Ревю: „Джурасик свят“ (Jurassic World)

Също като генетичния си експеримент, „Джурасик свят” никога не трябваше да види бял свят. И той, като основния си злодей, е компилация от различни парчета, които са нескопосано залепени, сякаш от некадърно дете, опитващо се да сглоби играчката на батко си, за да го впечатли. Въпреки креативния допинг, инжектиран от Стивън Спилбърг /и всички останали в екипа, които не са толкова важни, колкото Стивън Спилбърг/, филмът е упражнение по посредственост и ако извадим специалните ефекти, би останала само ароматна купчина биологичен материал.

Донякъде е добре, че динозаврите са изчезнали, защото ако имаха възможност да гледат глупостите в „Джурасик свят”, щяха да извършат масово самоубийство. Той е дотолкова упорит в мисията си да бъде „детски”, че в него всички се държат като деца – дори и възрастните. Наясно съм, че продукт на Amblin има определени задължения към феновете си, но също така съм наясно, че има тънка граница между „филм за деца” и „филм за деца, болни от синдрома на Даун”. Сценарият е ориентиран към семейните ценности по агресивно пропаганден начин, а фамилните драмички са имплантирани в ДНК-то на продукцията по-усърдно и от самите динозаври, като нивото е някъде между това на турски сериал и друг турски сериал. Динозавърските забежки са само фон на еволюцията в отношенията между американските роднини, а катарзисът настъпва в края на филма – заобиколени от стотици кървящи родители и завинаги травмирани деца, отчуждени сестри се прегръщат, преоткрили обичта си; родни братя се сближават, въпреки различията си, а двама тъпунгери осъзнават /може би с малко закъснение?/, че са пратили непълнолетните си деца в парк с бродещи динозаври.

В „Джурасик свят” има всичко, което бихте желали от сикуъл/рибуут/римейк на „Джурасик парк”. Имаме същия остров, но с повече дивеч; имаме две деца в превозно средство, притеснявани от турбо-гущер; имаме шотове на динозаври, отразени в огледала за обратно виждане и разбира се – имаме сцена, в която тиранозавър е примамен от светлината на сигнален огън, защото – проверете в Google, ако щете! – това е единственият начин да примамите тиранозавър! Всичко това го има – не твърдя, че е добре направено /всъщност твърдя, че не е!/, но поне го има, а това пак е нещо, нали? Имам чувството, че някой е дал концепцията на „Джурасик парк” на Колин Тревъроу и му е заповядал: „Направи го същото, само че по-зле!” И в името на Мокеле-Мбембе, той го е направил!

Да, знам какво си мислите в момента, понеже и аз си го мисля – Кой, за Бога, е Колин Тревъроу? Но по-важният въпрос е защо проект като „Джурасик свят” е предоставен на режисьор, който е най-известен с това, че току-що го споменах в блога си? Ало-о, Юнивърсъл, правите аматьорски кастинг за „Холивуд търси талант”, или какво? Човекът е абсолютно недостоен да се занимава с мейнстрийм филми – няма нито необходимия опит, нито каквито и да е визуални дарби. Хвърлен без видима причина в Голямото кино, Тревъроу се уповава само на шаблонни техники и готови стереотипи, и съответно – потъва като корабна котва. Прави впечатление и афинитета му към TV-кастинга, което отново показва неадекватност. Половината актьори са взети назаем от комедийни сериалчета /”Arrested Development”, „The Office”, „Parks & Recreations”, „The New Girl” и т.н/, плюс Винсънт Д`Онофрио от „Law and Order” за повечко авторитет. Към това се добавят и типичните моменти на лек и неангажиращ ситком хумор, по-подходящ за разговор между умствено възпрепятствани примати, отколкото за зрели хора. Като казах това, няма как да не спомена факта, че сценарият е писан от Аманда Силвър и Рик Джафа – дуото, сътворило новите две серии на „Планетата на маймуните”. Това донякъде обяснява защо героите в „Джурасик свят” се държаха като дезориентирани шебеци.

Някои от кадрите са 1 към 1 с оригинала – приликите може да видите ТУК

Сюжетът накратко. 22 години след събитията от първия филм, паркът на дъртия Хамънд вече е отворил врати и генерира приходи. Яба-даба-ду! Шефът на компанията Масрани обаче иска и посетителите да са насрани, затова поръчва по-голям и по-страшен динозавър. Управителката на парка /Брайс Далас Хауърд/ успява да създаде подобен Франкензавър, а Масрани идва лично да види какво се е излюпило. Някъде по това време нещата излизат от контрол – новият екземпляр успява да избяга и оставя кървава диря след себе си, а управителката, заедно с бившия пехотинец Оуен Грейди /Крис Прат/ тръгва да търси изтърваните си племенници. Те са две красиви братчета с лъвски сърца и сега ще Ви кажа всичко, което трябва да знаете за тях – по-умното от двете задава въпроса „Колко килограма тежи островът?” Мда-а-а… А сега нека видим малко по-обстойно какво прави „Джурасик свят” една от по-добрите комедии на 2015-та.

На първо място, това е лошата г-жа Завър – лабораторна кръстоска с гръмкото име Индоминус Рекс /Д-Рекс/, която успява да избяга от строго охраняваната си /разбирайте – циментова ограда и един тлъст пазач/ клетка и тръгва да си търси късмета по широкия /юрски/ свят. Врътката е, че ГМО-завъра не е обикновен динозавър, а фантастично чудовище, което може да изчезва от радарите, когато си поиска и не убива за храна, а за спорт. С други думи, филмът за динозаври вече не е за истински динозаври, а за някаква генерична абоминация, с която често боравят телевизии като SyFy. Нещо повече – срещу Д-Рекса е пратен отряд войници, които биват изтребени до крак, тъй като гущерицата може да ги засича по топлината на тялото. Момент сега, нека сумизираме. Неземно чудовище, ловуващо войници в джунглата за удоволствие, с умението да се камуфлажира сред дърветата и виждащо в инфрачервения спектър? Извинявайте, но бихте ли уточнили какво точно гледам? Пародия на „Джурасик парк” или пародия на „Хищникът”?

Нека продължим. Имаме суперинтелигентен хибрид, който бяга от клетката си, като успява да убеди хората, че вече е избягал. /?!?/ Ъ-ъ-ъ, един съвет за управителя на следващия парк – ако е възможно, назначавайте персонал, който е по-умен от животните, а не обратното. Но пък какво да очакваме от атракция, собственост на циганин, за когото най-важното е дали динозаврите са щастливи! /четяло се в очите им, твърди той/ Индоминуската обаче не е просто месояден колос /по-голяма от Т-Рекс, понеже размерът има значение/, а убива наред, защото й прави кеф. Излиза, че „Джурасик свят” минава на следващото ниво и ни запознава с първия генетично създаден праисторически сериен убиец – социопат. Индоминус Менсън, или може би Бънди-завър? Нямам идея, но също като типичните серийни убийци, главните герои се опитват да го заловят, следвайки труповете, оставени подир него. Вече разбирам защо в каста бе турен и представител на криминален сериал. /хи-хи?/

Какво напрежение, кой ли ще оцелее? /spoiler alert: Адиос, Педро!/

Друг хумористичен аспект бе идеята за опитомяване на велосираптори. Звучи логично, не мислите ли? Едни от най-старите машини за убиване, действащи само на базата на първичните си инстинкти – защо не ги образоваме и интегрираме? Ще бъде чудесно! Съмнявам се, че дресирането на динозаври е като дресирането на лъвове или тигри, да не говорим, че дори при тях стават сакатлъци – ако не вярвате, питайте тигъра на Зигфрид и Рой. Забележете самочувствието, с което мачото Оуен Грейди обяснява, че имал връзка на доверие с харема си от женски раптори и затова те го приемали като Алфа. Накрая очаквах, че ще ги оседлае и яхне, за да може пародията да бъде завършена.

Чакайте малко, току-що осъзнах нещо! Защо рапторите се дресират от бивш военен? Нямаше ли да е по-подходящо да се вербува реален звероукротител, който е работил с диви хищници /в първите два филма поне имахме практикуващи ловци/, а не някакъв хубавец, прекарващ свободното си време в селска каравана. Освен ако пропускам нещо и в US армията вече има курсове за тренировка на динозаври? Може би Обама тайно се подготвя за евентуална инвазия на извънземни-рептили? Наскоро се узна, че американските военни не могат да тестват една обикновена граната в България, без да се самоунищожат, а камо ли да работят с живи динозаври. Все си мисля, че ако бяха викнали Цезар Милан от National Geographic Channel, велосирапторите вече щяха да говорят на майчин език, или най-малкото да решават кръстословици. Но като се замисля, говорещ раптор имаше в „Джурасик парк 3” и това е спомен, който все още се опитвам да репресирам.

Нормалните хора биха попитали кому е нужно да се дресират велосираптори? В „3001: Последната одисея” Артър Кларк описва генетично създадени динозаври, работещи като градинари, но градинарството е за мексиканци, докато американците са мадърфакъри, така че според героя на Д`Онофрио рапторите могат да намерят прекрасно приложение в US армията. Искам да осъзнаете това и да си представите тази гледка, защото тя е сбъднатата мечта на д-р Злобюл. Динозаври в армията! Дори Джордж Дубълве Буш не би се сетил за това, а той бе шибан монголоид.

Моторизираният овчар води озъбеното си стадо на паша

Успявах да потискам смеха си почти до края, което считам за личен рекорд. Издържах даже сцената, където мадама на високи токчета успява да надбяга спринтиращ тиранозавър, нищо че само този момент бе по-жалък от половината „Джурасик парк 3”. Истинският смях дойде малко по-късно, когато Т-Рекса е на път да бъде надвит от Д-Рекса и трагедията изглежда неминуема. Точно тогава идва незабравимият кадър на победоносно засилил се велосираптор /на фона на съответната героично-динамична музика/, щурмуващ Индоминуса в галоп. Туй бе точката, след която тялото ми ме предаде и аз прихнах като обезумял.

Склонете глави и благодарете на Холивуд, чеда мои, защото ставаме свидетели на Велики Гледки! По какъв друг начин бих могъл да опиша двойната коалиция на месоядни динозавЪри от различни видове, които работят в комбина за постигането на общо благо? Тиранозавър и велосираптор в алианс срещу Злото – какъв team-work, каква брилянтна работа в екип! Нямах представа, че праисторическите влечуги си имат собствен код на честта, ала явно и при гущерите „врагът на моя враг, е мой приятел”. Специално кадърът с влажния поглед между Т-Рекса и раптора /още не съм сигурен дали този поглед показваше взаимен респект или желание да се изчукат on-the-spot/, ме остави завинаги покварен, Петър Бобев да ми е на помощ! Туистът обаче е, че Индоминуса не е изяден от тия двамата опълченци, а от мезозавъра, и то в сцена, която мязаше на инспирирана от „Акулонадо”. Секунди след като спрях да се смея, ни в клин, ни в ръкав се сетих за премъдрия сър Куай Гон Джин и култовата му реплика от “Епизод I” – “Винаги има и по-голяма риба!”

Като се има предвид, че билетът за увеселителния парк на Юнивърсъл в Холивуд е около $120, то предполагам, че входната такса за Джурасик свят е с около пет нули. Съдейки по броя на посетителите, САЩ май изобщо не са във финансова криза.

Но стига за тия пусти динозаври, нека поговорим и за хората. Крис Прат продължава да дава заявки, че става за главни роли в приключенски проекти – след „Пазителите на галактиката” сега отново се пъчи като авантюрист и даже е дегизиран с кожено елече, та ако Стивън Спилбърг случайно си търси нов Индиана Джоунс, тутакси да го има предвид. Дъщерята на Рон Хауърд пък се отличава само с това, че е по-красива от Лора Дърн. Като казах „мъж”, лошият такъв се нарича Хоскинс и се играе от грозното копеле Винсънт Д`Онофрио. Ценителите на естетиката ще бъдат доволни да узнаят, че накрая бива изяден от раптор – нещо, което самият аз съм си мечтал да му се случи отдавна. Останалите герои не са толкова належащи за споменаване, освен с факта, че всички които загиват, умират от естествена смърт. В смисъл, те са ходещи мръвки в парк с динозаври – естествено, че ще умрат! Някои се трансформират в обедно меню, а други стават жертва на ниския интелект на собствения си етнос /Масрани, който не може да кара хеликоптер, се качва на хеликоптер и катастрофира – това трябваше да е изненада, или…?/ Говорейки за цветове на кожата, всички онези, които обвиняваха „Джурасик парк” в расизъм могат да спят спокойно, защото „Джурасик свят” е еманация на политическата коректност – тук Негърът не само, че не умира, ами и гадният динозавър вече е бял. Честито!

Музиката на Майкъл Джакино се помни само с темите, взети наготово от Джон Уилямс, а операторът на Майкъл Бей не върши голяма работа, освен когато трябва да позиционира продуктово мерника на „Мерцедес“. Само ефектите не са лоши и… ами това е, просто не са лоши. „Джурасик свят” е правен от някой, който много е искал да имитира Спилбърг, но без грам от таланта му. Тревъроу лесно можеше да постъпи като Джей Джей при „Супер 8” и да превърне „Юрски свят” в тематичен поклон пред жанровото наследство на брадатия евреин, ала вместо това се е напънал да действа индивидуално и от много напъване е нацапал гащите. Препратките към оригинала не помагат особено, колкото и директни да са, засенчени от /не/волните заемки – „Хищникът” вече го споменах, но се забелязват и щрихи от „Пришълци” на Камерън. Естествено, и „Джурасик парк” не бе имунизиран от това – финалната гоненица в кухнята бе приятна референция към „Сиянието”, но разликата е, че тогава Спилбърг можеше да си позволи заигравки, докато в „Джурасик свят” те изглеждат банално.

Крис Прат и съпругата му Ана Фарис

Само кретен може да вземе царствения Т-Рекс и да го принизи до безличен третостепенен хайванин, но Тревъроу е успял да постигне немислимото, поздравления! Не че нещо, но дори тиранозаврите в „Кинг Конг” на Питър Джаксън бяха по-зрелищни и страховити, а онова е тъпотия отпреди десет години. Настоящият филм прилича повече на романтично-патетичен микс между „Синята бездна” и „Реликвата”. Хората анатемосваха „Годзила” на Емерих, че имитира „Джурасик парк”, но „Джурасик свят” безспорно имитира „Годзила” и то не по self-referential начин, както в края на „Изгубения свят”, а съвсем инфантилно. И точно като новата „Годзила” на Едуардс, сега бившите антагонисти са отявлени хуманисти и спасители на еко-равновесието. /puke/ Тежката ми дума е, че „Джурасик свят” е импотентен адвенчър, предвиден за пубери с фосилизирани мозъци, а цялата „магия”, която юрската атракция е имала някога, е безвъзвратно загубена.

3.9/10