Ревю: „Черният рицар: Възраждане“ (The Dark Knight Rises)

Колко съм тъп! Сега като се сетя как очаквах “TDKR” с интерес и даже разтръбих на всеослушание, че няма да пиша ревю за него, защото щял да бъде… добър?!… и ми призлява. Що за наивно копеленце съм бил? Да не напиша хейтърско ревю за катастрофа, която заслужава две-три такива? Не, не и не! Ревю ще има и ще бъде също толкова отегчително, лишено от емоция и предвидимо, колкото беше и самият филм. Забравете за всички простотии от рода на „епичен финал”, „краят на легендата” и други такива бомбастични трейлъризми. “TDKR” е гръмотевичен фейл, скопяващ достойнствата на трилогията с един замах, а изгражданата с години атмосфера и персонажи са категорично обезличени и то не от някое неуко добиче, а от самия Нолан. Целият потенциал, цялото това очакване, надежди и ресурси, целият този талант – нахалост. Въпреки умереният ми хайп, няма да си кривя душичката, нито ще си замълча, докато световните форуми и сайтове повръщат суперлативи за тази вкисната боза – “TDKR” е непростимо разочарование и това са най-меките думи, с които мога да го опиша. Твърдите идват след малко.

По дяволите, Христофоре, как успя да се осереш така обилно? Как съумя да се качиш толкова нависоко и да се спънеш баш на последното стъпало? Откога започна да фаворизираш политиката, а не добре разказаната история? Ти и брат ти сте за трепане. Поехте идеята за мрачна трактовка на origin story-то за Б. Уейн и се справихте блестящо с първия филм. Да, блестящо. “Батман в началото” беше идеално структуриран, логичен и смислен, с подходящо избран злодей и адекватен финал – сам по себе си, той бе завършен и нямаше нужда от продължение. Но трябваше да има, нали? „Черният рицар”. Там вече се усетиха претенциите, усети се егото, започнаха да се усещат и мръсотиите. Играта на Леджър го спаси… на косъм. Жокерът го направи гледаем, направи го провокативен и оправда съществуването му. Реално това бе моноспектакъл на Жокера, отколкото отделен филм за Батман. И там някъде Нолан трябваше да се ориентира към приключване. Два филма бяха напълно достатъчни – модерната визия лека-полека започна да писва, атмосферата се разводни, персонажите показаха необходимото развитие и мрачната тема бе изчерпана. Нямаше нужда от трети филм. Дори Бъртън не направи грешката да продължи след „Батман се завръща”, въпреки че това бе един от шепата сикуъли, по-добри от оригинала си. Не, той спря навреме. Докато Нолан реши да се прави на Лукас и се провали също като него.

Ревю: „Невероятният Спайдърмен“ (The Amazing Spider-Man)

Човекът-паяк. Бяхте си забравили за него, нали? Все пак изминаха цели 10 години от първия филм на Сам Рейми и точно 5 от катастрофата, наречена „Спайдърмен 3”, а това си е напълно достатъчно време да забравите нещо… ако страдате от селективна амнезия. Ако обаче сте здрави, жизнени, полово активни и без видими пукнатини по мозъчната кора, то съществуването на „Невероятният Спайдърмен” би Ви се видяло леко странно. Защото не би трябвало да съществува римейк на филм, който сте гледали онзи ден… нали? Просто не може, не, не бива. Не трябва! Това противоречи на законите на Вселената! Как, по дяволите, да гледаме насериозно на индустрия, рестартираща продуктите си на всеки две високосни години? Как да се интересуваме от заглавия, които сме нямали време да запомним, а камо ли да забравим? С какво желание да очакваме история, която има наглостта да е абсолютно същата, но с други актьори и ново, „оптимизирано” заглавие, та дори бай Генчо от дома за възрастни хора с увреждания да разбере, че гледаме „невероятен” Спайдърмен. Сякаш самият факт, че става въпрос за шибан човек-паяк не е достатъчно невероятен. Тъпанари.

Добре, признавам че бях мек в първия абзац, но това е, защото процесирам информацията по-бавно и от костенурка с церебрална парализа. Току-що осъзнах, че филмът заслужава много повече хейт и сега ще Ви го осигуря. „Невероятният Спайдърмен” е спираща дъха подигравка с киното и неговите пет зрителя. /толкова преброих в залата, освен мен/ И ако спирането на дъха понякога е полезно, особено за хора, чиито дъх вони на изгнили лебеди, то в случая на „Спайдърмен”, тази последица е негатив. Филмът е отчайващо зле, разбирате ли, от-чай-ва-що! В него няма нищо, разбирате ли, ни-щи-чко! Кому, за Бога, беше нужен тоя боклук? Защото на мен определено не ми трябваше, а съм почти сигурен, че и на Вас също. Що за перверзия е това да направиш повторение на нещо, което само по себе си беше повторение на деформиран и източван в продължение на почти половин век сюжет? Трябва да си малоумен… не, трябва да си роден от кръвосмешение между малоумни, за да ти дойде подобна мисъл в празната тиква.

Цветничък трейлър на „Oz: The Great and Powerful“

Comic-Con е мястото, където хиляди фенове могат да видят за първи път неща, които нормалните люде като мен и Вас ще видят онлайн цели няколко часа по-късно. Хайлайтът на вчерашния ден бе премиерата на дебютния трейлър на … щях да кажа дългоочакваната, но съм наясно, че на никого не му пука… приказка на Сам Рейми, наречена „Oz: The Great and Powerful”.