Ако Холивуд ни е научил на нещо, то е, че извънземните обожават САЩ, въпреки че и там, също като на Марс, няма разумен живот. Всеки път, щом решат да атакуват, си избират големи американски градове, пълни с красиви хора, смели капитани и достолепни президенти, а накрая постоянно си тръгват с подвита опашка /или друг израстък, в зависимост от расата/, защото предприемчив учен им е заразил операционната система с вирус или находчив войник е успял да унищожи Нещо Важно в кораба-майка, или друг кораб-роднина. Веригата от събития е една и съща, а изходът – задължително оптимистичен за цивилизацията. Още по-добре, ако извънземните съчетаят пристигането си с някакъв светъл празник като Рамазан байрам, Ханука или Банго Васил – няма значение, стига накрая да има фойерверки, развети национални флагове и горди лица, гледащи към сикуъла. Говоря за сикуъла на „Денят на независимостта”, който винаги съм смятал, че ще се нарича Денят на Благодарността, но всъщност е преведен като „Нова заплаха”, макар че заплахата си е все същата и се нарича Роланд Емерих.
Някои наричат Емерих „Малкия Спилбърг от Зинделфинген”, други го знаят като „The Master of Disaster”, докато аз смятам, че е единственият бивш художник от Германия, който е изпълнил мечтата на Хитлер да разруши света, макар и само дигитално. През последните двадесет години Емерих се навря във всички възможни жанрове, за да покаже, че не става за нито един от тях – от имитацията на „Смело сърце” /”The Patriot”/, та чак до имитацията на „Умирай трудно” /”White House Down”/. Точно, когато си мислехме, че вече не му е останала кариера за унищожаване, 20 Century Fox му дадоха зелена светлина за „Нова заплаха” и бидейки Емерих, какъвто го познаваме и обичаме, Роланд не е изневерил на своето реноме, сервирайки ни фекална проба с повече клишета от раните по ръцете на наркоман с тремор и семейна драма, по-евтина от погребението на бездомник. Но, ако трябва да бъдем честни, истинската сила на „Денят на независимостта” никога не е била в режисурата, нито в сценария, нито в актьорската игра, нито в монтажа…
„Денят на независимостта” предизвика фурор в научната фантастика и промени представите за летен блокбъстър, превръщайки се в един от най-касовите филми за всички времена. Човек би помислил, че двадесет години по-късно ще има минимум четири сикуъла, два спинофа и TV сериал, но не би! Веднага щом Емерих и Дийн Девлин се метнаха на гребена на вълната, породена от „Старгейт” и „Денят на независимостта”, провалът на „Годзила” ги прати да кротуват на резервната скамейка, а сетне Емерих го удари на патриотизъм с Мел Гибсън и Дийн Девлин се отлюспи да гради собствена кариера, която, както сами може да проверите от страницата му в IMDB, е горе-долу толкова добре изградена, колкото къщичката на първото прасенце от съответната приказка. Но мъжката любов е корава и съм сигурен, че дори тежката раздяла нямаше да повлияе на плановете за „Денят на независимостта 2”, ако сутринта на единадесети септември 2001, два добри блока бяха bust-нати, превръщайки 9/11 в най-реалистичният „блокбъстър” в историята /пак с aliens, но този път illegal такива/ и идеите за бърз сикуъл бяха попарени по-грубо от бял авантюрист в казана на канибал.
Следващите 11 години минават в консистентни опити за укротяване на опърничавия директор на FOX, Томас Ротман, който с магарешки инат отказва продължението и същинската пре-продукция на „Нова заплаха” започва подозрително точно, когато Ротман е прехвърлен в SONY. За да разберете защо Емерих търпеливо е изчаквал разкарването му, трябва да сте наясно какъв креативен касапин е Том Ротман и предполагам, че не го знаете, защото, ако го знаехте, щяхте да разбирате от кино, а ако разбирахте от кино, нямаше да ми четете блога. За протокола, Ротман е човекът, който заповяда PG-13 рейтинга на „Умирай трудно 4”; принуди Ридли Скот да осакати „Небесно царство” и най-общо казано, е извършил повече престъпления от Адам Сандлър, въпреки че кастрирането на филми в Холивуд е като отвличането на непълнолетни булки от ромски произход – не е толкова престъпление, колкото традиция.
Само не си мислете, че написах това, за да защитавам „Нова заплаха”. Просто исках да знаете, че дори смотаняк като Ротман е бил на прав път, налагайки вето на втората част. Най-мощният аргумент е сценарият, писан отново от Емерих и Дийн Девлин /както добре знаете, те оцеляха в първия филм/, плюс още трима драскачи, чиито имена няма да споменавам, защото не искам да се чувстват важни. В сюжета има концентрирана повече авторска глупост, отколкото в училищните съчинения на Форест Гъмп, а хомоеротичните диалози са изпълнени с толкова мъка, че биха убили цяла жица с бели лястовици. Набива се на очи фактът, че пет души са били необходими за написването на сценарий, който спокойно можеше да бъде просто драфт на първия „Ден на независимостта” с леки козметични корекции и като казвам това имам предвид, че доста от актьорите вече са дърти и им трябват козметични корекции.
Самата история е приблизително идентична, като разликата е, че сега извънземните са станали по-големи, а земляните не са станали по-умни. 20 години след войната от 1996-та, цивилизацията е развита с иноземни технологии и човеците са готови да посрещнат втората вълна от планетарни узурпатори, които този път разхождат и Кралицата си. Извънземните са взели поука от предишния епизод и веднага унищожават сателитите ни, но пак пропускат някаква допотопна земна технология, в случая – късовълнови радиостанции от времето на Студената война. Врътката е, че този път на помощ се притичва добродушна сфера, притеснително наподобяваща главата на Марвин от „Пътеводител на галактическия стопаджия” и която… не, не, не, няма да преразказвам събитията, понеже не съм такъв ревюист /ха-ха?/, но ще кажа само, че Лондон е тотално разрушен, заради Brexit, а финалът отваря вратичка за продължение, което може да се окаже по-интересен „интерстелар”, отколкото беше „Интерстелар”, ако ме разбирате правилно. /имах предвид, че „Интерстелар” е тъп, дано да е станало ясно/
Първо добрите новини! Героят на Уил Смит /Стивън Хилър/ е мъртъв, а синът му не се играе от Джейдън Смит, което звучи по-утопично от отрицателна алкохолна проба на Иван Ласкин. По седенките на холивудските баби върлува теорията, че Смит е поискал баснословен хонорар, за да компенсира загубените инвестиции от рап-дисковете на сина си и студиото така се разгневило, че решило да се отърве от него по възможно най-окончателен начин – чрез взривяването му на хиляди черни парченца. /защото са обгорени от експлозията, а не защото героят е негър, расисти такива!/ Според митологията на филма, Хилър-старши е катастрофирал през 2007, докато е тествал извънземен самолет. Два въпроса имам аз! Първо, защо тестовият субект е точно този, който се е учил на висш пилотаж от видеокасетите с „Железен орел” и не е способен да управлява летящ обект, без да го разбие? /в първия „Ден на независимостта” Хилър катастрофира както със земния изтребител в пустинята, така и с извънземния кораб накрая/ Второ, защо непознати и видимо рискови технологии се тестват умишлено от чернокож и то ветеран? Не съм расист, но дори руснаците тестваха първо с куче, ебати! Шегата настрана, но решението да се действа без принца от Бел-Еър заслужава адмирации, дори само заради факта, че денят, в който летен блокбъстър не е зависим от Уил Смит, е истински ден на „независимостта”.
Но ако Уил Смит е поискал много пари и му е било отказано, то същото не важи за екранната му партньорка, Вивика А. Фокс, известна точно с обратното – че не отказва на никого, дори и за малко пари. Последният път, когато видяхме Жасмин, тя бе толкова привлекателна екзотична танцьорка, че гостите на заведението предпочитаха да гледат новините по телевизора, вместо нейното кълчене. 20 години по-късно Хилърица е станала докторица, което предполага, че стрийптизьорствуването е било просто начин за плащане на скъпите такси в общинския колеж или може би след Войната през 1996-а, медицинските лица са оредели по-драстично от посетителите на гей-клуб в Орландо, затова всеки, който е разбирал от анатомия, е бил начисляван като практикуващ лекар, а както Пол Верховен ни увери, никой не разбира от човешка анатомия повече от нископлатените шоугърли.
Най-свежарското нещо в каста носи името на Джеф Голдблум, но дори вродената му каризма не спасява положението, още повече, че тук персонажните характеристики от оригинала /манията за разделно събиране и рециклиране на боклуци/ са забравени, за сметка на някакъв събирателен Голдблум-ски образ, личащ от динамиката в отношенията между д-р Левинсън и Катрин Марсо /Шарлот Гейнсбург/, съмнително подобни на тези между д-р Малкълм и Сара Хардинг в „Изгубеният свят: Джурасик парк”.
От старите актьори е включен и бившият президент Томас Уитмор /Бил Пулман/, на когото извънземните действат най-позитивно, понеже преди инвазията изглежда като грохнал старец с брада и бастун, а след това се избръсва, хвърля бастуна и става мъченик на демокрацията. От новите лица е Лиъм Хемсуърт, който практически представлява нещо средно между Уил Смит в оригинала и Бен Афлек в „Армагедон”, като от първия е взаимствал арогантния си характер, а от втория – бруталното преиграване. Друга издънка от „Армагедон” е Уилям Фихтнър, отново в ролята на ходещ тапет, а щерката на Уитмор е Майка Монро /”It Follows”/ и ако щете вярвайте, това е истинското й име, а не някаква вуду титла от Ню Орлийнс. Като стана дума за истински имена, китайската моделка се вика Анджела Бейби и ако това не Ви звучи като псевдоним на порно-актриса, значи майка ми е права и наистина трябва да намаля порното.
Докато съм почнал, трябва да спомена и Левинсън-старши /Джуд Хърш/, единствената функция на когото бе да отвлече училищен автобус с някакви безстопанствени, но изключително доверчиви, деца, чиито родители са спестили оперативката на тема „Не разговаряй с непознати, които изглеждат като освидетелствани сексуални хищници!” Същата безличност се отнася и за европейската представителка в отбор „Америка” /Шарлот Гейнсбург/, която е нещо като Жан Рено в „Годзила”. За щастие, Гейнсбург е абонирана за филмите на Ларс Фон Триер, така че поне е свикнала на публични унижения.
А сега нека повторя това, което кастинг директорите в Холивуд казват всеки път, когато обсъждат прослушванията на Мелиса Макарти, а именно – „Да поговорим за слона в стаята!” Иде реч за трупа на доктор Окун /Брент Спайнър/, чиято смърт в оригинала бе категорично установена от бездиханното му тяло и изцъклени очи, но сега отново е включен в историята, по-жив от всякога и с енергията на слънчев колектор, което го прави по-скоро creepy, отколкото забавен персонаж. /нали се сещате, че ако удушените до смърт всъщност не са мъртви, значи някой е прибързал с погребването на Робин Уилямс/ Оказва се, че д-р Окун е прекарал последните двадесет зими под формата на коматозен пациент или ако ми позволите да използвам коректния медицинския термин – „зеленчук”.
Комата му е от онези удобни филмови коми, в които даден герой попада, когато е прекалено грозен да живее, но прекалено полезен, за да умре и сякаш по команда, лунатикът от Зона 51 се пробужда баш, когато светът има нужда от неговия Красив Ум. Не знам дали имате опит с това състояние, но нека Ви кажа нещо – няма по-добра диета от комата! Ако искате да топите сланини за плажа, сега е моментът да изпаднете в дълбоко безсъзнание и гарантирам, че когато… имам предвид „ако” се събудите, ще сте свалили поне 8 килограма. Казвам това, понеже е любопитно, че след 20 /двадесет/ години в кома, д-р Окун е съхранил бузките си румени и засмени, а прическата му все още е стил „вещица в менопауза”, сякаш не е прекарал две десетилетия в мозъчна смърт, а просто е ударил power nap в лабораторията, но хей, нека използваме атрофиралите познания на лудия учен, който довчера е уринирал в катетър! Президентът е жена – колко по-зле може да стане, нали така?
Техническата част на „Нова заплаха” е задоволителна, ала не и удовлетворяваща. 3D-то може да се изтърпи спокойно, но реално нямаше нужда от него, също като повечето епизоди на „Светкавицата”, а епичният скор на Дейвид Арнолд е заменен от потресаващо слаб саундтрак на някакви бременски музиканти, които, също като самия Емерих, копират по-велики от себе си, видно от атаката срещу кораба-майка /сцена менте на “Star Wars”/, където музиката прилича на нещо, което Джон Уилямс си тананика по време на тежък запек. Специалните ефекти са поверени на Волкер Енгел, заради когото „Денят на независимостта” спечели Оскар през 1997-ма, побеждавайки ILM революцията в „Туистър”, което за мен си беше чисто богохулство, ала нека не чоплим старите рани, както обичат да казват прокажените. За сметка на носталгичния чар на оригинала, крепящ се върху умелата употреба на макети и миниатюри, „Нова заплаха” разчита изцяло на CGI, като най-ироничното е, че във финалната гоненица с Кралицата има по-добър Годзила-екшън, отколкото в целия „Годзила” на Гарет Едуардс. /току-що намекнах, че римейкът на „Годзила” е тъп, не знам дали ме разбрахте правилно/
„Нова заплаха” продължава 120 минути, но благодарение на ненадминатия разказвачески талант на Емерих, те ще Ви се сторят като цели два часа. Темпото на филма е аритмично, а структурата е твърде несъразмерна и прекалено обрязана, също като чурката на еврейче, след посещение при кривоглед равин. Накратко, продължението на „Денят на независимостта” не заслужава награда от Сънданс, нито дори от Сандански, и въпреки че печели откъм зрелище и осъзната автоирония, в крайна сметка си остава само един стар майтап, но на нов глас и за Ваша сметка.
4.0/10
36 коментара
Comments feed for this article
26.06.2016 в 12:29
lunaticsoul
4 е добра оценка с оглед предните оценени от теб филми.
27.06.2016 в 21:20
cinemascrotum
Естествено, че е по-добър от варварски фъшкии като „Батман срещу Супермен“ и „Х-Мен: Апокалипсис“.
26.06.2016 в 19:40
Duke
Ей, човек. Днеска гледам един плакат на филма и си викам, че на него ще ти е следващото ти ревю. Сега влизам и го гледам 🙂
26.06.2016 в 22:45
LOTR
Странно, но когато влязох в сайта, очаквах да има ревю на този филм.
Което ме кара да си мисля, че „скротума“ ревюира 98%, само смотани филми.
27.06.2016 в 21:21
cinemascrotum
Поздравления, повечето го схващат доста по-бързо.
05.07.2016 в 00:56
Marccus
Брилянтен си както винаги. Все пак какво мислиш за Хардкор Хенри? Ще ми е интересно да споделиш.
05.07.2016 в 10:22
cinemascrotum
Не съм го гледал.
27.06.2016 в 13:40
Phoenix
Малко банално предвидим, но става за един път. Още в момента, в който гръмнаха сферата, ми беше ясно какво са сторили, но братята американци са tough people и винаги на 4.07 трябва да бъде героичен отпорът. :)))
27.06.2016 в 21:31
cinemascrotum
Става точно за един път, прав си.
В „ревюто“ забравих да спомена нещо интересно – на нощното шкафче на Уитмор имаше историческа книга за Луфтвафе. Не знам дали да го броя като продуктово позициониране или като намек, че бившият президент на САЩ е по-голям фен на немските машини, отколкото на собствената си авиация. 🙂
27.06.2016 в 13:45
KOH-I-NOOR
Този филм става само ако си пъпчив деветокласник в лятна ваканция, който иска да се измъкне от настойчивото желание на майка си, да си изчисти стаята, и всички пейки около НДК са заети.
27.06.2016 в 18:37
Ender
гледаш ли сериала светкавицата
27.06.2016 в 21:32
cinemascrotum
Имайки предвид, че го споменавам във второ поредно „ревю“, значи очевидно съм го гледал.
27.06.2016 в 22:07
Ender
и става ли според теб
27.06.2016 в 22:37
cinemascrotum
Приятно глупав е.
27.06.2016 в 18:59
Александър
Това бе просто един безличен филм. Нищо ново и много старо. Можеше повече, но… Това е Холивуд там искат само повече приходи а не повече качество 😀
27.06.2016 в 21:36
cinemascrotum
В случая няма да има и приходи, ако се съди по убийствено слабите бокс-офис резултати на филма. Явно никога няма да видим „Денят на независимостта 3“, но това е нещо, с което мога да живея.
28.06.2016 в 00:59
Слав
Ъпдейт към „Игра на тронове“ мислиш ли да правиш? То е ясно какво ще ти е мнението, ама все пак. Иначе е тъжно как и блокбъстърите вече не са това, което бяха, всичко живо бяга по комиксови продукции или опити за римейкове на „к’вото падне“. Щом Кранстън се е съгласил да участва пак в „Пауър рейнджърс“, значи наистина сме обречени.
28.06.2016 в 08:54
cinemascrotum
Няма да ъпдейтвам „Игра на тронове“, но ще кажа само, че дори и с кусурите си, шестият сезон бе видимо подобрение след ужасния пети.
А Кранстън отдавна има проблем при селекцията на ролите – от малоумни спектакли /“Джон Картър“/ до тъпи римейкове. /“Зов за завръщане“, „Годзила“, сега и „Пауър Рейнджърс“/ Ако зависеше от Уолтър Уайт, агентът му вече щеше да е потопен във варел с киселина.
30.06.2016 в 10:40
MAVRIS
Скротуме, за Warcraft ще пишеш ли?
03.07.2016 в 21:17
Ас
Този филм нямаше никаква нужда от продължение. А това ужасно нещо което са направили е жестока гавра с оригинала. Причислявам го в графата. Бих го причислил в графата филми-пародии като Сташен филм, но дори той беше по-интересен.
03.07.2016 в 23:23
vяsko
Почвам да си мисля, че Уве Бол понякога снима под псевдонима Роланд Емерих.
06.07.2016 в 12:12
kafkaesque
Какво мислите за втория сезон на Bloodline за сега?
06.07.2016 в 21:04
cinemascrotum
Поради липса на време, все още не съм го подхванал, но очаквам да е много под нивото на първия сезон.
07.07.2016 в 14:55
Генерала
този филм бе толкова излишен, колкото и ревюто тук!
07.07.2016 в 17:04
KosmUs
Смайващо тъп. Доста за окото,но абсолютно нищичко за мозъка. Прав беше, Скротуме (отново), ама кой ме би през ръцете да си давам парите…
15.07.2016 в 05:43
Пелов
И от първия ме впечатлиха само ефектите и то само инвазията и разрушението оттам нататък шитнята, абсурдните plothole -ове като Ф-16 vs UFO или как буден еврейски мозък зарежда земно написан вирус в бог знае на какъв принцип работещ извънземен компютър, натрапените „еврейщинки“. Предпочитам да не си платя за още от същото.
15.07.2016 в 05:45
Пелов
Хареса ми ревюто но повече плаката 🙂
15.07.2016 в 22:04
Rangel
Поздравления за хубавото ревю. Много добри попадения и много хумор, както винаги!
15.07.2016 в 22:04
Penis Snake
ФЕНОМЕНАЛЕН!!!
FABULOUS!!!!
СКРОТУМЕ ТИ ОТНОВО СИ НА ВЪРХА!!!! СУПЕР РЕВЮ!!!! УНИКАЛНО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР!!!!
(И тук е мястото да попитам каква зодия си?
16.07.2016 в 19:39
Charger
Няма земна сила, която може да опише невероятната мастурбация върху зелени пачки,наречена „ДН2“.
Безмислено от надписите до финалните надписи…
Свръх неприятния джеф голдблум и останалите отрепки от jewlywood…
Незнайно защо бахти умните извънземни идват ПАК да ни завладеят.Обаче! иМа едни ДРУГИ извънземни в дигимон топка, които искат да ни спасят,па ако ще те да загинат,щото нашата планета и особено USJEWForce,са толкова ценни за универсума,че всяка една саможертва си е направо задължителна…
спойлерчета:
Любима сцена е как се търкалят кораби в океана като есенни листа, ама джюто,успява да се спаси.Тва, че има някакви 100 метрови вълнички,за едно корито с ВАЖЕН герой на нея не е проблем.
Друга любима сцена е като погина най НЕОЧАКВАНО майката на негъра.Пилот.От всякъде падата сгради с хияди хора в тях,но зрителите реват заедно с негъра.Пилот.Заради саможертвата на майката,да спаси друга майка.2 минути по късно негъра.Пилот.Е забравил какво се е случило с майка му и отваря лафове.
Още любими сцени.Екс Президент – демент,ПАК спасява света,ПАК със саможертва и дъщеря му иска да ги саси,после,не иска да го спаси.
Единственото ми щастие беше като изтрих този продукт от харда си и се почуствах,някак щастлив.Също така съм щастлив,че не ходя на кино,защото не заслужават парите ми.
Към Скротума:
Моля те,ревизирай си оценъчната система,4.0 е поне на косъм от забавлението.Това не е на повече от 1.5/10. 😉
23.07.2016 в 19:28
pavel717
Скротуме, прегледа ли „Stranger things“?
24.07.2016 в 12:52
cinemascrotum
Това ще е първата ми работа, след като се върна от морето.
27.07.2016 в 23:18
AzurAL
“Скротуме, прегледа ли „Stranger things“?“ Нечовешки е.
25.07.2016 в 20:48
pavel717
Блазе ти, че тепърва ще му се насладиш….
30.07.2016 в 10:44
НаРадоШишарката
Чакам да излезе на блюрей, та да спестя още повече гигабайти място на харда.
04.08.2016 в 22:03
Mustaka-Ibacha
Skrotume shi ta shibam 4isto gol! 🙂
SUPER REVIEW!!!!!!!!!!!