Ревю: „Лигата на справедливостта“ (Justice League)

Световният езиков запас е толкова богат, че повечето държави си има собствена дума за „лайно”. Така например, в Германия е „scheiße”, в Румъния е „rahat”, в Япония е „うんち”, а снощи разбрах, че в САЩ вече е „Justice League”. Всъщност, подобна аналогия не е особено коректна, защото създава лошо име на истинските лайна. Истинските лайна имат реална полза за човечеството – с тях фермерите облагородяват почвата, а Беър Грилс си прави протеинови шейкове – докато от „Лигата на справедливостта” няма абсолютно никаква полза. Дълго може да се дебатира дали новият продукт на DC е един от най-тъпите филми на 2017г. и отговорът винаги ще бъде „Да!”, защото ако в света на изкуството има нещо, което е по-депресиращо и по-гротескно от гола фотосесия на Стивън Хокинг, то това е „Лигата на справедливостта”.

4етири години след като Кал-Ел падна на къра в „Мъж от стомана”, DCEU започна постепенно да се разраства като странна буца по тялото на лъчево болен. Последва агонизиращата промивка на стомаха „Батман срещу Супермен” и екранният еквивалент на автобусна катастрофа с инвалиди, наречен „Отряд самоубийци”, а само преди няколко месеца зрителите с ХХ хромозоми бяха зарадвани с Крис Пайн в „Жената чудо”. Тези кратки интрота имаха за цел да представят Големите Козове на DC, крити в ръкава на дрехите им за умиралка, и сега е време картите да се свалят на масата, защото „Лигата на справедливостта” трябваше да бъде фул хаус… но се оказа фул хаос.

Ако не сте наясно кои са Справедливите Лигльовци, това са шепа радетели за екологично равновесие, които са повече от „Фантастичната четворка”, но по-малко от „Великолепната седморка”, и пазят Земята от боклука на Вселената, без обаче да почистят този след себе си. Задругата включва пет души със свръхчовешки възможности… и Батман. Тяхна работа е да защитават САЩ всеки път, щом някой зъл гений реши, че светът има нужда от унищожаване, което в киното напоследък е по-голямо клише и от обвинение в сексуален тормоз.

„Лигата” отново е поверена на Зак Снайдер, който отдавна води хибридна война с Майкъл Бей на тема „моят слоу-мо е много по-добър от твоя слоу-мо” и засега от нея губят само зрителите. След като бе разкритикуван, че е виновен за провала на „Батман срещу Супермен”, Снайдер прецени, че единственият начин да затвори устите на хейтърите, е като ги напълни с лайна. Оттам и „Лигата на справедливостта” – оскърбление не само за добрия вкус /нещо като песен на Сузанита/, но и за добрия мирис, понеже вони по-зле от устата на магистрална проститутка. /нещо като Сузанита/

Никой не искаше Снайдер на режисьорския пулт – дори собствената му дъщеря, която се самоуби, за да бойкотира снимките. Това принуди Зак да се оттегли, а напускането му накара Warner Bros. да търсят заместител на полуготовия си продукт. След кратко търсене в регистъра за сексуални хищници на Холивуд, наречен още IMDB, те откриха Джос Уидън, познат със сериалите „Бъфи” и „Ангел”, но най-вече с лицето си, което много полицейски фотороботи класифицират като „съвпадение с извършител”.

Идвайки на власт, той презаснема почти 20% от готовите кадри и уволнява композитора Том Холкенборг, заменяйки го с Дани Елфман, което превръща „Лигата на справедливостта” в доста лицемерна продукция. Излиза че хем DC са много горди с разграничаването си от MARVEL, хем прибягват до режисьора на „Отмъстителите” и композитора на „Отмъстителите 2”, когато са на зор. Ироничното е, че „Лигата на справедливостта” е огледалната версия на „Отмъстителите”, но огледалото е турено в кенефа, така че от който и ъгъл да погледнете, пак ще виждате омазан с кафяво моноблок. Практически говорим за DC филм, облечен в MARVEL-ски дрехи, което е проява на евтин тарикатлък, но и някак миловидно, особено ако си представим DC като малко момченце, което мечтае да бъде „готино”, затова подражава на големия си батко, позирайки с гащите му. /какво бе, само аз ли съм го правил?!/

Според Уидън, крайният продукт е запазен тонално и визуално Снайдер-ски, което не знам дали е чак толкова добра новина. Но пък Уидън така или иначе няма собствен стил, за да контрастира на нечий друг. Може би защото не е режисьор, а сценарист и това никога няма да се промени, освен ако спре да бъде сценарист, когато ще се превърне в кръгла нула. Важното е, че в „Лигата на справедливостта” най-после има хумор, на който може физически да се засмеете.  Не казвам, че това е някакъв повод за сиромашка радост – да се смеете на DC филм е горе-долу като да се смеете на дете, болно от ДЦП – но тук поне Уидън се е погрижил да има лафчета, след които да издадете малко по-жизнерадостни звуци от стандартните „пф-ф-ф”, „бля-я-к” и „хър-фиу-у”, характерни за зрителите на DCEU.

Историята на „Лигата” е малко по-интересна от тази, която може да прочетете по вътрешните стени на мъжка тоалетна в ЦПЗ, а листовете на сценария сигурно все още лепнат от дизайнерското лепило, което Крис Терио е дишал, за да се вдъхновява. Оказва се, че преди 1000 години имало три мадър-факър Кутии с неимоверна сила /Infinity stones alert!/ и лошият Степенулф решил да ги открадне, да ги сглоби в едно цяло и завладее света. /да-а, а после хората казват, че MARVEL имат едномерни злодеи/ В епична изтрита сцена от “LOTR”, съюзени Амазонки, Атлантида-тчани и Зелени фенери се сражавали със Саур… имам предвид Степенулф, изпъдили го и скрили кутиите. Една отишла при хората, една при елфите и т.н… знаете как се разпределят нещата в Средната Земя.

Всичко било спокойно в продължение на векове, докато Супермен не умира и Степенулф решава да се пробва отново за Кутиите. Нацепената чичка Батман е нападнат от космическо насекомо и използвайки целия си дедуктивен арсенал на Ейс Вентура прави умозаключението, че работата е сериозна! Амазонският топ-модел Даяна също е надлежно информирана за пъклените планове на Нечестивия и двамата трябва да съберат екип, за да спрат грозното копеле и армията му от комари. Включват се Светкавицата Бари Анал… извинявам се, Алан /все ги бъркам!/, черната ламарина Виктор Киборга и мускулестият шаран Аквамен. По някое време аматьорщината им излиза наяве и се налага да изкопаят трупа на Супермен, но той се пробужда като зомби с амнезия, от което следва ефектна битка за ефективно губене на време. И почти веднага след това, събраният отбор атакува с общи сили Степенулф в някакво атомно градче в Русия, където на никого няма да му пука за разрушенията. /финалът на „Отмъстителите 2” също бе в измислено руско градче, така че нищо общо с MARVEL, прав ли съм?/ И това е всичко, общо взето. Който иска повече сюжет, да ходи да си гледа „Том и Джери”!

Малко за главните действащи лица в хелоуинския парад. Черният рицар отново е по-тъпата половинка на Мат Деймън, идващ да докаже, че супергеройското амплоа маскира лицевата некадърност и прави актьорите с 50% по-талантливи от нормалното, което превръща Бенджамин Афлек в 50% талантлив. Батман продължава да ръмжи, пръхти и беснее като санбернар, ухапан от прилеп, а Брус Уейн е същият търтей с гипсирано в депресия лице, сякаш завинаги застинало в момента, когато за първи път е сгащил майка си и Алфред в поза 69.

Неговата партньорка, г-ца Чудо, си е същата шматка, нарочена за феминисткти символ, като ролята й е малко по-подута и като казвам това, нямам предвид бременния корем на Гал Гадот по време на снимките. Имам предвид успеха на самостоятелния й филм, който най-вероятно е принудил Warner Bros. и Уидън да редактират част от сцените, за да й вкарат повечко лидерски функции. Това обаче не променя факта, че Гадот притежава уникално безпаметно излъчване и най-изразителните й актьорски качества са скрити под полата.

От новите попълнения се откроява татуираният фитнес инструктор Аквамен, изигран от Джейсън Момоа, познат с „Конан Българина” и кратката поява като себе си в „Игра на тронове”. Интересното е, че за герой, прекарващ 90% от времето си във вода, косата на Аквамен изглежда немита от няколко месеца, но това е само петото малоумно нещо в персонажа му, така че го игнорирайте. Може би тук е мястото да кажа, че Джейсън Момоа е добър артист и най-после е време да заслужи мястото си в Алеята на славата. И като казвам това имам предвид циментиран дълбоко под плочките на алеята. Тепърва Момоа смята да се снима в римейка на „Гарванът” и имайки предвид че този филм има навика да убива главните си актьори, мога да кажа само едно – стискам палци, Джейсъне!

Истинският джакпот в антуража на Супермен е т.нар. Светкавица, получил прякора от първата си приятелка, недоволна от креватната му издръжливост. Тук Светкавицата е по-различен от телевизионния си клонинг /визирам сериала по CW/, понеже е социално неадекватна вариация на Спайдърмен и е 3-в-1 – супергерой, обикновен гийк и комичен персонаж. Езра Милър /познат от „We Need to Talk About Kevin”, където уби Джон Ц. Райли, с което завинаги ме спечели на своя страна/ е единственият от актьорите, който вкарва малко свежест в амортизираната си роля. Той е натурално забавен и симпатичен, за разлика от останалите членове на Лигата, които са ходеща еманация на преиграването. Изобщо не помага и фактът, че половината от тях са неизвестни за широката публика и нямат собствен ориджин филм /не че Киборг има нужда от такъв, при условие че е съставен от резервните чарколяци на Робокоп/, а останалите са безобразно похабени в мелето. Първоначалната версия на Снайдер е трябвало да бъде 3 часа, но след могъщия провал на “BvS” и рокадата с Уидън, времетраенето е окастрено от сивите пубисни косми и редуцирано до по-търпимите 120 минути, което обяснява /но не извинява/ липсата на кохерентност.

Оператор е Фабиан Вагнер /няма роднинска връзка с Рихард/ и най-известната му работа е тази по няколко епизода на „Игра на тронове”. Първо се зачудих защо DC са повикали праймтайм драма оператор, чийто опит с пълнометражното кино е по-кратък и от жизнения цикъл на уродливо бебе в Спарта, но после се сетих, че няма по-добър вариант, щом имаме сапунена опера за промити мозъци. „Лигата на справедливостта” си е взел поука от говнярските багри на предишните DC фисури и сега имаме по-обработен колор грейдинг, нищо че вместо филтър пак е ползвано неизмито пране в старчески дом. Генералната разлика е, че този път Снайдер и Вагнер са прибягнали до различен формат на екрана, сменяйки широкоекранното 2.39:1 с по-квадратния IMAX стандарт 1.85:1, използван от Нолан. Това го казвам, ако си мислехте, че филмът не може да стане по-изръбен.

Включването на Дани Елфман прави саундтрака много по-класически, за сметка на индустриалните жици на Junkie XL, които ме караха да се чудя дали някой отвън не реже дърва за огрев с циркуляр. Елфман е старошколник с носталгичен подход към саунда и музиката му е най-гледаемото нещо от „Лигата на справедливостта”. Якото е как между новите мотиви е вкарал съвсем елегантно и собствената си тема от Тим Бъртън-овите Батмани, което за кратък миг ме заблуди, че гледам хубав комиксов филм. Мигът обаче отмина по-бързо от ясен спомен на болен от Алцхаймер и аз пак се озовах в нощното гърне на Зак Снайдер.

Специалните ефекти в „Лигата” са архаични дори за 2011 година, от когато най-вероятно датира и софтуерът, на който са правени. Освен ако всички пари не са отишли за виртуалното оскубване на мустаците на Хенри Кавил от „Мисията: Невъзможна 6”, не виждам защо специалните ефекти изглеждат като писани на мъртъв компютърен език. Обърнете внимание на злодея Степенулф, който е моушън кепчърнат от същите хора, работили по Ам-Гъл, но изглежда потресаващо бездарен и в сравнение с него даже балсамираният Хю Хефнър би минал за живо същество. Най-ужасяващата CG-креация обаче е горната устна на Супермен, която е толкова уродливо дигитализирана, че в някои от близките планове Хенри Кавил прилича на пластично опериран, след отшиване от задния край на Човешка стоножка.

Като капак имаме практически негледаема кулминация, включваща грандиозна батална сцена, където обаче е абсурд да различите добрия, лошия и злия в торнадото от летящи демони, инсекти и гризачи. Не знам дали проблемът е в Снайдер или в Уидън, но финалът е визуална трагедия, достойна за оплакване, или по-скоро – изплакване. VFX ефектите са монументален позор за съвременната киноиндустрия, а като добавим и раздробената режисура, „Лигата” лесно отговаря на въпроса какво би било усещането, ако тумба роми Ви еякулират в очите. Не мога да повярвам, че подобна чудовищна немарливост е допусната от Warner Bros., но после се сетих, че студиото беше партньор на Turkish Airlines, което означава, че по принцип има изключително занижена преценка за качество.

В заключение, „Лигата на справедливостта” е кофа пилешки карантии с фипронил и слага точка на надеждите на DC да изпълзят от дупката, в която сами се сондираха с “Batman Vs. Superman” и “Suicide Squad”. На този етап единственият разумен ход би бил просто да се спрат, да дръпнат шалтера на DCEU и да я оставят да умре от раните си. Защото няколко години по-късно е вече банално да ставаме свидетели на резила на една уж комиксова компания, която се учи в движение как да скалъпи средняшки комиксов филм и всеки път се проваля с апломб. А истинската „лига” на справедливостта е слюнката, която ще потече от устите на късметлиите от Вас, които задремят в киното и пропуснат по-голямата част от този филм.

3.3/10