„THIS MEANS WAR“

Марвин Марсианеца трябва да съди филма, че използва култовата му реплика като заглавие

Какъв е тоя филм: „Шпионски свалки” е притча за трима красиви мъже – Крис Пайн, Рииз Уидърспуун и Том Харди – които конструират крехък любовен триъгълник между себе си, за да проверят кои двама от тях са най-подходящи един за друг. /да бяха направили една тройка и кой откъдето е, ама нейсе!/ Има романтика, малко хумор, почти никакъв екшън и дори летящи на забавен кадър коли, макар и единственото забавено нещо в случая да е авторската мисъл. Предвиден за идеален Св. Валентинов кино-избор, „Шпионски свалки” иска да е романтичен екшън за жена, която цял час се чуди кого от предложилите й се момци да избере /Бела much?/, и за двама мъже, които не могат да си намерят сериозна приятелка, защото се обичат взаимно.

За какво иде реч: Супершпионите Тък и ФДР не са само колеги в ЦРУ, но и BFF-ове в реалността. /в това изречение имаше прекалено много абревиатури/ Нищо не може да раздели тези прекрасни мачо-копелета, изпълняващи разнообразни мисии в мазни костюмчета и покоряващи женските души със секси погледи, докато помежду им не застава една руса пача с големи зъби – Лорън. Тък се запознава с нея в американския вариант на gepime.com, а ФДР /това е името му, нещо против?/ – в близката видеотека, където я сваля с ревюта на филми. /?!?/ Оказва се, че Лорън е загоряла до смърт, но си дава срок от 1 /една/ седмица да прецени кой от тези два чудесни жребеца е най-достоен за постелята й. Приятелството си е приятелство, но женските гъзове са свещени, така че ФДР /така и не разбрах защо носи инициалите на Рузвелт/ и Тък се впускат в яростна надпревара, използвайки всички позволени и забранени хватки в занаята, включително видео наблюдение, безпилотни дронове, приспивателни стрелички и други неща, струващи милиони $ на данъкоплатците, но както знаем – любовта няма цена. В същото време, докато половите атлети си мерят пишките с линийка, един европейски мафиот също има желание да участва във филма и дебне главните герои в продължение на час и нещо /но не се намесва, за да не пречи на тройката залюбени гургули/, докато не умира, убит от въздушна възглавница. В края на краищата, любовта побеждава, макар и да нямаше нужда от свръх напрегнатата сцена, в която търкаляща се кола лети на slow-motion към Лорън и тя има няколко мига да избере в чии обятия да се хвърли, за да бъде спасена. Шекспирова дилема at its best, казвам Ви!

Кой участва в него: Двама красиви актьори и Рийз Уидърспуун. Крис Пайн /„Неудържим“/ и Том Харди /“Генезис“/ са приятели, които стават противници в битката за това кой да проникне пръв в интимните дупки на русата мишена. Иронично, кастът на „Шпионски свалки” е колкото добър, толкова и отвращаващ, тъй като нито един от артистите вътре не е селектиран правилно и въпреки това всеки от тях притежава някакъв първичен чар, който да задържи вниманието на зрителя, макар и за кратко. Крис Пайн повтаря ролята си от „Стар Трек”, като дори не се и крие, понеже през цялото време се представя за „капитан на кораб”, а Том Харди изглежда твърде нелепо в подобен сюжет, не само защото прилича на пасивен психопат, но и защото британският му акцент е по-смешен от всички лафове във филма. Дори абонираното за романтични сюжети същество Уидърспуун не е на мястото си тук, но не защото е горда притежателка на Оскар, а просто защото даже плашило с руса перука може да изиграе подобна роля. /или Катрин Хийгъл/ Техническият термин за „Шпионски свалки” е „кариероубиец” и ако ставаше въпрос за други звезди, имената им щяха да останат опетнени с години. За щастие, Пайн си има още Х-брой гарантирани роли на кап. Джеймс Т. Кърк, Харди съвсем скоро ще се възходи във „Възходът на Черния Рицар” и най-вероятно ще продължи да припка около Нолан, а Уидърспуун ще продължи да се снима във всеки романтичен филм, правен някога, така че тримцата няма да останат без насъщния си. От останалите актьорчета пък се отличават главно злата немска овчарка Тил Швайгер и дори Анджела Басет с около три реплики, колкото да си плати сметката за тока.

Как е заснет: Като се има предвид, че е заснет от унищожителя на лента МакДжи, мисля че би трябвало сами да се досетите как точно е заснет. МакДжи е толкова некадърен, че го е срам да се нарича с нормалното си име, затова се крие зад странни съкращения. И има защо, тъй като г-н Джи е срамен режисьор, снимащ срамни филми, от които да се срамуват не само правилите ги, но и гледалите ги. Обективно погледнато, МакДжи може да снима разведряващ екшън /доказа го с „Терминатор 4„/ и ако се концентрира върху този жанр, без да бърка в забранените романтични територии, следващите му изпълнения може и да са с едно ниво по-гледаеми. Тук обаче МакДжи е решил да се хареса на повечко хора наведнъж и е сътворил комбинация от три жанра /белким някой от тях става за нещо/ и не го виня – все пак се е водил по сценария на Саймън Кинбърг, отговорен за премеждията на „Г-н и г-жа Смит”, така че е бил навътре в сферата на семейните смущения. Добра дума мога да кажа за оператора Ръсел Карпентър, който поне е успял да заснеме сцените ефектно, дори и видимо инфантилните – като например пейнтбол битката, където Том Харди показва защо не трябва да играе повече в романтични филми. Като цяло, „Шпионски свалки” е технически грамотен, за разлика от МакДжи, който си е тотално неграмотен. Но всъщност, какво точно очаквам от нещо, чиито продуцент е шибаният Уилърд Кристофър Смит Мл.?

Анализ: „Шпионски свалки” е от онези филми, заради които завиждате на всички извън киното – те си живеят живота, докато Вие трябва да търпите 90 минутен сеанс в Ада. Той трябваше да е романтичен, но романтиката в него е изкуствена – Тък и ФДР не свалят Лорън, защото наистина са влюбени в нея, а защото са свикнали да се съревновават и да изпълняват мисии. Трябваше и да е нещо-като-екшън, но най-динамичното нещо в него беше скоростта, с която мозъчните ми клетки умираха с писъци. И накрая – може би трябваше и да е развлекателен, но cockfight-овете за някаква никаквица не ме развличат особено, най-вече защото са нереалистични – не и щом никаквицата е Рийз Уидърпсуун. Несъмнено девойките ще получат генитален сърбеж от факта, че пичовци като Том Харди и Крис Пайн се бият /буквално/ за любовта на дезориентирана жена и правят всичко по силите си, за да проникнат в гащите й, но изпълнението е крайно глуповато и то не защото жената е блондинка. Нека прегледаме данните. Двама мега шпиони са толкова добри приятели, че на всеки три сцени има поне една реплика, в която се уточнява колко се обичат или как единият е виждал пениса на другия. ФДР е женкар и изтънчен еротоман, а Тък е яко, но сензитивно муле. Двамата тръгват с една и съща жена – единият, защото е със сиренясал скротум, а другият – само за спорта. /не особено романтични мотиви, да?/ Жената е впечатлена и от двамата, но тъй като не е от най-умните лъжици в чекмеджето, решава да пита приятелката си. Накрая тръгва паралелно и с двамата, облажвайки се от индивидуалните /с/екстри, които всеки от тях й предлага. В даден момент обаче, единият я изчуква, а другият не, и тя избира първия.

Мда, ако от горния синопсис може да извлечете термините „романс”, „хумор” и/или „логика”, значи „Шпионски свалки” е правен точно за Вас. Не че няма романтика /разходки, хванати за ръце; вечери на свещи и шибане върху кухненския плот/, но както казах – тя е по-скоро притеснителна, отколкото прочувствена, понеже границата между обикновеното ухажване и маниашкото stalk-ване бива рязко премината. Хуморът пък е на ниво „ранни братя Фарели” /особено сцената в кучкарника, където имаме кратка битка между Крис Пайн и чорлав помияр – просто нямаше как да минем без нещо подобно, нали?/ Екшънът го има и него, но той е някак си делови, показан между другото, сякаш за ЦРУ не е толкова важно да залови изключително опасен терорист, колкото да използва всичките си налични ресурси, за да задоми двама от персонала си. Ала никой не би обърнал внимание на подобни детайли, когато големият екран е пожълтял от прическата на Уидърспуун, посинял от ефирния поглед на Пайн или дори подут от устните на Харди – все пак това е поредният спектакъл на ансамбъл „Холивудска красота” и всеки, който го гледа заради нещо повече – като например смисъл или забавление – греши повече и от пелтек на състезание по спелуване. Е, признавам че има два-три момента, които са добре направени, а някои от ситуациите са наистина смешни, но вече сме гледали същата история преди 18 години под формата на 20-минутен суб-плот в „Истински лъжи” и там беше доста по-интересна.

Какво научих от него: /почти нищо/ 1. Бившата Ви съпругата тутакси ще се върне при Вас, щом научи че сте шпионин и 2. Когато жените не знаят кого да изберат, избират ебача.

Защо трябва да го гледате: Защото съдържа най-красивото актьорско трио на 2012-та. /без да броим „Здрач”, разбира се/

Защо не трябва да го гледате: Защото не сте олигофрени… нали?

Какъв е изводът: По-добре да бях гледал „Пътуване до тайнствения остров”.

Оценка: 3.3/10