You are currently browsing the tag archive for the ‘CGI’ tag.

Още една година, още един Star Wars. Преди беше събитие, сега е просто нещо ануално. /да не се бърка с „анално”, макар че и двете са верни – б.а./ „Соло” е втората самостоятелна история от вселената на Жорж Лукас след „Rogue One”, този път центрирана около младите години на емблематичния контрабандист и трафикант на бежанци, някога изигран от Харисън Форд и по-късно убит от грозния си син. Извинявам се, забравих да сложа спойлер – все пак не всички зрители са наясно, че синът му буквално е грозен като смъртта. Но „Соло” не ни занимава с дисфункционалните отношения между Хан, дъртата лейка и изроденото им дете, а с прохождането на харизматичния звезден пират – преди много години, в една далечна галактика – през времената, когато в космоса имаше само 1 /един/ негър.

соло-постер

С поп-културната еволюция на сагата, произходът на Хан Соло е придобил почти митологичен статут – нещо, което всички знаят, че съществува в някаква форма, но никой няма интерес да го види в действителност. Досущ като пишката на Джар-Джар Бинкс. Ето защо самостоятелен филм за Соло беше точно толкова необходим на феновете, колкото и самостоятелен филм за кървящия хемороид на Джаба. Ала когато DISNEY купиха Lucasfilm и започнаха да планират 142 SW-продукта за следващите десет години, беше пределно ясно, че под прицел са origin-историите на всеки персонаж с повече от четири реплики, появявал се някога в „Междузвездни войни”. И Катлийн Кенеди – мръсната кучка, която менопаузира цялата магия на “Star Wars” – не се подвоуми чия глава да падне първа под гилотината.

Прочетете остатъка от публикацията »

В памет на адмирал Акбар, R.I.P.

Според Айнщайн дефиницията на лудостта е да правиш едно и също нещо, а да очакваш различен резултат. По тази логика аз съм най-лудото копеле на Земята, защото за пореден път гледам Star Wars, очаквайки че ще е добър. „Епизод 7”, по-известен като „Епизод 4” с нови плъгини, беше търпимо забавление, хранещо се от фенската носталгия и даващо, ако не качествено кино, то поне „нова надежда” за някакъв потенциал в следващите епизоди. Е, следващият епизод е налице, нарича се „Последните джедаи” и в него всички джедаи надежди умират.

poster

„Епизод 8” е 150 минутна каша /най-дългата серия от сапунката/, в която сумарно има общо 5 минути добро кино, ако изобщо останете заинтересовани в кадрите, за да ги идентифицирате. След Джар-Джар Ейбрамс, върховните лидери от DISNEY са решили да сменят посоката на уриналната струя и са повикали Раян Джонсън – режисьор, който търси мястото си в комерсиалното кино и съдейки по “Looper”, все още не го е открил. Също като Гарет Едуардс в “Rogue One”, Джонсън прилага неортодоксален поглед към стандартните старуорщини и това щеше да е отлично, ако не бе пресиран от юдейската десница на DISNEY, контролиращи всяко негово решение, особено в сценария. Напълно обективно, „Последните джедаи” е сред най-добре заснетите епизоди, но визуалните му джакпоти са разпилени, емоционално дистанцирани и пренебрежимо малко като брой – просто откъси от сцени, в които да си кажете „Брей, доста яко… като за “Star Wars”.

Прочетете остатъка от публикацията »

Дисни. $250 милиона бюджет. Пълен провал. Звучи ли Ви познато? На мен – да. Това са няколко думи, с които могат да се опишат всички набъбнали от претенции опити на анимационерската компания да генерира нов златоносен франчайз след „Карибски пирати”, като се започне от „Принца на Персия”, мине се през „Трон: Заветът” и се стигне до „Карибски пирати 4”. За нормалните хора подобни неуспехи би трябвало да водят до някакво ниво на смирение, но не и за Дисни, които сякаш неусетили накъде духа вятърът на промяната, запрятат ръкави и вкарват в разработка следващия си бъдещ flop – “Джон Картър от Марс” – величествен епос, галещ всяко едно сетиво поотделно, планиран да се превърне в „Аватар”-ът на 2012-та, така както „Трон: Заветът” беше „Аватар”-ът на 2010-та, а „Аватар” беше „Аватар”-ът на 2009-та. Поне такива бяха плановете. Плановете обаче не се осъществиха и за успеха не спомогнаха нито големите имена на Андрю Стантън и Марк Андрюс, нито могъщата рекламна кампания, започнала да афишира заглавието още миналата пролет с надеждата, че за една цяла година ще се намери все някой, който да е чувал за Едгар Райс Бъроуз.

Изгубен в нашия свят. Загубен във всички останали.

Какъв е крайният резултат? „Джон Картър” видя „зелената светлина”, макар че всъщност трябваше да види бялата – онази, появяваща се точно преди да нещо да пукне. Защото едноименният филм заслужава точно такава съдба – на перманентната забрава. Той е четвърт милиардна миазма, изгълтала повече ресурси и от тези, необходими за изхранването на половин Сомалия, а единственият й принос за изкуството са няколкото що-годе готини сет-дизайна. Отделно от всичко останало, сюжетът на „Джон Картър” не е „Война и Мир”, а елементарен селски адвенчър за скоклив красавец, което предполагаше лек и приятен наратив, водещ до забавление, а не до умствени травми. Но Дисни обичат грандиозността и са сътворили толкова некохерентен сценарий, че сюжетът ме изгуби още при първоначалния info dump в първите секунди. Някакви раси се бият, някакви принцеси се кълчат като ханъми на пилон; има много лоши рептили, ама хуманоидите са още по-лоши, защото градът им се вика Зоданга, а град с подобно име просто няма как да съдържа добронамерени жители.

Прочетете остатъка от публикацията »

октомври 2018
П В С Ч П С Н
« Септ    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Join 323 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 303 366 пъти