Скъпи съотечественици, днешното ревю е учудващо локуместо по ред причини, половината от които са, че съм в творчески отпуск и не ми се занимава, а другата половина – че самият филм не е достоен за „таланта” ми на „критик”. Но съм длъжен да кажа няколко думи за него, тъй като той проби дупка в субсъзнанието ми и запрати сетивата ми в трета глуха. Само седмица след като гледах най-тъпия филм на годината, гледах най-тъпия филм за последните няколко. И това ако не е повод за малък празник, не знам. Говоря, разбира се, за рибния фест, наречен с приятното като шум заглавие „Стръв” /ако има някаква награда за най-жалък превод на „Shark Night”, то тя вече е спечелена/, който поля екраните този петък и малко по-късно се изля в отходната тръба, съпътстван от саундтрака на груповото зрителско недоволство. На хартия всичко му беше наред – лятно хорърче с мадами по бански, тормозени от акули и то в третото измерение. Проблемът обаче е, че на лента нещата са твърде гротескни, защото хорърът въобще не съществува, мадамите така и не свалят банските си, а акулите все още изглеждат изкуствено.

Всъщност е от режисьора на „Последен изход“ 2 и 4, you dumb motherfuckers!

„Стръв” е малоумен – в това няма спор и едва ли аз съм човекът да Ви го каже, тъй като всеки разумен индивид, който не е изпускан върху кухненския плот като пеленаче, може да разбере това само с един кратък поглед върху трейлъра. Но най-голямата трагедия на „Стръв” е, че всъщност не е наясно колко точно е малоумен, затова е възвишил малоумието си на кокили. И за разлика от конкурентната боза „Пираня”, се взема толкова насериозно, сякаш е апотеоз на драматичната научна-популярност, макар и в него да няма нищо популярно, а камо ли научно. И въпреки всичко, аз доброволно дадох пари да го гледам и дори не бях сам в киното, тъй като бях прилъгал двама мои вече бивши приятели с увещанието, че „Едва ли ще е по-тъп от Конан!” Е, беше! В края на прожекцията мъката в очите им блестеше по-ясно и от сълзата на Бамби и тя не бе причинена от замърсените 3D очила, а от отворената рана на предателството ми. Защото „Стръв” не само прави „Конан Българина” да изглежда като шедьовър на Ридли Скот, но и безпрекословно се възкачва като най-недоносеното творение на седмото изкуство за 2011-та. /този път може да ме цитирате/

Тук идва трудната част, понеже не мога да се сетя как да подиграя филм, в който еднорък негър с копие има намерението да отмъщава на акула за това, че е провалила спортната му кариера. „Стръв” е история за акули, в която акулите са честички, а щастието – рядичко. Това е филм, в който заради един шибан нещастник умират повече хора и от тези в „Спасяването на редник Раян”. Но ето че отново говоря наизуст, а Вие не ми правите знак да си затворя плювалника. Нека не бъда гол-о-словен и започна с детайлите. Както винаги, стартираме от индивида, ръководил цялата тази леш не само с едната си лява ръка, но и с другата си такава, а именно – Дейвид Елис. /бил е second unit director на „Синята бездна”, сякаш това го извинява/ За да бъда обективен трябва да уточня, че Елис може и да не е най-тъпото същество, обикаляло някога тази Земя, но със сигурност е едно от най-тъпите, режисирало на нея. Нека го кажем по този начин – камерата под контрола на Елис е като писец в ръцете на неизмит ром, който не е наясно какво държи, но много иска да си го навре в задника. Всяка сцена в „Стръв” е принизена до най-ниските нива на кинематографията, все едно Елис е искал да покаже най-доброто от себе си в „часа на аматьора”. Не ми е ясно защо този миндил не е бил запознат с вътрешната страна на изолатор, още преди да изцапа очите и умовете ни със „Змии в самолета“ – друг епос, пренаписал стандартите на жанра и под „пренаписал” имам предвид зачеркнал с червен флумастер. Нещо повече – не мога да проумея как в наши дни творец като Елис все още обикаля два метра над земята. Хм, извинявам се, това беше много неуместно, ще перифразирам – как тъпо копеле като Елис обикаля два метра над земята. Този човек е някакъв тазманийски дявол от неадекватност и вършее всеки аспект от продукцията с нулевите си умения да работи по филм с повече от пет реда в сценария.

О, не, стигаме до сценария, а той е видимо болна тема. Болна е от умствена недостатъчност, имам предвид. „Стръв” притежава един от най-нискоинтелигентните сценарии, излизали някога от мастиленоструен принтер и ниската му интелигентност не е чаровна, като тази на идиот-савант, а е крайно депресираща, като тази на обикновен идиот. Цялото повествование е съчинявано от хора с по-малко опит в сценаристиката, отколкото имам аз в бродерията на гоблени, а основната им цел е била да обединят на едно място красиви акули с още по-красиви тийнейджъри и да проверят кой кого. Сигурно вече ставам банален с цялата тази /не/оправдана жлъч и най-вероятно си мислите, че хейтът ми е по-незаслужен и от Оскара на Мелиса Лео, но няма да сте прави, така че си запазете мнението за себе си. Сценарият на „Стръв” заслужава много повече от моите обиди и съм сигурен, че ще ги получи, тъй като е от онези текстове, за описването на които трябва да се измисли чисто нова цветиста ругатня. Отделно от всичко останало, скриптът е бъкан с толкова клишета, че ако клишетата бяха пирони, филмът щеше да прилича на главата на Пинхед от „Хелрейзър”. Млада плът отива на отдалечена вила – check!, младата плът не може да говори по телефона, тъй като точно там няма обхват – check!, младата плът се среща с creepy реднеци – check!, младата плът се весели, после се уморява да се весели и си почива в мир – check! Леко се отклонявам от темата, но ми става интересно, че в повечето хоръри група тийнейджъри отиват в отдалечена хижа/вила с цел да проверят доколко са дълбоки отверстията им, ала поемат само остри предмети или хищнически зъби. Преглеждайки статистиката лесно може да си направите извода, че ако всички извънградски вили бъдат изгорени, младежката смъртност в САЩ ще се редуцира с около 64%. Нека се запитаме обаче – добра новина ли ще е това за останалия свят?

Самият сюжет не е мираж, а реално го има и се върти около група разноцветни юноши и девойки, копнеещи да отпразнуват току получената оценка 5 от някакъв project nigga /а те рядко получават такива оценки, така че партито е резонно/ и по някаква причина решават да го сторят в островната вила на Сара /Сара Пакстън – когато името на героинята е еднакво с това на актрисата, оригиналността е мъртва/, въпреки че русата мацка не е ходила там от 3 години, поради много важни и драматични причини, разплетени впоследствие. Купонът започва, курвите се разгорещяват /но с гръб към камерата, тъй като детският рейтинг им е забранил да си показват виметата, колкото и да го желаят/, а всичко изглежда като поредната американска оргия, когато изведнъж някаква перка се подава над водата и тази перка не е носа на плуващ по гръб евреин, а жива и здрава акула. Верен на холивудския тренд, че когато в първата сцена има негър, този негър трябва да е сменил агрегатното си състояние до края на третата сцена, „Стръв” инициира действието с обездвижването на единствения чернокож в каста. От една страна, това може да се приеме по силно расистки начин, но от друга – показва, че акулите имат изтънчен вкус и тачат черното месо. След кратка схватка /случваща се зад кадър, понеже рейтингът е PG-13, следователно всяка капка кръв е табу/, чернокожият спортист Малик остава без една ръка за пипане, което генерира какафония от женски писъци, истерични мъжки врясъци, героични ревове и агресивно дишане. Основният приоритет на групата е да зашие ръката на приятеля си, защото ако спортната му кариера се провали, той ще се върне в гетото – по-политически коректна мотивация от тази, здраве му кажете! Лошото обаче е, че в езерото обикалят акули, чакащи следващата си огризка и това прави нещата прекалено напрегнати, поради което оцелелите се решават на немислимото – да избият рибата, преди рибата да е избила тях.


Дори опитите на сценаристите да вмъкнат референции към стари ленти със същата тематика не са плодотворни и се губят в торнадото от посредственост. За последната са се погрижили солидарно всички членове на екипа, затова няма да ги изброявам поименно, тъй като са от дълбоката B-листа. По-известно е само името на Греъм Ревъл, който е писал музиката, но Вие никога няма да разберете това, защото – а/няма да чуете такава или б/дори да я чуете, ще изпаднете в състояние на амок, че е писана точно от него. Същото важи за скандално непохватния оператор Гари Капо /бил е second unit оператор на „Синята бездна”, сякаш това го извинява – déjà vu much?/ и онзи дебил, наречен с гръмкото име „монтажист”, заради уменията на който целият филм е скалъпен по-зле и от чудовището на Франкенщайн. Разберете каква бе изненадата ми, когато прочетох, че бюджетът на „Стръв” бил $28 милиона или с около $25 милиона повече, отколкото си личеше на екрана.

Актьорите са избирани по симетричността на лицата им, изяществото на скулите им и фотогеничността на черепите им, като артистичният им талант е бил някъде на последните места в списъка от изискуеми качества. Това го показва всеки от тях, във всяка сцена, като тези с репликите са най-нетърпими, защото ангажират и слуха Ви. Единствената от каста, ставаща за одумване обаче е русата хурка Сара Пакстън, която винаги е докарвала скротума ми до насилствено източване. Каката вече показа таланта си на пищялка в „Последната къща отляво”, но за жалост талантът й тук е прекалено облечен и благодарение на ниския рейтинг показва само touch-worthy дупето си във водни условия. Останалите актьори играят малко по-зле от CGI акулите и са еталон на стереотипите и тайпкаста – имаме нърда от „Аватар” Джоел Дейвид Мур, който играе нърд; имаме шматката от “American Idol” Катрин МакФий, която играе шматка; имаме и още хора присъстващи там, просто защото акулите трябва да убият поне пет човека, иначе няма да е интересно. Един от тях е Ник /Дъстин Мълиган/ с актьорското излъчване на възглавница, но за сметка на това притежаващ стройно телце на млад самец, извиняващо професионалните му недъзи. Между готиния Ник и секси Сара пламва задължителната любовна искрица, но само защото Сара не е поемала в себе си нищо твърдо от три години, а Ник е единственият доктор на острова, а скоро ще се окаже и единственият мъж на острова. Изобщо, във филма има толкова романтика и драма, че засенчва всяка серия на „Ориндж Каунти”, а измъчените туистчета могат да накарат Кевин Уилямсън да си забие ножа от „Писък” в кривото гърло.


На пръв поглед, „Стръв” може да Ви се стори като лековат следобеден guilty pleasure. На втори, когато наистина се загледате в случващото се, ще Ви напомни на последното нещо, което сте проспали по “Диема”, а на трети /когато вече го погледнете с 3D очилата/ ще видите най-нескопосания филм за водни чудовища, след последния опит на телевизия Syfy. Дори мотивацията на хуманоидните злодеи е отчайващо налудничава и е свързана с желанието на шайка селски стопани да припечелят няколко долара повече, продавайки достоверни записи на акулски набези. Или общо взето – рибешка версия на “Hostel”, но за деца. Дотук добре, лошо няма – САЩ са в криза и всеки несретник трябва да намери как да си вади насъщния, но ужасът идва от начина, по който тези люде го правят – изсипвайки благородни акули в соленоводно езеро и оборудвайки ги с гъзни камери, с които да заснемат атаките си на HD. Както сами виждате, акулите на „Стръв” може и да плуват в солени води, но зрителите плуват в авторската помия. Това е филм, в който публиката неизбежно симпатизира и насърчава животните, а не плячката им. Даже ми стана малко тъжно, когато пръснаха мозъка на главната акула, защото това означаваше, че американците са унищожили поредната витална част от природната среда с бърстовете си на героизъм. И накрая, не мога да не обърна внимание, че Холивуд изсипа де що има водна твар да ни изяде – акули, пирани, алигатори, анаконди и т.н. морски изчадия. Скоро очаквам да подхванат морските кончета, поповите лъжици и моите любими природни абоминации – злите птицечовки.

Бавно, но славно, стигаме и до следващия ритник по зрителския дирник и това е оксиморонът, наречен „PG-13 хорър”, а както съм казвал преди – PG е съкращение от pathetic garbage. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против родителите да образоват децата си, мъкнейки ги на документални притчи за човекоядни акули, но винаги съм вярвал, че тези филми се наричат „Търсенето на Немо”. В случая обаче говорим за тотална подигравка с феновете и концепцията на жанра. Представете си хорър за акули-стръвници, позволен за наблюдаване от 13 годишни момиченца; представете си филм на ужасите, в който всички „ужаси“ са извън кадър и в който има по-малко кръв от тази в реклама на дамски превръзки. Да сложиш PG-13 рейтинг на хорър е като да сложиш лепенка върху устата на болен от синдрома на Турет – цялата наслада от интеракцията с него е безвъзвратно загубена. То бива да се търси максимална зрителска аудитория, но подобни своеволия са непростими и правят всичко да изглежда като учебно видео за пишман-рибари или репортаж на Hobby TV. И въпреки това, филмът отчаяно се старае да задържи интереса на пуберите, чрез полуголостта си – така например главната героиня е нонстоп по бански, в една от сцените наблюдаваме стегнат мъжки гъз /Крис Зилка/, а в друга имаме дори принудителен стриптийз сеанс, стигащ чак до ниво долни гащи.

Нека поговорим и за реализма на „Стръв”, но само защото трябва да напиша още един абзац, а не мога да се сетя с какво да го запълня. Авторите са решили да се правят на информативни и са се постарали да вкарат обилно ниво на National Geographic разяснения в историята си. Така например, научих че акулите в световен мащаб били над 350 вида, а това ме припоти, тъй като до този момент бяха показани само 2-3 и ако трябваше да чакам останалите 347, щях да брадясам на всевъзможни места. Реализмът на филма е издигнат култ, независимо дали става въпрос за скоростта на водните гниди, които с лекота успяват да настигнат засилена моторница, или правят изящни олимпийски скокове с изненадващ край. Но горките акули не са сами – хората също са подложени на сценарното безсилие. Така например, в „Стръв“ е набутана може би най-величествената сцена на 2011-та година, включваща горделив чернокож с копие в последната си останала ръка и ловуващ акули с егото на прероден Шака Зулу. Реализмът на физическия модел не е оставил и лицата на героите и това лесно си личи от божествения блондин Денис /Крис Кармак/, чието лице е било нарязано от витло и въпреки всичко – иронично или не – той е най-красивият от цялата пасмина. Дори оригиналното заглавие /”Shark Night”/ не отговаря на действителността, защото по-голямата част от действието така или иначе се развива през деня. Има още доста неща за казване, но самият факт, че гледате филм, в който акулите са по-умни от хората и то без да им е инжектиран серум, трябва да Ви говори достатъчно.

Малко преди финала стигаме до единствената добра новина в цялата тази броеница от животновъдски перипетии и тя се нарича 3-D. Представете си каква бе изненадата ми, когато вместо очакваното от мен кирливо 3-Duuuh, се насладих на едно качествено 3-D с главно „три” отпред. След целия този вой на негодувание допреди малко сигурно си мислите, че се ебавам, но истината е, че 3D-то на „Стръв” е самотният му позитив и само заради него получава единицата в оценката си. Филмът е изцяло заснет с три-де камери, а не е пост-конвертиран в третото измерение, което прави повечето 3D сцени /не всички, разбира се, нека не прекаляваме/ приятни за окото, най-вече подводните такива – трябва да призная, че в един срамен миг дори аз реагирах с ръка на идващи към мен детайли, което породи груб, но заслужено ехиден смях от страна на останалите зрители. Отделно от това, акулските шотове изглеждат наистина възбуждащо, особено два-три наистина добри кадъра на зверска паст в близък план. В тази връзка, триизмерният ефект е главната причина за съществуването на „Стръв” и само заради него си струва да се гледа на кино, така че ако изобщо смятате да си губите времето, го направете на голям екран или никога.

По време на прожекцията често поглеждах часовника си от скука и по този начин осъзнах нещо много важно – че „Стръв” продължава 91 минути, а само 6 от тях стават за нещо. /и това са финалните надписи/ Останалите не стават и за проспиване, освен ако не изпаднете във Вечния сън, разбира се. Мястото на тоя филм изобщо не е по кината, нито по видеотеките – неговото място е директно на дъното на някое диво мочурище, понеже е по-излишен и от лампа в клозета на Рей Чарлз. Все си мислех, че тази година съм се нагледал на всевъзможни тъпотии, но изненадите продължават да валят, като далечни роднини в мексикански сериал. Дейвид Елис и менажерията му от лумпени трябва спрат да ни обстрелват с тези изпразнени от съдържание сухи чекии, защото само едното голо 3D не е достатъчно да направи филма гледаем – още повече, когато е и единственото голо нещо в него. Ако искате акули, си пуснете „Челюсти” или дори „Синята бездна”, а ако искате жени по бански – идете на плажа, където може да видите и такива без. Изобщо, всяко едно деяние е по-продуктивно от гледането на този chickenshit, така че просто игнорирайте воднистия му постер и нека звездите бъдат с Вас.

1.7/10