Мразя “kaiju” филмите. Голям човек съм и смятам това за нормална реакция. Някои ще го нарекат „жанрова непоносимост”, но аз имам малко по-конкретно обяснение, а именно – алергичен съм към боклуци. Не знам какво толкова интересно има в това да гледаш как гигантски същества сеят хаос из някакъв мегаполис, докато си бият шамари сто метра над земята. В целия премис има нещо много Лъвкрафтско, което е страхотно. Проблемът е, че в изпълнението има нещо Майкълбейско, което е ужасно. Почвам да си мисля, че тази обсесия по кайджута и други великански питомци, и то от хора, неусетно наближаващи, че и подминаващи Христовата възраст, е клинична мания, достойна за включване в DSM-5. Не ме разбирайте погрешно, като дете и аз бях силно впечатлен от растителния епос „Годзила срещу Биоланте”, когато го прожектираха в селското кино. По онова време даже си мислех, че това е един от най-великите филми, които съм гледал. /тогава бях гледал няколко/ Разбира се, по същото време си мислех и че чурката ми ще порастне с годините. Явно и в двата случая съм бил просто жертва на детската си наивност.
Терминът „кайджу“ означава странно същество /урод/, но Годзила не е обикновено кайджу, а „дайкайджу” т.е. голямо кайджу, демек бая тлъст урод. Не знам дали знаете, но Годзила представлява един доста дъртичък гущер. По българските закони някои биха казали, че вече наближава възрастта за пенсия и не е като да не е заслужена… или наложителна. Все пак тази година се навършват точно 60 години от първата поява на Годзила по бреговете на Токио, следователно първородните й фенове са вече на колко… 69 години? Там някъде. Но Холивуд не може да остави герой като Годзила да се наслаждава на пенсионерския си статут, особено след Фукушима, когато всички очи бяха вперени в Япония, очаквайки ексклузивни репортажи за побеснели земноводни. А и след като Гийермо дел Торо вече еректира малчуганите с „Огненият пръстен” бе очевидно, че е време някой да запретне ръкавите на потника си и да забърше мръсотията, оставена от Роланд Емерих през далечната 1998.
Молох ми е свидетел, че наистина исках тазгодишната „Годзила” да ми хареса. Подлъга ме масовата истерия, че това бил „най-добрият invasion филм след „Денят на независимостта” и това, че е правен от млад режисьор, на когото много умни тикви бяха предсказали голямо бъдеще. След като вече съм изтърпял целия кошмар, спокойно мога да потвърдя теорията си, че оценките в IMDB се дават от хора, които са с едно еволюционно стъпало над зеленчуците. Юбилейната „Годзила” е скучна, сива, депресираща и с нулев коефициент на забавление. Знам, че сега е модерно origin историите да са „мрачни” и „реалистични”, а-ла Кристофър Нолан, но някой май е забравил, че тук говорим за холивудски блокбъстър на име „Годзила”, а не за indie драмичка от фестивала в Сънданс. Версията на Емерих поне не правеше грешката да се взема прекалено насериозно, докато тази тук е абсурдно натоварваща и инжектирана със сълзи, сякаш не сме наясно, че така или иначе всичко орбитира около шибан гущер с наднормено тегло.
Не съм гледал оригиналната „Годжира” от 1954-та, защото ненавиждам филми, които нямат бюджет дори за цветна лента, но съм вижал картинки в интернет, което си е горе-долу същото. А пък сикуълите с всички онези чудати твари, биещи се с Годзила, са още по-голяма скръб. Ако толкова искам да гледам как хора в гумени костюми на мутанти си прилагат каратистки удари, винаги мога да си пусна пак „Guyver”. Въпреки това обаче, даже аз съм наясно, че идеята за радиоактивен гущер, вилнеещ над бащино огнище, е продукт на следвоенна Япония, а съществото тип „самоходна атомна бомба” е служело като алегория за унищожителните последици от Хирошима и онзи другия град. Ето защо е напълно нормално, ако „Годжира” е удряла на чувства. Само дето новата „Годзила” е правена от САЩ и то шест десетилетия по-късно. Нацията, отговорна за създаването на Годзила, погубвайки стотици хиляди японци с бомбите от 1945 и обричайки още сума ти народ на неописуемо мъчителна смърт от последващи радиоактивни изгаряния, сега използва същия образ, за да печели милиони долари. Не знам дали усещате перверзната ирония в този факт. Псевдонимът „Годжира” е комбинация от японските думи за горила и кит /”Киторила”?/, което превръща оригинала в едновремешен потомък на актуалните SyFy хитове от сорта на „Акулозавър срещу Пираняконда” и прочее. И ако мога да проумея афинитета на японците към подобни умопомрачения, то любовта на пълнолетни и мислещи хора към Годзила все още си остава един от неразгаданите феномени на съвременния свят.
Режисьор на този мега-терариум е Гарет Едуардс, станал известен с малкото си филмче от 2010, наречено „Чудовища”. В него се разказваше за извънземни и за мексиканци, без да се уточни за кой от двата вида се отнася заглавието. Лентата не беше лоша, но едва ли ще остане в националните архиви на САЩ. От какъв зор са избрали точно Едуардс за „Годзила” не ми е ясно, но едва ли ще да е било след тежък брейнсторминг. Може би някой си е казал: „Хей, този човек е режисирал „Чудовища”, значи знае как да снима филми за чудовища, а Годзила е чудовище, нали така?” И те така. Горе сравних новата „Годзила” с мрачността на Нолановите Батмани, но това не е единствената прилика между Гарет и Христофор. Едуардс притежава същия досаден стил на режисура, в който потенциално най-зрелищните моменти са визуално осакатени и показани с енергията на изгоряла крушка.
Не знам дали съм споменавал и преди, че смятам „Cloverfield” за една семпла фъшкия, но дори той имаше по-добра атмосфера и по-сполучливи опити за драма от „Годзила”. Какви ги говоря, даже „Огненият пръстен”, който беше по-голяма купчина фекална материя и от лайното на трицератопса в „Джурасик парк”, се справи по-ефективно с концепцията и презентацията на кайджутата. Едно обаче ще призная на г-н Едуардс – човекът има някакъв фетиш по междувидовия секс. В „Чудовища” съзерцавахме качествено извънземно чифтосване, а сега е наблегнато над романтичното оплождане на две кайджута. Не, спокойно, никой не посяга на самия Годзила, макар че добре познатият му рев тук е модифициран да звучи като протяжния вой на изнасилвано ууки. Всъщност всичко в новата „Годзила” е излишно завъртулено през дълбоко емоционални филтри, стараещи се да направят филма по-философски, а самия рептил – едва ли не трагичен образ. От два часа времетраене, мистър Гущер има не повече от десет минути общо екранно време. Всичко останало е някаква доста неловка и апатична поредица от сцени, в които един смел американски воин трябва да се върне при семейството си. На кой му дреме, бе аланкоолу?! Никой не иска да гледа как Юнакът си отива вкъщи, всички искат да видят как Юнакът побеждава Змея!
Главните действащи лица са безлични, но за сметка на това са няколко. Най-открояващ се е лудият учен д-р Джо Броуди /Браян Кранстън/, който краде всяка сцена със свое участие, оставяйки останалите събеседници на заден план с драматичните си монолози. Може би, за да компенсира донякъде факта, че ролята му е по-кратка и от епизод на „Малкълм”. Нямам идея поради какви причини от сенилен характер Кранстън е избрал да похаби времето си в тоя бълвоч, но след „Джон Картър„ и „Зов за завръщане„, едва ли летвата може да падне по-ниско. До него крачи Аарън Тейлър-Джонсън, по-познат от тъпнята „Гъзен удар” и съответното й продължение. Джонсън не е лошо актьорче, но талантът му отива нахалост в тази небивалица и най-логичното обяснение за кастването му би било, ако Браян Кранстън е имал изрично условие да си партнира само с младежи на име Аарън. /след Аарън Пол/ За разлика от “Breaking Bad” обаче, химията между Кранстън и младия му колега в „Годзила” е по-труднооткриваема и от малайзийски Боинг, а в общите им сцени рядко могат да се усетят реални емоции.
В малки роли имаме и международно присъствие. Съпругата на Джо се играе от Жулиет Бинош, която е включена в екипа, колкото Жан Рено да не изпитва национален срам, че е единственият французин, опропастил кариерата си с американска Годзила. А щом като Годзила е японска рожба, няма как да минем без чифт дръпнати очи. Те принадлежат на д-р Серизава. /Кен Уатанабе/ Ролята му е толкова ненужна и зле написана, че чак ми става тъжно като се сетя, че Кен-сан бе номиниран за Оскар в „Последният самурай”. Япония е страната на изгряващото слънце, но в случая на Уатанабе може да се окаже и страната на залязващите кариери. Плюс на д-р Серизава е, че носи името на персонаж от оригиналната „Годжира”, което е нелошо намигване към феновете, стига останалото да не беше низ от измъчени погледи и патетични реплики на видимо неусвоен американски език. Най-запомнящата се /и най-разбираема/ от тях е култовият призив „Оставете ги да се бият!”, описващ есенцията на кайджу филмите само с едно изречение.
За сценарий няма да говорим – не мисля, че съществува такъв, или ако го има, съдържа по-малко текст, отколкото настоящото „ревю”. Основната идея за случващото се в римейка е дело на Дейв Калахан, отговорен за „Непобедимите” 1 и 2, така че сами си правете сметката. Сюжетът е първосигнален, но с елемeнт на разсъждение. Оказва се, че Годзила е част от фамилия чудовища, живели милиони години преди динозаврите и хранещи се с радиация от земното ядро. В средата на 50-те, Армията се опитва да утрепе Годзила с атомни бомби, но не го улучва, защото онзи много мърда. /както добре знаете, Годзила е изключително дребна мишена/ Обиден на човечеството, Годзила се потапя в океана и дреме там в продължение на 60 години, докато миньорска дейност не пробужда друго Древно Зло – неопределен инсектоид, пърдящ електромагнитни импулси, с гръмкото име МУТО. /Massive Unidentified Terrestrial Organism/ Нещо повече – оказва се, че МУТО-вците са две, мъжко и женско. И са разгонени. Годзила успява да подслуша любовния чат между МУТО и МУТКА и решава да им развали плановете за създаване на Голямо Семейство МУТЬОВИ. Така де, щом Годзила е без партньор/ка/, защо да позволява на другите да си имат? Защо останалите да са щастливи, докато той е на сухо? Явно Годзила не е само деформатор на инфраструктура, но и завършен убиец на любов.
Имайки предвид, че действието се развива в хомосексуалния център на САЩ, /Сан Франциско/ така и не ми стана ясно дали Годзила е хомофил, /защото се притичва на помощ на гейовете/ или хомофоб. /задето им срутва половината гей клубове с едно махване на опашката/ В крайна сметка стигнах до извода, че е филантроп и обича да помага на всички хора, независимо че при последната им среща, същите тези хора са се опитали да му наврат Цар Бомба в задника. А когато всичко приключва с хепиенд, Годзила /леко разранен, но в добро състояние на духа/ се съобразява с принципа „всяка жаба да си знае гьола” и се прибира в океана, очаквайки следващия път, когато човечеството ще има нужда от него. С други думи, Годзила не е просто радиоактивно земноводно, а доблестен супергерой, бранител на справедливостта, защитник на града и пазител на природното равновесие. Чудя се защо още си няма паметник. /като онзи на Робокоп, който тази година ще лъсне в Детройт/
Казах „супергерой” и се сетих, че новата „Годзила” дава същите заявки като „Хълк” на Анг Лий – и двете са комиксови истории за деструктивни персонажи, в които има наблъскана излишна драматична тежест. „Хълк” обаче подходи много по-виртуозно към темата за морала и човешкият фактор бе осезаем, което подсили чисто емоционалния ефект. Да не говорим, че Гарет Едуарс има да изяде доста хляб, преди да стигне визионерското ниво на Анг Лий. В „Годзила” е натъртено върху чудовищни битовизми и семейни клишета, изнуряващи зрителските нерви и принизяващи очакването на кулминацията в отегчително занимание, водещо до неизбежно разочарование. Тук пак си имаме отчужден баща и дистанциран син, като дисфункционалността на клана Броуди е издигната на пиедестал. Така например, уж загриженият за сина си Форд се проявява като по-добър баща на някакво безстопанствено японче в метрото, отколкото на родното си дете, а когато Джо пита Форд за семейството му, е по-екзалтиран да научи как е снаха му Ел /Елизабет Олсън/, а не как е собственият му внук. Доста смахнато, ако се замислите. Наясно съм, че след участието си в римейка на “Oldboy”, Ел. Олсън вече се възприема като символ на “забранената страст”, но едва ли е редно да бъде обект на нездрав интерес от страна на бащини фигури във всеки филм.
„Годзила” отново доказва, че благодарение на CG ефектите, всеки хуманоиден гущер може да се трансформира в звезда. /иначе как да си обясним Анди Съркис?/ Компютърната анимация е изненадващо грамотно направена, макар и през повечето време текстурите да са обвити в мъгла, или извън фокус. Дизайнът на модерната Киторила е максимално верен с оригинала от 54-та, ала това по никакъв начин не пречи да си харесвам повече външния вид на Емериховата Годзила от 98-ма – въпреки умишлената й кръстоска между игуана и Т-Рекс, тя беше по-заплашителна и по-раздвижена от настоящата биологична гротеска. А имайки предвид, че през 90% от времето наблюдаваме само крайници и силуети, трудно можем да изпитаме подобаващо страхопочитание от чучелото на Едуардс. /от което със сигурност ще стане хитово детско костюмче за следващия Хелоуин/
Дългоочакваният showdown е оставен за десерт, ала бойните тройки между Годзилчо и сем. МУТЬОВИ се извършват в почти пълен мрак, така че дори да има нещо ефектно за гледане, шансът да го видите е малък. /тъй като може вече да сте заспали/ Мащабният торс на г-н Зила се развихря едва в последния четвърт час, в епична битка на титани, която определено вече е тема на оживени дискусии по детските градини на САЩ. Музиката пък е дело на номинирания за Оскар Александър Деспла и сама по себе си е идеална за слушане на айпода, докато пътувате в градския транспорт, ала вътре във филма ситуацията е друга. Като се изключи темата от началните надписи, музикалният съпровод по време на сцените сякаш губи въздействието си, често е заглушаван и ненапаснат с действието, а това издава проблем в комуникацията между композитора и режисьора по време на постпродукцията. Не казвам, че Деспла се е провалил, още повече, че това е първият му creature-feature проект, но със сигурност е стъпка назад от предишните му score-та. От друга страна, всяка „Годзила” минус Пъф Деди в саундтрака, е една успешна „Годзила” по моите сметки.
Роланд Емерих е санитарен минимум, но споровете, че тази „Годзила” е по-добра от неговата, са академични – версията на швабата поне беше непретенциозен и чист entertainment, докато тук имаме… какво? „Сериозен” римейк, в който Годзила убива финалния си враг чрез fatality, като му повръща в устата? /твърде японско от негова страна/ И после филмът не си е чиста порнография? Айде, моля Ви се. Колкото и еретично да звучи, ако някога се озова пред насочен към слепоочието ми бластер и принудителен избор коя от двете Годзили да гледам отново, с чиста съвест ще избера тази на хер Роланд.
Мога да продължавам още няколко абзаца, тъй като заглавието има много други дефекти, но мисля че вече сами улавяте честотата, на която моето радио активно предава. /„радио”-„активно”, схванахте ли? Не? Ами… майната Ви!/ В заключение ще кажа само, че ако сте тъпи, „Годзила” ще Ви хареса. Те затова кретените са винаги ухилени до уши, понеже са добродушни и склонни да харесат всяко кучешко лайно. Така че тръпнете в очакване на предстоящия сикуъл, а след време и на задължителната среща между г-н Зила и г-н Конг – всички знаем, че тя е неизбежна и ще ни връхлети с мощта на 9-та степен по Рихтер и достойнствата на „Пришълеца срещу Хищника”. Моят съвет е да си спестите 12-те лева за по-жизненоважни дейности, а ако имате спешна потребност да гледате грозни твари с възедри пропорции, които всяват ужас в обществото, винаги можете да си пуснете новинарски кадри с Делян Пеевски.
3.9/10
49 коментара
Comments feed for this article
21.05.2014 в 09:41
cinemathinking
Хахахах, човеко спуках се от смях с твоето ревю! Къртиш зъби…Поздрави.
п.п. Я май първиимам честа да пиша… 🙂
21.05.2014 в 09:59
fresh cuts of life
Кефиш много! Ето така трябва да се пише за филми, а не лекинко и деликатничко, да не обидим некой
21.05.2014 в 09:59
Tonya Todorova
Новинарски кадри с Делян Пеевски, се намират по-трудно и от автентична снимка на Годзила.
Преди време бях пратила блога ти на една приятелка, и те ме пита: първо филма ли да гледам или да чета ревюто? Отговорих и да гледа първо филма, да и хареса, а после да прочете ревюто и да разбере, защо не трябва да и харесва! 😛
Явно, аз съм едно еволюционно стъпало над зеленчуците (добре де, може би две, понеже не съм гласувала в imdb), понеже на мен ми хареса. Имаше разрушения (изключително се радвам, че ни беше спестена Статуята на Свободата), имаше гигантски гадини, имаше Аaрон Тейлър-Джонсън :3
Но пък ревюто ти е толкова забавно, че направо се чудя, един и същ ли филм сме гледали 😀
21.05.2014 в 10:20
cinemascrotum
@fresh cuts of life, благодаря. На ония деликатните им плащат, за да хвалят, докато аз си плюя напълно безплатно. 🙂
@Tonya, донакъде разбирам защо си го харесала /и съм убеден, че не си зеленчук/, но за мен това не е достатъчно. Аарън Мамин Сладък не може да изнесе цяла Годзила на гърба си /това прозвуча странно/, а разрушения и гигантски гадини има и във филм на SyFy TV. 🙂
21.05.2014 в 10:38
xp
Alexandre Desplat няма Оскар, но е номиниран 6 пъти.
21.05.2014 в 10:40
cinemascrotum
Да бе, вярно, мерси за поправката. 😦 Бях останал с впечатлението, че има поне един.
23.05.2014 в 19:09
ishek
Въх, имало и по-зле от Лео 🙂
21.05.2014 в 10:46
Philipotel
Че е тъп филм – тъп е, но общо взето е приличен филм за Годзила. Или поне онази една трета от филма, в която имаше чудовища, а не холивудски клишета. В общи линии се придържат към идеята на японската поредица – Годзила е символ на ядрената опасност, но и на баланса в природата, и спасява замята от други чудовища и т.н.. Като в процеса разбира се разрушава някой друг град. Единственият персонаж, който вкарваше някакъв човешки елемент и драматизъм беше Хайзенберг/бащата на Малкълм, поради което убиването му на 20-тата минута беше крайно странно решение. Може би не са има бюджет да го наемат за целия филм. Останалите човеци само се пулеха, а главният протагонист беше като прекопиран от „Денят на независимостта“ и още куп такива филми – войник, който в стремежа си да спаси семейството си, спасява света. Жена му разбира се е лекар или поне медицинска сестра, спасяваща животи в епицентъра на катастрофата. Та филма става за губене на време – поне за разлика от „Огненият пръстен“ на който си плясках челото през пет минути. Особено когато роботът „Циганска заплаха“ се оказа аналогов, въпреки холографските дисплеи и хипер-сложната технологиия, свързваща мозъците на пилотите…
21.05.2014 в 11:32
cinemathinking
Реално филма е добър.Безпорно има и по-добри но тази версия има невероятна визия и никой номеже да го отрече.Оператора е невероятен – Seamus McGarvey е уникален оператор и може да заснеме всичко и ако видите предишните му ленти всяка е с невероятен стил, а да не забравяме и блокбъстъра му The Avengers.Но най-вече номинациите му за Anna Karenina,Atonement. За композитора просто няма какво лошо да се каже – Alexandre Desplat – дори се очудвам,че досега няма вече оскър. Но най-вече Gareth Edwards – наистина млад, но с невероятен талант. По нещо ми напомня на Дейвид Финчер, когато му повериха Alien3, а беше само на 28 г. Но явно не са се излъгали продучентите в избора си за безпорният му талант. Та така и с Гарет.Живот и здраве и ще видим още доста добри ленти от това момче , набор 1975. Невероятно, но факт – именно на него му повериха лента струваща невероятната сума от $160 million, а великият Ридли Скот за неговия Прометей едва си извоюва мизерните 120 милиона. И слухът беше именно, че понеже той искал 200 мил. а му дали 120 то затова е претупал филма. Първоначаалният замисъл е бин много по мащабен и с бного близък до оригиналните Пришълци. Та все пак зада повериш такава голяма сума явно студията са имали доверие на момчето…
Реално Делторо с неговия Огнен пръстен доста по мащабно се справи, но все пак това си е Делторо. Дори по слуховете ако той беше поел Хобит, както беше в началото доста по друг мрачен филм щяхме да имаме.
21.05.2014 в 22:41
cinemascrotum
Още една актуална пародия по темата:
Явно даже и на Годзила му се драйфа от FIAT.
21.05.2014 в 22:49
AzUrAL
Добре, че те изчаках, мислех тия дни да го гледам.Не ми е за парите, които щях да дам за билет, а в това, че се надявах филма да е на по-високо ниво.Спести ми поредното разочарование.Мерси!
24.05.2014 в 15:08
cinemathinking
Не знам как може едно ревю да те спре да гледаш такъв филм ми е направо чудно?!Филмчето си е екстра.
Явно си е заради кинтите…като гледам как си броят стотинките българчетата безработни. Но за това са виновни изметите нарачени политици, дето утре ни насилват да гласуваме та да и уредим заплатки по 8 000€.
21.05.2014 в 23:51
Pow R Toc H
Още като видях как го хвалят в „операцията“ ми светна, че тва ще смърди. И предвидливо започнах да се ослушвам какво мисли твоя милост по въпроса. И аз (отново) 🙂 като AzUrAL мерсаж.
22.05.2014 в 09:54
cinemascrotum
Абе недей така, не изпускай този неповторим и незабравим кинематографичен експириънс, че току-виж ти харесал и после пак ще сме на контра, като при „Ной“. 🙂
22.05.2014 в 12:36
Pow R Toc H
Съмнявам се, за летните хитчета ти имам пълно доверие. Ако се задържи по-дълго по екраните в нашето село, най-вероятно пак ще се гледа(само анимации се въртят и такива шитове), но вече ще имам правилната нагласа. 🙂
22.05.2014 в 22:54
zonga
Когато ми казаха,че предишния филм е по-добър-реших ,че се бъзикат.ГОДЗИЛА 2014 е пълен боклук-що за шибана история-Годзила -новия американски герой.Какво излизаше от устата и -плазма?Кеч борбата между годзила и ония телбодове в тъмната нощ бе жалка.Очаквах всеки момент да долети и Смог и да ги приключи всичките.
22.05.2014 в 23:53
cinemascrotum
Филмът на Емерих не беше чак „по-добър“, но за сметка на това бе забавен guilty pleasure, без такива бомбастични напъни за реализъм. И да, там поне Зила беше антагонист /какъвто предполага да бъде един мутирал гущер/, а не добричък самарянин, като този новия. 🙂
23.05.2014 в 17:56
moq milost
Не знам за тъпотията за изчадието, наречено Годзила, но ревюто ме изкърти от смях. Благодарско, че ни спаси от гледането на поредната плоска история за чудовища, дело на малоумният Холивуд.
Честно, ама толкова ли бездарни са станали, та трябва да си изсмукват измежду пръстите едни и същи герои и сюжети по 1 млн. пъти, не могат ли да родят нещо ново с фантастична насоченост?
Толкова фантастични романи има на пазара, да грабват някакъв и да го адаптират.
24.05.2014 в 14:18
Raubtier
Версията от 1998 има едно голямо предимство пред другите. Французите са виновни за всичко, и всичките мятащи се наляво-надясно французи са ниски, плешиви и с една вежда. А филм, който храни французите има поне един плюс 😀
24.05.2014 в 14:25
cinemascrotum
Да не говорим и за „кмета Ебърт“ – може би най-безобразната ебавка с критика Роджър Ебърт, която някой филм си е позволявал:
Two thumbs up! 😀
26.05.2014 в 00:20
Pow R Toc H
Баси тъпия филм.
Баси скуката.
Баси ташака.
Баси мамата.
Баси, що си му дал такава висока оценка бре? 🙂
26.05.2014 в 08:56
cinemascrotum
Епа, старая се да съм обективен – 1 заради ефектите, 1 заради музиката, 1 заради сцената с HALO jump-a и 0.9 заради 3D-то. /беше ненужно, но пък не беше плачевно/ 🙂
26.05.2014 в 09:16
Quazimodorila
Наистина предната Годзила беше много по забавен и богат от към идеи…. Тази тук е много постна и измъчена като цялостен филм. Има хубави визуални моменти, но не е достатъчно….. Мрачен е филма, но няма истинска тръпка.
26.05.2014 в 14:31
ping
Само да кажа, че причината Годзила да не се появява докрая е взета от „Пришелецът“, кадето това за първи път е нарочно направено, да се гради напрежение, сещаш ли се, разбирачо?
26.05.2014 в 16:54
cinemascrotum
„Разбирачът“ е наясно с причината, но проблемът е, че в „Годзила“ не върши работа. И за да ти спестя бъдещи излагации, уточнявам че този похват не е взаимстван от „Пришълеца“, а от „Челюсти“.
27.05.2014 в 09:19
Quazimodorila
Към „ping“ – ама кой ви говори за похвата на късно появяване на Главният герой ?! Годзилата съвсем адекватно се появи в даденият момент на филма. Други са слабостите на филма, другииии… Имаше някаква интересна научна обосновка, ядрена физика, биология…..:-), но можеше и по добре. И това момченце в главната роля с ококорените очички, надмина и Чък Норис по бездушно излъчване. В предната Годзила имаше артисти с характер.
28.05.2014 в 10:21
nightwishel
Бонжур, мон ами! Снощи тъкмо си мисля за какъв дявол кисна в салона и гледам това нещо и бам – картината спря..само оглушителните ревове, любовно преплетени с гръмотевиците отвън галеха ушите ми… При Емерих поне нахраниха животното с рибка, а тук мръсниците само стрелба! Аз ако бях на Годзила щях да ме фръцна и да оставя антителбодовете да се съвокупляват ин пийс! Поздрави!
28.05.2014 в 11:47
cinemascrotum
Привет, Ел! Нямам представа кой те е излъгал да гледаш този люспест екскремент на кино, но заслужава да бъде сурово наказан – например вързан за стол и принуден да изтърпи 24-часов маратон с всички филми за Годзила, правени някога. 🙂 Емерих, завалията, направи адски малоумен филм, но неговият поне беше интересно зрелище. Този беше просто малоумен.
Толкова хилядолетия МУТО-вците са чакали да се копулират, а Онзи веднага довтаса да ги cockblock-не. 😦 Що за party pooper!
28.05.2014 в 15:45
mimitar
Абее в крайна сметка филма яко поляризира и доста голям отзвук постигна, така че колкото и да се мрънка в крайна сметка студиото си е постигнало целта…и с удоволствие ще ни нахрани след 2-3-4-8438 години с продължение. Пък и в крайна сметка лично за мен не беше трагедия. Доволен съм от IMAX-a, и за разлика от Pacific-a, с който по принцип не е супер правилно да се сравняват, този път наистина усетих габаритите на разрушенията и на тварите.
Дали бяха проблем очакванията на повечето зрители, с оглед трейлъра, който създаваше впечатление за особено сериозен апокалиптичен филм(особено с музиката от 2001 и речта на Опенхаймер)…ами сигурно да, но в крайна сметка беше ок резултата. А това, че Годжирааа!!! 😀 беше представена в стила Jaws ме изненада приятно 🙂
29.05.2014 в 12:26
Phoenix
Че то какво му беше по-различното от Pacific-а? Можеше да му спретнат направо един екстендид, където „странните уроди“ така или иначе в геометричен сийкуънс се плискат откъм океана (кой казва, че морето не е до колене), па и Годзилата можеше да удари едно рамо за по-автентичен драматизъм и баланс в неравната битка между чудовищните сили на доброто и злото. Поне щяхме да си намалим мъките с около час и половина и щяхме да си увеличим богатството с 12 лв.
Поздравления за ревюто, развесели деня ми. 😀 Ще чакаме още такива.
30.05.2014 в 14:03
Ива
Определено не е от филмите, които бих се натискала да гледам- наистина ми се струва безсмислено да бълват тъпотии за чудовища- все пак не съм на 10 г. за да ме тресе нърдовщината.
Какво мислите за новият X-men, свалих го с ужасно качество, но още не смея да го гледам. Операция кино го похвалиха, но те всичко хвалят, да им вярвам ли или да си спестя 8-те лв.?
30.05.2014 в 14:13
cinemascrotum
Щом не си на 10 г. и не си гей, няма смисъл да даваш цели 8 лв. за „Х-Men“.
31.05.2014 в 17:50
sfsdgsdg
В този сайт е създаден от някой олигофрен с само цел да оплюва филмите + това тука пишат хора който не са гледали филма и избързват с изказванията си.
03.06.2014 в 17:45
cinemathinking
И да плюете Гарет Едуардс и неговите филми няма смисъл.Явно шефовете му са доволни от резултата и момчето се издига…
„Режисьорът на “Годзила” се насочва към вселената на “Междузвездни войни”
С надеждата да се възползват от подновения интерес към “Междузвездни войни” продуцентите от Дисни и Lucasfilm оповестиха преди броени часове, че подготвителната работа по първия отделен филм вече е започнала и плановете са световната му премиера да се състои в края на 2016-та година.
8 причини защо Джей Джей Ейбрамс е подходящ за режисьор на седми епизод от сагата „Междузвездни войни”Продукцията все още няма официално заглавие и не се знае кой герой ще бъде в центъра на сюжета, но за сметка на това от Дисни разкриха името на човека, който ще седне на режисьорския стол. Избраникът е 38-годишния англичанин Гарет Едуардс, който е познат на киноманите най-вече с работата си по актуалния в момента фантастичен екшън “Годзила”.
Едуардс вече е подписал договора за режисура и очакванията са, че снимките на самостоятелната “Star-Wars”-лента ще стартират до една година. Ако всичко протече по план световната премиера на продукцията ще се състои на 16-ти декември, 2016-та година.
Едуардс: “След като изгледах първия “Междузвездни войни” аз знаех, че киното е сферата в която искам да работя до края на живота си. За мен е чест да се впусна в това невероятно пътешествие с хората от Lucasfilm.”
По сценария на все още неозаглавената продукция работи Гари Уита, чиито най-известни филми до момента са постапокалиптичния екшън-трилър “Книгата на Илай” и режисирания от М. Найт Шаямалан “Земята: Ново начало”.
04.06.2014 в 23:53
Фен на Бай Скрот
Ех, добре че си ти, че да знаем какво да теглим от Замунда 😀 . Гледа ли вече леля Джоли? Май много я хвалят…
05.06.2014 в 17:22
Ива
И аз се чудя за това филмче на Жоли, бива ли го, наистина не ми вдъхва доверие от трейлърите. Освен красивата визия на приказния свят, не ми се вижда да има голям потенциал нито като замисъл, сюжет, грам убедително актьорски превъплъщения не забелязах.
А и самият сценарий ми се струва малко плосък, но като няма друго може и да се прежаля.
Тия месеци един интересен филм не видях, пускат само някви тъпизми като Който оцелее, ще разказва, да разлаем съседите, Превъзходство- нищо не може да ме убеди да ги харесам или гледам.
06.06.2014 в 00:19
cinemascrotum
Директно заебете леля Джоли и заложете на бате Круз.
07.06.2014 в 21:49
Турин
Хубаво ревю. Да ти задам един рандъм въпрос, eй така между другото. Какво мислиш за феминистката фъшкия “Плюя на гроба ти“?
08.06.2014 в 12:33
Ива
Да, скротуме, така и мисля да направя- ще заложа на батко Круз- поне го бива да прави екшъни. Не са велики, но и не очаквам такова нещо от развлекателни филмчета.
Турин, таз уникална гнусотия Плюя на гроба съм я гледала и щях да си повърна червата, по- брутална отврат и ескалираща агресия не съм виждала. Но има и такива, дето доста я хвалят по тракерите, въпрос на вкус.
08.06.2014 в 15:06
Турин
Далеч не ми е гнусeн на мен, но пък изразих какво мисля за този филм-феминистко говно. Интересно ми е какво е мнението на Скротума.
09.06.2014 в 13:19
cinemascrotum
Тия филми, тип „изнасилено отмъщение“, ги гледам на превъртане, само заради голотиите, така че мнението ми не е обективно. /макар и да съвпада с твоето/ Единственото, което мисля е, че „Да ти плюя на гроба 2“ трябва да бъде използван за рекламен клип, промотиращ България като туристическа дестинация.
10.06.2014 в 21:10
neon2109tt
Евала бацка, готино е прочетеш нещо хубаво, а не пръдните които те заливат отвсякъде. Успех.
11.07.2014 в 11:28
Pako
Скроти, ще има ли нещо за маймуните, ама не тези в МОЛ-а ?
17.07.2014 в 15:44
cinemascrotum
Най-вероятно не, поне засега.
08.08.2014 в 15:58
Iliqna
Гледахте ли Пазителите на галактиката? Вижда ми се малко детски, все пак е по комикс, а и заради присъствието на стрелящия енот. В операция кино доста го обсипаха със суперлативи.
Проблемът е, че е на 3-Д, не знам дали си струва да плащам с цели 2 лв. повече от нормалния билет.
08.08.2014 в 22:06
suln
putka ti majna glupak
11.08.2014 в 18:21
баба ти светла
Великият ташак торба пака е в стихията си като не те кефи нищо не коментирай шибаняк всеки път гледам как селският ти манталитет радва простаците които не знаят накъде да хванат скротум хаха ташак торба тъпанар смотан трябва да ти забранят да ходиш на кино и най накрая филмите се правят за забавление ако не те кефи не го гледай тъпако
30.01.2016 в 16:45
Директор
Отново се смях от сърце!…
А че филма беше миризливо изпражнение, спор няма.
30.12.2017 в 21:30
Иван
дървен философ
хей так
как те изчетох и аз не знам..
пардон, изтърпях..
всъщност сетих се, но няма да го кажа сега, а когато ми отговориш на въпроса, или по-точно на Хю Лори..
Винаги ли си толкова глупав, или когато си акал тук, си имал специален повод?