Ревю: „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“ (Birdman)

„Наскоро Крисчън Бейл сподели, че ревнува, задето Бен Афлек ще сложи маската на Батман. Вие имали ли сте някога подобни чувства?”

„Не. Знаете ли защо? Защото аз съм Батман. Напълно сигурен съм в това.”

Майкъл Кийтън в интервю за сп. „ShortList”, 2014

Случвало ли Ви се е да отлагате дадено заглавие, защото сте чували само суперлативи за него и се опасявате, че ще Ви разочарова, но когато го гледате, филмът не само покрива огромните Ви очаквания, но и ги надминава? На мен ми се случи и името му беше „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“. Снощи той не успя да спечели Златен Глобус за „best motion picture“, но това не бива да Ви заблуждава за качествата му – „Бърдмен“ не е просто филм, а уникално заснето, уникално изиграно, уникално въздействащо представление, обхващащо в себе си толкова много пластове, че ако трябва да му се направи холистичен анализ, ще са нужни десетки страници.