Всички знаеха, че „Конан” ще е тъп. Всички очакваха, че ще се окаже провал. Никой не искаше да се занимава с него; никой не вярваше, че има нужда от направата му. Доста хора ме питаха защо самоволно желая да си губя времето и парите за тоя булкрап. Една от тях бе касиерката в киното. Не й отговорих, тъй като реших да се правя на strong silent type, но тя сама прочете отговора по треперещите ми ръце, които вяло подадоха смачканата и изпотена банкнота от 12 лева за билет. Когато влязох в тъмната зала, ме обзе някакво странно успокоение – от онези, обземащи самоубийците в последния миг, преди да се хвърлят пред маршрутката. Знаех в какво се забърквам, ала въпреки всичко – изобщо не очаквах какво ще ми се случи. Защото „Конан” е наистина тъп. Но той е нещо много повече. Той е това, на което тъпите филми искат да приличат – той е техният тартор, техният командир и бригадир. „Конан” е същността на холивудската тъпота, излъскана и поставена на пиедестал, за да се вижда отдалече и от всички. Той е ръждивата стърготина, която се търкаля по дъното на кино варела, той е ароматът, излизащ от пукната комунална тръба в старчески дом, той е апотеозът на холивудската трагедия не в 1, не в 2, а в цели 3 шибани D-та.

Силни думи, сигурно ще кажете Вие. Млъкнете и не ме прекъсвайте! Не само, че думите ми са доста меки, но и самият аз нямам нужния езиков капацитет, за да опиша истинските си чувства към този филм. Не, извинявам се, още не съм убеден, че това може да мине за „филм”. По-скоро наподобява плахия опит на самоук кинодеец, който завчера е купил първата си камера и е навил няколко махленски цигани да се снимат в аматьорския му проект. Не знам дали усещате, но ревюто ми ще е приятно хейтърско, така че ако някой е харесал долуописания продукт, би трябвало вече да спира да чете. Или най-добре – да спира да диша, защото минус един фен на модерния „Конан” е плюс един светъл ден за човечеството. Също така, ревюто съдържа много важни спойлери, които ще опропастят експириънса от гледането на филма – така например, ще стане ясно, че Конан бил варварин /say what?/, че баща му бива убит /oh, the drama!/ и че накрая всичко завършва щастливо. /booo!/ Ако искате тези неща да си останат изненада за Вас, моля преминете директно към края на ревюто. /или към прозореца на петия етаж, Ваша си работа/

Конан е роден в мозъчния лабиринт на Робърт Е. Хауърд през 1932 година, много преди Арнолд Шварценегер де се появи под формата на мускулест сперматозоид в скротума на баща си. Приключенията на набъбналия варварин се популяризират до такава степен, че с неговото име се пръкват разкази, комикси и два игрални филма. Като млад горянин, дори аз бях фен на този литературно необоснован герой и с чисто детска агресия разбутвах хората по сергиите, за да купя поредната книжка с губернаторския лик на корицата. „Конан Варварина” от 1982-ра се превърна в класика и остана като едно от най-емблематичните 80-тарски фентъзита. Арнолд също израсна с този филм – Холивуд научи името му и се убеди с очите си, че подобно муле действително съществува, а не е дело на Джим Хенсън или Стан Уинстън. Нещо повече – австриецът започна да изучава английски с небивал успех и в момента може да произнася правилно пет-шест изречения повече, отколкото по време на снимките на „Конан”. Режисьор на оригинала бе Джон Милиъс /личен приятел на Жорж Ганчев, нямам идея защо трябваше да го кажа/, а музиката бе дело на Базил Поледурис и несъмнено все още служи като еталон в героическите score-та. /for example/ Както сами виждате, почти всички аспекти от презентацията на този герой породиха култ, издържал проверката на времето. И точно заради това, настоящият римейк е като шепа сол в отворена рана – режисурата е захвърлена на нисшата форма на живот Маркус Ниспел, а музиката е безхаберно оркестрирана от интимния приятел на Зак Снайдер – Тайлър Бейтс. Новият „Конан” е не само една завършена подигравка с класиката, но и утвърждава мнението, че никой освен Арнолд не може и не бива да бъде кастван като Конан. И тъй като бившият терминатор вече не става за варварин, а също така и за гледане, не виждам защо изобщо трябваше да се римейква неговият breakthrough хит и то по толкова мерзък начин, а именно – сниман не само в 3D, но и в България.

Причините са ясни и няма да Ви занимавам с тях, така че най-добре да минем директно към резултата. А той е плачевен и се състои в плача на милионите почитатели на Конан, които се оказват по-измамени и от юноша при тайландска проститутка. „Конан Българина” е най-тъпият филм на лято 2011. Ето, казах го, но от това признание изобщо не ми олеква – даже ми става още по-тъжно, че го твърдя от личен опит. Забравете за всякакви каубои, роботи, мъпети и пъпети – Конан посича конкуренцията с несъразмерно мащабния си меч и еднолично се изкачва на престола като най-малоумното нещо за последните 6 месеца, след четвъртия сезон на „Истинска кръв”. Всъщност, „Конан” е от филмите, които може би ще бъдат игнорирани от Златните Малинки, защото дори организаторите на тази качествена церемония не ще искат да си цапат ръцете с подобен цвик. И преди да приключа с поредния си епизод на несвързан рант, ще споделя една лична драма – веднъж като дете паднах в селската септична яма /какво да Ви кажа, търсех приключения на странни места/ и преживяванията ми там промениха доста неща в мен, но дори спомените от този нелеп инцидент са по-жизнерадостни от двата часа, прекарани в Хибория. Да не говорим, че в септичната яма се насладих на много по-реалистични 3D лайна, отколкото тези в „Конан”.

Шокът идва още с първите секунди, когато нетренираният Ви слух може да изпрати грешни сигнали към мозъка Ви, че гледате научнопопулярен филм. Причината за това е, че „Конан” стартира с voiceover от страна на Морган Фрийман, а това си е стъписващ факт, като се има предвид навика на мистър Фрийман да озвучава документални филми за космоса и други черни работи. Гласът на Фрийман е и единственият път, когато ще чуете книжовен и разбираем английски, тъй като след него започват някакви прабългарски врясъци и некохерентни уанлайнери, произлизащи от устата на хомо еректус. По-интересно щеше да е, ако вместо Фрийман продуцентите бяха призовали баса на Джеймс Ърл Джоунс – така хем щяха да намигнат към дъртите фенове /Джеймс Ърл Джоунс играе злия уизърд в първия „Конан”/, но и никой нямаше да си помисли, че гледа изрязана сцена от „Animal Planet”.

Също като мен, Конан е легенда. И като всяка легенда, той трябва да има своя origin story, започваща още от първите му мигове на този свят. Колкото и да е странно, таглайнът на филма е верен и Конан буквално е „роден на бойното поле”, макар и винаги да съм предполагал, че при подобни казуси житието на пеленачето ще е по-късо и от пъпната му връв. Родилната сцена е драматична и изпълнена с кроманьонски патос, най-вече заради това, че родителите на Конан приличат на кроманьонци. Самото „израждане”/защото то е точно това – израждане на един изрод/ представлява касапско вадене на бебе от разпран майчин корем на фона на трагични физиономии от страна на Рон Пърлман, така че ако имате достатъчно здрава психика да издържите това, значи сте напълно подходящи за джи-пи в Кербала. В първия филм нещата бяха представени много по-постно, докато тук ставаме свидетели на in-your-face брутализъм, изваден от кланица и целящ да покаже… какво? Че Конан е дете на садисти? Че е роден от не-мъртва утроба? В кой момент точно трябва да симпатизираме на този монголоид? Дори името му губи величието си, тъй като се оказва, че е дадено от майка му, но имайки предвид, че това са последните членоразделни звуци от умиращото й тяло, така и не става ясно дали не го е казала в пристъп на бълнуване. За щастие, бащата на Конан приема ролята си на single parent присърце и веднага побързва да мимикрира Муфаса, вдигайки новороденото си „лъвче” нагоре, за да го видят всички. /което е странно, тъй като – не забравяйте – те все още се намират на активно бойно поле/

Самият сюжет е доста труден за проследяване, защото включва много хора, мотивите и действията на които не Ви интересуват. Имаме някаква вълшебна маска, която е счупена на няколко части /тези магически артефакти постоянно трябва да се кършат на парчета, за да се скрият някъде, а накрая винаги биват намерени и сглобени, следователно какъв е смисълът?/ и лошият неистово иска да я открие, тъй като тя може да върне към живот отдавна разложената му съпруга. За целта обаче, трябва спешно да открие някаква девица /напоследък наистина се намират трудно/ и да източи невинната й кръв за нуждите на езическия ритуал. Общо-взето, лошите си гледат тяхната работа и не притесняват никой, нито си търсят проблеми, но ето че Проблемът намира тях. Конан е решил да отмъсти за трупа на баща си, нищо че се сеща за това чак след 20 години живот на бандитчийство и manwhore-щина. Пътят му се пресича с този на „недокоснатата” монахиня Тамара /Рейчъл Никълс/, а по-късно двата им общи пътя се пресичат с трети – този на злия Калар Зим /Стивън Ланг/ и както би трябвало да Ви е ясно още отсега – един от тези три пътя ще приключи в общото гробище. Останалото ще спестя, но не защото искам /знаете, че си обичам сюжетните преразкази/, а просто защото буквално не е за разправяне. Важното е, че Конан ще изтрепе всичко по пътя си, ще изчука всяка жена на един меч разстояние и ще каже по-малко смислени реплики за час и половина, отколкото бавноразвиващ се за един епизод на „Glee”.


В ролята на main event-а, мъжът на деня и главния капут е красивият мускул и гардероб от сухожилия Джейсън Маймуна… извинявам се… Момоа. Секси Джейсън /“Игра на Тронове”/ стана звезда, играейки серийни туземци с по-ниско IQ от това на минзухар, а запазената му марка са погледите на озверял дюнерджия. Сега Момоа се опитва да поеме прекалено голям меч за неизмитите си ръце и това е мечът на Арнолд, а всички добре знаем, че подобно бреме е почти непосилно. Противно на визията си, Момоа не е тъпак и сам е осъзнал, че приемайки да играе Конан, завинаги ще бъде сравняван с подутия австриец. Това пък е породило доста комплекси, които често са избухвали на снимачната площадка и по време на интервютата с него, когато некултурните журналисти са го зачеквали по културистката тематика. Момоа отчаяно е искал да бъде различен от Арнолд и добрата новина е, че успява на 114%, защото неговият Конан е толкова по-различен /и под различен, имам предвид смайващо некадърен/, че никой с всичкия си акъл няма да направи паралел между него и Арнолд, освен ако не иска да обиди Шварца, разбира се. Въпреки че само по бицепсите на Момоа има повече мускулна маса, отколкото имам аз по цялото си тяло, той не е достоен да влезе в препаската на Шварценегер и го доказва с всяко свое движение – и това е без да споменавам пресилената му дикция, с която изграчва всяка реплика, сякаш страда от възпалени сливици. За разлика от бате Арнолд, който беше тъпо копеле с каризмата на мистър Олимпия, Момоа е тъпо копеле с каризмата на фермерски добитък. Единият притежаваше чар, другият притежава кир. Единият превърна смешната роля в иконична за кариерата си, другият просто има смешна кариера. Момоа никога не е бил и няма да бъде Конан и това е ясно на всеки, ходил на фитнес и/или гледал поне един филм с Шварценегер. Точка.

Бащата на Коньо е Рон Пърлман /“Сезонът на вещицата„/ и актьорът явно все още не си е купил огледало, защото иначе щеше да знае, че всеки кадър с него наподобява кошмар на Салвадор Дали. Пърлман има впечатляващо широк диапазон от филмови твари /фрийк в „Името на розата”, животно в „Островът на д-р Моро” и дяволче в „Хелбой”/ и винаги съм се чудил къде точно свършва актьорът и къде започва уродът. Даже съм сигурен, че не се е подготвял за настоящата си роля, а просто е отишъл на кастинга небръснат и с дрехите от вчера и тутакси е бил припознат като варварски лидер. В ролята на целомъдрената пикла Тамара пък е Рейчъл Никълс /“Изгревът на Кобра„/, а тя е от актрисите, които искат да играят в даден филм не защото това ще помогне на кариерата им, а защото трябва да си платят сметката за bikini waxing-а. Филмографията й е изпълнена с жалки ролички на едноизмерни героини, приличащи си по много неща, но най-вече – по това, че не щат да си показват срамотиите. Дори прословутата й секс сцена тук е опашата лъжа, тъй като е изпълнена от body double, а подобни шмекерии винаги ме разочароват. Кака Тамара е срамежлива девойка, пазеща се за избрания рицар на бял кон, докато в случая Фортуна я кара да попадне точно на обратното – туземец на черен кон. Вярна на тенденцията, че жените обичат „лоши момчета”, тя бързо се хвърля в мускулестите обятия на мъжествения дивак и бидейки отчаяна девица, роптаеща за венести израстъци, лесно предава тялото си за общо ползване. Малко извън темата, Никълс открито заяви, че не искала да идва повече в България, тъй като „по пътищата имало дупки с размерите на малки планети”… Кучко, умолявам те – недей идва! Защото за разлика от Момоа, ако те видя на живо, ще посегна лично на теб, а не на body double-а ти.

Останалите актьори правят това, което са правили винаги в другите си филми – пречат. Стивън Ланг е толкова смешен, че прави ролята си в „Аватар” да изглежда като заслужаваща поне Аскеер. Ако изпълнението на Джеймс Ърл Джоунс като злодей отпреди 29 години ме караше да си излея цял патрондаш куршуми заради уплаха, то Ланг ме накара да съжалявам, че не съм запазил тези куршуми, за да го прострелям с тях в тиквата. И тъй като „Конан” е нещо, което трябва да наподобява „фентъзи”, в сюжета имаме и редовната вещица, изиграна от Роуз МакГоуън. МакГоуън е от онези жени, които не бихте искали да целувате по устата, защото не сте сигурни колко хигиенно възпрепятствани пишоци са минали през нея. Реномето й на уличница е пословично сред тоалетните на Холивуд, така че ролята й на вещица със смехотворни комплекси Електра и въоръжена с китайска имитация на ноктите на Фредерик Крюгер, е някак логична.

Стигаме и до т.нар. „режисьор” на целия този цирк. Маркус Ниспел е напаст за киното – това го предполагах от „Пътеводителя”, но го осъзнах с „Петък 13”. Тук Ниспел пада дори още повече, отколкото очаквах и „Конан” се оформя като най-тъпият му филм към днешна дата. Радвам се, че Холивуд дава кард бланш на всеки бездомник да се прави на режисьор, но Ниспел трябва да се скрие в кашона си и никога повече да не надига главица. Дори и аз – елемент, нагледал се на всевъзможна помия – изпитах крайна форма на гнус от работата на Ниспел или по-скоро от липсата му на работа, понеже никъде не видях реално вложено старание от негова страна. Звучи безбожно, но съм почти убеден, че Уве Бол щеше да се справи малко по-добре със задачата и то без да претендира за нещо специално, освен за специалната олимпиада. Филмът притежава строг R-рейтинг, тъй като е пълен с отрязани органи, много изкуствена кръв и още повече изкуствени цици на български курви. Момоа даже забранил на децата си да го гледат, докато не навършат пълнолетие, за да ги предпази от неприятните гледки. Уеу, какъв грижовен баща! Дали им е забранил да гледат също как пенетрира дупките на разреваната Денерис, или подобни гледки са си семейно коректни? Странното е, че в случая високият рейтинг трябваше да е в графата позитиви, но даже той не успява да се нареди там, защото е употребен безцелно и без мярка, макар да отговаря на книгите на Хауърд. До него в колоната с абсурдите се нарежда и 3D-то, което явно е кръстено на трите думи с D, до които води: distortion, depression и degradation. Не знам кой е този, който одобрява 3D-то на новите холивудски филми без да прецени на какво ще прилича финалния продукт, но съм сигурен, че има по едно такова копеле във всяка филмова компания. Те трябва да умрат. /лично мнение/

„Конан Варварина” е сниман почти изцяло в България и се води най-скъпата холивудска продукция, обикаляла някога по родните кърища. Той ще бъде запомнен и като филмът с една от най-мащабните гала-премиери в татковината ни, на която присъстваха плеяда от министри /Симеон Дянков/, еволюирали проститутки /Диляна Попова/ и действащи варвари /Бойко Борисов/. В други дни това щеше да ме накара да се чувствам горд, че съм българче, но днес – след като съм видял какво и как е снимано – ми се иска да се бях родил в Зимбабве. На всеки е ясно, че България има невероятна природа, но Маркус Ниспел явно е бил прекалено шашардисан от натуралните цицки на Златка Райкова /играеща секс-робиня а.к.а. себе си/, за да избере правилните места за снимки на външните сцени. Повечето реални местности, където Конан врещи откъслечните си реплики представляват един мълчалив пасторален ужас – криви дерета, грозни чукари и витошки горички, в които фентъзи атмосферата е по-несъществуваща и от косата на Моби. Честно казано, всичко изглежда така, сякаш е снимано в задния двор на Маргъдич Халваджян или в някакво друго пасбище. Като добавка към това са и артифициалните декори на филма, представляващи разни-неща-на-фона, но те са така пищящо изкуствени и нескопосани, сякаш са рисувани върху опънати чаршафи зад актьорите. Евтинията лъха и от баталните сцени, които са груби и първични, но това не им пречи да мязат на пиянска свада в казашки бар. Не знам колко пари са били платени на десетте статиста, но със сигурност са им били много. Всъщност, началното меле в селото на Конан е толкова смехотворно заснето и хореографирано, че прави битките от „Хан Аспарух” да изглеждат с класата на LOTR.

Миналата година се насладихме на още една адаптация по Робърт Е. Хауърд в лицето на „Соломон Канев” и иронията е, че той се оказа много по-стабилна и добре направена екранизация, отколкото настоящата бозичка, въпреки че почти никой не бе чувал за Соломон, а за бай Коньо са чували дори по обръчите на Сатурн. Да се изходиш върху дългогодишна легенда като тази за Конан би трябвало да се криминализира в Хага, защото е престъпление срещу човечеството. Новият „Конан” е обиден, негледаем и вонящ на това, на което вонят нужниците в мексикански ресторант. Може да прозвуча като диктатор, но Ви забранявам да гледате този филм! Просто забравете, че той съществува и ще спечелите нещо, което аз безвъзвратно загубих – 2 часа от живота си. Ако не го направите заради себе си, то поне го направете for the love of God.

Простете, че отново попрекалих с излишните словоизлияния, но знаете, че това е болестно състояние. Време е да ударя поантата на поредното тъпо ревю за поредния тъп филм в поредния тъп летен кино сезон. Тази година циганското лято дойде малко по-рано с „Конан Българина”, но самият той ще си тръгне доста бързо от боксофиса, където за щастие се дави, as we speak. Това е най-кретенското нещо, за което съм давал пари и доказателство, че всичко снимано в България е обречено на тотален фейл. Донякъде обаче се радвам, че го гледах, защото така ще имам ново мерило за падението на Холивуд, а и ще успявам да манипулирам хората да идват с мен на кино, убеждавайки ги, че „Едва ли ще е по-тъп от Конан!” Джейсън Момоа трябва да с забие в телевизията и да не излиза никога оттам, а Маркус Ниспел трябва да се забие в някоя циментова стена с колата си и никога да не излезе от нея, но поради други причини. „Конан” е гавра с всичко свято, що съм тачил като малчуганин и афектът ми едва ли ще залезе скоро, така че вместо да продължавам да Ви губя времето, Ви пожелавам приятно не-гледане на филма.

2.1/10 /щях да му туря 2.0, но съм патриот/