Третата част от едрокалибрената поредица на Люк Бесон за бившия агент на ЦеРеУ Браян Милс /Лиъм Нийсън/ е клозетно сафари от нисша класа. Рециклиран отпадък, почти неразпознаваем в общото холивудско бунище. Целевата му група е съставена предимно от субхора, но донякъде разбирам защо и нормалните зрители биха пожелали да го гледат. Кой не би искал да гледа американец /по-скоро ирландец, ама нека не съдим за човека по цвета на кожата му/ на неправилното място, в погрешното време, но с адекватните оръжия? Кой не би искал да гледа как 62-годишен чичка премазва цял клан на руската мафия, без почти никакви драскотини? Питам Ви кой не би искал втори Стивън Сегал?!

poster

„Твърде лично” беше що-годе добър филм, малко над ниските стандарти на жанра, но нищо забележително. Имаше прост сюжет, който не изискваше много мислене – както от страна на авторите, така и от страна на зрителите. „Твърде лично 2” бе абсолютна развалина, заснета в миризливи турски бани, откъдето чаках да се пръкне Али Ръза и да сподели, че му е лошо. В сравнение с тях обаче, „Твърде лично 3” не е просто стъпало, а цяло вито стълбище надолу. Не само, защото липсва eurotrip-мотива и за разлика от Франция и Цариград, сега получаваме най-обикновен Лос Анджелис, а защото филмът смърди на евтиния и мързел. Нямах представа, че Лиъм Нийсън е толкова отчаян за единия хонорар, та да се съгласи на трети филм, но после осъзнах колко скъпи са данъците за недвижими имоти в САЩ и се сетих, че ако Уесли Снайпс ни е научил на нещо, то е, че екшън звездите винаги трябва да си плащат данъците.

В „Твърде лично 3” никой не е „taken” /само интелектът Ви е „rape”-нат/, така че емоциите от предишните серии няма да се повторят, само вегетативната дистония, предизвикана от гледането му, ще си е съвсем същата. Прогресията на франчайза е с антифамилна насоченост – в първия филм Те отвлякоха дъщеря му, във втория Други похитиха него, а в третия Някой убива жена му. Явно Съдбата действа като обидена любовница, понеже очевидно не желае Милс да има стабилно семейство. Щях да Ви преразказвам сюжета, но после ми дойде на ум нещо, което ще спести време – представете си, че гледате „Беглецът” с Харисън Форд. А после си представете, че „Беглецът” е тъп. С едно изречение – екс-съпругата на Браян Милс /Фамке Янсен/ бива пречукана и той трябва да свърши три неща – 1. Да отмъсти за нея; 2. Да намери убиеца й; 3. Да предпази живота на щерка си… отново. Звучи като маса допълнителен труд, само заради една умряла бивша, но Браян Милс е човек, който приема нещата… точно така! … твърде лично.

Отстрани мисията на Милс изглежда като трагична поредица от досадни задължения, но животът му всъщност се е подредил в идеална конфигурация. Предизвиквам Ви да проследите нишката на мисълта ми! На първо място, бившата му съпруга е убита. Смрък-смрък? Естествено, че не! Разводът настрана, никой не може да ме заблуди, че поне два пъти годишно, докато са били женени, Милс сам не е мечтал да я удуши в съня й. Защото ако не го е правил, значи просто не е прекарвал достатъчно време с нея. Мъртва бивша съпруга означава не само спокойни старини, но и един враг по-малко, от който Милс да се крие. Дотук 1:0 за стария ерген.

2

После идва намирането на истинския деец и отмъщението. Героят на Нийсън е първият заподозрян, което е нормално, тъй като знаем, че съпрузите винаги са виновни за нещо, дори жените им да са още живи, а понякога – особено заради това. За да се оневини, Милс трябва да открие килъра, което по някаква щастлива случайност съвпада с „професията” му и неговият „particular set of skills”. Тоест, не му се налага да прави нищо по-различно от това, с което е свикнал, в което е добър, и което му доставя перверзно удоволствие. 2:0 за Милс, следите ли резултата? На последно място идва частта с опазването на щеркатата, но и тук чичо Милс е в свои води. Бидейки пенсиониран спец-агент, той вече има повредена ценностна система, караща го постоянно да „защитава” дъщеря си от набезите на живота, понякога дори против волята й. Тъй че, ако се замислим, настоящото стечение на обстоятелствата за пореден път отприщва манията му на control-freak. 3:0 за Милс, схващате ли? Този човечец, когото всички смятат за измъчен вдовец, на практика е ударил джакпота! На негово място не бих се оплаквал, а бих вдигнал курбан.

Режисьор на „Твърде лично 3” е Оливие Мегатон, ако това изобщо е истинското му име. Повече звучи като измислен персонаж от тъп комикс. Или като име на дете, отгледано от френска проститутка и трансформър. Единственото нещо, което е по-смешно от името му, са филмите му. А те са уникални заглавия, издържали проверката на времето… за около десет месеца. Говорим за класики като „Транспортър 3”, „Колумбиана” и „Твърде лично 2”. Три филма, от които два сикуъла и всичките продукции на Люк Бесон. Ако трябва да сравняваме, то „Твърде лично 2” е малко по-добър от „Твърде лично 3”, но това е все едно първо да се насерете в гащите си, а после в тоалетната – и в двата случаи сте произвели лайно, просто в единия не сте се омазали съвсем.

1

Режисурата е хаотична, безцеремонна и интензивно фрустрираща сетивата, а екшън сцените са мъничко по-добри от тези в „Под прикритие”. /да, баш онези двете/ Представете си, че имате рядко генетично заболяване, което кара главата Ви да се тресе нон-стоп и в същото време се опитвате да следите бясното движение на даден предмет. Трудно е, нали? Не и според Г-н Мегатон /баси, наистина звучи като суперзлодей/, който е решил да заснеме цялото действие с клатушкаща се камера в обятията на несръчен оператор, видимо злоупотребяващ с функцията „близък план”. С риск да се повторя, ако исках драматичен филм, заснет от треперещи ръце, щях да си намеря домашно видео на Майкъл Джей Фокс. Без да преувеличавам, безобразните сцени в „Твърде лично 3” биха били по-подходящи за абитуриентски клип. Всъщност, филмът мяза на абитуриентско видео не защото е аматьорски заснет, а защото никой от участниците вътре няма да го гледа повече през живота си, освен ако не е мъртво пиян. Щеше да е хубаво, само дето миналата година вече излезе екшън, където самотен герой избива сума ти руски мафиоти, докато мъсти за мъртвата си кучка. Името му е „Джон Уик”, ако все още не сте схванали зоофилския ми хумор. В тази връзка, предлагам да се направи и български вариант на „Твърде лично”, но с уговорката, че този път пенсионираният агент няма да отмъщава за бившата си съпруга, а ще се опитва да избяга в Гърция от настоящата си такава. И няма да се казва Браян Милс, а Петко Сертов.

Има някаква печална ирония във факта, че Лиъм играе ролята на мъж, погребал жена си, след като реалната му съпруга почина при ски-инцидент през 2009 година. Тогава Нийсън не успя да застреля никого и притъпи агресията дълбоко в себе си, отдавайки се на алкохола и божествени комедии като „Сблъсъкът на титаните”. Сега явно е решил да приеме участието в „Твърде лично 3” с терапевтична цел, за да може най-после да получи някакъв душевен мир, пък ако ще да е само с халосни патрони. Проблемът е, че годинките му почват да личат. Щом иска да се вживява като екшън герой от третата възраст, следващата му логична стъпка би била да помоли Силвестър за роля в „Непобедимите 4”. Според мен обаче, е най-добре да си пази здравето, за да може след няколко години, когато прогресивно залязващата му слава го тласне към нелечима депресия, да се самоубие като Истинска Звезда. Какво бе, при Робин Уилямс се получи!

kill_map

Нека поговорим малко и за дъщерята на Милс, респективно за Маги Грейс. Независимо от жалката си роля, тя сигурно се чувства много приятно в кино-хит, може би защото това й напомня за добрите стари времена, когато беше релевантна, а именно – онези няколко дни през 2005 година. В „Твърде лично 3” тя играе като за последно. Сиреч, това най-вероятно е последният път, когато някой ще я покани за филм без сцени на full penetration. Интересното е, че героинята й продължава да е ученичка. Хм-м, Маги Грейс е на 31 години, а персонажът й Ким беше на 17 години още в „Твърде лично 1”. Не съм изцяло сигурен в хронологията, но да допуснем, че „Твърде лично 2” се случва на следващата година, а събитията в „Твърде лично 3” на по-следващата /нали се сещате, като ежегоден семеен празник/, което означава, че Ким трябва да е на минимум 19 години. Не искам да използвам тежки думи като „тъпа повтарячка“, но явно Ким е вечната жертва – ако не на бандити, то в най-добрия случай на образователната система на САЩ. По-зле щеше да е само, ако беше забременяла…

Каква изненада, Ким е бременна! В първата си сцена тя шокирано изучава родилен тест /може би един от малкото тестове в живота си, които е издържала успешно/, сякаш искрено се чуди как изобщо е възможно. Кой знае какво си е мислила през онези няколко мига на себеоткриване върху тоалетното гърне, съзерцавайки напикания, но за сметка на това положителен тест. „Защо ми беше да отказвам аналния секс?”, или „Трябваше да се обърна и да проверя дали наистина е сложил презерватив, а не да се ровя из Facebook и да пъшкам на доверие!” и може би най-важният въпрос – „Дали някой ще обърне внимание, че бебето е черно?” Нормални питания от страна на блондинка, донякъде обясняващи защо все още е в гимназията. Забележете че в първите две серии косата на Ким е видимо по-тъмна, даже светлокестенява в „Твърде лично 1”, а сега е чисто руса. Като че филмът сам се опитва да ни намекне за рязкото си затъпяване. Един Бог знае какво ни чака в „Твърде лично 4”, но имайки предвид „проклятието” на семейство Милс, логиката предполага, че там Лиъм Нийсън ще търси бебе-беглец, или по вероятно – ще отмъщава на зет-кръшкач.

3

Парадоксално е, че Милс прави всичко възможно да спаси живота на дъщеря си, дори ако трябва да рискува живота на дъщеря си. В една от сцените например принуждава Ким да изпие някаква отрова, само за да я накара да иде до тоалетната. /?!/ Демоничният план на Милс е да контаминира кофичка с кисело мляко в магазина, така че на дъщеря му да й прилошее в точния момент и да отиде до нужника, където той я чака с противоотрова. Не съм сигурен дали това е толкова поведение на загрижен баща, колкото на действащ психопат. Да дрогираш дъщеря си, само за да я накараш да иде до кенефа? Да я накараш да се чувства зле, само за да се срещне с теб? Каква е тая гавра? Е, тогава Милс все още не знаеше, че ще става дядо, така че можем да му простим и да предположим, че оттук-нататък ще е много по-внимателен. Да, ама не! Половин час по-късно, Милс съвсем съзнателно катастрофира самолет, в който пътува и дъщеря му, без изобщо да се замисли за здравето й. Не че правя паралели, но дори хората, които искаха да убият Ким не бяха така брутални с нея. Както и да е, мисълта ми беше, че Браян Милс спокойно може да забрави за подарък с чаша „Баща на годината”.

Забравих да спомена, че във филма участва и Форест Уитакър, но неговият случай е различен, понеже човекът има вродено състояние, което го оправдава. Нямам предвид това, че е негър, расисти такива, успокойте се! Имам предвид полуотворения му клепач /медицинският термин е „птоза”/, заради който Уитакър едва ли е успял да прочете правилно трите страници от сценария. Героят му се опитва да хване Милс, но хич не си дава зор и постоянно му се възхищава, а накрая даже се разделят като добри приятели, както е писано в Енциклопедията на холивудските клишета. Видно е, че Браян Милс може да си позволи доста неща, защото е bad-ass. /това означава, че е мъжкар, а не че има някакви проблеми със задника/ Така например потрошава половин дузина патрулки, пребива десетина униформени ченгета и разиграва цялото LAPD, но всички го приемат за нормално, защото както е казал поетът: “Fuck tha Police!”

4

Последният пирон в ковчега се нарича PG-13. Любопитен факт е, че виновник за прилагането на този инфантилен рейтинг е Стивън Спилбърг. /не може да не сте усетили нещо юдейско в цялата идея за повече приходи/ Според Спилбърг няма никаква пречка 14-годишни малчугани да наблюдават насилствена смърт, стига да е направено културно /сакън, ако някой каже “fuck” повече от веднъж – това би било непростимо и травмиращо за детските умове/ и най-вече безкръвно, дори при наличието на отворени рани. Не знам колко от Вас са убивали човек /максимум двама-трима/, но всички можем да се съгласим, че не е реалистично да простреляш някого в корема или гърдите, а от дупката да излезе само ароматизиран въздух под налягане.

В общи линии, „Твърде лично 3” е категорична бокс-офис бомба с тегло от един Мегатон. Заснет е на рудиментарно ниво, не оставя никакъв отпечатък и ще бъде забравен, също като жертвите на комунизма. Нямам представа защо изобщо се стигна до този филм – сякаш е правен само за shits & giggles, само че минус the giggles. Всъщност, едва ли заглавието му ще се спомене някъде повече, освен в изречението: „Четохте ли онова яко ревю за „Твърде лично 3” в блога на Скротума?”

2.0/10