Ревю: „Мега звяр“ (The Meg)

Лято е и замириса на море. Освен ако не сте на море в Китай, където мирише на мърша от гниещия „Мега звяр”, изплувал в петък като горда шамандура и два дни по-късно потънал на дъното като мафиотска жертва. Уханието му на развалена риба обаче все още се усеща по дрехите ми и за да Ви спестя унижението от този безгранично cheesy /сиренясал/ продукт на отчаяния холивудски комерсиализъм, ще споделя впечатленията си от него. А за да не си помислите, че отново ще съм негативен, ще го похваля още в първия абзац – ако не сте гледали нито един филм за акули от началото на тази година и не гледате нито един до края й, то бога ми, „Мега звяр” е най-добрият филм за акули, който ще гледате през 2018. Йе-е-e-й!

Ала нека направим това, което правят и състезателите в Рали Дакар – да започнем отдалече. Първото, което трябва да знаете за „Мега звяр” е, че е базиран върху книгата на Стив Олтън – пишман-автор, който е започнал да пише конвейерни романи за акули след като се оженил. /не знам дали е свързано/ По-изтънчените от Вас сигурно ще почешат аристократично брадичките си, ще наместят моноклите си и ще кажат „Уа-а-у, книгите са за умни! Значи филмът ще е за ценители!”, но ще сгрешат също толкова, колкото и в момента, когато са си купували тези монокли, защото „Мега звяр” може и да е по книга, но единствените ценители в случая ще са тези, които не го гледат.

За да разберете колко добра е книгата му „Мегалодон”, ще Ви разкажа следната история по действителен случай – когато я прочетох забравих на един дъх, ми хареса толкова много, че бях поставен пред дилемата дали да я изгоря или подаря на селската библиотека. Избрах втория вариант, понеже бе ранна есен и печката ми нямаше нужда от подпалки, но когато я занесох в местното читалище, те я отказаха с видимо пренебрежение и лека погнуса. Само за информация – там спокойно се приемат книжки на Иво Сиромахов, тъй че възприятията им за стойностна литература са престъпно ниски, но дори провинциалната интелигенция не пожела безплатното трилърче на Олтън. Нищо чудно че и сценарият на филма обикаля из студийните кошчета в продължение на 20 години, преди да бъде адаптиран.

Първоначално, „Мега звяр” е трябвало да поеме по открито море в края на миналия век, когато студиото е било DISNEY, а за режисьор е спряган все още активния тогава Ян Де Бонт. Само дето късметът не е на страната на тогавашния екип, понеже горе-долу по същото време излиза „Синята бездна” и DISNEY решават да не рискуват срещу вродения чар на Ел Ел Куул Джей. Минават години, през които “Мега звяр” е отказван повече пъти от ипотечен кредит на бездомник, докато през 2015 година правата не отиват в Warner Bros. Прясно надъхана от успеха на дино-кризата „Юрски свят”, компанията решава да задвижи нещата, а за режисьор е привикан Илай Рот, чиито снимки в интернет са почти винаги редактирани на фотошоп, за да се изтрие пениса на Куентин Тарантино от устата му. Рот е нахлул в WB с претенциите филмът да е не само с твърд R-рейтинг, но и самият Илай да участва в централната роля. Студиото обаче правдиво му е отказало със закономерния довод, че хората ще се бъркат кой е по-ужасяващ – той или мегалодона.

За щастие търсенето на директор не е продължило дълго, тъй като списъкът с евтини кандидати стигнал последния ред, където се мъдрело името на Джон Търтълтоб, който продължава да твърди, че е „режисьор”, но съм сигурен, че преувеличава. Търтълтоб се прочу покрай онези куестове, където националното съкровище Никълъс Кейдж крадеше декларацията за независимостта на САЩ, но в Холивуд е по-известен с прякора си „Боен Клуб”, защото никой не говори за него. Той е такъв раболепен подлизурко, че когато WB му е казало „Скачай!”, най-вероятно не е попитал „Колко високо?”, а „Може ли да спестим тази излишна гимнастика и направо да се наведа, за да ми го вкарате?” Резултатът е удобен, достъпен и олекотен PG-13 летен филм за лесни приходи, вместо кървавия и брутален хорър, който авторът на книгата, публиката, а и самият Джейсън Стейтъм са предполагали, че ще е. Лично Стейтъм публично възнегодува, че театралният вариант се различава коренно от това, което е смятал, че ще снима, когато се е записал в проекта. Човекът наистина е очаквал, че ще има сцена, в която фрасва едно кроше на мегалодона, но уви – тази страница от сценария /от общо трите/ е мистериозно изчезнала.

Говорейки за Стейтъм, „Мега звяр” е поредният филм в творчеството на този актьор, макар това да е твърде щедро определение и като казвам „това”, имам предвид „творчество”. Както и „актьор”. А също и „филм”. Майтапът настрана, но наистина нямам идея от какъв зор е приел роля, отвсякъде извън комфортната му зона. В кариерата си жилавият британец е застрелял повече хора от екзекутор в ГУЛАГ, а когато е предпочитал хуманизма е чупил повече крайници, отколкото халюциниращ ортопед, но тук не удря никого, не стреля с автоматични оръжия, не шофира автомобил и не псува на майка, така че защо изобщо се е навил, при условие че спешно му трябваше нов „Транспортър”, а не ново „Акулонадо”? Единствената логична причина Стейтъм да влезе в проекта е, ако е трябвало да избира между него и филм на DC Comics и е предпочел по-малкия резил. Представям си как е минало обсъждането на проекта с агента му:

– Ола, хефе, имам нов сценарий за теб!

– Не чета сценарии предварително, Педро, забрави ли?

– ОК, в този има акула и…

– Шибаният „Аквамен” ли, човече? Никога!

– Не, не е това… акулата е възрастна….казва се Мег-Ало-Дон.

– Нямам представа какво каза, но звучи като за Оскар в категорията „популярен филм”! Вътре съм!

– Но… сеньор, дори не знаеш какво става нататък!

– Аз съм Джейсън Стейтъм, копеле, много ясно че яхвам акулата и й чупя врата!

Само да вметна, че мениджърът на Стейтъм не се казва „Педро”, но има КПД-то на някой с това име, ако ми схващате намека. Всъщност КПД-то на агента на Стейтъм е точно толкова, колкото и КПД-то на фризьора му. Може би това, което се опитвам да кажа е, че освен ако пожеланието на Стейтъм за Китайската Нова Година не е било на мениджъра му да се случи „инцидент”, то нещата няма да се оправят скоро.

Чини ми се, че Джейсън Стейтъм и Дуейн Джонсън са си организирали вътрешна надпревара да доминират летния боксофис, да не говорим че имат доста сходни черти – и двамата са плешиви, и двамата са бивши спортисти, и двамата участват заедно в „Бързи и яростни”, действието на последните им филми се развива в Китай, но което е по-важно, тази година и двамата имат блокбъстъри за огромни неща. Само за няколко месеца Скалата си партнира с огромна горила, висеше с бицепсите надолу от огромен небостъргач, а сега и Стейтъм се боричка с Мегалодон. Човек би се зачудил коя част от тялото си се опитват да компенсират с тези огромни неща и аз ще Ви кажа коя – мозъкът си. /Вие коя си помислихте, извратеняци?/

Стейтъм обаче е в свои води в „Мега звяр”, тъй като ролята е предвидена за малък гмурец, а той има история с банските – не само е прекарал 12 години в националния отбор по плуване, но и признава, че обича да плува пиян в собствения си басейн. Това пък обяснява и факта, че пие по 4 литра вода на ден – най-вероятно, докато се дави пиян в собствения си басейн. И напук на това, пичът е един от най-разпознаваемите плешиви тилове в киното и може би последният екшън герой над 50 години, който все още изглежда добре без дрехи и без сценарий. Но стига за този алопеция-сървайвър с актьорски заложби на уличен перформънс артист, нека се фокусираме върху сюжета на „Мега звяр”, причиняващ автоимунно заболяване на всеки, който тачи киното малко повече, отколкото сводникът в гетото тачи най-евтината си проститутка.

По време на спасителна акция на дъното на океана, мачо-мен Джонас Тейлър /Стейтъм/ се е натъкнал на гигантско чудовище, което дотолкова го е паникьосало, че той зарязва двама от екипа си и отпрашва на безопасно разстояние. Пет години по-късно, бившата му съпруга е аварирала в малка подводница, заедно с нелицеприятно камикадзе /Хиро от „Герои”/ и космат скандинавски шопар с някакво фентъзи име, което може да звучи като атрактивна порно-тройка, но всъщност е доста скучна ситуация. Оказва се, че изследванията на научна станция, финансирана от милионер с фаталния навик да пада назад от рязко тръгващи лодки, са отворили дупка, но не в пространството и времето, а в дъното на Марианската падина. /което е съставено от облак газ, ако сте пропуснали новината по bTV/ За да се справи с мегазаплахата и да спаси екс-жена си, някаква друга жена, а между другото и света, е повикан Джонас, чиито обяснения за близки срещи от третия вид с древен акулозавър, са довели до уволнението му от там-където-е-работил. Сега човечецът води типичния за всеки пропаднал-бивш-герой от холивудските екшъни живот, а именно – превърнал се е в пиян безделник в екзотична държава. Биреният му релакс е прекъснат от повиквателната да се върне в морето, за да отмъсти на Голямата Кахуна и Джонас тутакси приема, понеже съдейки по тайландското му апартаментче, наистина има нужда от парите.

Следват някакви безпаметни сцени, включващи весел еротичен хумор, като например момента, когато азиатката хваща Стейтъм гол до кръста по хавлия и той заема секси поза с ръце на кръста и стегнати коремни плочки, докато тя неловко се опитва да отвърне поглед, засрамена от изплувалите в съзнанието й венести символи. По-късно пък имаме кулминация, в която Мегалодонът щурмува китайски плаж и притеснява подути китайчета, а Стейтъм го тормози с мини-подводница в сблъсък, който ще се хареса на феновете на PC играта “Subnautica” и общо-взето, само на тях. Накрая оцеляват доста хора, вкл. и чорлавото помиярче „Пипин”, което ме изнерви, но пък какво ли друго да се очаква от PG-13 рейтинг, предполагащ забавление за цялото семейство… стига това семейство да е съставено от рожби на кръвосмешение.

Кастът е телевизионен и включва звезди от някога популярни шоута, като Рейн Уилсън от „Офисът”, Руби Роуз от „Orange is the New Black”, Робърт Тейлър от „Longmire” /повтарящ ролята си от “Rogue”, а именно – да бъде погълнат от ненормално страшилище/ и Клиф Къртис от „Fear of the Living Dead”. Първоначално за Произволна Азиатка №1 е била кастната Фан Бингбинг, която три поредни години сп. „Форбс” обявява за най-влиятелната китайска суперзвезда, но впоследствие същата е била заменена с Ли Бингбинг, за която в сп. „Форбс” не пише нищо. Очевидно продуцентите са били твърдо решени да имат някаква „Бинг-бинг” в каста против уроки. /не е подействало/ Ли е по-дърта от Фан, но съм сигурен, че възрастта не е била фактор, при условие че говорим за китайци, а те, както добре знаем, живеят по 200-300 години, така че какво е едно десетилетие разлика, прав ли съм? Самият филм също прилича на телевизионна постановка – нещо като скъпоструваща вариация на „Sharknado”, но с по-мъжествен главен актьор и като казвам това имам предвид Руби Роуз. Лошото е, че не е TV програма, защото така щяхте да имате милосърдната опция да смените канала на някакво друго порно. Не, „Мега звяр” не Ви оставя на мира и в продължение на сто минути /не мога да повярвам, че на мада`фака като Стейтъм му отне толкова време, за да утрепе някаква наднормена риба/ ни захвърля във водовъртежа си от бутафория, който въпреки че е лишен от емоции, накрая води до смесени чувства… но само ако чувствата са „гняв” и „раздразнение”.

Малко тривия от каталога за наемане на хотелски компаньонки, наречен IMDB:  „The film makers titled the film „The Meg“ because they believed general audiences wouldn’t have the intelligence to understand or pronounce the word „Megalodon“.” Както виждате, морската биология и всяка друга наука са трудни за клетата US аудитория, поради което мегалодоните вече са „мег”-ове. Честно казано, аз също се чудих защо акулата е Мег и първоначално си помислих, че е кръстена на „Мегз” – друга зъбата грешка на еволюцията. Сетне реших, че може би е проведено някакво проучване, според което американските зрители имат време да кажат точно една сричка от заглавието, преди да са си заврели някакъв джънкфуд в устата, но явно даже продуцентите са сметнали, че този филм ще се гледа само от завършени монголоиди… о, извинявам се… исках да кажа „монг”-ове.

А сега за мотивацията на титулярното зверче. Мегалодонът е хибернирал в мрака на Марианската падина и сега изведнъж излиза, гладен и обиден на живота. Уточнявам, че говорим за 25-метров праисторически хищник, който атакува най-близките плажове, за да регулира популацията на китайци. Защо?! При положение, че океанът е пълен с лодки с бежанци, Мегалодонът тръгва да яде невинни туристи, навирайки се опасно близо до бреговата линия, та размерите му да го изкарат на повърхността и да го заклещят в пясъка, или което е по-страшно – да предизвика шум и да събуди библейския гняв на Валери Симеонов. Всичко това се случва не защото е рационално или необходимо, а защото киното го изисква. Друго, което киното изисква е в отбора да има детенце и лесбийка /Руби Роуз/, понеже щом има хорър, трябва да има поне едно жълтокожо creepy-момиченце, а щом има филм за катастрофи в океана, трябва да има поне една давеща се на име „Роуз”.

Мотивацията на Джонас пък е още по-нелогична. Той иска да спаси бившата си съпруга и да отмъсти на Мегалодона, задето е очернил репутацията му. Е, всичко друго минава, но ТОВА вече наистина звучи абсурдно. В смисъл… кой би рискувал живота си, за да спасява бившата си съпруга?! Но няма как да минем без вендета и в случая Джонас ще приложи всеки милиметър от мускулната си тъкан, за да отмъсти на проклетата акула, нашарила гащите му с кафяви резки преди пет години. И правейки това, ще спечели любовта на относително готина азиатска MILF-ка, която е толкова захласната по него, че дори смъртта на баща й не пречи на безобразния й нонстоп флирт.

Хартиеният апокалипсис, наречен „сценарий”, е дело на няколко стажанта – един, който да пише номерата на страниците; друг да ги принтира и трети, който да си бърше дезинтеричния задник с тях, за да ги запълни. Музиката е ОК, ако сте фенове на „Аз, Проклетникът”, а специалните ефекти спасяват нещата донякъде, стига да не сте претенциозни и като казвам това имам предвид да притежавате визуалните стандарти на 2010 година. Филмът е копродукция между САЩ и КНДР, което пък обяснява защо е наводнен с повече китайци, отколкото смисъл. Стейтъм се опитва да прикрие този факт, като позиционира потното си теме така, че да отразява слънчевите лъчи и да ни заслепява, но се вижда отлично как „Мега звяр” е хайджакнат от китайски екип. Това е поредният пример за стратегията на Китай да спасява закъсали блокбъстъри /накрая героите буквално са спасени от китайци/ и още едно доказателство, че след има-няма 20 години Холивуд ще е източно-ориентиран пазар.

Някои неща Ви се иска да не свършват никога, но „Мега звяр” през цялото време изглежда така, сякаш никога няма да свърши. Гледането му е като да гледате тебеширения силует на труп от някое щатско местопрестъпление – депресираща картина на нещо празно, което трудно може да мине за изкуство. Безспорно продукцията има и добри моменти, но те биха се харесали само на зрителите с откровен фетиш към акулите, а и са по-кратки от живота на кокошка по време на вуду-ритуал. Добрата новина поне е, че Стив Олтън е болен от Паркинсон, така че дори филмът да се провали в бокс-офиса и хората да оплюят романа, това няма да помрачи трепета му.

2.0/10