал – рус и със сини очи, а скротума е споменал за супер войника. Още повече, че в САЩ половината население е латино, негроидно или жълтурско. Пък да не говорим, че почти цялата работа срещу назитата е свършена именно от СССР.
А впрочем винаги съм се чудил защо Магнето просто не убие Червения череп, доста главоболия ще спести.
27.07.2011 в 10:05
Snowman
Филма е чуден.
31.07.2011 в 14:14
kin
В края на филма след надписите може да се види нещо като тийзър на The Avengers . А скротуме искам да попитам знаеш ли нещо за Prometheus и какъв бюджет са отпуснали на Скот
31.07.2011 в 16:10
cinemascrotum
Ако се вярва на слуховете – около $160 милиона.
01.08.2011 в 23:49
димитър
толкова тъпа рецензия не съм чел спешно и с отвращение прекъснах ако човек не е дебил не е интересно а е жалко исках да прочета малко информация за нов филм а не да чета елементарни и гадни хрумвания и уж смешни коментари въпреки полезната информация не можах да преглътна гадориата.
03.08.2011 в 09:29
Юлиян
Аз го гледах вчера и много ми хареса, но уважавам твоето мнение cinemascrotum и продължавай да пишеш ревюта, на мене ми е интересно да ги чета.
05.08.2011 в 00:09
Vladimir Stamenov
Гледах го. Помийка, но като оставим кефа от това колко лесно се забелязват клишетата и пропагандата имаше два – три убави момента.
05.08.2011 в 19:48
Mira Cekova
Скротуме, ще е хубаво, ако направиш ревю за „Възходът на планетата на маймуните“ … Писна ми да чета за супергерои, трансформъри и бла бла… На добра воля, когато гледаш филма, можеш да напишеш няколко реда за него.
05.08.2011 в 21:44
cinemascrotum
И на мен ми писна да пиша за тях, повярвай.
Ревюто на маймуните ще прочетеш в понеделник, а ревюто на краварите – другия петък.
07.08.2011 в 14:30
Майкъл Майерс
Скротум, даже и ти не би трябвало да пишеш за Краварите. Ако всички се престорим, че този филм НЕ СЪЩЕСТВУВА, ще си направим живота по-лесен
07.08.2011 в 16:55
cinemascrotum
Баш за „Краварите“ ако не пиша, то тогава що за блог стопанисвам?
08.08.2011 в 00:37
Майкъл Майерс
Еми направи го готино и напсувай Шадоуденс, та да има за какво да го чета
09.08.2011 в 18:42
сс
това е най тъпото нещо което гледах,ама сигутно има и още по тъпо от това,………..има,вселената е необятна
13.08.2011 в 23:09
Мария Маринова
OMG, току що изгледах филма – потресена съм!!! До колкото съм наясно прословутия „капитан“ няма /?!/ super powers, нали? Тогава как, по дяволите, успя да измъкне онзи от подводницата? Имам впредвид цялата сцена с подводницата… Вярно, фантасмагории, ама чак пък толкова???
14.08.2011 в 09:39
5ja
Как да няма – аз не съм гледала филма (имам само малко странични знания за него от филми за други супергерои), но мисля, че неговите сили са подобни на Супермен, само че без лазерен поглед и летене, освен това не старее – не беше ли така?
14.08.2011 в 11:30
OGN
„Captain America has no superhuman powers, although as a result of the Super-Soldier Serum and „Vita-Ray“ treatment, he is transformed from a frail young man into a „perfect“ specimen of human development and conditioning. Captain America’s strength, endurance, agility, speed, reflexes, durability, and healing are at the highest limits of natural human potential. Rogers’ body regularly replenishes the super-soldier serum; it does not wear off.“
14.08.2011 в 11:57
Мария Маринова
Merci за пояснението 🙂
17.08.2011 в 21:58
Кино
Ей Симеоне ей, какво стана от тебе бе, момче?
17.08.2011 в 22:47
cinemascrotum
Не ме обиждай с това име, ако обичаш.
23.08.2011 в 14:50
Петко
Филма е безобразно слаб. 5 му е много. Аз бих се за4удил за около 3, заради напъните да го докарат някакси модерен… Ама с тоя сценарий…. толкова ли са малоумни или зрителите им са малоумни… В анимационните серии на Батман има повече реализъм!
21.10.2011 в 19:24
Slokara
Скротуме, почти винаги сме на едно мнение с тебе, уважавам те….Но да дадеш цели 5 точки на това нещо…..Това е еднигма за мен.поставил съм си цел да изгледам всички филми, добри или стойностни,защото имах много заето лято и есен, но единствения филм, който според мен става от супергеройските е X men…Но уважавам и твоето мнение….
21.10.2011 в 19:32
Slokara
Много съм се уплел в миналия коментар, но не редактирам никога, както и да е ….
22.10.2011 в 12:42
messerschmitt
Величава тоалетна симфония. През цялото време се чудех дали може да стане все повече и повече абсурден.
11.05.2012 в 03:10
Stefan
А ве във всички американски „пръдни“ има пропаганда и изтъкване на американците.Супер герой!Вижте костюмите им пример spider man цветовете на костюма му червено,синьо.Super man отново същото капитана също,жената чудо изобщо ….