Ревю: „Гневът на титаните“ (Wrath of the Titans)

WRATH OF THE TITANS

Какъв е тоя филм: „Гневът на титаните” трябваше да се нарича „Гневът на зрителите”, защото негативните титански емоции са нищо в сравнение с взрива от афект, който ще усетите след края на филма. Вълните от експлозии в бойните му сцени са нищо в сравнение с вълните от негодувание, които ще изпитате, докато наблюдавате тази симфония от калпаво CGI и изкуствено лицево окосмяване. Сикуълът на гръцката трагедия отпреди две години получава своя шанс да измие с маркуч срама от предшественика си, но маркучът отново е на Сам Worthnothing-тън и размерът му не е достатъчен за качествена струя. „Гневът на титаните” е зрелищна приказка за титани, богове, полу-богове и полу-идиоти, като ироничното е че първите почти ги няма, а последните са във всеки кадър.

Ревю: „Мъж на ръба“ (Man on a Ledge)

„MAN ON A LEDGE“ (2012)

Spoiler alert: Белият ще падне

Какъв е тоя филм: „Мъж на ръба” е филм за един мъж и един ръб, но все още не мога да преценя дали и двете не бяха едно и също нещо. Мъжът прилича на ръб, да, но дори ръбовете играят по-добре, така че явно са различни неща. Та, тоя мъж виси на ръба и се старае да не падне, а около него се случват странни и не особено напрегнати неща. Говори с много полицаи, с роднини и със себе си, а накрая се оказва, че почти никой от тях не е такъв, какъвто изглежда. Освен ръбът, разбира се – той винаги си изглежда като ръб.

Божествен трейлър на "Wrath of the Titans"

„О, Богове!”, възкликнах аз, докато гледах първия трейлър от небесния сикуъл на „Сблъсъкът на Титаните”. „О, Богове, защо сте полудели?” Но най-вече – защо Ви трябваше да правите сикуъл на филм, чиито единствени плюсове бяха плюсовете диоптри, които зрителите си сложиха след гледането му в 3D. А и след цирка на Тарсем Сингх, кому бе нужна още морска сол в раната? Нищо, сега поне заглавието е по-оригинално – „Гневът на Титаните” – и казвам „ориг“инално, само защото звучи като оригня на арабска камила.