Ревю: „Твърде лично 3“ (Taken 3)

Третата част от едрокалибрената поредица на Люк Бесон за бившия агент на ЦеРеУ Браян Милс /Лиъм Нийсън/ е клозетно сафари от нисша класа. Рециклиран отпадък, почти неразпознаваем в общото холивудско бунище. Целевата му група е съставена предимно от субхора, но донякъде разбирам защо и нормалните зрители биха пожелали да го гледат. Кой не би искал да гледа американец /по-скоро ирландец, ама нека не съдим за човека по цвета на кожата му/ на неправилното място, в погрешното време, но с адекватните оръжия? Кой не би искал да гледа как 62-годишен чичка премазва цял клан на руската мафия, без почти никакви драскотини? Питам Ви кой не би искал втори Стивън Сегал?!

„Твърде лично” беше що-годе добър филм, малко над ниските стандарти на жанра, но нищо забележително. Имаше прост сюжет, който не изискваше много мислене – както от страна на авторите, така и от страна на зрителите. „Твърде лично 2” бе абсолютна развалина, заснета в миризливи турски бани, откъдето чаках да се пръкне Али Ръза и да сподели, че му е лошо. В сравнение с тях обаче, „Твърде лично 3” не е просто стъпало, а цяло вито стълбище надолу. Не само, защото липсва eurotrip-мотива и за разлика от Франция и Цариград, сега получаваме най-обикновен Лос Анджелис, а защото филмът смърди на евтиния и мързел. Нямах представа, че Лиъм Нийсън е толкова отчаян за единия хонорар, та да се съгласи на трети филм, но после осъзнах колко скъпи са данъците за недвижими имоти в САЩ и се сетих, че ако Уесли Снайпс ни е научил на нещо, то е, че екшън звездите винаги трябва да си плащат данъците.