Ревю: „Петдесет нюанса сиво“ (Fifty Shades of Grey)

Ако в съвременното общество има нещо, което ме отвращава повече от клошарите, това са т.нар. поп-културни феномени. Тези социални сензации ни заразяват като оръжие за масово затъпяване, а ние им се радваме, само и само да не изоставаме от модата. 2012 година бе предвидена за Края на Дните, но Апокалипсисът ни пропусна. Дали наистина? Дали всъщност тогава не започна Началото на Края? Защото през 2012 година се случи Феноменът „50 нюанса сиво”. Никому неизвестната простачка в пре-критическа възраст Ерика Мичъл издаде трилогия, която нагря световните страсти до най-горещите нюанси на червеното. Пълна с правописни грешки и написана в елементарен стил, но за сметка на това претъпкана с порнографски сцени, които биха изчервили дори Наталия Кобилкина, „50 нюанса сиво” се превърна във второто най-четено нещо от американските домакини, след упътването за вибратора им.

Успехът на книгата се случи изневиделица, доказвайки за сетен път, че Америка е страната на неограничените възможности и ограничените интелекти. Ако си мислите, че BDSM и романтика не могат да вървят ръка за ръка, то значи сте бая изостанали от актуалните тенденции. Десетки милиони отчаяни съпруги разгръщаха страниците в екстаз, четейки как секси извратеняк бие младо момиче, но го прави с много любов и топли чувства. За първи път след Великата Инквизиция, връзването и бичуването на девици бе показано като нещо, което буди повече любопитство, отколкото ужас. По думи на авторката Е. Л. Джеймс, книгата е „my midlife crisis, writ large. All my fantasies in there, and that’s it.“ Схващате ли? Нормалните жени мечтаят за стабилен съпруг и здраво дете, докато нейните гащички подгизват от възбуда, когато бленува за парафилии. А щом мокрите мечти на граматически сакат девиант се превръщат в социално явление от исторически калибър, човек започва да си задава уместните въпроси в какъв свят живеем и дали Бин Ладен не е бил на прав път?

Ревю: „Здрач: Зазоряване – част 2“ (The Twilight Saga: Breaking Dawn – Part 2)

Краят настъпи, дами и господа! Краят на една ера. Краят на „Здрач”! Четири години, четири книги, пет филма, довели до кокошкизирането на милиони момиченца по цял свят и разстрела на милиарди мозъчни клетки. Готово! С едно изречение изчерпах всичко, което трябва да се каже за поредицата. Колко ми остава? По дяволите, още четири страници. Човек би помислил, че е невъзможно да ги запълня с общи приказки, нали? Хах, явно не ме познавате. Добре дошли в поредното ми и /смрък!/ последно ревю от Зоната на „Здрач”-а.

„Здрач” е легенда, „Здрач” е феномен, бля-бля-бля. ОК, след като изчистихме уводните любезности е време да настъпим към същността. „Здрач” приключи завинаги. Форевър енд евър, дет се вика. Дори последният кадър от лентата включва разгърнатата книга на Стефани Майер /разбрах, че е писано от нея, защото когато се зачетох, неистово ми се пригади/, където думата „завинаги” блещука като задника на Едуард на нудистки плаж. Идеята е, че Овцата и Прическата ще живеят завинаги заедно, но скритото послание е, че ние, зрителите, завинаги ще останем със спомените от този четири-годишен драматургичен запек и нищо и никой /дори ежеседмичните сеанси при психиатър/ няма да ни накарат да забравим, нито да простим.

Трейлър на „Beautiful Creatures“

Откакто „Здрач” повреди поп-културата на 21 век, по книжарниците плъзнаха едни такива книги, наречени young adult новели, които не са точно за young читатели /тъй като нямат картинки за оцветяване/, но определено не са и за adult такива, освен ако не искате спешно да вкарате някой adult в кома с четенето им. След края на „Здрач”, Холивуд осъзна нуждата да продължи с този романтичен-тийн-хорър тренд, затова и през март догодина се задава „Топли тела” – нежната басня за любовта между блондинка и труп. Но само месец преди него, литературните фенки ще бъдат облажени с още една YA адаптация и за разлика от „Топли тела”, в нея момчето няма извинение, че е безмозъчно.