„В една дупка в земята живееше хобит…”
Дж. Р. Р. Толкин едва ли е предполагал, докато е седял на оксфордското си писалище, че това най-обикновено изречение ще стартира верига от събития, които ще отекнат през идните 75 години и ще доведат не само до най-великата фентъзи книга на всички времена /”Властелинът на пръстените”/, но и до заснемането на най-епичния филм на всички времена /”Властелинът на пръстените”/. Кой е очаквал, че триста страници на приказно търчане по горички и планински върхове ще окажат толкова съдбовен удар върху световната култура? Кой да знае, че едно чорлаво лилипутче с весело окосмени ходила ще се превърне в един от най-историческите литературни герои? Кой е предполагал, че кратко книжле за приспиване на хиперактивни дечурлига ще получи такъв топъл прием и ще принуди автора му да напише четири пъти по-обемисто продължение?
Не и Толкин, който по време на публикуването на „Хобитът” през 1937 година, е бил уважаван преподавател и ветеран от WWI, а последното в to-do листа му е било да се изгърбва над белия лист в писане за тролове, елфи, дракони и други феерични отпадъци. Но феноменалният успех на “Властелинът” седемнадесет години по-късно не само го превръща в най-великият фентъзи автор, но го принуждава да се върне назад и да редактира оригиналното издание на “Хобитът”, за да премахне някои от ударните й детинщини, за да може трансферът между двете книги да е колкото се може по-плавен. „Хобитът” е концентрирана авантюра с точна мисия, водена от ясни герои и също толкова отчетлив злодей. Повествованието е леко и динамично – персонажите трябва да стигнат от т. А до т. Ц, като между точките имат чести и фатални интеракции със злонамерени твари, а накрая – в т. Ц имаме епичен завършек с типичния за всяка приказка хепиенд.
Както виждате, „Хобитът” не е „Властелинът” – нито като тон, нито като послания, нито като дълбочина. Искам отново да го подчертая, тъй като усещам как голям процент от критиците не са възприели правилно този простичък, но очевиден факт – „Хобитът” НЕ Е „Властелинът”. Най-голямата Ви грешка би била да очаквате, че „Хобитът” ще е 1-към-1 с “LOTR” и да се надявате на драма и напращяла епика на всеки двадесет минути, защото тогава ще останете разочаровани. „Хобитът” е кратка, хумористична, чете се лесно и е позитивна. Докато „Властелинът” е тежка книга /буквално и преносно/, където са навързани десетки сюжетни линии и стотици герои. Тя борави със сериозни теми, често поставя морални въпроси и не става за приспиване на невинни душички, освен ако съответните душички не обичат кошмарите.
Атмосферата на “LOTR”, бидейки отново „фентъзи”, е коренно различна, а чувството – много по-тягостно. Напълно оправдана последица от факта, че „Хобитът” е написана малко преди WWII, а „Властелинът” – в годините на пост-военната трагедия. Нещо повече – в “LOTR” имаме крайна цел, от която зависи съдбата на Средната земя. Имаме хипер-злодей /инспириран от безчинствата на хер Адолф/, който – ако не бъде спрян незабавно – може да унищожи познатия свят, следователно имаме общочовешка мотивация и времева рамка, което прави нещата много по-напрегнати. В „Хобитът” имаме шайка от джуджета, които трябва да стигнат до една планина и да си вземат златото. Уау, каква хуманитарна кауза! Няма го чувството на „спешност” и безизходица, нито страхът от неуспех. Какво ще стане в най-лошия случай – джуджетата няма да си вземат златото и ще умрат? Светът ще продължи да се върти и без тях! „Хобитът” не бива да се сравнява с „Властелина”, освен с това, че е негова прелюдия. Събитията са различни, темата е различна, а атмосферата е много по-олекотена. „Хобитът” не е грандиозен, не пращи от мащабите на „LOTR” /поне не и първия филм, разбира се/, но е неразделна част от вселената на Толкин и всеки детайл в него е изпипан до съвършенство.
„Неочаквано пътешествие” е най-добрият филм на 2012 година и смятам, че по-интелигентните от Вас вече го осъзнават. Причината не е /само/ в това, че 2012-та бе пълна пародия откъм свестни заглавия, но най-вече в това, че цялата продукция е на висота и всичко вътре работи по-прецизно от колелцата на добре смазан „Ролекс”. „Неочаквано пътешествие” е събитие не само за тази година, но и за следващите петдесет. Брей, брей, ще си кажете Вие, тоя пак изпадна във fanboy-mode. И да, но и не. Не съм т.нар. Tolkien purist, а обикновен почитател на Средната земя /и ми е мъчно, че не живея в нея, също както малоумниците с Post Avatar Depression Syndrome страдат по Пандора/, но истината е, че когато след половин век човечеството се сеща за 2012-та година, тя ще бъде споменавана само с две неща – с „Неочаквано пътешествие” и с Края на света – и всички ще знаят, че само първото е било истинското зрелище. /защото другото изобщо не се е случило/
За първия ми досег с мистър Бегинс трябва да благодаря на Сотир Гелев и неговите комикси в „Дъга”, които отвориха съзнанието ми за магията на детското фентъзи. Нямам спомен колко пъти съм препрочитал разказите му в картинки и колко броеве на „Дъга” съм откраднал от селската библиотека, само и само да видя какво ще се случи с този палав полу-ръст. След време, когато прочетох книгата с хипнотизиращия превод на Колин Уолъмбъри, тя остави по-дълбока следа в малолетната ми психика и от „Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада”, а това значи много. Няма нужда да уточнявам, че чаках игралната адаптация, още когато финалните надписи на „Завръщането на Краля” потекоха по киноекрана и трябваше най-после да затворя открехнатата си от възхищение уста. След мащабния успех на “LOTR”, близо трите милиарда приходи и обилния брой Оскари, беше неизбежно за Холивуд да не се върне отново към Толкин. Но дали към „Силмарилион”? Не, това е прекалено трудна за четене и меланхолична книга. Или към „Децата на Хурин”? Мне, тя е красиво написана, но е сглобявана от сина на Толкин по негови откъслечни записки, следователно повествованието трудно може да доведе до консистентен story arc. Тогава какво? Ами да, защо не? „Хобитът” – не само по-лек материал, но и логична връзка между събитията в “LOTR” и предисторията на Пръстена. Речено-сторено. Трябваха им почти десет години да шлифоват идеята, близо шест да организират пре-продукцията и цели две, за да го заснемат, но накрая, противно на всички спънки и проблеми, те успяха. И резултатът е изумителен.
А спънките бяха много и ако Питър Джаксън не беше такова персистентно и твърдоглаво муле, със сигурност щяхме да останем ощетени. То не беше драма, то не бяха интриги и тонове лош късмет. Първо се надигнаха наследниците на Толкин, предвождани от сина му Кристофър, които заведоха дело срещу New Line Cinema и тропайки с бастун, настояваха за процент от приходите на “LOTR”. После дойде финансовият колапс, банкрутирал MGM и оставил студиото да проси социални помощи от големите батковци в Warner Brothers. Горкият лъв Джоузеф от логото на MGM не само спря да ръмжи заплашително, ами направо взе да мърка жално. Фиаското продължи с месеци и забави началото на продукцията с почти една година, през която цаненият за режисьор Гийермо дел Торо реши, че няма намерение да губи „безценното” си време за проект, който може и да не види зелена светлина, и имаше две минути да напусне хобитската си къща по собствено желание.
Сега ще отворя една скоба и ще уточня, че желанието май не е било изцяло „собствено”, като се има предвид, че лично Джеймс Камерън му е прошепнал нежно в ухото как не бива да си хаби таланта за чужда продукция – как „на кораба може да има само един капитан” и това е Питър Джаксън /има си хас режисьорът на „Титаник” да не направи референция с кораб/, а изводът от съветите му е бил: „Разкарай се, преди Пи Джей да те е направил своя кучка”. Опасността за това е била налице, особено като вземем предвид огромното лично ангажиране на Джаксън в Толкиновия свят и всеизвестната му мания да издевателства върху екипа си с игрива усмивка на уста. След две години работа по проекта, на Дел Торо е било пределно ясно, че дори неговото име да е на столчето на режисьора, важните решения ще бъдат вземани от Джаксън. Затова е преценил, че няма смисъл да хаби добра петилетка от живота си за нещо, което после всички така или иначе ще свързват с името на друг. Мъдър избор, довел до чудесна последица – режисьор на новата трилогия стана самият Пи Джей. Не ме разбирайте накриво – нямам високо мнение за Джаксън. Смятам „Сянката на смъртта” за безвкусна манджа с грозде, „Кинг Конг” за авторска чекия, а „Очи от рая” за комедия от грешки, но когато този пухкав човек се захване с Толкин, той дава всичко от себе си и го прави перфектно.
Да продължим нататък с несполуките. След като MGM най-после се стабилизираха донякъде, та „Хобитът” да започне снимки, настъпи нов удар – гилдията на актьорите в Нова Зеландия, наравно с австралийския профсъюз MEAA /Media, Entertainment & Artists Alliance/ вдигнаха стачка за по-добри условия на работа и допълнително стопираха продукцията. Исканията на стачкуващите възпрепятстваха снимките в Нова Зеландия до такава степен, че Джаксън бе принуден да започне location scouting в други държави, някои от които в Източна Европа. Точно така, прочетохте правилно – имало е реална вероятност „Хобитът” да се снима в България! Мисля, че сами може да си представите какви щяха да са художествените последици от този еретичен акт, особено като се има предвид колко много „шедьоври” са заснети по родните кърове. За щастие, министър-председателят на Нова Зеландия /Джон Кей/ се оказал луд фен на Джаксън и посрещнал исканията на стачкуващите чрез промяна в закона /в момента не се сещам за друг филм, довел до промяна на действащ държавен закон/, като в същото време е въвел данъчни облекчения на Джаксън за около $20 милиона, само и само да снима в Нова Зеландия. Излиза, че стачкуващите забавиха „Хобитът” с няколко месеца, но за сметка на това подариха на бюджета +$20 милиона. Та, кой спечели в случая е трудно да се каже.
Но това не е всичко. Точно, когато строежите на хобитските апартаментчета и други декори стартираха през 2010-та, един от складовете, където се съхранявали голяма част от миниатюрите на филма, изгорял до основи – най-вероятно запален от подивял гоблин-пироман. Нямам идея дали екипът е успял да възстанови щетите, но това може би е една от косвените причини Джаксън да наблегне над CGI ефектите, наместо реалистичните миниатюри, както при “LOTR”. Както виждате, подлите слуги на Саурон направиха всичко по силите си, за да попречат на филма, но силата на Петте армии е прекалено голяма и не само, че трилогията бе завършена успешно, но има вероятност да се превърне в една от най-добрите такива. За продукция от подобен магнитуд, със стотици люде екип и изключително сложна логистика, направата на „Хобитът” е чутовен подвиг, а фактът че от това е излязъл толкова респектиращо добър продукт – си е цяло чудо.
Единадесет години след „Задругата на Пръстена”, Питър Джаксън ни вкарва в машината на времето и ни връща обратно там, където започна всичко – в зелените поля на Графството. И чувството е особено, като че ли никога не сме си тръгвали оттам. Но ако “LOTR” центрираше върху Пръстена и Фродо, сега „Неочаквано пътешествие” центрира върху Билбо, а Пръстенът е само странен артефакт, който мистър Бегинс открива по случайност. 60 години преди събитията в „Задругата на Пръстена”, първата част на „Хобитът” ни запознава точно това, с хобитите, и по-специално с домакина на имението Торбодън – Билбо, син на Бънго, от рода Бегинс. Въпреки ефектния увод за поразиите на дракона Смог и краха на Еребор, „Неочаквано пътешествие” преминава в почти едночасова подробна – на места досадна, но необходима – експозиция за запознанството на Билбо с Гандалф и джуджетата. Това разточване беше веднага прието като драстичен минус от доста зрители. „Ама колко требе да чакаме, та да стане нещо!”, пищяха те, докато се задавяха с мазните си пуканки. Моргот да Ви тръшне, шибани орки! Това е деветчасов филм, който трябва да послужи като увод /идните поколения ще гледат първо „Хобитът”, а чак после „Властелина”/, следователно е напълно нормално да имаме по-широка презентация в началото. Точно по тази причина, финалът на „Завръщането на краля” бе толкова разплут /и обра същите негативи/ – защото това бе заключението на гигантски епос и трябваше да се погрижи за много loose ends. Бях скептично настроен заради решението да се сътвори 9-часов слон от 300-странична муха, но Джаксън е искал да има възможността да удовлетвори die-hard феновете, включвайки максимума от текстовете на Толкин и точно затова е напълно закономерно, че първата третина на „Неочаквано пътешествие” е по-мудна и веселяшка. Ироничното е, че въпреки вложеното старание, при “LOTR” феновете ревяха как Джаксън не е включил всичко от книгата, а сега реват, че е включил повече от всичко /Некроманта, Радагаст Кафевия/, което е неуместна критика и показва, че някои тъпаци просто нямат угодия.
Та, всичко започва в Графството, докато старият Билбо пише своите мемоари „Дотам и обратно” и разказва на племенника си Фродо за възрастните си премеждия, точно в деня на 111-тия си рожден ден – онзи от началото на „Задругата на пръстена”. Тези встъпителни сцени са толкова интересно запоени със „Задругата на пръстена”, сякаш целите трилогии са заснети back-to-back, а не ги дели повече от десетилетие. Постепенно зрителите се запознават и с младия Бегинс – уважаван хобит от заможен род, чието ежедневие е изпълнено с чай, релаксация и пушилисти. Един слънчев пролетен ден, „когато на света имаше по-малко шум и повече зеленина”, невинният Билбо е приближен от странна фигура – висок старец с островърха шапка и сиви одежди, наречен Гандалф. Оказва се, че новодошлият recruit-ва участници в някакво приключение, а както добре знаем – хобитите не обичат такива пошли работи и изобщо дейности, които ги отдалечават от топлинатата на камината. „На нас тук не ни трябват приключения, благодаря!” Магьосникът обаче не се отказва лесно и надрасква входната врата на Билбо със специален символ, който му докарва бая неприятности и под „бая” имам предвид точно тринадесет. Още същата вечер, 13 джуджета се изсипват на прага му и неусетно го повличат на едно първоначално нежелано, но впоследствие незабравимо „Неочаквано пътешествие”.
За култовата роля на Билбо Бегинс е привикан британският актьор Мартин Фрийман, познат от нещастието „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Фрийман влиза в косматите протези на Йън Холм, без да отнема или засенчва изпълнението му, но придавайки онова наивно любопитство, присъщо на младите хобити. Фрийман е идеален Билбо Бегинс – нито прекалено голяма звезда с безкрайно самочувствие, нито пък аматьор без опит – и не мисля, че Джаксън е можел да направи по-добър избор в каста. Хареса ми начина, по който Фрийман демонстрира трансформацията на героя си, понеже колкото и да е simpleton, Билбо претърпява коренна промяна – от подреден и боязлив пацифист г-н Бегинс се превръща в храбър Професионален Разбойник и Фрийман умело разкрива това персонажно развитие, докато се опитва да стигне до Смог. /респективно, до колегата си от „Шерлок”/
В останалите редици се мяркат познати физиономии, които вече са по-необходими за трилогията и от хлорофила за градинската китка. На челно място е Йън Макелън, повтарящ иконичната си вече роля на вълшебника Гандалф Сивия. Неговото участие е централно, наравно с това на Билбо и джуджетата, и Макелън отново играе с безупречна класа. Важно е да се отбележи, че в „Хобитът” виждаме Гандалф Сивия /този от „Задругата на пръстена”/, а не Гандалф Белия /зомбито от останалите две серии/, което означава, че Макелън показва много по-жизнерадостната страна на вълшебника. От другите стари познайници се мяркат Кейт Бланшет /Галадриел/, Хюго Уивинг /Елронд/, Кристофър Лий /Саруман, от времето преди да премине към Тъмната страна/, Йън Холм /дъртия Билбо/ и дори Илайджа Ууд /Фродо/, чието камео е удобна конекция между „Неочаквано пътешествие” и „Задругата на пръстена”.
Операторската работа е дело на „властелина на камерата” Андрю Лесни, натрупал опит с първата трилогия на Толкин и получил Оскар, за което. На всички, гледали DVD екстрите на “LOTR”, е ясно, че Лесни е сътворил жестоки неща с камерата си и то при минимално използване на филтри. Стилът на Лесни ми направи впечатление, още докато се гъзеше да снима свинската зурла на „Бейб”, но чак при „Властелина” започнах да го уважавам като специалист и да следя всяко негово заглавие – дори пълни зловония като „Аз съм легенда” и „Последния повелител на въздуха”. Именно на него трябва да благодарим за това, че по-голямата част от кадрите в „Неочаквано пътешествие” са насвяткани с толкова естетически издържани money shot-ове, че заслужават да бъде сложени в рамка.
Техническата част на „Неочаквано пътешествие” е изпипана зверски добре. Нямах възможност да го наблюдавам в прословутите 48 FPS, нито смятам да хабя цяла страница в технически mumbo-jumbo термини, които малко хора /вкл. и аз/ разбират, затова ще си спестя коментарите дали двойният брой кадри помага /или пречи?/ на “cinematic” чувството. Прецедентът на Джаксън предизвика хаос и полемики, които неизменно съпътстват интродукцията на нови технологии /грамофонната плоча vs. аудио касетката; VHS vs. DVD и т.н./ и ако мога да приема, че HFR 3D-то е „бъдещето”, то не съм съгласен с решението точно Средната земя да е „опитното свинче” за публичен тест на новия формат. Филмът си изглежда идеално в 24 FPS и не изпитвам никакви съжаления, че съм го гледал на тях, защото това е класическият образ на “LOTR”.
Както и да е, „Хобитът” е сниман със следващото поколение RED EPIC камери, които не са толкова „червени”, колкото „епични” и Джаксън не е прекалил с 3-Дефекта, нито умишлено се опитва да Ви го набива в очите. Напротив, Пи Джей е използвал +1 измерение, за да създаде допълнителна дълбочина на сцените – да подчертае /без да дразни/ илюзорното усещане, че зрителите са вътре в Средната земя. Чувството е подсилено от невероятния музикален съпровод на Хауърд Шор, който бе низвергнат от „Кинг Конг”, но призован обратно за „Хобитът”, понеже Пи Джей е бил наясно, че присъствието му е жизненоважно и никой друг композитор не е достоен да твори в Средната земя. Шор отдавна се доказа като полу-божество /той направи даже „Здрач: Затъмнение” гледаем, какво да говорим повече?/, а музиката му за “LOTR” е един от онези score-ове, които никога не се забравят и успяват да впечатлят/разчувстват дори най-задръстените дебили. За нуждите на „Неочаквано пътешествие” Шор е използвал основно мотиви от стария саундтрак, но стилът и звученето на темите са достатъчно оптимизирани, за да отличават всяка ключова сцена. /джуджешката тема още не може да ми излезе от главата/
Факт е, че в „Неочаквано пътешествие” Пи Джей е дал предимство на CGI ефектите и се е поолял със зелените екрани. Плюсът е, че така се подсилва un-human & otherworldly облика на пъклените изчадия, но минусът е, че с това изчезва онова чувство на физическа заплаха, което присъстваше в “LOTR”, особено при close-up кадрите с урук-хаи. /тогава изиграни от хора-в-костюми/ Съмнявам се да има нормален човек, който да е приел Краля на гоблините като нещо повече от смехоран с висящ скротум под брадичката, което е жалко. Още по-жалкото е, че някои от битките изглеждат направо карикатурни в хореографията си и принизяват нивото на съспенс, а най-жалкото е, че десет години по-късно от WETA Digital така и не са успели да оптимизират MASIVE софтуера си за AI CGI същества и баталните сцени с компютърно генерирани хайванчета изглеждат съвсем леко отвратително. В „Двете кули” го имаше същия проблем и ефектите там изглеждаха притеснително зле, дори за времето си. Оттогава изтече доста вода, но сега като гледам – водата не е била достатъчна. Анимираните креации в „Неочаквано пътешествие” изглеждат бутафорно даже в първите редици, докато оставените за фон са направо жалки в опитите си да минат за нещо повече от беснеещи пиксели. Нямам идея как изглежда това в 48 FPS, но дори в 24 FPS недъзите са видими с просто око. Единственото оправдание, за което мога да се сетя, е желанието на Джаксън да уеднакви визуално двете трилогии, за да може зрителите да ги възприемат като завършена 20-часова легенда, затова е използвал остатъчни CGI от “LOTR”. Това, естествено, е абсолютно невярно, но ми се щеше да има някакво оправдание за тези ретроградни ефекти.
Като противовес, performance capture технологията отново дава плодотворни резултати, пък били те и в нелицеприятната мутра на бате Смийгъл. /или Смеагол, по-познат като Ам-гъл/ Тук вече си личи периода на напредък и performance capture-а на „Неочаквано пътешествие” се случва в реално време, без да му е необходима онази трудоемка допълнителна обработка, както преди десет години. Основните действащи лица на тази кино техника са Кралят на гоблините, Троловете, Азог Осквернителя /патетично извинение за злодей, досущ като Луц от „Задругата на пръстена”/ и драконът Смог. /с гласа и визията на Бенедикт Къмбърбач/ Въпреки новата конкуренция обаче, героят на деня отново е Ам-Гъл. Имайки предвид сюжета, тук ролята на сомалийското клошарче е кратка, но точно с него е свързана най-емблематичната сцена от целия филм. В книгата на Толкин главата „Гатанки в мрака” се различава от всички останали и Джаксън се е погрижил да направи същото. Този сложен момент, изтъкан от интелектуален и психологически сблъсък, е първата заснета сцена и то с умишлено много дубли. Пи Джей обясни, че целта е била Мартин Фрийман да има време да влезе по-лесно под кожата на героя си и да вникне в характера му. А какъв по-бърз начин да опознаеш себе си, ако не в мрачна пещера, застанал очи в очи с чистия ужас?
Откриването на Пръстена от Билбо и последвалата игра на питанки е най-прецизно адаптираната сцена в „Неочаквано пътешествие” – не само като визуално представяне, но и като нагнетени емоции. Тихата заплаха, излъчваща се от всеки жест и поглед на Ам-гъл, ритъмът на музиката и страховитото осветление придават ударно напрежение на иначе любезния диалог. Макар и детински, разговорът между двата персонажа /всъщност, между трите, ако броим и вътрешния конфликт на Смеагол/ е изпълнен с коварни манипулации, а публиката ясно осъзнава, че единствената последица от него ще е нечия смърт, което амплифицира чувството на осъзната паника. Сцената може лесно да бъде приета като хорър епизод, тъй като Смеагол е еманация на фотореалистичната гротеска и символ на социопатията, а Анди Съркис е дотолкова свикнал с всяка негова мимика и интонация, че зрителят започва да забравя къде свършва актьорът и започва гнусният шизофреник. Може би точно заради това, Пи Джей благослови Съркис, позволявайки му да бъде second unit режисьор на „Хобитът” – явно от това да се правиш на маймуна следват и някакви бонуси.
Друг от майорните минуси на „Неочаквано пътешествие”, изтъкнат от интернет плебеите, бе наличието на тринадесет весели, пеещи и лигавещи се джуджета. Даже не точно присъствието им /което бе някак задължително/, а фактът, че приличали на детски играчки и ухаели на инфантилен Disney хумор. Склонен съм да се съглася, че можеше преспокойно да минем и без някои простотии от забавачницата, но пък точно външният им вид ги превръща в индивидуални характери. Преходът от хартия на голям екран е бил благосклонен към тази ниска раса, понеже лилипутите в „Неочаквано пътешествие” са движещата му сила и върху тях е паднала най-много работа. Джаксън е направил нещо което сам Толкин не е успял – придал е собствен стил на всяко джудже и ги е превърнал в отделни личности.
Всяко от джуджетата има по нещо дребно, което го превръща в уникален герой и десет минути, след като сте се запознали с Торин, Балин, Оин, Глоин, Кили, Фили, Бифур, Бофур, Бомбур, Ори, Дори, Нори и Дуалин вече ще може да ги различавате без проблем, което говори само колко добре са се справили гримьорите и дизайнерите на костюмите. Водач на задругата е горделивият лидер Торин Дъбощит, описан от Толкин като „важно и преважно джудже”. Мотивацията на Торин е финансова и е свързана с факта, че преди много години кланът му е бил изпъден от родната планина Еребор, а съкровищата им – грубо откраднати от алчния дракон Смог. Точно така, „Хобитът” проследява опита на злопаметен лилипут да възвърне семейно имане, откраднато от дракон-евреин. Не звучи много приказно, но трябва да сме доволни и на това. Поведението му в групата е открито мачовско и не е ясно дали Джаксън изрично е заповядал на Ричард Армитидж да го дава като алфа-джудже, или самият актьор е решил да имитира целеустремеността на Арагорн, но г-н Дъбощит определено е сприхав и не го свърта на едно място, сякаш някой му е наврял парче от Нарсил в задника. Нещо повече – за да го приемат зрителите повече като „човешки герой”, той е джуджето, което най-малко прилича на такова – прекалено снажен и с най-късата брада.
Нарочно или инцидентно, структурата на филма следва почти дословно тази на „Задругата на пръстена”, което личи не само от последователността на събитията, но и от идентичните aerial shot-ове. В това обаче няма нищо лошо – ако Джаксън смята да копира, по-добре наистина да копира от класики. Друг от дертовете на „Неочаквано пътешествие” е, че няма задоволителен climax, въпреки потентния си build-up, а конфронтацията между Торин и Азог е меко казано никаква /пет минути на мръсни погледи + един-два разменени удара/ и не може да се съревновава дори със семплите единоборства от „Задругата на пръстена”. Това обаче са все дреболии и аз ще бъда милосърден към тях, защото атмосферата ги балансира. Джаксън знае какво би предизвикало най-силно попадение в очите на феновете, затова се погрижил да изпъкне по-важните моменти с малки, сякаш невидими детайли /реакцията на Саруман, когато разбра за меча на Witch King-а; погледът на Гандалф, когато вижда Пръстена/ и намигвания към „Властелина“, които са толкова майсторски направени, че чак може да Ви побият тръпки от нивото на перфекционизъм. Вижте костюмите – това не са само сценични облекла, ушити набързо за временна употреба, а истински дрехи, които сякаш са носени с години. Вижте оръжията – те не са просто гумени реквизити, а истински остриета, които са надраскани в множество схватки. Забележете Графството – това не е картонен декор, а реално построено и функциониращо селище, което ще продължи да съществува години напред като туристическа атракция. Дадени аспекти са толкова реалистични, че в един кратък миг може да приемете филма за исторически, а не за фентъзи. „Хобитът” е сътворен като ултимативен поклон пред Толкин. Всеки почитател на творчеството му трябва да е доволен от резултата, а наследниците му не трябва да съдят филмите на Джаксън, а да се гордеят с тях.
За да синтезирам мнението си ще завърша с това, че „Неочаквано пътешествие” е от заглавията, които ме е яд, че съм гледал… защото никога повече няма да го гледам за първи път. /освен ако не се разболея от Алцхаймер, разбира се/ Проблемът е, че е несериозен и по-муден от “LOTR”, но всички сме наясно, че това нямаше как да се избегне, защото тук говорим само за първите шест глави на детска книжка и с повечко „suspension of disbelief“ при гледането им, резултатът ще Ви впечатли. Обективно погледнато, „Неочаквано пътешествие” не отговаря максимално на високите очаквания, но служи като адекватен трамплин за останалите събития в „Хобитът” и отваря широко вратата за “The Desolation of Smaug”, където ще се насладим на истинската Джаксънова епика. Доволен съм от филма и се радвам, че го преживях подобаващо. Единственото, за което не се радвам е, че до втората част остава цяла година.
136 коментара
Comments feed for this article
15.12.2012 в 17:14
Дивия
Видях , че си писал за „Хобитът“, и влязох с намерението да те псувам дълго и гадно..но с изненада видях първият пост в който изразяваш положително мнение,напълно съвпадащо с моето..Евала,Ташаче 😉
15.12.2012 в 17:50
svetly24
Браво – прекрасен анализ, напълно съвпадащ и с моето мнение 🙂
15.12.2012 в 21:56
cinemascrotum
Благодаря, радвам се. 🙂
15.12.2012 в 18:04
vesela
Отивам да го гледам веднага….как го изтървах вчера…
Мнението ми напълно се покрива с предното!!!
15.12.2012 в 18:11
xp
Ех, как хубаво ми уплътни следобеда на работната събота. Thanks, Scro!
15.12.2012 в 18:20
hipolion
Слава богу, че филма не е такава шитня каквато го изкара Silver -а. Че и сериозно сякаш се бе разтревожил за теб.
15.12.2012 в 19:31
kadir
Много е модерно да се хейтва напоследък-мноо е куул ,но засега това е единственото обективно ревю.Чета и в чужди сайтове и форуми,предимно негативни мнения и не ги разбирам…Тази част е едно огромно интро към историята…Прав си за ефектите,можеше да са по-добри.Според мен излишно филма е в 3д,но пустата му разлигавена публика…Крайно време е АМ-гъл да вземе оскар….
15.12.2012 в 20:02
serena
Като видях ревю на „Хобитът“, и аз си казах „бря, какво става, толкова ли е лош…“ Ще го гледам непременно. Аз все пак много искам да направят филм по „Силмарилион“, това е страхотна книга, която много ме грабна, въпреки че наистина е трудна за четене.
15.12.2012 в 20:08
Павел
Поздравления за ревюто и особено за първите 5-6 абзаца. Надявам се след като го гледам, мненията ни да съвпаднат.
15.12.2012 в 20:56
Ташака
Скротуме, къде ти е оценката?
15.12.2012 в 21:54
cinemascrotum
Не е акуратно да давам оценка на 1/3 продукт. Все едно да дам оценка на първия половин час от нормален филм.
15.12.2012 в 21:21
Raptor
15.12.2012 в 21:56
cinemascrotum
Каквото и да говорят „разбирачите“, тези леки фолклорни ритми са много по-добър избор за закриваща песен от вълчия вой на Еня.
15.12.2012 в 23:27
Dante
Не съм очаквал да го кажа някога, но Скротуме…ти ми вдъхна надежда.
След ревюто на Силвър, коментарите от приятели, мненията по форуми и дурги се бях отчаял. Явно тук нещата са като при Възраждане – или го обожаваш, или го мразиш. Направи ми впечатление, че масово хората, които са отишли с огромни очаквания са разочарование, а тия дето сме по-средностатистически зрители може и да ни хареса. Ще видим във вторник.
16.12.2012 в 00:34
anonimenbloger
Леле колко е красива тая елфкатаа…
16.12.2012 в 01:57
laik
Торин Дъбощит, описан от Толкин като „важно и преважно джудже”.
Richard Armitage, Height 6′ 2″ (1.88 m)
Никак не ми се върза като част от расата на джуджетата, по-скоро някой осиновен от тях.
22.01.2013 в 20:32
Милен
Бе то и Джон Рис-Дейвис с неговите 6′ 1“ (185см), не е много дребен пък се справи чудесно с ролята на Гимли във Властелина
16.12.2012 в 02:04
Unknown
Скротуме, дано да не тролиш…
16.12.2012 в 02:46
anonimenbloger
Отсега тя ще бъде зададена като фон на работния ми плот.
16.12.2012 в 02:53
snow
Тъкмо се връщам от прожекция, филмът е наистина прекрасен. Признавам, че със страх отворих ревюто ти:))
16.12.2012 в 03:22
Владо
ахахахаха, възможният избор на оценка ме кефи. Палци горе!
16.12.2012 в 05:24
Гладния Гларус.
Скро, веднъж да реша да гледам филм преди да ти прочета ревюто и ти да няма да хейтиш 🙂
Осносно 3Д-то, на което съм върл противник… ами беше наистина добро, за първи път след филм на 3D не ми се иска да си отрежа главата от главоболие. Хубав филм, като изключим, че е 3 часа, и следващата 1/3 е след година!
16.12.2012 в 07:49
laik
Ясно, че си фен на оригинала бидейки съвременик на автора /или поне на Дъга/ но едно 90% от зрителите няма да са си направил труда да си развеят мозъците по листата на книгата му, и от позициите на това мнозинство намирам много сюжетни и технически нелогизми, може би избегнати от Толкин. Смийгъл, който се е срастнал с пръстена физически и умствено, го изгубва без да се усети, джуджето Торин се играе от висок, добре изглеждащ актьор, колкото да има нещо и за гаджетата на фенбойчетата, замъкнати на прожекцията като реванш заради Зазоряване 2, дървета с корени две педи падат като домино ако ги ритнеш, Том и Джери се гонят рендвани като джуджета и гоблини. Но ако си съспендва човек неверието и не издребнява филмът е най-доброто в жанра от Краля насам, доста кадри заслужават място в престижна картинна галерия, с кеф ще го гледам повторно, съответно приятно ми беше да прочета ревюто, необичайно позитивно и /почти/ изчистено от цинизми и насилствено осребрени метафори преди експирейшън дейта си. Поздравления. Пък ако пак ми изтриеш мненийцето щи е за първи път.
16.12.2012 в 13:19
Jorro
Я!!! – Скротумът е направил положително ревю:))))
гледах го на 48 кадъра и ченето ми беше през цялото време увиснало. Скротуме, не знам дали е заради тия кадри, но на мен cgi-тата в никой случай не ми изглеждаха слаби. Ако изобщо – бях втрещен колко живи и реални бяха всчки персонажи. Някак си не съм свикнал чак пък толкова … нали – в смисъл очевидно дигитален персонаж да е толкова естествен и жив. Disturding си беше на моменти при близки кадри на уарги или бри бойните сцени като между другото размажат главата на някой гоблин с камък… За бога – на Азог му се виждаше зъбния камък бе човек! Може би част от това се губи в 24 кадъра, не знам, но за мен cgi-тата в тоя фим са най-доброто което някога съм виждал.
18.12.2012 в 22:27
Maverick
Къде го гледа на 48 кадъра?
22.01.2013 в 20:36
Милен
То в България май само на едно място може да се гледа в 48 кадъра, в новата Арена в Мол България.
16.12.2012 в 13:42
rath
Чаках с нетърпение това ревю. Много ми бе интересно какво ще напишеш за този прекрасен филм. И съм много доволен от прочетеното. Моето мнение за филма, който чаках от 2007г. насам е WOW. Усещам, че и ти си на това мнение.
16.12.2012 в 16:46
Marry
Не съм гледала филма и не знам кога ще имам възможност да го гледам, имайки предвид, че живея в малък град, но прочетох ревюто от любопитство и много ми хареса как е написано 🙂
Погледнах в metacritic.com, за да видя оценката на кинокритиците и защо ли не се учудих като видях колко ниска е общата средна оценка – 58, като критиците от големите медии определено не са много позитивно настроени: http://www.metacritic.com/movie/the-hobbit-an-unexpected-journey/critic-reviews
Според мен общо взето при тях в последните години нещата вървят с краката нагоре, за сравнение: http://www.metacritic.com/movie/the-dark-knight-rises/critic-reviews – The Dark Knight Rises е със средна оценка 78, даже и „Prometheus“ е с по-висока оценка, а пък супер тривиалния „Потомците“ даже е с 84…
16.12.2012 в 16:48
Grinder
И аз като видях ревюто на Силвър, посърнах, после гледам, че и ти си написал и си викам край – тоя филм ще е помията на века. Сега вече не знам какво да мисля, явно ще трябва да го видя с очите си, но ревюто ти ми вдъхна надежда.
16.12.2012 в 17:00
5ja
изключително информативна статия! Имах съмнения, че филмът ще е скучен, но от трейлърите и отзивите, които срещам напоследък, изглежда ще е добро зрелище. Може да ми хареса дори повече, като се има предвид, че харесвам Фрийман много, много, много повече от Илайджа Ууд!
Не си споменал само геройски загиналите понита, но в крайна сметка, вината за тяхната кончина едва ли е на някой от оглавяващите екипа, а и са отдали живота си за добра кауза.
16.12.2012 в 18:25
Георги
Хобит е на нивото на Прометей. Дългоочакван, с хубава атмосфера, визия (даже при Прометей е по-добра), музика, много добри до отлични моменти и въпреки това – разочарование.
Половината джуджета бяха там само, за да присъстват. Точно като екипажът на Прометей, който беше там, само за да измре.
При цялото бягане и падане из тунелите, нападани от сумайти орки нито едно джудже не загина, не загуби крайник или поне око или пръст. Напълно невероятно!
Всички лоши предпочитат да говорят и да заплашват, вместо да убиват, а самите те мрат изключително лесно.
Радагаст уж трябваше да отвлече вниманието на орките и уаргите, а постоянно ги водеше подир джуджетата. Нелогични действия, като на „учените“ от Прометей. Хайде, Радагаст поне е надрусан маг.
Тоя надрусан маг е толкова на място в Толкинов свят, колкото зомби в Аlien поредица.
И така нататък.
Странно ми е, че създателят на Властелина, който си е почти перфектен филм, е направил такова нещо. Във Властелинът всичко изглеждаше истинско, цветовете бяха реални, докато Хобит изглежда като компютърна игра с много добра графика и некадърно ярки цветове. Все едно гледам някое видео към Warcraft. Обратното – някои моменти си изглеждаха снимани в студио…
Разочаровах се от Азог, който прилича на гиганта от 300, както и от уаргите, които се зъбеха твърде идентично и като въздействие не могат да стъпят на малкия пръст на събратята си от Властелина. До бяха ги направили отново тези миниатюри, вместо да правят всичко на компютър.
Във Властелина също има моменти, които липсват в книгата или са променени, но те са съвсем на място и допълват историята, докато при Хобит са малко не на място. Излишно дълги батални сцени, излишен екшън, излишни визуални изхвърляния (като битката на скалите или падащите дървета, последното от които се крепеше 15 минути на ръба на пропастта противно на всяка логика)! Те с нищо не помагат на филма. Напротив – сървейвъл рейта на джуджетата изглежда още по-невероятен. Изрежете 1 час екшъни от филма и той ще стане отличен!
Във Властелина също никой важен не умря, но Арагорн, Леголас и Гимли бяха отбрани воини, не „майстори на играчки“, като повечено джуджаци.
И също както Прометей филмът има отлични моменти, които го спасяват.
Странно, че критиците не са харесали уж мудното начало. То ми се понрави най-много, наред с Ам-Гъл сцената. Задължително въведение в живота на хобитите и джуджетата! Много добра идея да се върже филма с Властелина, чрез добрите стари герои, Белия съвет и прочие. И наистина исках джуджаците да си върнат Еребор, който прилича на Сион от Матрицата, наистина почувствах тъгата на Торин и чуството, че са го изоставили всички, които след това ще се полакомят за града, след като Смоуг умре. За Ам-Гъл няма смисъл да се коментира – отново най-добрия артист. Хуморът е на ниво. Жалко, жалко за тоя безумен екшън! Тук си трябва не разширена, а съкратена директорска версия!
16.12.2012 в 18:50
5ja
чел ли си „Дотам и обратно“?
16.12.2012 в 20:28
rath
От къде намери време и сили да напишеш толкова глупости?????????? Прометей =Хобит???????? Ходи се скрий в някоя хобитова дупка и не пиши друг път тука!!!!!
16.12.2012 в 20:34
Георги
Двата най-дългоочаквани от мен филма, разочаровали ме по един и същ начин, въпреки, че не са крайно лоши. Останалото е въпрос на лично разбиране.
17.12.2012 в 10:11
5ja
попитах те дали си чел книгата, защото всичките ти критики към филма все едно се отнасят за нея. Общо взето наивна и не особено интересна (като за порастнали хора) историйка. Ако филмът е изградил добра атмосфера и герои – това е всичко, което е могъл да направи, без да промени коренно духа на оригиналното произведение.
16.12.2012 в 19:07
Tlkn
Някой беше написал как така Ам-Гъл тъй лесно изгубва пръстена.
Ето обяснението във Властелина:
„Запомни, Фродо, не Ам-гъл, а Пръстенът е решавал. Пръстенът сам го е напуснал.
— Какво? — учуди се Фродо. — Тъкмо навреме, за да срещне Билбо? Нямаше ли да му подхожда повече някой орк?
— Това не е смешно — каза Гандалф. — Поне за теб не е. До ден-днешен това е най-странното събитие в цялата история на Пръстена — Билбо да пристигне тъкмо тогава и слепешком, в мрака, да положи ръка върху него. И други сили са влезли в играта, Фродо. Пръстенът опитвал да се върне при господаря си. Той се изплъзнал от ръката на Исилдур и го обрекъл на гибел; после при първата възможност хванал горкия Деагол — нещастникът бил убит; накрая се вкопчил в Ам-гъл и го погълнал. Но от Ам-гъл вече нямало никаква полза — той бил прекалено дребен и жалък; нямало да напусне подземното си езеро, докато Пръстенът оставал при него. И когато господарят му отново се надигнал и излъчил тъмните си мисли от Мраколес, Пръстенът изоставил Ам-гъл. Само за да го намери най-неочакваната личност — Билбо от Графството! Зад всичко това стои нещо друго, нещо извън плановете на Ковача на Пръстена. Не мога да го изразя по-ясно, освен да намекна, че е било писано — и то не от Владетеля — Билбо да намери Пръстена. В такъв случай и на тебе ти е писано да се сдобиеш с него.“
10.01.2013 в 20:55
EkoBeko
Само да попитам,защо наричате Голъм или както там се казва Ам-Гъл?
16.12.2012 в 21:07
Весела
Вчера го гледах. И няма да е за последно. Единствената ми грешка – че го гледах на 3D. Постоянното взиране ми развали удоволствието от филма.
16.12.2012 в 21:32
katash
лъже нещо автора, с тия оценки от 5 нагоре мяза на фенбой in denial
16.12.2012 в 22:21
Mihail
Георги, да сравняваш този Филм с недоклатения Прометей е все едно да сравниш Дързост и красота със Star Wars.
И наистина вземи прочети книгата!
07.01.2013 в 04:09
Temelko Jeliazkov
То па Star Wars се едно е връх.
17.12.2012 в 01:34
MCFOXXX
Кой ако не Скротума да напише най-якото ревю за Хобита!
Еваларка за уникалния текст. Положителните ти ревюта са превъзходни, доказа го за пореден път 🙂
17.12.2012 в 12:40
tt
Вчера гледах филма, мога да кажа че съм възхитен от това което видях. Света, който е създал и този Питър Джаксън е толкова……. истински, нямам таланта на Скротума да пиша ревюта, само мога да кажа за плюещитите филма, жалко че не сте усетили магията 🙂
17.12.2012 в 14:30
spurs
Скротуме ,само да вметна, че целта на джуджетата не е толкова меркантилна, колкото си я описал. Според мен доста сериозно се набляга на факта, че искат да върнат дома си, а не съкровищата си.
17.12.2012 в 14:36
cinemascrotum
Естествено, че искат да върнат дома си. Просто мазето на дома им е препълнено с жълтици, което също не е лоша мотивация. 🙂
18.12.2012 в 20:37
Гладния Гларус.
Така си е, ще видите как като очистят Смог, как всички ще се изпокарат за пари. 🙂
17.12.2012 в 16:18
Thranduil
Скротуме евала! Наебал си филма много тънко, а никой отгоре не се е усетил. 🙂 Вие спите ли докато четете? Дори само това стига, за да разбере човек, че Скротума си прави ташак:
„Неочаквано пътешествие” е най-добрият филм на 2012 година и смятам, че по-интелигентните от Вас вече го осъзнават. Причината не е /само/ в това, че 2012-та бе пълна пародия откъм свестни заглавия, но най-вече в това, че цялата продукция е на висота и всичко вътре работи по-прецизно от колелцата на добре смазан „Ролекс”. „Неочаквано пътешествие” е събитие не само за тази година, но и за следващите петдесет.
Поклон. Това наистина е най-якото ревю на Хобита и продължава традицията на блога тук да се изобличават помиите на Холивуд. Все пак наред с откровените нелепици имаше и моменти, които доста ми харесаха. Мисля че ,вторият филм ще бъде по-добър. Да се надяваме, че поне той няма да намери достойно място на блога ти. 😉
17.12.2012 в 17:07
spurs
Е…това е само бонус 😉 От филма останах с впечатлението, че основната им мотивация е друга, но както и да е…
Поздравления за едно редките положителни ревюта все пак 😉
17.12.2012 в 18:53
Ivan
Не съм прочел статията ти още , просто исках да коментирам преди да я прочета, за да не вземеш да ми обърнеш мнението , тъй като вече си го правил за други филми, тоест ценя мнението ти, но ако кажеш в статията ти, че този филм ти е харесал, никога повече няма да се върна в този блог.
18.12.2012 в 00:06
Raubtier
На мен лично филма ми харесаха, но аз така или иначе не разсъждавам нормално, когато става въпрос за Толкин. Трябва филма да е на нивото на Avengers например за да се разочаровам… Така или иначе хора и мнения всякакви, де.
Само не съм съгласен с автора, че във „Властелина“ има някаква антинаци пропаганда. Достатъчно е човек да е прочел веднъж книгата и да познава малко от малко историята за да му стане ясно, че всичките писания как злото идва от изток и на изток живеят диви народи от пълни варвари и уроди, всъщност се отнасят до СССР и ако изобщо трябва да се търси сравнения между историята в книгата и реалността те са точно в тази посока. Все пак колкото и голяма заплаха да е Германия тя престава да е такава на 9 май 1945, а за англичаните така или иначе истинската заплаха още от края Първата световна война е надигащия се комунизъм на изток. Русия мъти водите на Великобритания още от 19 век, а комунизма така или иначе е просто външно „преобличане“ на великоруските идеи от царския период…
18.12.2012 в 15:11
Иво
Чудесно ревю, на 100% в духа който бих искал да мога да аз да го напиша, ако можех да си служа с тия витиевати фразички. И това е добре, защото ако не беше положително, щях да те намеря и да те принеса в жертва на олтара на Толкин.
18.12.2012 в 15:18
Dara
Много сериозни коментари прочетох. Според мен филма си е ОК, като имаме предвид, че следва книгата доста точно, поне първите глави. И „Властелина“ ми харесва, макар че с много неща не съм съгласна, най-много с избора на актьори, но истината е, че е добър, даже много и аз не мога да направя по-добър, нито пък някой се е пробвал:). Затова гледах с удоволствие приключенията на младия Билбо, който тръгва без носна кърпа и се надявам и другите части да ми доставят същото удоволствие!
18.12.2012 в 15:20
LeadFoot
Вие болни ли сте? Защо пишете такива глупости? Всеки има право на мнение, живеем в демокрация, но това не означава, че трябва да се изплюете навсякъде.
Скротуме как да няма поставени житейски проблеми и въпроси? Филма въобще гледал ли си го? Простичък пример- целта на джуджетата е да си върнат дома. Ето ти един житейски въпрос. Спомняш ли си Билбо какво им каза- „Аз ще ви помогна да си върнете дома“. Искат си дома, а не златото.
Друг житейски въпрос- Билбо, „лилипут“ с космясали крака, олицетворява малкия човек(съвсем грубо казано естествено), който може да повлияе дори и върху съдбата на света.
Напротив, филмът си беше много сериозен. Проблемът е в теб, не във филма. И ти не можеш за Толкин нищо да предполагаш, не си измисляй.
Аз бях на 10 метра от екрана и ефектите бяха перфектни. За разлика от всички останали 3д-та, това беше истинско и после не ме боляха очите. Не виждам проблема с цветовете и декорите? Кажете ми филм с по-добри декори, защото аз не мога да се сетя!
При положение, че авторът е един и същ, т.е. стилът на писане при Хобитът и Властелинът е един и същ, обясни ми как филмите да се различават по „строеж“? Нали вървят по книгите? Щом книгите не се различават кой знае колко…Приложи дедукция, че ми писна да обяснявам.
Да ти разкритикувам ли аз статията? Манджа с грозде от дълги, сложни, преплетени изречения, комбинирани с типични американски кино жаргони и все пак манджата парадира за някаква интелектуална стойност. Извинявай, но е грозно да коментираш работата на такива хора с думи и словосъчетания като „чикия, дракон-евреин, манджа с грозде“ и т.н. Не си на панаир, нали? Ти си българин, това е българска медия, следователно пиши на чист, майчин български език. По възможност и да е правилен, без граматически грешки. В крайна сметка си журналист и представляваш хорското мнение. Ако не можеш да пишеш правилно, не пиши. Нали си учил български в университета, или не си?
Статията ти е грозна и е много далеч от истинския смисъл на филма и книгата. Не се опитвай да пишеш за неща, които не разбираш, камо ли пък да ги критикуваш толкова долно. Ако беше написал „не, не ми хареса, защото според мен това трябва да е по-добре, защото…“ , нямаше да си направя труда да отговоря.
„Където простотията е издигната на пиедестал, интелигентността и образоваността са лудост“- цитат по спомен.
25.12.2012 в 19:08
messerschmitt
„Ти си българин, това е българска медия, следователно пиши на чист, майчин български език.“
Боже, опази ни от това диво родолюбие.
18.12.2012 в 15:44
Иво
LeadFoot разбираш Толкин, колкото Милко Калайджиев – музиката на Вагнер. Пусни си един уолпейпър на Крис Хемсуърт и тръкни един скреч, защото там се корени проблема ти.
18.12.2012 в 15:56
Аз ще кажа
Ревюто много ми хареса! При първа възможност ще си гледам филма, независимо от мнения на други – само така ще разбера дали ще ме впечатли.
П. П.
И само малка критика към Автора (сега погледнах и други теми):
българският език е достатъчно богат и красив, за да можеш дори и да обидиш някого благозвучно. За да се правиш на критик НЕ е нужно да използваш разни похамерикан4ени ханглийски термини, които са известни и смешни само на пубери-ГЕЙмъри.
18.12.2012 в 16:00
v_yanev
Предварително се извинявам, че въпроса ми не е точно по темата, но вече нямам търпение да гледам филма, а не мога да реша на Real 3D или на Imax 3D да бъде. Моля тези от вас, които са го гледали и на двете да кажат има ли разлика и къде е по-добре.
Иначе страхотно ревю на автора, както всички до сега. Аз се кефя на всичко което пише било то положително или не.
18.12.2012 в 16:08
Nadir
Кристъфър Ли е на 90 години. Чест и почитания.
18.12.2012 в 16:21
cinemascrotum
Един от ефектите на Пръстена е, че осигурява „unnatural long life“. 😀
18.12.2012 в 17:12
тцЪ
Мхм, ама той никога не го е притежавал 😉
Иначе – филмчето беше да ниво, ревюто – също. Единствено мога да недоволствам какви манекени са избрали за Кили, Фили и Торин. Верно, че трябва да има някой, в който жените в залата да плакнат очи (тука няма Арагорн ), ама чак пък 🙂
18.12.2012 в 17:49
cinemascrotum
Мория също има своите секссимволи. 🙂
По-интересното е как Джаксън ще обясни онези кадри от пролога на „Задругата на пръстена“, в които виждаме, че Йън Холм, а не Мартин Фрийман открива Пръстена. 🙂
21.12.2012 в 13:56
rath
Абе то и за Азог трябва малко да пообесни и за Радагас и за Некроманта и за Саруман и Галадриел, ей такива ти работи. Но той е режисьора и той решава. Ние гледаме и се кефим, защото е направил поне първата част,а се надявам и другите мнго добре.
18.12.2012 в 19:08
Raubtier
По същия начин, по който в Star Wars смениха образа на Анакин Скайуокър в последната сцена на „Завръщането на джедаите“, когато пред Люк се появиха трите призрака. Просто в следващите DVD издания на „Властелина“ ще сложат сцената с Мартин Фрийман и готово.
18.12.2012 в 19:21
cinemascrotum
По-добре да не имитира Лукас – хейтърчетата и без това зачестиха с паралелите между „Неочаквано пътешествие“ и „Епизод І“.
18.12.2012 в 19:40
BIBIUS
Много лесно, ще се промени сцената. Тaka направи Лукас в STAR WARS с духа на Анакин, който се появява във финалната сцена.
18.12.2012 в 20:26
Snitch
Филмът не е лош, но ревюто ти е говно, защото си шибано фенбойче и където за едно и също нещо критикуваш едни филми,а тук възхваляваш Хобит-а
19.12.2012 в 01:22
Judoboy
Преди много се колебаех дали да гледам филма но след като прочетох такова позитивно ревю и то от тебе задължително ще се гледа!
21.12.2012 в 13:36
rath
Ти си тъп хейтър бе Snitch. Няма ли за какво друго да пишеш? Ходи си в Хейтърландия и мри там!
19.12.2012 в 01:24
Judoboy
@ Snitch като плюеш злобно наоколо поне се обоснови с някъкви конкретни аргументи.
19.12.2012 в 02:30
Pow R Toc H
Киното е магия. А този филм е истинско кино. 🙂
Не мога да вдяна как е възможно хора, които обичат киното да хейтят този невероятно зверски добър филм.
Магия!
Благодарско за страхотното ревю, заради него се надъхах да го гледам толкова скоро (по-принцип изчаквам търпаната да отмине), а сега ще имам възможността да му се насладя още няколко пъти на кино.
19.12.2012 в 10:33
Mihail
Това българите сме ебати племето!
От всички тия дето плюят, някой замисли ли се, че родната кинематография не може да направи такъв филм в близките 1000 години?
Или знаете само кусури да намирате!
Ай сиктир бе!
19.12.2012 в 15:32
Raubtier
Друже, 1000 години за да излезе такъв български филм са направо оптимизъм 😉
19.12.2012 в 21:36
Павел
Добър си е филмът. Не е перфектен, но според мен почти всички фенове на Толкин ще се изкефят. Скротума е написал всичко много точно.
20.12.2012 в 00:55
MIhail
Е те тука заформихме интересна послемика за филма:
http://operationkino.net/2012/12/%D1%85%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E/
Отдавна знам, че има много прост народ, ама всеки път изненадан оставам…
20.12.2012 в 21:09
akulata
„Георги“
– мнението ми почти се припокрива със твоето . И аз веднага се сетих за Прометей , може би защото Хобитът е едва 2рия филм , след Прометей , който гледах на 3Д тази година . На мен лично Прометей ми хареса повече . Даже доста повече . Само че там проблема беше друг – искахме още , а тук – това е прекалено . 25 минутни преследвания на дебилни и открито дебилни джуджета (онова дето ги биеше с прашката) без да дори едно да го одраскат .
Още по-голям минус обаче е абсолютно и тотално нелогичното на места действие като :
– гандалф удря мега сплаш магия и взривява цял подземен град , след това не може да удари 5 орки
– скалните гиганти – е не . Дори рамбо щеше да умре там . Няма такава глупост .
– най-най-най тъпия момент накрая . Защо подяволите 10ината гигнатски орли избиха половината орки , оставиха мега злодея жив и просто решиха че е време да си ходят – защо не убиха лошия ???
Има още много , много подобни моменти . Основния проблем обаче беше друг – Хобит е тинейджърска софт версия на Задругата на Пръстена . Всичко се развива по същия начин . Вярно че правилото – невър чейндж а унинг тиим – е съществено но :
– началните моменти в графството
– Гандалф убеждава хобитче да тръгне на рискована мисия
– варги гонят добрите
– естествено елфите ги спасяват в последния момент
– отива се в Ривъндейл , среща се отпор на мисията , Галадриел пак е усетила нещо но не знае точно какво
– минава се през планински проход , където по тесни пътеки високо във скалите отбора бива засипан със камъни/лавина
– влиза се под земята където следва бой с гоблини
Мързи ме да редактирам поста си , пък и неща да бъда конкуренция на ташака . Само един съвет – пуснете си още веднъж Задругата На Пръстена за да видите огромната разлика
24п с/у 48п – Балкан разлика . Все едно да гледаш обикновен телевизора и такъв с реални 100 Херца . При бързите действия всичко си е ясно , не става мармалад като на обикновено кино и няма нужда от малоумни решения тип – матрицата . При спускания на камерата от висока направо ти се завива свят и екрана на киното наистина се явява прозорец .
21.12.2012 в 13:44
rath
Абе пич, това е детска приказка! Ти като спец май нищо не си разбрал! Кой родител ще чете приказки на децата си за лека нощ, в които всички добри мрат? Има време за такива приказки, като порастнат ще прочетат „Песен за огън и лед“. И аз не харесах идеята за Азог, който би трябвало да е изгнил преди много време, но такова е виждането на Джаксън да направи филма малко по-сериозен.
21.12.2012 в 13:47
rath
А и за „Прометей“ – 124 мин от моя живот дето нямаха никакъв смисъл. Два часа чаках да разбера аджеба за какво иде реч и то свърши като епизод от поредицата „Разкази с неочакван край“
21.12.2012 в 02:14
Mihail
„Акулата“
Много си добър в намирането на кусури на детска приказка, писана преди 70 години! Евала!
А, да, писана е преди Задругата – нека отбележим!
Айде сега, като си толкова спец – напиши ти по-хубава и по-реална книга/сценарии!
Оп, пропусна и друг момент – даже мисля да ти го дам за домашно като задачка:
Защо да го еба орлите не ги занесоха джуджаците направо до самотната планина още в началото, ми трябваше да минат през всичко това?
И като бонус въпрос (понеже виждам, че ги разбираш нещата) – защо същите тези орли, които явно са гъсти с Гандалф, не занесоха Фродо директно до планината с лавата – да хвърли пръстена и да се свърши?
С нетърпение чакам да ми отговориш!
21.12.2012 в 09:57
Mihail
А понеже спомена за Прометей – сетих се за сцената, когато ги връхлетя бурята – значи летят павета с 200 км/час, но яйцевидните им стъкла на скафандрите оцеляха!
Нечовешки реализъм наистина!
21.12.2012 в 22:37
akulata
Виждам, че михаил е доста запален та ще му отговоря :
– да си чувал, че Джаксън е казал че прави хубави ФИЛМИ , не екранизации (или нещо от тоя род) . Как така когато стане въпрос за дебилност се отговаря че следвал книгата , когато стане въпрос че има неща които не са по книгата – ама това е филм . И нима искаш да ни кажеш че във вида в който е , филма е за приспиване на деца ?
И защо изобщо беше избрана тази книга , която хем се припокрива с култовия филм на джаксън (ЛОТР) хем трябва да му е предистория , хем да е детска , пък да ни вкара в действието за една много МРАЧНА история ?
Продължаваме – ти да не мислиш , че няма да има епични моменти в Хобит 2 и 3 . Без да съм чел книгата , подозирам че ще има гооооляма битка за Мория , защото в ЛОТР Мория беше дом на джуджетата и гоблините скоро я бяха опустошили, ще има и бая отклонения .
Въпроса за надрусания с гъби , голфа и застраховките няма да го повдигам , че ми се ще да го забравя .
Понеже не претендирам че има познания за Средната земя , да попитам нещо което ме тормози от 10 години :)))
– какво означава ГОЛЪМ и защо се превежда АМ-ГЪЛ ?
– Гимли последното джудже на замята ли е ? Ей така се затрива цялата му раса ?
21.12.2012 в 22:42
akulata
Прометей с/у Хобит – някой ръб по-горе реагира остро, че друг се изказал как филма на ридли скот бил по-добрия . Ами те и МЕТАКРИТИКС за сега дават по-добра оценка на Прометеус 😉
В оня филм поне е запазена ужасната атмосфера от оригинала … па макар и дъртия малко да се дъни с прекалено многото въпроси оставени за продълженията .
22.12.2012 в 00:27
Mihail
Akula,
Зададох ти конкретен въпрос, на който отговор така и не получих.
Айде първо ми отговори, после аз ще отговоря на твоите.
След като не си чел книгите, не знам за какво изобщо водим дискусия.
Всеки има право да НЕ хареса филма – вкусове всякакви, просто не се изказвай неподготвено и недей търси реализъм във фентъзи роман, навирайки ни Прометей в очите, сякаш е идол на документалното кино.
Атмосферата на Прометей беше всичко друго, но не и ужасна. Ужасна беше в Прищелец 2. Ако замяната на яйца с вази, пълни с черни сополи, за теб в връх на ужаса – о-кей – както казах – вкусове всякакви 😉
22.12.2012 в 00:22
Анонимник
Само аз ли си мисля, че от Радагаст Кафявия става перфектния Ковчежник? Просто го виждам как се разнася с буркан хапчета от сушени жаби ::)
22.12.2012 в 19:10
Raubtier
Акула, кой ти каза, че Гимли е последното джудже на земята?
27.12.2012 в 10:07
Mihail
Явно звездите са му го нашепнали в някоя предколедна нощ.
Или е почерпил информация от репликата на Гимли в Мория – при гроба на Балин – Нека дойдат! Да им покажа аз, че в Мория има едно последно джудже, което все още диша!
25.12.2012 в 08:04
Nadir
Весели празници!
27.12.2012 в 20:23
Момчил
Супер е филмчето,не виждам какво толкова се вживяват някои хора-джуджетата ги млатят,а не умирали,как така приличало на Задругата,как не била същата атмосферата…много измислени неща имаше и в трилогията-още си спомням Леголас как подскачаше върху ония МАмути от „Завръщането на краля“ сякаш е някъв акробат от трупата на Нешка Робева,но това никой не го коментира…това е филм,няма как всичко да става като в реалния живот,а и освен това джуджета ще умират,но в следващите филми,тогава ще са по-тъжните моменти,тук просто се запознахгме малко или много с тях,виждаме ги как удрят като група,как се броят едно друго след всяка битка дали някой не липсва…Очаквам разширената версия да е по-добра и да съдържа отрязаните сцени от ГРафството,от Ривъндейл,от битките с орките…
27.12.2012 в 21:32
Георги
Един от най-хубавите филми на годината. Отидох доста скептично настроен заради не малко лоши отзиви из форуми и сайтове, но останах меко казано приятно изненадан. Питър Джаксън е направо преродения Толкин, хаха. Не, сериозно едва ли има човек, който може така добре да филмира средната земя. Страхотна музика, операторска работа, монтаж и декори. Страхотни попадения бяха Мартин Фрийман и Ричард Армитаж, докато Анди Съркис си го знаем, че е изрод и че заслужава най-малкото номинация за Оскар за това превъплъщение. Чакам с нетърпение втората част когато ще разкатаят Смог и след това битката на петта армии. 🙂
27.12.2012 в 21:52
Miro
Сега очакваме анализ и на Life of Pi. 🙂
27.12.2012 в 22:09
Akrabov
Добър е филма става.А като цяло цялата трилогия на беше добра.Най-хубавото е, че ще има още. 😀
27.12.2012 в 23:59
Armendudu
Пия си бирата и чета поредната чекия на блогъра. Веднъж се съгласих с автора, че няма българско кино, защото всички актьори са в театралната школа, която школа освен руска е инфантилна и невзрачна… и за моите петдесет години не съм изгледал нито един сносен български филм… Кой беше казал. че имаме класически сюжети, класически сцени, но като цяло българските филми са едно „бебешко ако“…Кой да го е казал по адрес на българското, освен някой арменец или евреин.На тях сме им позволили да имат куража да критикуват българското, мърши !
Не харесах филма “ Хобит“ ! Категорично е не само под очакванията ми, но и под либидото ми, но и под самочувствието ми на БЪЛГАРИН !@ Това @ е българско, ако не е чувал автора. 🙂
В случая от блога научих, че оператора е снимал муцуната на шестте прасета „Бейб“ и всичко е бла-бла за да се хареса на читателите !!! „Ташак“, избило те е като „театралния критик“ Вучков. Навремето (преди 30 години) Кеворкян му даваше само 3 минути в ефир по „Всяка неделя“. Пак арменец ли ще трябва да те спира за да не се излагаш ?! 🙂
28.12.2012 в 01:21
Armendudu
Чета те за кеф, децата ми са по на 13/17 и те ТЕ четат… баща съм, все си мисля, че като родител проправям пътеки…Истина е, че с кеф те четат, но след тебе питат мене… 🙂
Ти не си харесал музиката на Ения във „Властелина на пръстена“ ?! Моите момичета ме … тоя има нужда от помощ ! Ако съм те обидил, извини ! 🙂
28.12.2012 в 01:47
Armendudu
Знаеш ли защо ми харесваш ?! Защото с лекота би „могъл“ да си „ам гъл“ …
28.12.2012 в 12:28
Armendudu
„ХОБИТ“ е най-тъпия, най-инфантилният и най-човекомразещият филм на 2012 година и се беше подготвил да зачеркне света през ДЕКЕМВРИ в опита си да превърне всички нормални хора в … Върнете се малко назад. Автора е воювал по нашите земи, по Балканския полуостров, стрелял е срещу българи.Потърсете филми на ( и по ) Национал Географ за автобиографиата на този ВАШ „Властелин на страха“ . Изживял е ужаса на БАЛКАНИТЕ и затова е треперил като насран в окопите. Един негов приятел написал „НАРНИЯ“ и спечелил няколко паунда … Вашият писател „ТОЛКО му стига пипето“ се хванал да измисля роли в лазарета, защото е бил прострелян от българин в средната земя… Голяма ЕПИКА, няма що !!!
28.12.2012 в 15:23
Mihail
Не знам дали си на 50 години, ама явно акъла ти е на 10!
Или вече не те слуша главата?
Като не ти харесва филма – пусни си Косопад по Босфор ТВ и млъкни!
Аман от дървени философи!
12.01.2013 в 00:14
Tlkn
Тъпотията ти е умопомрачителна и нечовешка. Дано да нямаш потомство, че сигурно и в гените ти е заложена.
29.12.2012 в 14:48
Tyler Durden
Ужасяващо слаб филм за бавноразвиващи се 9 годишни деца! Long, hard, pointless Nonesence!
02.01.2013 в 13:51
nadir
Специално за akulata ще направя някои разкрития. Всъщност не са и разкрития, но понеже не е прочел книжлето (?!), няма как да ги знае. Gollum е звукоподражателна думичка и прозвище на съществото, което временно притежава Единствения. Името е преведено много подходящо от Красимира и Асен Тодорови в изданието на „Народна младеж“ от 1975г. като Ам-гъл. То е запазено от Л. Николов при превода на „Властелинът на пръстените“. Ам-гъл се лигави и „гълголи“. Гимли не е последното джудже в Средната земя. Той чисто и просто е единственото джудже от задругата на Пръстена и единственото, което познаваш от книгата… пардон, филма.Хобит е история за дракон, злато и смешни премеждия. Светът е по-весел и шарен, Саурон все още не се е разкрил, Саруман е мъдър съветник срещу злото, а героите в историята са отместени с поколение назад – Глоин (бащата на Гимли), Трандуил (бащата на Леголас), Билбо (чичото на Фродо), Балин (чийто гроб откриват в Мория) и т.н. Голямата битка в „Хобит“ ще бъде не за Мория, а за Еребор и Дейл. Ще има дракон, битка на пет армии, един „кожосменяч“ и разбира се – всевластен пръстен. Някои от героите ще загинат, други ще се променят завинаги.
Един искрен съвет от мен – прочети книжката а ден-два. Така ще разбереш колко глупости си сътворил в постовете по-горе.
Честита нова година.
04.01.2013 в 12:24
Kdjdtd
Филма е страхотен! Много въздействащ и вълнуващ. Само не одобрявам, че за ролата на Торин са избрали такъв красавец. На всички ще ни бъде много мъчно, когато загине на края. Във вЛастелина все пак почти всички главни герои оцеляват на края, а тук почти всички джуджета ще загинат. Ще бъде тъжна история.
04.01.2013 в 18:05
Raptor
„а тук почти всички джуджета ще загинат“
налои се сещаш, че повечето сме чели книгата, и че 3 е около 20 % от 13 ?
02.01.2013 в 21:51
Bashta ti
Чак пък ефектите да са зле, не мисля…, а който не разбира да се пробва…
04.01.2013 в 19:14
Raubtier
Мда, в книгата умират 3 джуджета в битката на Петте армии, но за филма не е и 100% сигурно, че ще се случи така. „Хобит“ се движеше повече според книгата отколкото „Властелина на Пръстените“, но това все пак е само първата част от новата трилогия.
05.01.2013 в 16:50
Raptor
не бе, хич не е сигурно …най-вероятно Билбо и Гандалф също ще умрат ….
05.01.2013 в 23:08
Mihail
Хаххах, всички мрат бе! И зрителите в злата и те! Стрелят ги на излизане с картечница!
06.01.2013 в 11:13
няма значение
Чудесно ревю. Казвам го като човек, който прочете историята на Билбо Бегинс – дотам и обратно преди около 30 години.
Ако ми позволиш малка забележка. Историята на LOTR е започната преди Втората Световна и се завършва след нея, Вероятно имаш предвид влиянието на Първата Световна война, в която Толкин участва.
06.01.2013 в 12:34
Raubtier
Ъъъ, имах предвид, че може да решат да гътнат само Торин ама явно се изразих твърде неясно…
07.01.2013 в 00:11
Rangel
10 причини , поради които „Хобит „ не е по-лош от „Властелинът на пръстените”-шизоиден преход , касаещ книги и филми.
1. В „Хобит” получавате цели 13 джуджета като основни герои, вместо един единствен Гимли във „Властелинът”.В добавка имате цяла джуджешка армия, защитаваща Еребор, построена в страховит „хирд”, имате джуджета миньори ( на заем от феновете на Шалке 04)- с две думи –джуджетата са навсякъде.Няма място за сравнение, дори само Глоин изглежда по-джудже от синковеца си епизодик Гимли….
2. Смог срещу…..нищо. Какво е едно епично фентъзи без дракон. Митология без дракон…Приказно наследство без дракон, ламя, змей….И то какъв….Без коментар….
3. Билбо срещу Фродо.Тук нещата са пределно ясни. Веселяк, биткаджия, рисков играч, смелчага и на всичко отгоре крайно симпатичен актьор, срещу едно крайно посредствено пуберче, антипатичен и вечно почти разплакан книжен герой, който без помощ отвън е кръгла нула. Колкото от Илайджа стана футболен хулиган, токова се получи и хобит.Тук нокаутът е още в първи рунд…
4. Липсата на крайно отегчителна любовна история носи невероятно плюсове на „Хобит”.Както на екрана, така и измежду кориците.Още повече , че всички генетични експерименти , родени от гения на Толкин са обречени на неуспех. Междувидовата хибридизация не е силна част на героите му….Спомняте си навярно каква беше съдбата на Берен и Лутиен, да не говорим за вътревидовите заигравики в стил „Хурин”……
5. Елфите са далеч по-малко , поне в началото на филмовата версия на „Хобит”.Започнах да изпитвам омраза към тази раса, зародена от „красотите” в екранизацията на Властелина. Етиолати с празни физиономии, провокиращи единствено желание да ги подкараш наред с двуострата джуджешка бойна кирка.После защо не се обичали с децата на Дурин…..Тях и самия Елуватар би ги намразил,ако ги види на какви гевреци приличат във филма…Няма нужда да говорим за простотиите на най-набедения от рода им-Феанор (леко се отнесох, той беше персонаж от други книжки)…
6. Ам-Гъл….Той е есенцията в двете истории. Защо обаче аз заобичах този шизофреник както си му е реда? Актьорска игра, гатанки, мимики , жестове-всичко беше изпълнено както си лежи в съзнанието ми отпреди 30-ет години.Онова аморфно същество от „Властелина” –освен да го ожалиш- и сопола си няма да хвърлиш върху него….
7. Легендарните битки.Тук нещата са по-скоро на кантар, макар че никога не бих заменил опита за връщането на Мория и битката на Петте Армии с Пеленор…В „Хобит” получавате вкарани неща , за които винаги сте мечтали да видите на екран: Азог и баталията , известна като „Битката за Азанулбизар”( последното е на джуджешки).Очаквайте Болг…И Беорн, и Даин….И не забравяйте Смог….Тук тушът ще е в стил „Центур ала Армен Назарян срещу нищо неподозиращ кореец”
8. Минас Тирит срещу Еребор….Каменно село с една изъхнала фиданка срещу цялото величие на джуджешката раса, представена по един уникален и красив начин.Без коментар. Ела да живееш в Търново, след като си напуснал Горна Оряховица.1 към 1.
9. Допълнителни герои.Какво имаме във „Властелина”?Едно нищо, даже липси от рода на Том Бомбадил, за който половината хора опищяха Света….Какво имаме в Хобит……Две имена и спирам до тук.Единият не трябва да е жив от около 150 години, а другия въобще не се споменава в произведението (бонус за позналите).И какво от това? Не ви ли харесва този интересен поглед върху цялата история…Какво ли още може да очакваме….
10. Книга срещу книга.Тук вече е въпрос на вкус-дали ще избереш дълга , протяжна и описателна история или мощен приказен джуджешки екшън, който е в състояние да те кара да искаш още, и още….За огромно съжаление-това „още„ е възможно само на кино. Да е жив и здрав Питър Джаскън….
08.01.2013 в 12:34
Nadir
Какъв е бонусът, Rangel-e?
Отговор:Гоза и Леирдалаг. в този ред.
11.01.2013 в 23:58
Томов
Бааахти ревюто, бахти чудото. По-дълго от книгата Хобит??? И нищо не каза в него. Уникално!
13.01.2013 в 15:32
ВК
Моята оценка е едно, но заради фенбойщина не ми е позволено да я дам. Супер глупав и надценен филм, 9 часа за книга с реален сюжет от 30 страници.
14.01.2013 в 17:00
Raptor
паднах !!
15.01.2013 в 23:46
Charger
Досаден филм,като цяло.И с тия 48 кадъра каданс.Все едно гледаш ТВ новини.
ГИГА досаден филм.
Вероятно с directors cuts,ще успеят да го увеличат на 5 часа.
Лично мнение.
16.01.2013 в 21:05
Db
„в момента не се сещам за друг филм, довел до промяна на действащ държавен закон“
„Козият рог“, България. Оригиналът, не чекията на Волев. Наскоро художникът на филма разказа случая по бТВ.
Колкото до „Хобит“, личното ми мнение – става, средна хубост, някъде 6 от 10, с поне две идеи по-малко скучен е от третата част на Властелина (единствената, която съм гледал, и която беше едно от най-мъчително скучните ми преживявания в киносалон).
Ефектите не само не са никак лоши, ами (с изключение на Азог) едни от най-добрите CGI, които съм виждал, отстъпват само на извънземната графика в „Животът на Пи“.
Обаче. HFR 48 fps. Тази простотия никога няма да му я простя. Ако заради тоя малоумник съм принуден и в бъдеще да гледам повърнята 48 кадъра/сек (а оня другия идиот даже иска да снима скапаните си аватари в 60!)….
За тези, които не са го гледали в желания от режисьора му вид – нямам думи да опиша каква гадост е да гледаш филм в кинозала и въпросните HFR 48 fps. Ако това е „бъдещето на киното“, то киното е на своя смъртен одър.
17.01.2013 в 13:16
Mihail
Ти май нещо не си в ред.
Ама нейсе…
17.01.2013 в 17:37
iliqn
a toq stroctuma prai edno revju na 2 meseca
17.01.2013 в 22:34
ishek
Nadir, няма смисъл да се хабиш да отговаряш на скотове като акулата Особено след като е писал:
„Без да съм чел книгата…“
„Понеже не претендирам че има познания за Средната земя…“, а същото време 95% от критиката му е насочена към историята. Смехоран…
Ревюто на таши е добро и се припокрива до голяма степен с моето мнение за филма. Върнах се и аз 25-30 години назад… Ам-Гъл, Злите духове, Вълшебникът Гандалф – ех, спомени 🙂
Единственото което не ми допадна бяха скалните гиганти и падането на дърветата от пропастта на края. Щеше ми се точно там да подпалят самите дървета (вместо да ги бутат) и да си чуя любимата песничка на „злите духове“ за препечено джуджешко, цвърчаща кожичка и т.н. Истинските фенове ще се сетят за какво говоря 🙂
23.01.2013 в 18:47
Георги
Прочетох книгата. По никакъв начин не ми промени мнението за визията като компютърна игра, неубедителните орки и гоблини и безсмисления екшън.
напротив.
още повече съжалявам, че такава хубава история не е получила екранизацията, която заслужава, от човека, за когото знаем, че може да го направи.
но здраве да е. това е просто филм.
24.01.2013 в 00:12
Стоедин
След всичко прочетено до тук виждам, че „липсва” само моят дълбокомислен „коментар”, за който надявам се няма да ми придиряте много, защото обожавам киното, особено българското и искрено се надявам, че и след 1000 години няма да сме обеднели до толкова, че да правим такива скъпо струващи простотии като тези, с които ни заливат от Холивуд. Та те дори една приказка като „Снежанка” не могат да разкажат, без да объркат сюжета… Обичам да гледам Европейско и независимо кино, но още не съм гледал филм, който да успее да засенчи филми като „Мъжки времена”, „Орисия”, „Лачените обувки на незнайния войн” и т.н.
Признавам си, че гледах „Хобит” още на 14 декември, но тук, струва ми се, разговорът се върти не около филма и дори не около книгата, а около пълното несъвместимост между вкусовете на две поколения, които не само говорят на различен език, но и гледат с различни очи… И понеже, май съм склонен да си призная, че съм от това поколение, което се радваше на дъвките „идеал”, броевете на „Дъга” и първите цветни заглавки на „Сънчо”, и което четеше (последното не смятам за голям плюс, защото визуалната култура не е за подценяване – неграмотността в тази област веднага се вижда, пример за пълно отсъствие на визуална и графична грамотност е логото, представящо България пред света…), се страхувам да не обидя вкуса на другото поколение, в това число и вкуса на моите деца.
За да се върна на темата ще кажа, че в никакъв случай не съм почитател на книгите на Джон Р. Р. Толкин и още по-малко на филмите на Питър Джаксън, и все пак със „Билбо Бегинс или до там и обратно”, свързвам едни от най-хубавите си спомени… Сигурно това е така нар. „носталгия по миналото”, но с нищо не мога да сравня очарованието от това да слушам гласа на баща си, който ни четеше за „пеещия чайник” и „злите духове” в „мъгливите планини”, за Рогоскал и Беорн, докато „сянката от брадата на Гандалф се полюшваше на стената”… вълшебството, скрито в чудесните илюстрации на Петър Чуклев и мириса на жълтата хартия от първото издание с твърди корици…комиксите на Сотир Гелев в „Дъга”… и после, когато започна да излиза „Властелина на пръстените”… не отидох на училище, защото Гандалф изчезна в мините на Мория и… Да, сега съм възрастен и чета съвсем друга литература, и смятам, че Холивуд няма морал, а горкият Питър Джаксън – никакъв талант и което е още по-зле никакъв вкус. Гледах „Властелина…” и това, че Том Бомбандил липсваше бе най-малкият проблем на трилогията. Защо ти е да виждаш в подробности всеки мах на орела или лицето на всеки от последния ред в строя, щом не е оставено място за въображението ти? В този смисъл, във филми като „Уилоу” и „Лабиринт“ откривам повече от духа на Толкиновия епос, отколкото в която и да е част на „Властелина” и т.н. Аз май пак се отклоних 🙂 , а исках да кажа, че мнението ми съвпада с това на автора на този анализ: „Хобит” ме изненада приятно, особено с избора на Мартин Фрийман за ролята на Билбо, а и оператора си го бива, но на филма все пак му липсва добрия вкус, което си остава основният проблем на Питър Джаксън и на Холивуд… Много ми се бърбори още, но ще тичам, защото следващото поколение ме чака за приказка за „лека нощ”… и като гледам, май най-добре ще е да избягвам „Билбо…”
04.02.2013 в 20:36
Vanio Mamin Sladuk
скротуме, липсваш 😦
05.02.2013 в 09:44
nadir
Надявам се, че пише статия за „Живота на Пи“.
07.02.2013 в 16:28
Lia
Трябва да гледаш „The Perks of Being a Wallflower“, много ми е интересно какво ще напишеш за него 🙂
09.02.2013 в 15:58
Vampire Ji
Kъде си, Скротуме? : (
10.02.2013 в 20:05
Пънчо
К’во ли прави, взе да ми липсват щурите му review shit! Да не би да е умрял? Дано да не е! Искам да се хиля на глупостите му! Сигурно е спрял да пише тия щуротии. Дано да не е! Дано просто е зает засега! Искам да чета още негови критики!
10.02.2013 в 20:06
Джуджето Пръдльо
Ей, пръдльо, научи се да пишеш без грешки!
11.02.2013 в 03:04
Mira Cekova
Поредицата ми е една от любимите, страшно увличаща е, както книгата, така и филмите. Гледала съм и трите филма по десетки пъти, чела съм и книгата веднъж и половина, а когато разбрах за „Хобит“ се разочаровах страшно много, още повече, след като гледах и трейлъра. За мен този филм да се появи така след толкова години и да развали всичко… Това е все едно да си изядеш вечерята след десерта… Скептик съм относно този филм и няма да бързам да го гледам, въпреки хубавото ревю. И някой по-нагоре беше писал, че това е първото положително интервю на скротума, което не е така – четвъртото или петото е.
11.02.2013 в 17:37
MITYA
скротуме, жив ли си, почнах да се притеснявам за тебе! чакаме те за все така готини ревюта!!!
12.02.2013 в 00:47
Greenpeace
Скротума за огромно наше съжаление написа във фейсбук страницата си, че това ревю му е последно. Подсмърчайте и се молете да размисли все някога. :))
12.02.2013 в 20:54
Станко Стола
Събира сили за A Good Day to DIE HARD, усещам го аз 😉
12.02.2013 в 21:06
Rangel
Скротуме,ако наистина си се отказал да пишеш повече, искам да ти благодаря за всичките пъти , когато си ме разсмивал с коментарите ти и особено картинките! Пожелавам ти много успехи във всичко , с което си се захванал!
14.02.2013 в 15:47
Nadir
Благодарско и от мен! Айде сега на http://www.facebook.com/pages/CINEMASCROTUM/206433166064503?ref=ts&fref=ts
14.02.2013 в 16:00
v_yanev
Без майтап снощи сънувах, че влизам пак в блога на Скротума 🙂 и той беше написал ново ревю. Много се накефих, но за жалост виждам, че сънят ми не се е сбъднал! Да се надяваме наистина да размисли някой ден.
14.02.2013 в 16:51
cinemascrotum
След подобни мазни коментари май наистина ще се наложи да напиша нещо за „Умирай трудно“, от кумова срама. 😦
14.02.2013 в 18:39
Ганчо
Тоя тип не успя да издържи и два месеца без блога си. Явно животът му наистина вони.
16.02.2013 в 20:53
Дрисльо
Ганчо, прав си. Сигурно смърди повече от запушен турски кенеф на централна гара
25.03.2013 в 15:18
vigil
Скротуме, няма ли да празнеш ОЗ? Този филм е правен само и единствено за да го ревюираш.
25.03.2013 в 16:03
cinemascrotum
Не се и съмнявам, но не съм го гледал, а и не ми се занимава.