„CHRONICLE“ (2012)

Spoiler alert: Черният ще падне

Какъв е тоя филм: „Хроники” е филм за супергерои, но не е наистина филм за супергерои, защото в него просто няма такива. Е, има някакви „специални” момченца, но те не вършат особено героични неща, нито изглеждат „супер” – вместо пелерини и стегнати трика с разни инициали по тях, носят бели маратонки и изтъркани джинси. Това е една псевдо-морална и предъвквана от десетилетия притча за силата и отговорността, но най-вече за голямата сила и голямата отговорност. Спокойно, вътре няма спайдърмени, но персонажите правят почти същите неща, с тази разлика, че движат предметите с ум, а не с паяжини и поне не крият педерастките си физиономии зад грозни маски.

За какво иде реч: Филмът може да се преразкаже с едно изречение – тримата гимназисти Андрю, Мат и Стив придобиват телекинеза, след като падат в една дупка.  В името на Св. Силвестър, дайте на сценариста един Оскар – човекът е сътворил най-комплицирания сюжет, познат на човечеството! Шегувам се, ситуацията става малко по-сложна впоследствие – телекинезата на тия тримцата ги кара да летят, но най-вече да се лигавят /да местят коли от едно паркинг място на друго и да карат плюшени мечета да преследват пищящи деца/, да играят футбол в небесата, като модерни олимпийски богове /на няколко хиляди метра във въздуха явно няма никакъв вятър, тъй като топката винаги имаше идеална парабола/ и… ами това е… колко точно сложен очаквахте, че ще стане филм, в който не се случва нищо? Трима другари стават супермени, превземат се, 2/3 от тях умират и това е – светът продължава да се върти, а зрителите продължават да се чудят защо са изгубили час и половина от младостта си. Случват и други неща, но честно казано, не си спомням какви. Не се ебавам, гледах филма нощеска, а вече не мога да се сетя какво се случваше в него. Вярно, че когато говорим за документален хорър, в който не се случва нищо, първенец по трасето е „Паранормална активност 2”, но там извинението бе, че всичко се развиваше в една къща, докато тук обикаляме из цял Сиатъл в търсене на интрига и пак не я откриваме. Дори в супер треторазрядните помии като “Repeaters” имаше същите послания и същата развръзка /трима души получават огромно „преимущество“ над останалите, но един от тях бива покварен и се превръща в убиец/ и то още преди две години. Истината е, че сценарият видимо се е вдъхновявал от филми като „Кери” по Кинг и „Сканери” на Кроненбърг, и ако цялото това нещо бе съкратено до един епизод на „Misfits” нещата щяха да си дойдат на мястото, но уви.

Кой участва вътре: Трима младежи, които не познавам, тъй като не следя съответните сериали, в които по принцип участват. Единият се вика Майкъл Джордан без да е баскетболист, а другият бил от „Истинска кръв”, но не помня да съм го виждал някога там – явно циците на Ана Пакуин са ме разконцентрирали. Останалите също са супер неизвестни, тъй че по-добре си шибнете една плесница и така ще видите много повече звезди, отколкото тези в „Хроники”. Добрата новина е, че като за малки лумпенчета, тримцата имат химия помежду си и за момент ме накараха да повярвам, че наистина са приятели. Малко по-късно ме накараха да повярвам, че са малоумници, но нека не Ви развалям кефа.

Как е заснет: с камера, очевидно. Само че не от онези яки статични камери, с които се снимат обикновените филми, а с онези подвижни, hand-held, shaky камери, с които се снимат „реалистичните” found footage филми – онези, в които някакъв мистериозен запис бива открит от властите и участниците в него винаги биват убити от призраци, вещици или гигантски жаби. Режисьорът Джош Транк е аматьор, но показва талант и е може би единственото нещо в „Хроники”, което има бъдеще. Някои от визуалните му решения заобикалят жанровите ограничения и показват новаторски подход към заснемането на гледани стократно неща. За пример давам факта, че бидейки телекинетично ориентиран, протагонисто-антагонистът /и той не знае какъв е/ може да мести камерата със силата на красивия си ум, което пък дава мегдан за хитри ъгли на заснемане, които биха били ирационални в други псевдо-документални шитни. Последните 15 минути от филма са причината за съществуването му и включват феерия от бомбастичен екшън, достоен за изтрита сцена от „Отмъстителите”, който екшън обаче някак си не се връзва с предишния един час, а което е по-зле – показан е чрез монтаж на кадри от всяка една съществуваща камера – от тази на клетъчен телефон, през охранителна камера, та чак до новинарските такива. Изключвайки този абсолютен цирк, визуалните ефекти са ужасяващи – сцените с реенето в облаците генерират жал, а в моментите, в които героите “излитат” за първи път, сякаш можете да видите повдигащите ги жици. Честно, VFX екипът сигурно се е учил на професия в Магнаурската школа, понеже ефектите им са точно толкова допотопни.

Аз ли съм кьорав или тези постери изглеждат загадъчно еднакви? /може би се има предвид, че ако сте гледали един филм за телекинеза, значи сте гледали всичките/

Анализ: „Хроники” е слаб филм, тъй като поема прекалено голям залък, но все още няма пораснали млечни зъби, за да го сдъвче адекватно и накрая се задавя. Не струва дори като коментар на съвременната нарцистична младеж, която прекарва времето си пред/зад обектива на камерата, било защото позира за голи снимки или пуска клипове във видео блоговете си, понеже и в този случай посланието е прекалено очевидно и дразни – „Защо снимаш с тая камера? – Просто снимам. – А така не създаваш ли бариера между себе си и света? – Може би искам да има бариера.” Уау, какви философски разсъждения за шайка несретни юноши, нали? Да не говорим, че впоследствие постоянно се изплюват имена на философи, сякаш това ще направи всичко много по-сериозно. Е, не успява. Признавам, че идеята да се комбинира супергеройския жанр със стилистиката на документалните хоръри е… ъ-ъ-ъ … идейна /извинявам се, речникът ми обеднява/, но тя не оправдава направата му, защото същото нещо /откриването и овладяването на дадени „супер” умения/ отнема на останалите подобни сюжети по максимум 20 минути, докато тук е разгънато в 80 и от тях само последните 15 са причината за филма. Моралната поука, че прекалената заигравка със сили, които надвишават човешките познания и интелект, може да бъде смъртоносна и да поквари ползващият ги не е от вчера /ако се замислим, не е ли точно това поуката от Тъмната страна в “Star Wars”, по дяволите?/, но в “Хроники” е презентирана по сравнително интригуващ начин в рамките на документалния жанр, а това не е правено досега. /освен ако не броим онези сцени в първия епизод на “Герои”, където русата мажоретка записваше ритуалните си самоубийства на камера/ И въпреки това, доблестната идея на Джош Транк и сценариста Макс Ландис /син на Джон Ландис, култовият 80-тарски режисьор, познат с „Пристигане в Америка” и „Американски върколак в Лондон”/ да покажат свръхестествените сили като оръдие за вършене на простотия, вместо на добрини, остава похабена и удавена в тийн-драма.

Нещо повече – всички случаи с „реални” кадри като „Проклятието Блеър”, „[Rec]“, „Перианална активност” и „Чудовищно” бяха „открити” от полицията/армията и разказваха една завършена история, приключваща категорично и трагично за героите вътре, докато тук записът просто свършва без ясна кулминация и конкретни обяснения кой и къде го е намерил, нито какво се е случило впоследствие. Ако си мислите, че това е дребен кусур или дори целенасочен похват на авторите, с който да разчупят шаблоните, обърнете внимание на това – „Хроники” няма цел. Героите не се стремят към нищо, не искат да постигнат нищо, нямат намерение да правят нищо. До края. „Хроники” е филм, в който трима души получават специални умения, след което всичко свършва. Нямат любовен интерес, който да спечелят с много зор; нямат някакъв дългосрочен план, който да постигнат; нито имат злодей, срещу когото да се изправят. Това последното не е точно така, тъй като злодеят се оказва един от тях, но и там нещата са насилени, понеже Андрю всъщност не е злодей. Той е трагичен персонаж с много битови проблеми и „Хроники” дори прави грешката да оправдава финалните му действия с извинението, че е социална отрепка. /съучениците му го бият, баща му е алкохолик, а майка му умира от зодия „Рак”/ Съчувствам на този боклук, но това не прави действията му по-малко социопатски и наказуеми, а дори напротив – прави го да изглежда като неонацист. /с това арийско излъчване и обсесия по свръх-човека, а и поради факта, че точно той уби негъра/ Сценарият обаче набляга на обратното – че той е онеправдан и емоционално смачкан, но вината за злодействата му не е негова. И така „Хроники” се лишава от злодея си. Добре, тогава какво точно има в един филм, ако няма цел и злодей? Точно така, има едно голямо нищо. 80 минути на тийн приключения, детска радост, летене в облаците /буквално/, изтъркани поуки и изживяване на най-съкровените момчешки мечти – вдигането на женски поли само с поглед.

Какво научих от гледането му: 1. Ако придобиете телекинеза, но не искате никой да разбере, участвайте в магическо шоу, където да Ви видят стотици, 2. Ако сте супергерой и искате спешно да се сдобиете с пари, не обирайте банки или други богати институции, а се насочете към първата бензиностанция, 3. Негърът винаги умира първи, дори когато е супергерой.

Защо трябва да го гледате: защото е сравнително интересен хибрид между жанрове и показва супергeройския мотив от различна гледна точка

Защо не трябва да го гледате: защото вече сте го гледали.

Какъв е изводът: с големите претенции идва и голямата скука

Оценка: 4.0/10