Ревю: "Zombieland"

Добре дошли в „Zombieland”, скъпи приятели на киното и любители на (не)мъртвата плът. Филм, който съчетава в себе си двата най-крайни жанра – хоръра и комедията, но за сметка на това ги миксира завидно добре, без да изпада в /множество/ сценарни диарии. Филм, който успях да изгледам целия, без да се налага да си бия таурин във вените, за да го издържа буден. Филм, който ме накара да се разхиля на глас като подивял нерез /макар и само за няколко безценни мига/. Но нещо повече – филм, който на фона на останалата всепоглъщаща ни помия от Холивуд успя да направи двете неща, които напоследък са особена рядкост – да забавлява, но и да покаже нормални човешки взаимоотношения, пък макар и на фона на абсурдистичен пост-хуманен свят.

Ако след тези благи встъпителни слова все още не сте повърнали, е време да продължа със скромното си ревю, което както винаги ще бъде безпристрастно и непредубедено, така че ако сред Вас има върли зомбофили, то те трябва да се приготвят психически, защото филмът ще бъде както похвален, така и заслужено охрачен на определените за това места. Защото болезнената истина е, че колкото лек и занимателен да е филмът, той със сигурност не отговаря на огромния хайп, който беше натрупван с месеци наред и който обещаваше – едва ли не – най-великата зомби-комедия на всички времена. Не, “Zombieland” не заслужава тази титла, но въпреки това си остава едно непретенциозно забавление, което си заслужава погубеното време. Няма как да не спомена, че този филм определено притежава чертите, които да го извисят до един култов статут. На първо място, режисьорът е новобранец, но с очевиден талант и умение да показва много неща с малко ресурси. Второ, сюжетът не е нещо особено, /дори е неприятно клиширан/ но за сметка на това показва неща, които други негови конкуренти така и не успяват – реални хора в нереални ситуации, които действат истински, въпреки заобикалящата ги лудост. И трето, актьорите също не са от каймака на Холивуд, но за сметка на това си вършат работата задоволително /с малки изключения/ и правят филма повече от поредното „убий-зомбитата-и-избягай” хорърче. Всички тези видимо постни съставки водят до резултат, който изненада дори и мен – гледаем филм, който успя да надигне главица и да покаже, че някъде в Холивуд все още има краетивна умисъл.

Както самият му режисьор си признава без бой, идеята за “Zombieland” е инспирирана от британската хорър-комедия от 2004 година “Shaun of the Dead”, която също бързичко се сдоби с популярност, защото комбинираше умело хоръра и комедията, макар на моменти да изтрещяваше прекалено излишно. Тук, братята американци са се справили добре със заемката, като са американизирали сюжета доста показно, за да се знае и от умопомрачените, че историята се развива в добрите стари US of A – дори имената на главните  герои са кръстени на определени градове и щати /Уичита, Калъмбъс, Литъл Рок и т.н./  Истината е, че от двата филма, настоящото заглавие определено е по-доброто, но не защото е с повече бюджет, а защото хуморът е много по-оригинален, героите са много по-живи и плътни, а начинът на заснемане е особено приятен. Разбира се, не очаквайте режисура в стила на младия Шамалян, нито някакви убер интелигентни смешки. Защото “Zombieland” определено не е правен, за да се взема насериозно. Дори напротив – той е открито безумен и алогичен на места, което може би ще подразни някои от Вас, защото редува сериозни сцени с видимо несериозни такива и човек не разбира каква емоция трябва да го обзема тепърва. Например в една от сцените героят на Уди Харелсън реве по някаво куче, което зомбитата са му отнели и с което е бил много близък /показват се кадри на това как Харелсън къпе кучето във ваната си/. Половин филм по-късно обаче се оказва, че това не е било кучето му, а малкият му син /съответно се показват архивни кадри как Харелсън къпе сина си във ваната/. И имайте предвид, че това разкритие е може би най-драматичната сцена в целия филм, а аз така и не разбрах дали да се смея на нея или да ревна.

Няма нищо по-опасно от възбуденото зомби.

Изобщо, някои филми се гледат с едно наум, а този се гледа с голяма и кръгла нула. Пуснете ли филма, си изключете и централния мозък, защото това е филм, който служи за забавление, а не за обучение. Всъщност, служи и за обучение, защото през цялото време ще Ви се налагат определени „правила” за оцеляване сред зомбитата. /”Правило №1: Кардио”/ Но не се мъчете да ги запомняте, защото накрая ще се стигне до катарзисния момент на сюжета, в който главният протагонист ще разбере, че всъщност „някои правила трябва да бъдат нарушавани”.  Да, клише се бута до клишето, но няма начин – когато в един филм се разказва за зомбита, човек няма особен избор за развитие освен основния – бягай или ще бъдеш изяден. В тази връзка, филмът издиша поносимо, защото не предлага абсолютно нищо ново, което да не сме видели както в нормални хоръри, така и в по-простодушни тийн-комедийки. Просто ги комбинира и ги размесва наляво-надясно, колкото да върви напред историята. Ако очаквате оригинални сцени на интеракция между хора и зомбита, ще се наложи да Ви разочаровам, защото такива няма. Тук-там обаче сценаристите са се опитали да разведрят шаблонната обстановка с малко дива селска простотия /в лицето на Уд Харелсън, разбира се/, която спомага да се преглътне по-лесно посредствеността. Най-запомнящата се батална сцена е финалът на филма, който се развива в нещо като лунапарк, където орда побеснели не-мъртви атакуват нашите люде, а последните трябва да се отбраняват с подръчни средства. Звучи епично, нали? Е, не е. Всъщност, минава бързо и дори не знаех, че това е крайната сцена на филма, докато не видях финалните надписи. Да, филмът приключва не особено завършено, не особено логично и определено – с доста широка сценарийна дупка, която някой е забравил да запълни със смисъл.

Динамичен кадър на пазаруване в супермаркет.

Нека кажа и нещо хубаво обаче, а после ще продължа с лайномета. Началото на филма е наистина добро – признавам го. Структурата на началните надписи, плюс дизайна в презентацията на т.нар. „правила за оцеляване”, които главният прошляк се опитва да дава като нежен мъдрец на зрителите бяха доста добри и дори стилни. Впоследствие обаче, филмът губи първоначалната си оригинерност и продължава да цепи по инерция, което обаче не е чак толкова голям минус, ако сте истински фенове на жанра. Също така, мога да кажа само добри слова за „екшън сцените” – режисьорът е вкарал добра доза анимирана кръв и брутална смъртност, за да задоволи мерака на който и да е некрофил. Всяка от срещите със зомбита ще бъде представена добре визуално и няма да се повтори с друга. В тази връзка филмът служи като едно голямо представление, което промотира ползата от убиването на зомбита и го представя като нещо забавно и отпускащо. Не искам да забравям да спомена за адското камео на Бил Мъри във филма, който се появява някъде по средата и играе себе си – буквално. Моментът с него е уникален с простащината си и ако до тогава все още сте вярвали, че гледате сериозен филм, то г-н Мъри официално ще Ви докаже, че “Zombieland” се взема точно толкова насериозно, колкото и всеки филм на Мел Брукс. Няма да спойлвам повече, защото Вие не сте тъпи, /въпреки че ми четете блога/ а и няма чак толкова много за спойлване, което да не сте самоосъзнали още от първия трейлър на филма.

Основният минус обаче е и неговият главен герой – Джеси Айзенбърг или тъпият тийнейджър, който прави филма да изглежда като жалък спиноф на „Американски Пай”. Този нещастник има толкова дразнеща интонация, визия и маниери, че още в първите десет минути успях да го намразя неистово и до края тайно се надявах някой да му отхапе чурката или да го превърне в гнусно зомби. Началният му voiceover, който би трябвало да ни накара да проявим емпатия към драмата му, е меко казано – смехотворен. И то не приятно смешен, като за комедия, а по-скоро – изпилващ слуховите нерви. Вярно, че героят е трябвало да бъде интровертния и неуверен нърд, с който да се индентифицират тъпите деца на Америка, но все пак можеше да се селектира и малко по-стабилен актьор, отколкото чернокос клонинг на Майкъл Сера, нали? Липсата на лицеви изражения на Айзенбърг е завидна с мащабността си. Детето просто няма други гримаси, освен тези на зле изигран шок и още по-зле изигран ужас. Всеки друг опит за емоция от негова страна се пука като гнойно акне. Единственото спасение идва в лицето на г-н Харелсън, който собственоръчно и безгрижно изнася целия филм на жилавия си гръб, правейки една от най-добрите и съответно – най-запомнящите се роли в умрялата му напоследък кариера. Уди Харелсън е нещото, което прави филма значим и занимателен. Без него, “Zombieland” може би пак щеше да е добър, но със сигурност нямаше да се запомни с нещо специфично. А сега няма начин да се сетите за филма, без да видите захилената земеделска мутра на Харелсън пред очите си. Защото това е апотеозът на дивият американски реднек – прост, груб и нагъл. Но за сметка на това е единственото нещо, което подържа интереса на зрителя, на фона на иначе доста преекспонирания сценарий.

Познайте кой от тези двамата е селянина.

Филмът е хорър, но в него няма някакви страшни или отвращаващи сцени, освен всевъзможното пръскане на мъртви телеса. “Zombieland” залага повече на интеракцията между хората, отколкото на стряскащите сцени на ужас. И в това си начинание се справя доста добре, защото е един от малкото филми, в които наистина ми дремеше дали героите ще живеят щастливи заедно или ще умрат в кански мъки. Е, малко преувеличих – всъщност искрено се надявах  Джеси Айзенберг да пукне като гнидата, която е. Но, за съжаление, това е от онези хоръри, които тачат хепиенда, а пък и няма да има тийн-романтика, ако единият полово активен младенец е с пробита глава. Малко нанагорно обаче ми дойде умственото заключение на главното копеленце накрая, което в локва от кръв и карантии осъзнава, че е част от едно ново семейство, в което всеки може да си има доверие и бля-бля-бля. Това да не е „Уолт Дисни” за прокажени, бе? На кого му трябват семейни ценности във филм за зомбита, колкото и несериозен да е той? Изобщо, цялата поука, че трябва да общуваме с хората, а не да се алиенираме един от друг ми се стори доста лейм като за финална мъдрост, но и това може да се подмине с пренебрежение, защото поне е замазано с обилно количество кървавица и селяндурски чар.

Мръсна храчка отново ще отделя по повод на сценария. Да, знам че във филма се разказва за общество, погълнато от зомбита, но никъде, никой, по никакъв начин не обясни как точно е станало това и дали става въпрос само за САЩ или за целия свят. Никой не изтъкна причината за този катаклизъм, нито показа начин за разрешаването му. Просто филмът започва и свършва, като в промеждутъка му има някаква история за някаква отрепка, която се запознава с още няколко отрепки и заедно трепят някакви зомбита. Няма увод, няма катализатор, няма и обособено заключение. Това естествено може да се приеме като едно от дребните и иронични плюсчета на филма, но на мен ми се стори някак си не на място, сякаш сценаристите хем са искали да бъдат оригинални, хем ги е било страх да излязат извън кутията на стереотипа.  За щастие, филмът е възкратичък, като за подобна тематика, и привършва набързо, без да имате време да усетите повечето му негативи.

Последните хора на Земята са събирани от кол и въже.

И за финал, смея да заявя, че филмът става за гледане… Ами да, какво точно очаквахте? Че ми е харесал супер много? Че съм съм получил душевен оргазъм от него ли? Не, разбира се. Филмът е относително интересен, приятен и забавлява зрителя на суб-интелектуално ниво. Да, осъзнавам че леко си портивореча на места, но и самият филм е точно такъв като цяло – противоречив. Продава точно това, което е обещал – зомбита, кръв, селяния, но и пълнокръвни персонажи и свежарски хумор. Ако очаквате някаква ударна драма или емоционални заряди, може да си пуснете HBO, защото “Zombieland” не е нищо повече от едно елементарно забавление, което да накара човек да релаксира с пуканки в устата, вместо да се чуди къде е изгубил поредните 90 минути от живота си.

6.9/10