Ревю: „Мега звяр“ (The Meg)

Лято е и замириса на море. Освен ако не сте на море в Китай, където мирише на мърша от гниещия „Мега звяр”, изплувал в петък като горда шамандура и два дни по-късно потънал на дъното като мафиотска жертва. Уханието му на развалена риба обаче все още се усеща по дрехите ми и за да Ви спестя унижението от този безгранично cheesy /сиренясал/ продукт на отчаяния холивудски комерсиализъм, ще споделя впечатленията си от него. А за да не си помислите, че отново ще съм негативен, ще го похваля още в първия абзац – ако не сте гледали нито един филм за акули от началото на тази година и не гледате нито един до края й, то бога ми, „Мега звяр” е най-добрият филм за акули, който ще гледате през 2018. Йе-е-e-й!

Ала нека направим това, което правят и състезателите в Рали Дакар – да започнем отдалече. Първото, което трябва да знаете за „Мега звяр” е, че е базиран върху книгата на Стив Олтън – пишман-автор, който е започнал да пише конвейерни романи за акули след като се оженил. /не знам дали е свързано/ По-изтънчените от Вас сигурно ще почешат аристократично брадичките си, ще наместят моноклите си и ще кажат „Уа-а-у, книгите са за умни! Значи филмът ще е за ценители!”, но ще сгрешат също толкова, колкото и в момента, когато са си купували тези монокли, защото „Мега звяр” може и да е по книга, но единствените ценители в случая ще са тези, които не го гледат.

Ревю: „Механикът“ (The Mechanic)

Днес е бележита дата в BG календара, а именно – 02.02, познат още като култовия „Петльовден“ /The Day of the Cock/, който освен личен празник на множество форумни потребители, издигащи домашния хомосексуализъм в култ, служи и за глорификатор на мъжествеността във всичките й форми. Бидейки социално ангажиран блогър, какъв по-подходящ филм, с който да се боря за вниманието Ви на днешния празник, ако не такъв отнасящ се за педал и/или мачо? И тъй като скоро не съм гледал нещо на Том Круз, ми остава само един вариант, а именно – Джейсън Стейтъм /“Непобедимите„/ и поредната му доза експлозивна пичовщина, обута в семплото заглавие „Механикът”. Но както сами ще разберете тепърва, семплотата му не се концентрира единствено в заглавието.

Публична тайна за Саймън Уест е, че човекът има талант да прави качествен екшън, но от 14 години не е успял да режисира такъв. След първия му изненадващ успех с „Con Air”, който се оказа един от най-сполучливите и добре направени екшъни от края на 90-те, Уест така и не съумя да повтори точното си попадение. Нещо повече – опитите му да експериментира в чужди нему жанрове като драматичния трилър /”Щерката на Генерала”/ и цицорестия гейм адвенчър /”Лара Крофт”/ се оказаха пропити от скъпоплатен неуспех, който наклони траекторията на кариерата му в посока downhill.

Кратки ревюта: „Легенда за Пазителите“, „Последният Екзорсизъм“, „13“

„LEGEND OF THE GUARDIANS“    (2010)

Никога не съм знаел, че е целесъобразно за една птица, била тя фитка или белоглав орел, да носи метален шлем на главичката си, освен ако съответното пиле не е тренирано от цар Леонид. Явно обаче совите не са това, което са. Поне не и в анимация на Зак Снайдер, която е набъбнала от толкова авторско самочувствие, че всеки момент ще се пръсне в 3D. Новият проект на чичо Снайдер е първият му анимиран опит в киното, с който явно се е опитал да се направи на интересен, че видите ли – той може да снима всичко с този свой неповторимо вонящ стил на режисура, включващ slow motion до откат. Името е „Легенда за Пазителите”, но в него няма нищо легендарно, така че не се надъхвайте от помпозното заглавие, а се пригответе за студен душ от кич, визуална безвкусица и некадърност.