„MAN ON A LEDGE“ (2012)

Spoiler alert: Белият ще падне

Какъв е тоя филм: „Мъж на ръба” е филм за един мъж и един ръб, но все още не мога да преценя дали и двете не бяха едно и също нещо. Мъжът прилича на ръб, да, но дори ръбовете играят по-добре, така че явно са различни неща. Та, тоя мъж виси на ръба и се старае да не падне, а около него се случват странни и не особено напрегнати неща. Говори с много полицаи, с роднини и със себе си, а накрая се оказва, че почти никой от тях не е такъв, какъвто изглежда. Освен ръбът, разбира се – той винаги си изглежда като ръб.

За какво иде реч: /има спойлери, пазете се!/ Мъжественият полицай Ник Касиди е обвинен, че е откраднал диамант за $40 милиона от едър бизнесмен /който всъщност е доста слаб, но нищо/ и бива тикнат зад решетките. Но тъй като в американските филми 90% от извършилите престъпления всъщност не са го направили, а са били натопени от еднорък човек или други подобни неприятели, става ясно че Ник не е крал нищо, защото ако беше, нямаше да му се налага да катери ръбове, за да доказва невинността си. Бягайки от затвора по неестествено слабоумен начин, Ник заплита космат пуловер от събития и интриги, за да покаже на света, че е по-чист и от пикнята на Бамби. Планът му е следният: докато кибичи на 21 етажа височина и занимава полицията и простолюдието на Ню Йорк с прекрасната си същност, по-малкият му брат и неговото латиноамериканското гадже трябва да проникнат в свръх секретния сейф на гореспоменатия едър бизнесмен и да откраднат диаманта, заради който Ник е натопен, доказвайки по този начин, че той не го е откраднал първия път. Проследихте ли нишката? Аз не, но реших, че щом всичко е писано от Пабло Фенявес – ghost writer-а на книгата на О Джей „Ако го бях направил” /не виждам защо е „ако”-то, това са си чисти мемоари/, значи нещата са особено сериозни и се оставих по течението. Течението ме отнесе в някаква канализационна шахта и ме остави там до края на филма, но вината, че се предоверявам на сюжет, в който някакъв путьо и някаква циганка правят пародия на „Мисията: невъзможна”, си е моя. Естествено, в кюпа са намесени и мръсни полицаи /знаете, че 90% от кино-ченгетата са корумпирани, няма начин и тук да няма поне двама/, които уж трябваше да са прикрити в мистерия, но по метода на клишетата ще ги разкриете още преди да си погледнете часовника за първи път. И за да не бъде нашето момче само, му помага сексапилната блондинка Лидия, чиято задача е да изглежда добре и тук-там да си подава красивата тиква от прозореца. В общи линии, ако сте гледали „Парламентьорът” и „Телефонна клопка”, значи сте гледали и „Мъж на ръба”, така че по-добре не повтаряйте грешката си за трети път.

Кой участва вътре: актьори. /това не го очаквахте, нали?/ Главният е Сам Worthnothing-тън, познат от един син 3D филм, чието име не мога да си спомня в момента, понеже съм възрастен. Той е центърът на внимание, а това е трудна работа за човек с актьорските умения на мистрия. Пичът е австралиец, но явно никой в Холивуд не го знае и продължават да го кастват в ролите на американци или ирландци, или дори полу-богове, което води до смехотворни диалектични акробатики. За щастие, повечето му реплики така или иначе звучат еднакво, независимо дали героят му е тъжен или разгневен, или дори весел. В „Мъж на ръба”, той играе ролята на мъжа-на-ръба и я играе зле. Точно така, играе зле роля, изискваща от него просто да стои на едно място. Ето какво имам предвид – в интервю към филма, Worthnothing-тън призна, че има вроден страх от височини и снимките са били голямо предизвикателство за него, като „актьор” /какъв се нарече?!/ и ала-бала други глупости. Ужасяващото в случая обаче е, че секси Самознай не може да презентира пред камерата дори собствения си реален страх, а камо ли имагинерните емоции на героя си. Истината е, че Worthnothing-тън е най-добър, когато е под формата на CGI или глас-зад-кадър, а в случая не е нито едното от двете и това прави избора му тотален мискаст. За сравнение давам Колин Фарел, който успя да изнесе целия „Телефонна клопка” почти едностранно, а тук имаме още десетина подържащи актьори, които да помагат на клетия Сам в опитите му да не се изложи. Вече казах, че го крепи Елизабет Банкс, но за нея няма да говоря много, понеже не обръщам особено внимание на облечените актриси /I`m such a humble pervert/, а до нея се суети Едуард Бърнс, който имаше един добър филм през 1998-ма и после нямаше повече добри филми. /настоящият е живото доказателство за това/ В ролята на злия диамантен лорд е Ед Харис, в ролята на брата на Ник е Тинтин /Джейми Бел/, а в ролята на мургавото му гадже е някаква жена. /Генезис Родригес/ И за да завършат нещата както трябва, така че дори Форест Гъмп да загрее какво се случва накрая, всички важни за сюжета герои се събират за финална конфронтация на покрива на хотела, което – имайки предвид, че броят на важните герои за сюжета е към 6-7 – прави един особено пренаселен покрив.

Как е заснет: зле. Първият игрален опит на режисьора Асгер Лет се развива в затворена и контролирана среда /една нюйоркска улица и две близки сгради/, позволяваща пълна свобода на действие и въпреки това, такава няма. Напук на факта, че половината филм е ситуиран на 21 етажа височина, Лет не успява да придаде достатъчно дълбочина на кадрите си, което прави гледката не особено стресираща – изобщо не усетих някакъв страх от това, че героят е на крачка от 60-метрово свободно падане, просто защото камерата позиционираше нещата така, сякаш пичът просто си седи, облегнат на някаква стена. /направете паралел с Бурж Калифа в „Мисията: невъзможна 4” и ще се сетите какво имам предвид/ Накрая има наченки на динамика и екшън, но те са по-скоро за събуждане на приспаните зрители и граничат с безумието – в една от сцените Ник започва героично да хрипка от ръб на ръб, и от перваз на перваз, като трети братовчед на Питър Паркър, но величествените му каскади не носят удовлетворение, тъй като пак са показани семпло и стерилно. В общи линии, Асгер Лет се е провалил отвсякъде и ако кариерата му до скоро е била на ръба на 21 етаж, вече е размазана долу на тротоара.

Анализ: „Мъж на ръба” иска да бъде перфектното 3-в-1: трилър, екшън и драма едновременно, но до края успява да се оформи само като лека пародия на други филми, които трябва да гледате, за да забравите този. Всъщност, той е доста добра реклама на нюйоркския хотел „Рузвелт” – за 100-те минути екранно време всички разбраха колко красиви ръбове има този хотел. Жанровата необоснованост и отчаяните опити да се спечели вниманието на публиката чрез абсурдни туистове /а всъщност добре познати клишета/ е впечатляваща с наивността си и на моменти може да доведе до истеричен, макар и краткотраен, кикот. Отделно от това, комбинацията между сцените в хотела и адски смехотворната кражба на диаманта, оркестрирана от брата и любовницата му, е крайно нереалистична, да не кажа и пълна подигравка. /казах го!/ Честно, това е най-жалкият heist филм в историята на киното, ако изобщо може да мине за такъв, тъй като през по-голямата част от същинския heist, камерата центрира обемистата гръд на г-ца Родригес и дори имаме сцена, в която тя се съблича /докато тече кражбата/, показвайки на всички качественото си бельо, откраднато от някоя сергия на Victoria`s Secret. Ударната стереотипизация на повечето персонажи /пиперливата латиноамериканка, агресивната и амбициозна репортерка, клошарят с добра душа и т.н./ води до неминуеми клишета, те от своя страна водят до неизбежни прозявки, а това не е особен плюс за сюжет, разчитащ на съспенса си. Отделно от това, повечето от героите не знаят какво да правят със себе си и се мотаят из сцените, сякаш не са сигурни дали ролите им са свършили или имат още някакви реплики за казване. Специално внимание обръщам на т.нар. парламентьорка Лидия, чиито последен опит да разубеждава самоубиец е завършил фатално – не само за скочилия, но и за нещастниците, които е трябвало да събират останките му. Тази трагедия кара Лидия да се затвори в себе си и да изпадне в депресия, но – воала! – няколко минути със супер чаровния и каризматичен Джейк Съли са напълно достатъчни да развие телешка привързаност към проблемите му. Истината е, че Сам Worthnothing-тън е най-големият /и един от многото/ фалове на „Мъж на ръба” по простата причина, че за да има подобен сюжет някакъв успех, зрителите трябва да желаят героят да не скача, докато тук бе обратното. /поне в моя случай/

Какво научих от гледането му: 1. Ако искате да докажете, че не сте откраднали нещо, откраднете го наистина; 2. Служителите на хотел „Рузвелт” не са това, което са; 3. Ако искате да спечелите вниманието на тълпата под Вас, хвърлете им няколко пачки с пари /освен ако не са евреи, в който случай и пет долара са достатъчни/

Защо трябва да го гледате: кой е казал, че трябва да го гледате?

Защо не трябва да го гледате: защото е тъп, много ясно, но най-вече – защото завършва по-щастливо и от филм на Hallmark.

Какъв е  изводът: Сам Worthnothing-тън може да провали всеки филм, дори когато не прави нищо в него

Оценка: 3.2/10