Ревю: "Войната на боговете 3D" (Immortals)

Гръцката история и митология са обект на гавра още от 2006-та година, когато Закари Снайдер извърши групово издевателство над триста спартанци в режим на ерекция и то на забавен кадър. Оттогава насетне, темата за древно елинските митове и божества, показани през призмата на MTV стилистиката станаха толкова модерни, че позволиха съществуването на анти-епики като „Сблъсъкът на Титаните” и детски пъпки като „Пърси Джаксън”. „Войната на боговете” /поредният фен-о-менален BG превод/ е от същия тип и занимава зрителя с полуголи гърци, полуголи богове и визуални красоти, заснети пред зелени екрани. Централното име в случая е това на Тарсем Сингх. Не е срамно, ако никой не е чувал за него, тъй като човечецът е направил само три заглавия, за 1/3 от които става въпрос в настоящото ревю. Ала само с тази мизерна кариера, Сингх се доказа като нестандартен визионер с екстравагантен стил на заснемане, който донякъде заблуди зрителите, че филмите му стават за нещо от повествователна гледна точка.

Първо беше „Клетката”, където нездравият ум на Сингх стресна зрителите, дори повече и от некадърността на Дженифър Лопес, а шест години по-късно последва „Падането” /по-известен като US версията на „Йо-хо-хо”/, където Тарсем отново показа майсторския си модел да съживява на екран феерични приказки, без да може да ги закрепи в кохерентен сюжет. С „Войната на Боговете”, индийският нът не изневерява на запазената си марка и ни сервира визуално пиршество за очите, гарнирано с тотална помия за мозъка. Темата за боговете е почти толкова експлоатирана, колкото темите за вампирите и извънземните /някой да каже това на Стефани Майер/, така че на Холивуд е трябвало наистина различен подход. Автентичен сценарий на кореняци гърци би бил най-подходящ и точно затова скриптът на братята Чарли и Влас Парлапанидис печели вниманието на Холивуд. Само дето за гърци, братята Парлапанидис май не знаят нищо за собствената си митология, понеже точно древногръцките легенди във „Войната на боговете” са по-осакатени и от ръцете на несръчен касапин. Но вината не е в наивните братя, търсещи слава на гърба на произхода си – Тарсем е направил множество корекции по сценария, за да го приспособи към нуждите си и сам признава, че финалният продукт няма нищо общо с първоначалния текст. Проблемът е, че финалният продукт вони на качествена пръдня и то не по онзи сладък начин, като пръднята на новородено, а по онзи токсичен начин, като пръднята на турски тираджия.

Кратки ревюта: „Хари Потър и Даровете на Смъртта“, „Пътят на Самурая“

HARRY POTTER AND THE DEATHLY HALLOWS: PART 1

Ще започна възкраткото си ревю с няколко уточнения – първо, аз не съм почитател на книгите и настоящите ми впечатления са добити единствено от преживяванията ми като HD зрител. И второ – смятам, че Дейвид Йейтс е най-доброто нещо, което се е случвало на този франчайз от Алфонсо Куарон насам. Така, след като изчистихме неяснотите, е време да преминем към същината – „Хари Потър и Даровете на Смъртта” или последната книга за очилатия магьосник с пръчка в задника. Но не  и последният филм, защото историята е удобно раздробена на две части за повечко доходоносност, а същинският катаклизъм ни очаква чак тази есен.

„Ксеркс“ и „Терминатор“ с нови режисьори

Денят ми започва накриво, защото и двете новини, на които попаднах случайно, докато се рових за голи снимки на Мегън Фокс, ме накараха да се свия на кълбо в ъгъла на банята, тресящ се от избилата ме студена пот.