Ревю: „Пришълецът: Завет“ (Alien: Covenant)

Ако има нещо общо между Космоса и черепа на късния Ридли Скот, то това е, че и в двете има повече вакуум, отколкото здрав разум. Сякаш беше преди пет години, когато „Прометей” кацна по кината и остави феновете на „Пришълеца” безмълвни, в лошия смисъл. Излишно комплициран с дървена философия и в същото време минус това, заради което хората искаха да го гледат – логична връзка с оригинала и повече ксеноморфи, отколкото тъп екипаж, „Прометей” се оказа духовно порно за интелектуални парцали. Половин десетилетие по-късно, „Пришълецът: Завет” не е нито повече, нито по-малко тъп в идеологично отношение – просто тъпотата му е успоредна, като два отделни канала, водещи до едно и също бунище.

Постерът е готин, това го признавам.

За тези от Вас, които са прекарали последните 38 години в селото от „Селото”, пояснявам че „Завет” е сикуъл на прикуъл за черни пришълци, но не такива, идващи в Европа през Средиземно море, расисти недни! Не-е, става дума за едни лъскави и слузести кокарачи с големи опашки и кисела кръвчица, чието меню включва всичко, което може да бъде импрегнирано по орален начин. Половин десетилетие по-късно, „Завет” продължава вероученията на „Прометей”, този път покачвайки залозите до библейски пропорции и ситуирайки историята в Райската градина, където има много Адам-овци и Еви, Каин + Авел, лукава синтетична Змия и разбира се – класически Апокалипсис. Филмът упорито комбинира научен креационизъм /каквото и да означава това/ с бутафорен телесен хорър, и ако тази смес Ви звучи интригуващо, значи имате нужда от операция на главата, която, уви, да завърши трагично.

„Завет” е нещо като двоен римейк на „Пришълец” и „Прометей”, което от една страна е добре, защото показва, че Скот се е вслушал в заплашителните фенски имейли и е разбрал, че е направил беля с глупостите на „Прометей”, затова сега се връща към корените си, но от друга страна – фактът че в „Завет” буквално знаем какво ще стане, още преди да е станало, го прави абсолютно непотребен. Имайте предвид, че дори паразитът Рени Харлин, в далечната 1989, е отказал да режисира „Пришълец 3”, понеже му се е сторило, че ранните драфтове на сценария наподобяват твърде много микс между „Пришълец” и „Пришълци”, обаче на Ридли Скот хич не му дреме и си пердаши по инерция, сякаш окрилян от онова специфично чувство на своеволие и непукизъм, което хората в трета възраст придобиват по право.

They grow up so fast…

Първите четири филма, колкото и различни един от друг, бяха изградени върху ужаса на затвореното пространство и клаустрофобичната липса на изход за бягство. „Прометей” и „Завет” изцяло промениха стегнатата атмосфера на изолация и вече изследваме цели планети, на които разни авантюристи си обикалят спокойно, даже без скафандри – за по-удобно, а паниката на тесните коридори е отвята от живописните панорамни пейзажи. /не се бъзикам – една от сцените включва ксеноморф, атакуващ човеците в някакви високи треволяци и копира почти 1-към-1 момента с велосирапторите от финала на „Изгубеният свят: Джурасик парк”/ Като добавим досадните теологично-литературни трактати, които биха впечатлили само прокариоти, и ненужните разяснения за сътворението и видовото разнообразие на ксеноморфите, срутващи всяка тухла от прекрасно формулираната оригинална мистерия, става пределно ясно, че „Прометей” и ”Завет” са крайно вредни за индивидуализма и митологията на „Пришълец”.

Актьорският екип е предвождан от Катрин Уотърстън, която миналата година участваше във „Фантастични животни и къде да ги намерим” и познайте какво – сега определено ги намира. Като изключим първите минути, когато хълцаше доста неубедително по Джеймс Франко, момичето пасва идеално в предварително поставените параметри на Алфа-Женското, особено на фона на останалите си колеги, повечето приличащи на провалени тестове в биолаборатория. Визирам основно Дани МакБрайд с лицевия чар на Ам-Гъл и богата колекция от роли на един и същи кретен, а именно – себе си. Не знам кой организира тия колонизаторски мисии, но ако някой ми каже, че пилотът ще е тлъст реднек с плетена шапка, който е готов да рискува живота на 2000 души, само за да е по-близо до селската си булка, най-вероятно лично щях да натисна бутона за самоунищожение, просто за да спестя време.

Взаимоотношенията между Създател и Творение са нещо, към което Ридли Скот има афинитет още след „Блейд Рънър“. Първият филм на сина му Люк /“Морган“/ също имитираше „Блейд Рънър“. Явно кръвта вода не става.

Хайлайтът на каста обаче е в изящния образ на Майкъл Фасбендър, понеже скулестият ирландец е удоволствие за гледане в една от най-перверзните роли на кариерата си. А всички ще се съгласите, че ако има нещо по-прекрасно от един Майкъл Фасбендър, то това са два Майкъл Фасбендър-а, които си говорят, целуват се и се бият, но което е още по-добре – взаимно се учат на свирки. Единият е Дейвид от „Прометей”, кръстен на продуцента Дейвид Гилър, а вторият е новият модел Уолтър, по името на другия продуцент – Уолтър Хил. Това прави „Завет” първият от сагата, който прекъсва азбучната поредност в имената на андроидите /А в „Пришълец”, B в „Пришълците” и „Пришълец 3”, С в „Пришълец 4”, D в „Прометей”/ и още един фактор, отдалечаващ филма от традициите на франчайза.

Синтетичните хуманоиди на „Завет” изпъкват не само заради символичния си дуализъм и актьорски блясък на Фасбендър, но и заради същинските хомосапиенси в екипажа, които са набор от човешки утайки, недостойни за уважение или симпатии. Действията им противоречат на всяка логика или протокол, а имайте предвид, че са тренирали десет години за това пътуване. Още първата авария вади всички от строя и ги кара да изперкват на общи основания, сякаш никога не са разигравали подобни ситуации в симулатор, а единият неистово врещи в совалката: „Мразя космоса!” Егати елитните астронавти и велики колонизатори! Най-грандиозният нонсенс е и причината за цялото нещастие – нашите пичове засичат сигнал от обитаема екзопланета, по-близка от онази, към която са се насочили, и понеже не искат да се връщат обратно в анабиоза, просто решават да се заселят на нея. /?!?/ Не знам дали схващате – мащабна космическа мисия за колонизирането на чужда планета, подготвяна в продължение на десетилетия, изведнъж отива по дяволите, само защото няколко души не искат да си губят ценното време! Каква е тази висша наука, какво е това чудо на пионерската мисъл – за момент имах чувството, че отново гледам „Интерстелар”, баси ужаса.

Джеймс Франко никога не е бил по-божествен.

Имаме и двама гея за политическа коректност, а черешката на миризливата торта е Oscar-worthy участието на Джеймс Франко, което продължава цели 127 часа секунди, половината под формата на смехотворно видео съобщение, а другата половина – като овъглен труп. Тъпото при него е, че първите десет минути минават в голямо реване заради кончината му, към която е абсурдно да сме съпричастни, тъй като изобщо не сме го познавали, докато самата му умиралка е ле-е-еко взаимствана от друг кух sci-fi с намесата на Х. Р. Гигер и Уолтър Хил – „Супернова”. Обърнете внимание – имаме филм на Ридли Скот, където получаваме едновременно Джеймс Франко и Дани МакБрайд! Светата троица е нарушена само от Сет Роген, но може би липсата му е за добро, иначе корабът не трябваше да се нарича „Завет”, а „Ананас експрес”.

Ако трябва да съм обективен, историята от „Прометей” действително претърпява развой, но той е минимален и свързан само с допълнителни разяснения за съдбата на хермафродита Елизабет Шоу и социопатичната мотивация на Дейвид, така че 50% от времетраенето на „Завет” са екранен филър с клишета и Шямалан-ски туист за изпроводяк. И, разбира се, нива с пшеница, защото защо да няма пшеница във филм на Ридли Скот, прав ли съм? Все пак миш-маш сценарият е даден на Джон Логан, работил и по „Гладиатор”, така че до последно очаквах кадър, където някаква ръка гали полъхвани от вятъра стръкове, на фона на Ханс Цимер. Като стана дума за тъпа музика, композициите на „Завет” са дело на Джед Кързел /брат на Джъстин Кързел/ и сами по себе си не са лоши /всъщност са значително подобрение след Марк Стрейтенфелд в „Прометей”/, но по никакъв начин не са на нивото на първите четири части.

Правило №1: Никога не събирайте ЦЯЛОТО НАСЕЛЕНИЕ НА ПЛАНЕТАТА на един площад. /мислех, че Инженерите са високоразвита цивилизация, а те били обикновени сеирджии./

Не знам дали е, защото го гледах с безкрайно занижени очаквания, но вътре има и неща, които си струват похвала. Отделно от Фасбендър, който собственоръчно изнася сюжета върху жилавите си плещи, новият „Пришълец“ съдържа адреналинови зрелища и то заснети в доброто старо 2-D. CGI иноземците пък са доволно уродливи и скокливи, операторските нюанси на Дариуш Волски са с две идеи по-мрачни и ако трябва да обобщя – „Завет” представлява видимо по-фокусиран, извратен и оптимизиран „Прометей”. Досущ като андроидите на Уейланд обаче, филмът пулсира от естетика, но си няма душичка.

Ала основният му проблем е, че е от режисьора на „Марсианецът”, докато хората отчаяно имаха нужда от режисьора на ”Пришълец”. Безспорно е, че дори на 79 години, Скот все още умее да стимулира ерогенните зони на всеки кинофил, но това не променя факта, че 90% от заглавията му са добри само като съставни части, а не като общо цяло. „Завет” е поредният рикошет в мъртвата зона на бай Ридли и напук на тоновете артистичен, дизайнерски и технически талант наблъскан вътре, филмът дестабилизира фундамента на цялата сага. Точно сега й трябва свеж поглед, а не старческо бръщолевене, но Скот е твърде горд и няма да позволи друг да докосва наследството му, поне докато не си го съсипе сам. /имайте предвид, че този дъртак активно обмисля възкресяването на Ръсел Кроу за „Гладиатор 2” – какво повече да говорим?/ Наскоро обяви, че планира минимум две продължения на „Завет”, което означава, че нещата са на път да станат много по-миризливи, затова съветът ми към режисьора е да се хвърли от някой по-височък мост. Не защото е семейна черта на братята Скот, а защото, към този момент, това ще бъде най-оптимистичният вариант за франчайза.

5.6/10