Ревю: „Петдесет нюанса по-тъмно“ (Fifty Shades Darker)

Изминалите абитуриентски балове ме накараха да мечтая за евтини проститутки, а мисълта за тях ме отведе до най-близкия торент-тракер, където попаднах на HD версия на “50 нюанса по-тъмно” и противно на здравия разум си казах “Защо пък не?” По кината в момента цари по-голяма суша от тази в кюлотите на Стоянка Мутафова, а и винаги предпочитам подобни филми безплатно в домашни условия, за да мога да се пипам на спокойствие, тъй като последният път, когато пробвах да мастурбирам в кино, охраната учтиво ме помоли да напусна прожекцията на „Пчеличката Мая”.

Знам какво ще кажете сега – „Скротуме, какво не ти е наред, че си стигнал до „50 нюанса по-тъмно”?, но аз ще Ви опонирам с аргумента, че ако не друго, този филм трябва да се гледа от обща култура, за да може следващият път, когато някой Ви попита, „Гледали ли сте нещо по-тъпо от „50 нюанса сиво“ да имате готов и положителен отговор. Втората част отново е базирана върху подмокрения сън на псевдонима Е. Л. Джеймс /ако не знаете коя е тя, вижте снимки на екипа в Google и търсете из тях глиган с човешки черти/, но в сравнение с първия епизод, който поне имаше наченки на кинематографично достойнство, този е сценариран от съпруга на Е. Л., което автоматично означава, че е сценариран лично от нея, а това го превръща в свинщина от аматьорски калибър.

Ще се опитам да бъда лаконичен, защото, за разлика от Е. Л. Джеймс, Вие поне имате нещо полезно, което да правите с живота си. Финалът на предишния филм остави трагично влюбените Анастейжа Стийл /дори името й звучи като порно прякор/ и Крисчън Грей между вратите на асансьор – разделени, но не и забравили един друг. Сега г-ца Стийл съжалява за прибързаното решение да заебе мъжа на мечтите си, само защото й е посинил бузите. Явно е осъзнала, че по света има милиони жени, подложени на същото домашно насилие, но не от ръцете на прероден Адонис и минус банковата му сметка. В същото време Грей се старае да си я върне, правейки това, което може най-добре – следи всяка нейна крачка и купува всичко, което попадне в контакт с очите му, дори ако става въпрос за вехти цигански снимки, които изглеждат като щракнати на безплатен курс по фотография.

Естествено, пътищата на двамцата се пресичат, следва безплатна вечеря с бутилка марково вино, после клетъчен телефон и други скъпи подаръци, и г-ца Стийл бързо прощава на инквизитора си, като дори сама жадува за +50 точки щети върху голия си задник. В „50 нюанса по-тъмно” има повече напляскани гъзове и от тези в католическо училище с едничката разлика, че във филма са на пълнолетни момичета. Във втората част е добавен и още един, по-тъмен, нюанс. Спокойно, не говоря за Хосе Родригес, а за това, че в сюжета е включен елемент на психотрилър, свързан с бившата секс кукла на Крисчън /лабилно момиченце, заради което Грей ходи с повече охрана от Делян Пеевски/ и каризматичния шеф на Анастейжа, привлечен от умния взор на кравешките й очи. Всъщност, с него е свързана и сцената, която самодостатъчно описва есенцията на 50-те нюанса, карайки девойката да избира между двама насилници – русият би я направил умна, докато чернокосият би я направил богата и тя, без грам съмнения, избира парите. Вярно че в контекста на събитията, отговорът й изглежда закономерен и морално адекватен, но тази сцена е умишлено хореографирана, за да подържа заблудата, че Анастасия не е сребролюбка, напук на факта, че всеки път когато Крисчън се изперчи с финансовото си обезпечение, от устата й почват да текат повече лиги от тези на агресивен ксеноморф.

Самият сценарий съществува отвъд границите на интелекта и не бих искал да го коментирам, но по-голямата част от диалозите са сякаш писани от Бъбълс, питомната маймуна на Майкъл Джаксън. За да е в тон с предишните извращения, филмът включва неприлична сцена в асансьор /очевидно нещо е блудствало с Е. Л. Джеймс в асансьор, иначе не мога да си обясня този афинитет към тях/, където Крисчън си навира неизмитите пръсти в съкровените отверстия на Анастейжа и то пред публика. Много нехигиенично, особено за човек, през ръцете на когото ежедневно минават толкова банкноти, но на кого му дреме за някакви вагинални гъбички, когато Ви докосват пръсти, докосвали толкова банкноти, прав ли съм? Като стана дума за скрипта, не знам доколко плътно е следвана книгата, но може би тук е мястото да се похваля, че съм прочел няколко страници от нея и ако трябва да разпъвам личната си литературната рулетка, където 10 е „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”, а 1 е книга-игра на Сим Николов, то „50 нюанса по-тъмно” се пада някъде около минус 4.

Наяве излизат важни факти за битието на Крисчън Грей, като например това, че майка му е била наркоманка и той смазва от бой всички жени, приличащи на нея. Несъмнено благородна кауза, възпитаваща положителни черти във всеки характер /все пак боят изгражда личността, както твърдят комплексираните селяндури/ но и доста смехотворна мотивация за поведението на господаря Грей. Ала нека не издребняваме върху такива неща като „персонажна дълбочина” и „развитие” в порнография като „50 нюанса по-тъмно”. И то не дори порно с претенции за арт, като филм на Ларс Фон Трир, нито даже порно с претенции за авангарден реализъм, като филм на Гаспар Ное, нито дори сюжет, в който има порнографски моменти, а просто порно, в което има твърде много сюжет, ако питате някой с ежедневен трафик в Xhamster. Но стига за мен, нека видим и кои са главните актьори в този сенсуален спектакъл.

А, ето ги! Те отново са Дакота Джонсън и Джейми Дорнан, този път с повишена, може би най-после четирицифрена, заплата. И двамата не блестят с нещо повече от изпотените си тела, особено Дорнан, който има еротична сцена, в която респектира както женската аудитория, така и мен, правейки цели пет набирания или с около 4 повече, отколкото мога аз. За жалост на разгонените дами, трепетно очакващи да го видят както майка му го е родила /без коса и с малка чурка?/, Джейми показва само задника си, а характерното на мъжките задници е, че са като българските филми – видели ли сте един, значи сте видели всичките. Най-важното от интеракциите между Анастейжа и Крисчън – интимните им сцени – са повече като брой /в unrated версията/ и по-наситени като хумор, една от които съдържа чувствено ръгане на анална броеница и то точно преди бал с маски, организиран от пастроците на Грей, защото, хей, какъв по-удобен момент да навреш метални сфери в задника на гаджето, освен на гости на родителите си?

В малка роля имаме и все по-успешно мумифициращата се Ким Бейсингър като първата жена, научила Грей да движи рамото си така, че да има по-голям замах с камшика. Имайки предвид, че миналата серия взаимстваше сцени от „9 седмици и ½”, присъствието на Бейсингър е добре дошло, нищо че за два часа ще я запомня само с това, че Анастейжа я поля с чаша шампанско /този акт на женска агресия още ли се практикува?/, но физиономията на Бейсингър не трепна хладнокръвно, най-вероятно поради невъзможност на лицевите мускули да реагират след всичките й операции. Като казах „два часа“, не знам дали знаете, но филмът продължава два часа, обаче те са относителни, понеже реално ще Ви се сторят като три дни, ако следите внимателно събитията, но всъщност като 20 минути, ако си планирате правилно дрямките.

В „50 нюанса по-тъмно” има много охкане и пъшкане, като тези звуци сумарно са може би повече от същинската музика. Актьорите играят насила, сякаш принудени от договорите, които са подписали. Присъствието им е с видимо нежелание, а в някои от взаимоотношенията им се усеща ненавист към житейските избори, довели ги дотук. Атмосферата пък е една такава облачна и мрачна, понеже действието се развива в Сиатъл, където постоянно вали и времето е лошо, но както добре знаете, няма нищо по-хубаво от лошото време, особено ако сте гадже на гъзилионер, който Ви купува коли, вози Ви на яхти и във всеки разговор обича да изтъква имотното си състояние.

За любителите на Diema-екшън, в края имаме и напрегната катастрофа с хеликоптер, където става пределно ясно, че Крисчън Грей е вземал уроци по пилотиране от Харисън Форд и представлява толкова жалостив опит за генериране на интрига, че когато всички бяха събрани пред телевизора, гледайки новините за изчезналия Грей, а той си влиза през входната врата като първия пич, изцапан и изнурен, но все така напращял от мъжественост, не знаех дали да се смея или да плача, затова не направих нито едното от двете. Вместо това се замислих как е възможно в днешно време някой да „изчезне” и да пропътува стотици километри без информация за местонахождението си, само за да може да се появи драматично в най-сюблимния момент, впечатлявайки бъдещата си съпруга, с което впечатлените стават общо един. Да, казах бъдеща съпруга, защото Крисчън не чака дълго и след като Анастейжа доброволно разтваря задните си части в негово име, той й предлага вечен тормоз и то с действителен годежен пръстен, а не анален такъв. Направо смърди на романтика, честно Ви казвам.

И така, ако трябва да приключвам /а аз трябва да приключвам, тъй като обедната ми почивка изтече преди десет минути/ ще обобщя, че ако „50 нюанса по-тъмно” може да се опише с една дума, различна от „подигравка”, то тя е „проникновен”. Но не защото ще Ви озари с някакво просветление, а просто защото е свързан с регулярно проникване. Мислех си, че филмът ще ме възбуди и отпусне, но той изкара най-лошото от мен, а именно – поредното „ревю”. Единствената полза от съществуването му би била, ако лентата му се прибере в метална кутия и тази кутия бъде дарена в санитариум, където пациентите да си я подхвърлят вместо фризби, като част от терапията.

1.4/10