Ревю: „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (Batman v Superman: Dawn of Justice)

“Супермен срещу човек не е интересен мач. Все едно аз срещу плужек – на кого му пука?”

Джонатан Лемкин, сценарист

Ще бъда кратък, защото нямам свободно време за глупости и… е, добре, хванахте ме, имам много свободно време, просто ми е тъпо! Този филм ми развали настроението за целия уикенд и не заслужава дълги текстове, освен ако са пълни с псувни и то такива с унищожителен, а не оплодителен заряд. Но затова след малко. Нека първо Ви попитам какво е общото между „Дракула срещу Франкенщайн”, „Пришълецът срещу Хищникът”, „Фреди срещу Джейсън” и предстоящия „Годзила срещу Кинг Конг”? Естествено, че думата „срещу”. Ха-ха? /надолу хуморът е на същото ниво, така че свиквайте/ А сега сериозно! Общото е, че всички са качествени примери за това как Холивуд е единственото място, където събирането на два плюса е равно на минус.

„Зората на справедливостта” е най-прясното доказателство за това, понеже изправя един срещу друг два от най-възлюбените персонажа на DC Comics в епична битка с библейски пропорции. Казвам „библейски”, понеже самата същност на Супермен е очевидна алегория на битието Хесусово и „епична”, защото Батман може да не свръхчовек, но поне Е ПИЧ. /предупредих Ви за хумора/

Идеята за титаничен сблъсък между двете суперсили не е от вчера, нито от онзи ден, и може да Ви е трудно да повярвате, но не е и от миналата седмица. Родилните мъки на „Батман срещу Супермен” започват в самия край на миналия век, малко след като Тим Бъртън-овият филм за Супермен с Никълъс Кейдж в ролята на Кал-Ел, се разпада на съставните си атоми и обръща кариерата на бате Кейдж с кафявото навън. Някъде тогава, един от братята Уорнър решава, че Волфганг Петерсън /”Еър Форс 1”/ трябва да режисира дуела между криптонския гей и гумения прилеп, а сценарият е поверен на Андрю Кевин Уокър /”Седем”/. Звучи добре на теория, само че впоследствие скриптът е изцяло префасониран от Акива Голдсман /”Аз съм Легенда”/, който разбира от кино почти толкова, колкото Доналд Тръмп от политика. За щастие, горе-долу по това време се случва 9/11 и студиото дърпа шалтера на целия проект.

Няколко години по-късно се пръква „Superman Returns”, сетне трилогията на Нолан стартира модата на „мрачните комикси” и постепенно двете фигури отново придобиват значимост. На Warner Bros. обаче им трябваше по-сериозен Супермен в синхрон с депресирания Черен рицар и тази нужда доведе до „Човек от стомана”. За тези от Вас, които не са имали честта да го гледат /по-известни в обществото като „хора с добър вкус”/, там Ръсел Кроу язди извънземен катър с крила, а Кевин Костнър умира в торнадо без акули, само защото решава да спаси семейната кучка. /говоря за истинско псе, не за съпругата му/ „Човек от стомана” бе визуална въртележка за аутисти с една постоянно повтаряща се тема от Великия инквизитор на музика /Ханс Цимер/ и нон-стоп продуктово позициониране, така че ако сте пропуснали тези уникални кадри… ами, хубаво.

В „Батман срещу Супермен” се вижда, че Зак Снайдер /съкр. ЗакС/ не си е взел поука и продължава да снима свръхстилизирани MTV-клипове, където темпото е сбъркано, екшънът е по трансформърски дезориентиращ, а емоция практически липсва. Външният вид на „Батман срещу Супермен” е естетически издържан, но отвътре е празен, също като красива проститутка след аутопсия. Всичко в него крещи на майкълбейски диалект, освен музиката, която си срича по цимерски. Участие в композирането на саундтрака има и  Junkie XL, но консистентната стерилност на чичо Ханс преобладава и най-вероятно ще доведе до сривове във вегетативната нервна система на по-изтънчените от Вас.

Въпреки заблуждаващото заглавие, единоборството между Батман и Супермен заема само 3.14% от филма и ако сте очаквали повече, значи имате нужда от преливки на мозък. Целта на Warner Bros. никога не е била да чупи героите си като великденски яйца, а да павира пътя на останалите от Лигата на справедливостта. Да, филмът се опитва да изкара Батман като ментално повреден наказател, и да, малцина знаят, че първата поява на Супермен в разказа „The Reign of the Superman” от 1933-та, е била като злодей-мегаломан, но никой от тях не е антагонист в класическия смисъл на думата. Заглавието „Супермен срещу Батман“ е също толкова евтин маркетингов ход, колкото щеше да е, ако „Отмъстителите“ се наричаше „Капитан Америка срещу Железния човек“.

За повече удобство на биещите се, видимото разстояние между Готам и Метрополис е около 5 километра, но дори зрителите, чиято мозъчна активност се измерва с права линия, бяха наясно, че прехваленият тупаник между Брус Уейн и Звездния принц ще е просто мерене на венести пишки. Двамата се гледат лошо, ръсят мъжествени закани, след което си разменят няколко IMAX ритника, а накрая стават BFF-и, защото, видите ли, майките им имали еднакви имена. „Я, майка ми се казва Марта и твоята се казва Марта… нека бъдем приятели!” WTF, бе, да не сте в детската градина?

Докато момченцата си играят, между шамарите се навира и Жената-чудо, която представлява атлетична амазонка със средновековна екипировка и бицепси, по-големи и от моите, ако това изобщо е възможно. /spoiler alert: току-що се погледнах в огледалото – възможно е!/ Не искам да звуча като сексист, какъвто съм, но тази т.нар. Жена-чудо бе толкова необходима на „Батман срещу Супермен”, колкото немите филми имат нужда от дублаж. Единствената причина за интродукцията й е, че Warner Brothers трябваше да я дебютира някъде, преди самостоятелния й екшън през 2017, така че честито – може да се каже, че ние сме й сефтето.

Черният рицар в „Зората на справедливостта” е изигран от бившия Дявол на Доброто и настоящ съпруг на Електра. Щом научиха, че ролята е дадена на Бен Афлек, феновете изтрещяха като анорексичка пред пълен хладилник, сякаш забравили че Майкъл Кийтън изяде същите хули преди първия „Батман”. Въпреки първоначалните реакции обаче, Афлек се справя по-успешно от Крисчън Бейл, а образът му пасва изненадващо сполучливо. Същото мога да кажа и за верния роб Алфред /Джеръми Айрънс/, който е единственият с прекалено малко екранно време. Надявам се DC Comics да направят спиноф за него – и без това е видно, че са на зор да настигнат MARVEL, които ги водят с няколко обиколки на параолимпийската писта.

Джеси Айзенбърг се справя задоволително с травмирания от баща си социопат Лутор-младши, макар и характерната му wiseass-jew рутина вече да се поизтърка. Неговият персонаж претърпява и най-голямото развитие, тъй като започва филма с коса, а накрая я губи и остава като тийнейджър на химиотерапия – не знаех дали да се страхувам от него, или да му пратя дарителски SMS за лечение в чужбина. Колкото до Кал-Ел, Хенри Кавил отново заема поза „male model” и с това се изчерпва цялата му магнетичност, но за сметка на това е толкова красив, че близките планове с него вадят по 10 точки от всяка анти-гей броня. До него се тътри метрополската Елена Йончева /Лоис Лейн/, а в малка роля имаме Холи Хънтър и баш с нея е свързана една от най-просташките сцени в целия епос, когато Лутор взривява конгреса на САЩ, просто защото никой не обръща внимание на ЕДИН. БУРКАН. С ПИКНЯ.

Ако приказката, че утрото е по-мъдро от вечерта, е вярна, то сценарият на „Батман срещу Супермен“ е писан интензивно по нощите. Дейвид Гойър отдавна доказа, че най-креативното нещо в творбите му са шрифтовете на MS Word, затова не бива да се изненадваме, че сюжетът е копие на копието. Най-дразнещото е, че за N-ти път виждаме трагедията на малкия Брус Уейн в ретроспекция, макар да го казвам доста свободно, понеже само този, изтърпял десетия сезон на „Досиетата Х”, знае истинското значение на думата „трагедия”. Малоумията в „Зората на справедливостта” са безброй /учени изследват криптонския кораб от 2 години, но само Лутор се сеща как да го отвори?!/, финалът е CGI-букаке на фона на тлъст генетичен екскремент /Doomsday/, а последните десетина секунди са толкова откровено Нолан-овски, че спокойно могат да лекуват запек.

Тези от Вас, които са били малтретирани от родителите си като деца /какво, само аз ли?!/ познават онова особено чувство на разочарование от някогашните си идоли. Някои зрители се забавляват на детска порнография, други на „Батман срещу Супермен” и не съм изцяло сигурен кои са по-големите извратеняци. Това е хаотичен, бездушен, противен, натоварващ, досаден и шумен промивач на мозъци, чието най-целесъобразно предназначение би било да се прожектира в секти, защото значително повишава желанието за масово самоубийство. Той е като фелацио от циганка – би трябвало да Ви хареса, но всъщност Ви носи повече срам и спешна нужда от измиване.

2.7/10