Ревю: „Отмъстителите: Краят“ (Avengers: Endgame)

Безспорно исторически, дори само заради своите амбиции, мащаби и боксофис триумф, единадесет години след генезиса на MCEU, „Отмъстителите: Краят” приключва мрежата от 20+ взаимосвързани филма с тричасова аудиовизуална оргия, но с разликата, че оргиите поне доставят удоволствие на някого. Ако приемем, че “Infinity War” беше „началото на края”, макар техническият термин за него все още е „парче лайно”, то “Endgame” е същинският край или казано пак на технически език – другото парче лайно, с което двете стават цяло. Но пък какво лайно – такова, което тлее по-епично от покрива на Нотр Дам. Като кулминация на MARVEL-вселената, „Краят” издиша по-драматично от прострелян надуваем детски замък в Сирия, но за сметка на това, като сюжетно развитие е по-генеричен от азиатско лице, а при всеки опит да вкара някаква емоционална тежест, баналността му изплува като наркотици на българското Черноморие.

Понякога те се завръщат… в бъдещето.

Първо лошите новини – някои авенджъри умират от Истинската смърт. А сега ужасните новини – повечето оцеляват. Имайки предвид могъщия им противник, изтичащите им договори и най-вече общата им изхабеност, очаквах че супергеройската измет ще оредее много по-осезаемо, но уви, трябва да сме доволни и на това. Също като след щракване на Танос, „Война без край” и „Краят” са цял филм, разрязан с чекийка някъде около 50-тия процент. Ето защо, събитията тук продължават малко след края на предишния, или ако трябва да изпадаме в календарна пунктуалност, 22 дни след като ½ от авенджърите се разпаднаха на съставните си парцалчета, “Dust in the Wind”-style. Същата съдба сполетя и милиарди цивилни, но никой не хленчи за тях, понеже, както е казал Стан Лий, „Смъртта на само един мой супергерой е трагедия, докато смъртта на милиарди обикновени хора е просто статистика.”

Ревю: „Соло: История от Междузвездни войни“ (Solo: A Star Wars Story)

Още една година, още един „Star Wars”. Преди беше събитие, сега е просто нещо ануално. /да не се бърка с „анално”, макар че и двете са верни – б.а./ „Соло” е втората самостоятелна история от вселената на Жорж Лукас след „Rogue One”, този път центрирана около младите години на емблематичния контрабандист и трафикант на бежанци, някога изигран от Харисън Форд и по-късно убит от грозния си син. Извинявам се, забравих да сложа спойлер – все пак не всички зрители са наясно, че синът му буквално е грозен като смъртта. Но „Соло” не ни занимава с дисфункционалните отношения между Хан, дъртата лейка и изроденото им дете, а с прохождането на харизматичния звезден пират – преди много години, в една далечна галактика – през времената, когато в космоса имаше само 1 /един/ негър.

С поп-културната еволюция на сагата, произходът на Хан Соло е придобил почти митологичен статут – нещо, което всички знаят, че съществува в някаква форма, но никой няма интерес да го види в действителност. Досущ като пишката на Джар-Джар Бинкс. Ето защо самостоятелен филм за Соло беше точно толкова необходим на феновете, колкото и самостоятелен филм за кървящия хемороид на Джаба. Ала когато DISNEY купиха Lucasfilm и започнаха да планират 142 SW-продукта за следващите десет години, беше пределно ясно, че под прицел са origin-историите на всеки персонаж с повече от четири реплики, появявал се някога в „Междузвездни войни”. И Катлийн Кенеди – мръсната кучка, която менопаузира цялата магия на “Star Wars” – не се подвоуми чия глава да падне първа под гилотината.

Ревю: „Междузвездни войни – Епизод 8: Последните джедаи“ (Star Wars – Episode VIII: The Last Jedi)

В памет на адмирал Акбар, R.I.P.

Според Айнщайн дефиницията на лудостта е да правиш едно и също нещо, а да очакваш различен резултат. По тази логика аз съм най-лудото копеле на Земята, защото за пореден път гледам „Star Wars”, очаквайки че ще е добър. „Епизод 7”, по-известен като „Епизод 4” с нови плъгини, беше търпимо забавление, хранещо се от фенската носталгия и даващо, ако не качествено кино, то поне „нова надежда” за някакъв потенциал в следващите епизоди. Е, следващият епизод е налице, нарича се „Последните джедаи” и в него всички джедаи надежди умират.

„Епизод 8” е 150 минутна каша /най-дългата серия от сапунката/, в която сумарно има общо 5 минути добро кино, ако изобщо останете заинтересовани в кадрите, за да ги идентифицирате. След Джар-Джар Ейбрамс, върховните лидери от DISNEY са решили да сменят посоката на уриналната струя и са повикали Раян Джонсън – режисьор, който търси мястото си в комерсиалното кино и съдейки по “Looper”, все още не го е открил. Също като Гарет Едуардс в “Rogue One”, Джонсън прилага неортодоксален поглед към стандартните старуорщини и това щеше да е отлично, ако не бе пресиран от юдейската десница на DISNEY, контролиращи всяко негово решение, особено в сценария. Напълно обективно, „Последните джедаи” е сред най-добре заснетите епизоди, но визуалните му джакпоти са разпилени, емоционално дистанцирани и пренебрежимо малко като брой – просто откъси от сцени, в които да си кажете „Брей, доста яко… като за “Star Wars”.