Уважаеми потребители на този блог, това не е точно кино новина, а по-скоро обяснение, което по една или друга причина смятам, че трябва да направя. За малцина от Вас предполагам е ставало ясно, че част от ревютата на този блог /успокойте се, малка част от тях/ бяха писани от /или с помощта на/ един субект наречен Silver. Някъде това беше изрично показано („Последният повелител на въздуха„), някъде това се подразбираше („Генезис„, „Социалната мрежа„, „Как да си дресираш дракон„), някъде не чак толкова („Принцът на Персия„, „Очи от рая„, „Път с предимство„, „Робин Худ„, „Интернешънъл„), а някъде ревютата бяха съвместни („Аватар„, „Ш*т в ГЪЗА„).

Тъй като доста народ успя да ни обърка и да мисли него за мен /което го докарваше до тих ужас/ и мен за него /което ме докарваше до дреме-ми-на-оная-работа/, трябва най-сетне да прекратя тези клизми, и да обясня, че не сме едно и също Нещо. Първоначалната идея на този блог бе от Него да се леят умствените напъни за качествени филми, а от Мен – клозетните за тъпи такива, но откакто Аз поумнях и започнах да правя все по-малко логически грешки в ревютата си /ерго – Той не Ми е нужен/, а Той затъпя и намери смисъл дори в шибания Sucker Punch, нещо се оказа, че тази концепция няма да работи като метакоментар на пълната киноревюистка инвалидност в българското интернет пространство. Ето защо, преди месец и нещо колегата Silver си направи собствен блог, наречен със самоироничното кодово наименование You Deserve This, където като начало пусна част от ревютата си за скро/ту/мния ми блог, но в преработено и допълнено издание, лишено от аналния аромат, витаещ около тях след намесата ми /или не?/. Доколкото ми е известно, там ще можете да получавате високоинтелектуална информация за култови режисьори като Спилбърг, Финчър и Мендес, фиксации по Земекис и Шаямалан, както и ревюта на филми, които никога няма да намерят място на този блог – като „Дървото на живота“ на Дървото Терънс Малик.

Разбира се, отделянето му не значи, че тук няма да се появяват нови комбинирани ревюта, когато биха спечелили от различните стилистики /или когато просто му се иска да попсува каруцарски под прикритие/, но с цел избягване на бъдещи обърквации, ще бъдете надлежно информирани за това. Ако понякога клозетната ми лексика Ви дойде в повече, може да отивате и да хвърляте поглед на високоинтелектуалните му /дали?/ и пълни със субтекст /със сигурност!/ напъни на

You Deserve This

Да му пожелаем успех!