Краят настъпи, дами и господа! Краят на една ера. Краят на „Здрач”! Четири години, четири книги, пет филма, довели до кокошкизирането на милиони момиченца по цял свят и разстрела на милиарди мозъчни клетки. Готово! С едно изречение изчерпах всичко, което трябва да се каже за поредицата. Колко ми остава? По дяволите, още четири страници. Човек би помислил, че е невъзможно да ги запълня с общи приказки, нали? Хах, явно не ме познавате. Добре дошли в поредното ми и /смрък!/ последно ревю от Зоната на „Здрач”-а.

„Здрач” е легенда, „Здрач” е феномен, бля-бля-бля. ОК, след като изчистихме уводните любезности е време да настъпим към същността. „Здрач” приключи завинаги. Форевър енд евър, дет се вика. Дори последният кадър от лентата включва разгърнатата книга на Стефани Майер /разбрах, че е писано от нея, защото когато се зачетох, неистово ми се пригади/, където думата „завинаги” блещука като задника на Едуард на нудистки плаж. Идеята е, че Овцата и Прическата ще живеят завинаги заедно, но скритото послание е, че ние, зрителите, завинаги ще останем със спомените от този четири-годишен драматургичен запек и нищо и никой /дори ежеседмичните сеанси при психиатър/ няма да ни накарат да забравим, нито да простим.

Баси, за тоя сапунен сериал съм писал повече ненужен текст, отколкото някой друг хетеросексуален мъж в Слънчевата система, но в моя защита трябва да споделя, че за мен плюенето по „Здрач” е като да съживявам мъртва проститутка с дишане уста-в-уста – безсмислено начинание, което обаче доставя някакво перверзно удоволствие. Репресираните сексуални въжделения на кака Стефка доведоха до неподозиран и безпрецедентен тийн-култ към три модела на поведение – изтънченият и аристократичен Емо, първичният и мускулест дивак и кекавата селянка с големия Избор пред кой от тях да си разтвори белите нозе. Сагата доведе до невиждани поп-културни катаклизми, въведе в обръщение нови термини /така например жените, харесващи „Здрач” се наричат „фенпирки”, а мъжете, харесващи „Здрач” се делят на а/гаджета на фенпирки или б/педерастчета/ и превърна трима невзрачни младежи в най-красивите същества на планетата. /след Антония Петрова, разбира се/ Но всяка стотинка си има две страни, така че преди да продължа, нека отбележа и позитивните страни на тази сензационна поредица. На първо място…. ъ-ъ-ъм … не мога да повярвам, че започнах това изречение…

Освен завидния си принос към изкуството като цяло, „Здрач” доби популярност с поредния опит на „американски психар“ да влезе в историята през грешната шахта, а именно – с масово убийство на киномани. Само няколко месеца след “TDKR”-трагедията в Аврора, Блаек Ламърс от щата Мисури е бил арестуван, подготвяйки съкровената си мечта – да изтрепе колкото се може повече заблудени фенпирки. За целта, Ламърс купил само най-необходимото – две пушки, 400 патрона и билет за нощната прожекция на „Зазоряване: Част – 2”. Всичко е било изчислено, целта установена, а оръжията заредени и кой знае каква беля е щяла да стане, ако – и ето го туистът! – собствената му майка не го е предала на полицията, защото е бясна почитателка на „Здрач”.

ОК, последното може и да не е вярно, но уликите сочат към това – коя майка доброволно ще предаде сина си в щатския затвор, ако няма наистина важна причина за това, а именно – да изгледа на спокойствие последната част от най-любимия си филм. И нещо повече – защо Блаек Ламърс таи такава злоба към поредицата и е вманиачен да излее натрупаната си агресия по феновете й, ако самият той не е пострадал от тази фенщина – може би от собствената си майка, която години наред е обръщала по-голямо внимание на имагинерните Бела и Едуард, отколкото на реалния си син. Каквато и да е причината, всичко е завършило безкръвно и без пострадали. С изключение на Ламерс, разбира се, който вече е зад решетките и очаква да бъде „помилван“… по главичката… от едрия си съкилийник Джамал.

Но да се /по/върнем на темата. „Зазоряване – Част 2” е сниман „гъз-до-гъз” с „Част 1”, а това означава две неща – че екипът си е същият и че става дума за ебати дългото зазоряване. Разделяйки повествованието, Бил Кондън е допринесъл за яркия контраст между двете части – ако първата беше протяжна, банална, смешна и най-общо казано жалка, то сега втората поне не е толкова протяжна. Даже към края ставаме свидетели на нещо невиждано до момента – динамика – но имайки предвид мудността на предишните четири серии /особено на „Част 1”, където за два часа се случиха точно три неща/, да кажем че „Част 2” е „динамична”, е като да кажем, че туморът убива по-бързо от диабета. Майтапът настрана, финалът на „Здрач” е най-ефектната сцена, появявала се поредицата, а защо не и най-бруталната такава – там има по-висока концентрация на отрязани глави от целия първи сезон на „Шотландски боец”. /въй, въй!/

Сюжетът продължава директно от края на предишната част – със събуждането на Бела като вампирица. Нали си спомняте предишния филм? Бела роди бебепирче и го кръсти Ренесме по някаква причина. После умря и бе нахапана от Едуард, за да се съживи. Виждате ли колко интересни неща сте проспали, бе?! Важната промяна в случая е, че Бела има новопридобити супернатурални сили – може да играе на канадска борба и да генерира защитно силово поле със силата на мисълта си, което е шокиращо, защото не очаквах, че Бела може да прави каквото и да е със силата на мисълта си. Още със събуждането си като вампир, булката показва завиден майчински инстинкт, тъй като й трябват няколко минути на задължителни романтични лиготии с Едуард /”Толкова си красива!”, са първите му думи. Викаш, преди не беше чак толкова, нали?/, докато внезапно да осъзнае, че – а, вярно бе! – е майка и е време да си види… Нещото.

Ала преди това ловува в близката горичка, за да утоли вампирската си жажда, което изобщо не е странно. Странното е, че по време на лова, вместо десетките пилци и друг дребен дивеч, Бела вдига мерника на първата нежна сърничка, попаднала пред погледа й.  Почудих защо тази новоумряла вампирка скача баш връз най-красивото животно в гората, но после загрях – нито едно друго животно в гората не бива да е по-красиво от Бела. Изобщо, в този филм Бела е по-жива, докато е мъртва, отколкото беше жива, докато беше жива. /дано ме разбрахте/ Но говорейки за животно, не можем да пропуснем и разгоненото псе Джейкъб. Забавното е, че Джейкъб буквално се оказва „кучката” на филма – не само, че участието му във финалната битка е спестено, ами отгоре на всичко Бела демонстративно го пребива пред публика. Голям алфа-вълк, няма що! Джейкъб обаче не пропуска да демонстрира запазената си марка – сваляне на връхни дрехи без видима причина, като в случая туистовете са два – прави го пред бащата на Бела и този път си сваля и гащите. /awkwa-a-a-ard!/

Но проблемите с Джейкъб не са свързани с изпокъсания му гардероб, а с откритата педофилска нотка, намекната в края на предишната част, а именно – връзката му с малката Ренесме. В „Зазоряване – Част 2” Джейкъб постоянно се върти около Ренесме и всеки, който се опита да ги раздели и вкара Джейкъб там, където му е мястото, а именно – в микробус на ОП „Екоравновесие”, получава злобно ръмжене и мръсни погледи от негова страна. На зрителите е обяснено, че той я е „маркирал”, т.е. крехкото й дупенце е негова лична територия и той няма търпение да навлезе дълбоко в нея. От една цвърчаща фенпирка, седяща до мен в киното, успях да изкопча информацията, че в книгата Джейкъб дори й подарявал псевдо-годежен пръстен като Коледен подарък. /?!/ Джейкъб пък обяснява, че е бил толкова близо до Бела, защото самата Ренесме го е искала до себе си. /ах, ти, куче!/ Но да кажеш на двудневна майка, че бебето й желае полугол мъжкар, е от ония изказвания, които уж се опитват да минат за small talk, но често водят до неловко мълчание. Все едно да кажете на оцелял от немски концлагер: „Абе, тука е горещо като в пещ”.

Интересното е, че за да предпази невинната същност на Макензи Фой /Ренесме/, Бил Кондън е поставил swear jar на снимачната площадка, в който всеки от екипа да пуска пари за назидание, ако случайно се изпсува пред детето. Целта е била да се ограничи профанията около малкото момиче, за да не се травмира малолетната й душевност. Хм… това би било добра идея… ако тя не играеше мишена на горски педофил… някой да ми обясни как това няма да травмира малолетната й душевност. За щастие, Ренесме е твърде малка, за да осъзнава какъв разврат я чака след няколко години, затова просто се радва на компанията на добрия и приятно епилиран Педо-Вълк. Самата тя расте бързо и неусетно прескача първите си седем години, а както добре знаем – децата без първите седем години не са от най-ярките крушки в абажура, ако ме разбирате. Като стана въпрос за Ренесме, филмът съдържа най-жалкото CGI лице върху бебе, правено някога. Щеше да изглежда много по-реалистично, ако му бяха сложили кашон върху главата, но той явно е бил запазен за секс-сцената между Бела и Едуард. Мда, „Зазоряване – част 2” съдържа втори акт на копулация между двете либета и той е доста по-обран от агресия, може би защото вече и съпругата е безчувствена трупка. Този път обаче на никой не му пука, понеже още в миналата серия им видяхме Сефтето, а както добре знаете, сексовете са като жертвите на сериен убиец – спомен оставят само първите, а нататък никой не ги брои.

Сценарият отново е дело на Мелиса Розенбърг, сиреч диалозите в него отново са представени като разговор между хора, които са с три обиколки по-изостанали от стандартните умствено изостанали. Така например, бащата на Бела е ударно незаинтересован от новината, че е станала вампирка – най-вероятно понеже знае, че сега е модерно да си вампир и иска дъщеря му да е в крак с модата. Или защото е фен на „Дневниците на вампира”, нямам идея. А само няколко минути по-късно присъстваме на следния разговор:

–          Тате, вчера умрях, но сега се чувствам супер, затова ти резервирахме стая в СПА-хотел да идеш малко на почивка.

–          Опитвате се да ми разкарате ли, а?

–          Ами… ние таковата… ъ-ъ-ъ… не, че нещо, ама…

–          Защото успявате! Отивам! Юпи-и-и!

Както виждате, напълно адекватен родителски контрол от страна на средностатистически американски баща – дъщеря му е прясно вампирясала, но той е изцяло ОК да я остави сама и се радва, сякаш е получил златен билет за Шоколадовата фабрика.

Но тъй като сценарият е пряко свързан със сюжета, нека го видим и пустия сюжет. След израждането на Ренесме, сем. Кълън биват низвергнати от древната фамилия Волтури, които се чувстват заплашени от силите на детето и решават да изтребят роднините му до девето коляно. За да се справят с предстоящата атака, Кълън започват да търсят съюзници по цял свят и набират легион от двадесетина отрепки, включващ южноамерикански жрици, руски педерасти, някаква ирландска рок-звезда и – забележете! – циганин, управляващ земните елементи. Знам, знам, и аз съм в потрес, затова нека го повторя отново – в шибания „Зазоряване – Част 2” участва Последеният повелител на въздуха!

Историята /се/ разказва за събирането на съмишленици и подготовката за финалния шоудаун, който всички очакват да е свръх-драматичен. Сега ще Ви обясня защо това е смешно. Нека прегледаме двете враждуващи фракции. От едната страна имаме злите супер-вампири от клана Волтури, най-елитните и непобедими кръвопийци на планетата, чиито специални умения включват… какво? Какви са преимуществата им? Малката пикла Дакота Фанинг и някакъв малък Мук, от чиито ръце излиза черен дим – същият, излизащ и от ръцете на Буратино, докато мастурбира? Тези позьорчета се изправят срещу: стадо тлъсти върколаци, четец на мисли, рус електрошок, Келън Лъц, оракулка, самоходен щит и естествено – Последният повелител на въздуха. Вие нормални ли сте, бе? Какъв шанс имате срещу Последния повелител на въздуха? Не знаете ли на какво е способен? Не сте ли гледали филма? /а, не сте го гледали, понеже е на Шямалан? Да, да, извинявам се, добър довод!/ На фона на този титаничен събор зрителят трябва да повярва, че Кълън са застрашени и че битката ще е напрегната? Мамка му, дори феновете на „Здрач” не са чак толкова тъпи, нали? Нали?!

Както казах, екшънчето накрая съдържа някои от най-жестоките смърти в цялата поредица, дори откъм редиците на Добрите, което беше супер. Възнак падат и няколко породисти вълка, ала това не ме впечатли, тъй като отдавна не рева за умрели кучета – последно го направих за Белия Бим – Черното ухо, а той дори не беше върколак, ебати. Лошото е, че вместо да завърши по този начин, „Част 2“ прибягва до дразнещ обрат /spoiler alert: същият, използван от Оливър Стоун в края на „Диваци”, а именно – “It`s all a dream”-sequence/, който със сигурност ще накара част от фенпирките в залата да въхнат, но проваля и малкото възможност на филма да изкупи глупостта си. Редно е да спомена и за визуалните ефекти на финалната битка, които могат да се опишат само с две думи: бая и евтини. Е, не споря, че в отделни кадри VFX-овете са сполучливи, но те са толкова малко, че ако мигнете на грешното място, може и да ги пропуснете. Но от друга страна – ако мигнете ще спечелите ценен миг, в който няма да виждате простотията по екрана, така че пак сте на кяр.

Закриващата сцена е ситуирана сред природата – на онази приказна горска полянка, където винаги е пролет, нищо че другаде е зима и вали сняг. Свършвайки там, където започна Любовта, е захаросан метод за генериране на сълзливи пъшкания от страна на зрителките, но и неволен начин да се покаже, че в тези пет филма е имало точно нулево персонажно развитие. За десерт получаваме обобщителен и емоционален монтаж на стари кадри, където лесно можем да видим очевидното – колко грозен е бил Робърт Патинсън в първата серия и колко перманентно грозна е била Кристен Стюърт във всички серии. Насред цялата тая червоизпразваща любов, не мога да спра да си мисля за най-голямата ирония – че ако дори Смъртта не успя да раздели Бела и Едуард, то само един Рупърт Сандърс бе достатъчен да раздели Кристен и Робърт.

След пет епизода и три ревюта, тази сага определено остави диря в психиката ми, по същия начин по който рядкото щастие оставя диря на дъното на тоалетната чиния. /брей, нова клозетна референция в блога ми, благодаря че забелязахте/ Каквото и да кажа в заключение, ще бъде малко /и в същото време повече, отколкото поредицата заслужава/, така че няма да губя още от безценното Ви време и ще завърша с трите най-позитивни последици от финала на „Здрач”. 1. “Хари Потър” вече ми се струва като шедьовър на литературата и седмото изкуство 2. Дебелият Кит от YouTube ще се самоубие и 3. Никога повече няма да видим Тайлър Лаутнър на голям екран.

3.2/10

Какво се случи в предишните епизоди:

„Здрач: Зазоряване – Част 1”

„Здрач: Затъмнение”

„Здрач: Новолуние”