THE CRAZIES (2010)

Римейковете никога не стават за гледане, не защото са ненужни, а защото са направени като от първокласници в школа по земеделие и селско стопанство. Настоящото заглавие също е римейк и то не на какво да е, а на 70-тарски хорър хит, дело на неповторимия /за щастие/ Жорж Ромеро, който стана известен с това, че може да снима само филми за зомбита, и то не чак толкова добре. „The Crazies” е притча за див селски шериф и неговата прясно забременена домакиня, които трябва да се справят не само с депресията от бъдещото си родителстване в забравено от американския Бог село, но и с нещо много по-пошло – смъртоносен вирус, който контаминира жителите на реднешкото поселище,  превръщайки ги в озверели берсерки. В главната роля е турен Тимоти Олифант, а в другата главна роля – онази от “Silent Hill”. Филмчето е силно средняшко, макар и с лек позитивен уклон, поради факта че някак си успява да вземе една изтъркана от ритниците на живота тема и да ни я сервира леко позабърсана, но също така клиширана. Интересното тук, е че същинските злодеи не са умопомрачените селяндури, нито някакви извънземни и т.н пръдни, а правителството на САЩ, което би трябвало да вкара доста храна за размисъл в тиквите на тъпите американци. Има някои добри моменти, които показват, че хорърът все още съществува като жанр, а не е загинал изкормен в някоя канавка на холивудската помийна яма, но също така – доста посредствени моменти и неприятно тъпи опити за драма. В крайна сметка, едва ли скоро ще гледаме по-сполучлив римейк, особено на филм на Ромеро, така че не ме е яд за изгубеното време. Яд ме е за изгубения си коефициент, докато го свалях, защото филмът бе нежно изтрит няколко секунди, след началото на финалните му надписи.

6.2/10


SOLOMON KANE (2009)

Ако сте чували за „Конан”, сигурно сте чували за Робърт Хауърд, но това не Ви задължава да сте чували и за Соломон Кейн, който също се е изродил от перото на Хауърд, макар и с доста по-минимизирана слава от тази на мускулестия си варварски колега. Настоящият филм е адаптация по мотиви от противоречивите приключения на мистериозния разбойник Кейн, който обикаля по света, в търсене на злини. Виждате ли, Кейн е сключил сделка с Дявола и когато Дяволът идва за душицата му, Кейн напълва гащите /с оръжия/ и бяга като гърмян заек, криейки се в манастир и заклинайки се да прави само добро, за да не може управителят на Ада да го намери и изпълни клаузите на договора. „Соломон Кейн” не е филм за всеки, но за сметка на това е филм, който всеки би трябвало да гледа, ако смята, че фентъзи жанра все още има бъдеще. Филмчето е посредствено, а евтинийката личи отвсякъде, особено в т.нар. визуални ефекти, които сякаш бяха правени с ъпгрейдната версия на qBasic. В главните роли ще се затърчат неизвестни символи, най-познатият от които ще е Джеймс Пюрфой от няколко филма, които сигурно в момента се опитвате да се сетите, но не можете. Дъртият грозник Пийт Постълуейт също е турен за плънка на сюжета, макар и неговата роля да е по-тъпа дори и от тази му в „Сблъсъка на Титаните”. Соломон Кейн ще трябва да броди из средновековна Англия, биейки се с вещици, демони и разни магьосници, като в същото време научи семейна тайна в най-добрите традиции на историческите сапунки. Както и да е, филмът се движи по-мудно и от кучето Мима, така че не очаквайте някакви зрелищни епики или нонстоп екшън. Просто един второразряден и невзрачен адвенчър за фенове.

4.1/10

THE NEW DAUGHTER (2009)

Кевин Костнър бе готин преди 20 години, толерируем преди 10 и опасен за киното сега. Новият му филм е ситуиран в жанр, в който г-н Костнър е не на място, точно толкова колкото и гей-водещ в „Z-Рок” радио. Филмът е „Новата Дъщеря”, но не се бъркайте от заглавието му – в него няма нищо ново. Плахият опит за комбинация между хорър, трилър и семейна драма е донякъде успешен, макар и качествата му да изпъкват доста трудно, на фона на адски мудния пейсинг, безинтересни персонажи, нулев съспенс и потресаващо дървени фигури, наречени актьори. Сюжетът е невинно копиран от няколко други филма, затова не се изненадвайте, ако в първите десетина-двадесет минути си помислите, че сте го гледали и преди, особено като се има предвид, че и някои от репликите са 1-към-1 с други скорошни опити на същото поприще. Историята се върти около Костнър и семейството му от две дечурлига – мъжко и женско – които се преместват в някаква извънградска къща, където да започнат на чисто or some shit. Всичко е идилия и детски кикот, докато тийн-щерката не открива някакъв абнормален мравуняк в задния двор, който впоследствие ще я превърне в психически възпрепятствана развалина, обсебена от примитивни демони. Костнър, разбира се, ще гледа мъдро и преценяващо през повечето време, в което се опитва да разбере какво става не само с героя, но и с кариерата му, докато накрая ще избере най-лесния начин – ще драсне клечката. Режисьорът е испанец, което донякъде спасява филма от тоталния фейл, защото се забелязват някои интересни визуални решения от аграрен тип. Истината обаче е, че „Новата Дъщеря” не е нищо особено и единственият кадър, който наистина беше пипнат както трябва, бе финалния.

3.9/10